Илияна Йотова: Евроскептицизмът се засилва

Има една голяма опасност, набиращата сила както в България, така и в Европа, и тя се нарича ксенофобия

Има една голяма опасност, набиращата сила както в България, така и в Европа, и тя се нарича ксенофобия. Това заяви евродепутатът Илияна Йотова в ефира на БТВ. По думите и именно ксенофобията се превръща в много сериозно поле за дейност на различни екстремистки политически сили на Стария континент. „Тези сили даже успяха да направят и свой политически алианс. Случва се нещо много опасно – този алианс може да
се очертае като трета политическа сила в Европа”, подчерта евродепутатът. Тя пожела в месеците до изборите за евродепутати да се опитаме да чуем някакво положително послание, освен виковете „Оставка”. „Искам да попитам докъде ни доведоха тези викове. Отговорът се вижда от международните и европейски статистики за това къде е мястото на България”, заяви евродепутатът.

„Трябва да съобразим как ще накараме европейските и българските граждани да повярват в Европейския проект, защото слушайки и колегите си в Европа, мога да заключа, че се наблюдава едно засилване на евроскептицизма. Да видим какво ние ще искаме от Европа през следващия мандат. Дали България ще бъде страната, която ще прави политика, а няма да бъде само обект на европейска политика и безропотно да изпълнява това, което се нарежда от там”, обясни тя. Според нея предстоящите евроизбори няма по нищо да приличат на тези през 2007 и през 2009 г. „Смятам, че сега залогът ще е много по-голям, защото, според мен, политическото наддаване започна много по-рано. Нека да видим как ще протекат европейските избори, а след това да обърнем поглед и на националните. Аз смятам, че избирателите на БСП ще бъдат много мобилизирани”, подчерта евродепутатът. Според нея на следващите избори някои политическите организации могат да използват и ксенофобските настроения у нас, за да печелят политически дивиденти. „Правя такъв извод, защото изследването на агенция „Медиана” показа много страшни цифри. За съжаление 15% от българските граждани заявяват, че чужденците, имигрантите трябва да бъдат изгонени от страната. Това за мен прозвуча повече от тревожно. Естествено е, че тази струна ще бъде дърпана непрекъснато по време на изборите. И аз смятам, че темата за имиграцията няма да бъде важна само за България, но и за Европа. По тази тема искам, заедно с моите европейски колеги, да кажем на хората да не превръщат проблемите с емиграцията, като основна за предстоящите избори, или ако тя присъства, да бъде от гледна точка на това какво може да направи Европа по въпроса”, обясни Йотова. „Мисля, че от вниманието на хората не е убягнала истерията, която се направи в Англия с емигрантите от България и Румъния. Считам, че тук е мястото от тази тема да преминем и на другата важна за страната, а именно Шенген. Смятам, че не съм пророк, но според мен бе
ясно, че темата ще бъде отхвърлена от Съвета на вътрешните министри на Европа, макар и тя да бе първа в дневния ред. Тук ние трябва да направим преценка каква дипломация да водим. Как да подходим дипломатически към проблема, каква да бъде нашата стратегия. По мое мнение не трябва въпросът да се превръща в политически”, посочи тя.

Въпросът с Атака в политиката на БСП не стои на дневен ред

На въпрос дали е нужна подкрепа на Атака в политиката, Илияна Йотова заяви, че този въпрос в БСП отдаван е приключил. „Не крия, че в началото имаше подобни разговори. Фактът, че колегите ни от ГЕРБ пишат донос след донос за това, считам, че е въпрос на манталитет. Пример за това е и, че непрекъснато се пишат доноси и срещу Сергей Станишев и срещу Мартин Шулц. Слава Богу в България има достатъчно разумни хора, които имат правилна преценка”, подчерта евродепутатът.

Няма нищо лошо в изграждането на АЕЦ "Белене" и седми блок на АЕЦ "Козлодуй"

„Още когато се водеше кампанията и разговора за референдума за АЕЦ „Белене”, имаше позиция на експертите в БСП. Те и тогава ни обещаваха, че няма нищо лошо в това да имаме и АЕЦ "Белене", и седми блок на АЕЦ "Козлодуй”, така отговори Илияна Йотова на въпрос в студиото, свързан с енергийната политика, засягаща централите. Тя подчерта, че е слушала достатъчно дискусии по тема енергетика и като депутат от Европейския парламент. „Нека да припомня, че още Жак Делор имаше идея за една мащабна енергийна реализация в Европа, за обща енергийна сигурност, за обща енергийна политика в ЕС, която обаче все още не е факт. В тази връзка искам да подчертая позицията на ЕК за „Южен поток”, която е достатъчно красноречива. Искам и да отбележа, че дискусиите по темата, а също и начина, по който реагират националните делегации, ме навежда на една единствена мисъл и тя е, че ще ни бъде много трудно. И след реакцията на еврокомисията за „Южен поток”, не зная как тя ще реагира за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, обясни евродепутатът. Тя припомни и фактът, че преди време, много трудно сме получили разрешение да се говори за АЕЦ „Белене”. „Сега, бъдещото изграждане на седми блок е новина за ЕК. Смятам, че Европа трябва да заяви позиция през следващите месеци по този въпрос, за да видим как ще се развие ситуацията. Що се отнася до „Южен поток”, аз познавам енергийния пакет, свързан с този проект, от гледна точка на това, как се защитават правата на дребния потребител, на обикновения човек. Мога да заявя, че от гледан точка на доста строгите правила в ЕС свързани например с това, как да изглеждат фактурите на енергийните дружества, как хората да си плащат сметките, евродирективите не се спазват от нито едно енергийно дружество у нас. Отдавна бе ясно, че производителите и доставчиците на електроенергия не могат да бъдат едни и същи. Но аз смятам още следващата седмица да задам въпрос в Брюксел за това, няма ли двоен стандарт в ЕС, и защо за една Германия може да се направи изключение и да се прокара „Северен поток”, а за друга не може. Считам, че всички страни, през които се планира да минава „Южен поток”, трябва да се съберат заедно, да изчистят въпросителните по споразуменията си, както и къде са разминаванията по
европейското законодателство, и след това да заработят с комисията, за да тръгне проектът”, обясни Йотова.

Всички плащаме грешките на ГЕРБ

Предишното правителство на ГЕРБ направи много грешки, заради които загубихме средства от Европа. България имаше възможност да получи евросредства за Северозападна България, но за съжаление това не се случи, и този регион остава най-беден в Европа. Това заяви евродепутатът Илияна Йотова в ефира на БТВ. Тя обясни, че се е опитала да разговаря с нейни колеги в Европа за това, дали има подобни прецеденти в други държави членки. „В момента се получават първите резултати от проверките на еврокомисиите. Подобни забележки, като отправените към нас, има отправени и към други държави, но засега не съм чула евросредства да са спрени. Информирана съм, че по отношение
на България, има претенции към определени проекти по ОП „Околна среда”, като основните съмнения на еврокомисията са свързани с начина, по-който са правени оценки на проектите, както и за начина, по който са правени обществени поръчки у нас. Смятам, че трябва да се
идентифицират хората, които са имали тези сигнали още през 2012 г., и заради някаква, типично наша, българска черта, не са взели под внимание препоръките от ЕК. Сега обаче ние трябва да извадим допълнително милиони от бюджета, за да се направят плащания на хората, работили и дори изпълнили проекти, и чак след това еврокомисията да ги сертифицира”, обясни Йотова, и попита какво трябва да се случи, ако Европа не го направи? „Заради грешките или може би заради съзнателната политика на определени министри или чиновници, сега ще плащаме всички ние, защото ще се отвори дупка в бюджета. Не може по този начин да се подхожда към евросредствата. Начина, по-който някои се отнасят към
европроектите, опитвайки се да намерят вратички, да заобиколят правилата, е неправилен”, подчерта тя. По думите и в тези случаи може би става въпрос за кражба или търговия с влияние. „Хубаво е и да се види в чии ръце са тези проекти”, каза още по темата Йотова.

„Неудобни” проекти са били подложени на рестрикция избирателно

За евросредствата, според Илияна Йотова, има и още една опасност. „Оказва се, че отново е имало проекти, за които ЕК уж е настоявала за рестрикции, като примера с Фонда за рибарство. И знаете ли колко избирателно са подбирани проектите, които са рестриктирани? Ако те не са на хора, приближени до ГЕРБ, неминуемо са попадали под уж условието
на еврокомисията за допълнителни рестрикции. Намесили се политическият момент при разпределението на евросредствата, наистина ще имаме големи проблеми”, подчерта тя.
Според Йотова две години и половина след идването на ГЕРБ на власт, редица общини на практика са били с блокирани проекти. „Да не забравяме, че проверките тогава не доведоха почти до никакви резултати. Подизпълнителите започнаха да съдят общините и беше нещо
страшно. В почти 90% от тях причините за проблемите бяха чисто политически”, каза още тя.


До обща минимална работна заплата за страните членки ще се стигне много трудно

По отношение предложението за европейска минимална работна заплата, Илияна Йотова подчерта, че ще се стигне много трудно до решение дали трябва да има такава за всички страни в зоната. „По този въпрос, аз съм голям песимист. В някои държави членки дори няма понятие като минимална работна заплата. При отделни държави, различните браншови организации и структури определят колко да бъде МРЗ. От друга страна,
да не забравяме, че нивата на жизнен стандарт в държавите членки са изключително различни. Не може да се сравнява най-богатият регион в Европа и най-бедният”, каза още тя.