Екатерина Заякова: Докато се дебатира имало ли е фашизъм в България, се правят опити за реставрирането му

„Напоследък отново в нашето общество се дискутира по темата имало ли е фашизъм в България, а същевременно сме свидетели на прояви, които са опит за реставрирането му“, заяви народният представител от Коалиция за България Екатерина Заякова

„Напоследък отново в нашето общество се дискутира по темата имало ли е фашизъм в България, а същевременно сме свидетели на прояви, които са опит за реставрирането му“, заяви народният представител от Коалиция за България Екатерина Заякова. Тя допълни, че тревожни симптоми за това са Луковмарш, появата на младежи в неонацистки униформи на шествие по улиците на София, свастиките и свободното предлагане на стоки с образа на Хитлер, потресло израелски туристи, омразата, която все повече се насажда между българите. „Същевременно ние оставяме на хората да преценят не е ли фашизъм и като каква проява биха определили убийствата на жени, деца и старци от властта преди 9-ти септември 1944 година, след като тяхната единствена вина е, че са искали равенство, свобода, труд и достоен живот за всички“, допълни Заякова. Агресията, която носителите на неофашистки идеи проявяват, би трябвало да тревожи обществото, каза още депутатът. Проявите на неофашизъм в съвременна България трябва да бъдат осъдени, защото те могат да родят екстремизъм, идеологическа нетърпимост и опити за физическа разправа с политически противници, което е недопустимо, заяви народният представител.

Депутатът припомни жестокостта, с която си е отишъл от този свят ненавършилият две годинки Николчо, син на Здравко Чампоев. На 22 февруари се навършват 70 години от разстрела на Цветана и Николчо Чампоеви и на Ана Вентура в Русе. Историята на семейство Чампоеви е доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта.

На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост - 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви. Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка продължава мисията му – помага на нелегалните, които се борят срещу фашизма. Когато по информация на предател полицията обстрелва дома на Чампоеви, в който се укрива Ана Вентура, член на РМС, загиват не само ремсистката, но и Цветанка, баща й и невръстното й дете. С откос от полицейско оръжие малкият Николчо става поредната невинна жертва на фашизма. Безумната вяра на родителите му, че животът трябва да се промени, води и до неговата гибел.

„По отношение на въпроса имало ли е фашизъм в България, би трябвало всеки от нас да даде пред себе си честен отговор, изхождайки от историческите доказателства, а днешните прояви на неофашизъм са основание да припомним предупрежденията на Ромен Ролан, Анри Барбюс и десетки други интелектуалци антифашисти от началото на миналия век за настъплението на "кафявата чума", погубила живота на милиони хора по света“, коментира депутатът Екатерина Заякова. Тя призова днешният интелектуален елит и обществото като цяло да бъдат непримирими с проявите на неонацизъм, още повече че редица други европейски държави също са сцена за подобни смущаващи изяви, което налага категорична реакция.