Илияна Йотова: КСНС показа, че когато искат, институциите могат да работят

Основният извод, който може да се направи, след срещата на КСНС е, че когато институциите искат да работя, те могат да го направят

Основният извод, който може да се направи, след срещата на КСНС е, че когато институциите искат да работя, те могат да го направят. Това заяви евродепутатът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Илияна Йотова в ефира на Радио К2. Според нея той е закъснял, защото ако е бил проведен 3 – 4 месеца по – рано, голяма част от проблемите са щели да бъдат решени. "На Консултативния съвет се срещат представители на различните институции и показват, че в България има държавноотговорни хора, които могат да решават полезни за цялото общество въпроси. Това успокоение трябваше да настъпи по – рано, но все пак по – добре късно, отколкото никога", подчерта евродепутатът. На въпрос защо не е коментирана на КСНС заплахата за националната сигурност поради факта, че партията с най – много гласоподаватели не е представена в управлението на страната, Йотова заяви, че не е прецедент най – голямата парламентарна група да не може да управлява. "Не можем да изискваме толкова много от това заседание. Все пак на него е бил направен пробив в ледената черупка, в която сме се обградили. Бяха направени и първите плахи опити за консенсус. Ако бъдат направени и другите крачки и България дръпне напред, тогава, може би, от само себе си ще се постави въпросът дали да не се мине през нови избори. Трябва обаче да бъде приет нов изборен кодекс и да има ясни приоритети какво трябва да правим до 2020 година", смята Йотова. Тя обаче попита как може да се седне на маса за преговори с хора като Цветан Цветанов, който вече има няколко обвинения и му е забранено да напуска страната. Относно случая  „Христо Бисеров”, Илияна Йотова заяви, че не трябва да има двойни стандарти и както има комисия за Мишо Бирата, така трябва да има и комисия за Христо Бисеров, и че трябва да има еднакви критерии за всички. Тя продължи, като обясни, че такова предложение вече има от ГЕРБ и такава комисия трябва да бъде направена, в което, според нея, няма нищо страшно. "Не мога да коментирам дали бившият заместник – председател на парламента е бил предупреден за случая, като това е част от темата, по която ни наблюдава ЕК с мониторинг за реформа в съдебната система", подчерта евродепутатът.

Митингът на БСП и ДПС е митинг "за", а не "против"

Митингът на БСП и ДПС в събота, според Илияна Йотова, не е бил акт на противопоставяне от страна на БСП. "Доста време мина от периода, когато в обществото се насаждаше само едната гледна точка, а гласът на подкрепящите кабинета бе съзнателно заглушаван", обясни тя. Според нея в страната ни е започнало противопоставяне на София срещу провинция, като президентът от своя страна също се е намесил. "В крайна сметка БСП реши да не се прави протестен митинг, а митинг „за”. Митингът не си е позволил дори да отиде пред Президентството и да поиска оставката на Росен Плевнелиев, защото институциите трябва да бъдат уважавани", обясни тя.

Борисов иска избори, за да не се разпадне ГЕРБ

Има няколко категории хора, смята Илияна Йотова, които са заинтересовани от предсрочни избори. "На първо място са ГЕРБ, които спечелиха изборите, но не успяха да съставят кабинет, защото нито една партия не пожелала да влезе в съюз с тях. Другият заинтересован са групичките, които са останали около старото СДС, които не са успели да влязат в парламента", посочи евродепутатът. Според нея предсрочни избори има тогава, когато има сериозна политическа криза и основните институции не са в състояние да работят. "В България това не е налице. Парламентът работи ефективно, въпреки огромния натиск, а политическият рекет на Бойко Борисов няма бъдеще. Лидерът на ГЕРБ иска дата за предсрочни избори, за да не се разпадне партията му, за да не изгуби спонсорите си и защото всеки ден излизат нови факти за неговото управление. Рухнал е и митът за сто процентната усвояемост на евросредства при ГЕРБ", обясни тя.

Относно настроенията на българите, Илияна Йотова заяви, че първо трябва да се види какви ще бъдат резултатите от евроизборите догодина, защото те не са предсрочни и не се организират от Брюксел. Тя призова колегите си от ГЕРБ да спрат с доносите срещу България в Брюксел, защото това не води до никъде. "Става въпрос за писмата до европейските институции, в които се посочва, че в момента Сергей Станишев управлява с помощта на една партия, която е антиевропейска и ксенофобска. Това не е така", категорична бе Йотова. "До момента няма нито един законопроект обаче, който да е подкрепен от депутатите от АТАКА. Всяка една партия се грижи за себе си, очевидно е, че Волен Сидеров също не иска да има предсрочни избори и затова депутатите от неговата партия идват на работа, за разлика от тези на ГЕРБ", обясни евродепутатът.

С ксенофобските настроения не трябва да се политиканства

На въпрос, свързан с бежанците и състоялата се Кръгла маса на тема: „Изгубени граници. Новата политика на ЕС за убежища и емиграция”, Илияна Йотова заяви, че тази кръгла маса е била замислена доста по – рано, защото е имало желание да започне този голям разговор за бежанците. "Това е първото по рода си предизвикателство за България. Аз останах приятно изненадата от високото ниво на конференцията. На нея присъстваха и министрите на образованието и здравеопазването, както и председателят на НЗОК. Това са хората, които ще трябва да се справят с проблеми, за които в момента не се замисляме много, каза тя. Йотова каза още, че на събитието са присъствали и дипломати от страни, които имат много богат опит при решаването на такива проблеми, като всички тези хора са показали как можем да бъдем солидарни и да си помагаме едни на други. "Форматът на тази кръгла маса бе дори по – широк от формата на Консултативния съвет и това е само първата сериозна крачка. Следващата седмица ще бъдат представени и изводите от проучването, направено от агенция „Медиана”, а те са тревожни. Показват, че у нас има силни ксенофобски настроения и по този показател задминаваме някои страни от Западна Европа", посочи тя. Евродепутатът изрази надеждата си, че хората ще се научат как трябва да се говори по този проблем, а не да се политиканства. "Правителството е пристъпило към изграждането на защитни съоръжения по границата с Турция, но целта не е да се спират бежанците, или да се ограничават техните права, а да се ограничи потокът на нелегалното влизане. В същото време има и сигнали, че евродепутатите от ГЕРБ едва ли не поставят под въпрос изграждането на това заграждение, като обвиняват страната, че нарушава правата на емигрантите. Искам да подчертая, че има неща, с които не може да се политиканства. Това води до засилване на ксенофобията", заяви Йотова. Според нея преодоляването на засилващите се ксенофобските настроения може да се случи с бързи мерки от страна на правителството. "Кабинетът има програма с начертани над 130 конкретни мерки. Изграден е и механизъм за проверка на тези мерки. Когато обществото почувства, че има държава, която да му гарантира сигурността, тези ксенофобски настроения ще се уталожат от само себе си. Трябва да си даваме и сметка, че има определени политически сили, които тласкат хората в другата посока, и които са екстремистки настроени. Тази политика е по – скоро в интерес на конкретни политически дивиденти, а не е стремеж за ефективно разрешаване на проблемите", категорична бе тя.