ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД ТРЕТИ МАРТ

В душата на народа, в скрижалите на българския дух, в паметта българска, гори жаравата на Трети март

В душата на народа, в скрижалите на българския дух, в паметта българска, гори жаравата на Трети март. Деня на Освобождението, на възкресената българска държавност.

Трети март е ден на славата и подвига, на честта и достойнството, на благородството и самопожертвата. Трети март е ден на почит и признателност към паметта на хилядите жертви за национално освобождение и към делото на освободителката Русия.

Преди 136 години в 17 часа на 3 март (стар стил -19 февруари) в Сан Стефано, на 10 км. от историческия център на Истанбул, е подписан мирния договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и се възстановява българската държавност след пет века османско владичество.

Трети март е онзи фундамент в националния ни живот, който увенчава славата и безсмъртието на идеите за свобода и волята за съзидание. На този ден от София до Москва, от Шипка до Сахалин бият камбаните на признателността в памет на всички, които преминаха пътя на страданието от Батак до Бояджик, от черното бесило край София до Бузлуджа и Околчица на пустинния Балкан. Този камбанен звън е основание за единението и неумиращата надежда, за увереността, че духовните мостове ще надживеят временните политически страсти и злободневия, че винаги ще се намерят глави, готови да счупят изкуствените ледове и да размразят извора на живия живот.

Трети март е ден на живите и мъртвите. На живите, защото имат великата длъжност да пренесат през годините огъня на най-святото българско чувство: че тяхната е отговорността да изградят и запазят България, но и да пренесат през времето признателността към освободителката братска Русия.

Трети март е ден и на мъртвите, защото техният подвиг е онзи фундамент в живота ни, който народът изразява с мъдростта брат брата не храни, но тежко му, който го няма.

Днес реката на историята тече и сякаш завинаги разделя истината за миналото, изкривена в настоящето. Вихрушките и виелиците на всевъзможни козни и омрази се опитват да срутят духовните мостове и да раздухат отровния пламък на вражди и противопоставяния. Мъдростта, завещана ни от Възраждането, изисква да пазим делото на светите братя Кирил и Методий, пренесен от опълченци и гренадини през шипчинските усои и шейновските снегове като извечен български цивилизационен избор в градежа на европейската култура.

Днес, под рапидните зъби на чудовищни дървояди стенат иконостасите и ипостасите на цяла една православна цивилизация. Под остриетата на псевдонаучни високоплатени наемници падат в талаша на конюнктурата събития и факти, завети и предания, фрески и приписки, скрижали и свяст. Но като омълнено дърво, като ориентир в топографската карта на небесата, над хребета на времето се въздига правдата на историята, в която Трети март е неразрушимата крепост на кръвта, на паметта и подвига.

България ражда и възражда този ден, за да знаят поколенията, че родилният вик на свободата е не само божествен дар, но и дълг пред бъдещето и отечеството!

Слава на Трети март, слава на България, слава на освободителите от 1878г!

Нине и присно, и во веки веков!