Станишев: Въпросът е как да устоим на цунамито световна криза

Мар 14, 2009 Новини БСП в медиите 0 1513

Сергей Станишев, министър-председател на Република България и председател на БСП в „Седмицата” по Дарик Здравейте, господин Станишев

Сергей Станишев, министър-председател на Република България и председател на БСП в „Седмицата” по Дарик

Здравейте, господин Станишев. Гледахте ли филма „Никсън Фрост"?

Да.

Там най-силният въпрос беше какво според самия Никсън очакват хората да чуят от него. А според вас, какво очакват българите да чуят от вас сега? Най-важният отговор.

Сега според мен най-важният въпрос, който вълнува всеки един в България е това по какъв начин световната финансова и икономическа криза ще засегне нас и как ще устоим на това цунами, което виждаме по целия свят. И то вече се усеща в България от много фирми, от много хора в бизнеса, от работниците. И има чувство за несигурност, което, разбира се, е обосновано. И точно затова най-голямото задължение на държавата е да намери начините да се предпазим, да почувства всеки един в България, че е не просто оставен да се оправя както може, а че се предприемат конкретни мерки. И трябва да кажа с достатъчно самочувствие, че не бяхме изненадани от тази криза. Първо, още от 2007 година, когато се появиха първите индикации, започнахме да работим активно по различни сценарии в зависимост от мащаба на тази криза. Какви мерки би трябвало да се предприемат от нас, България устоя на първата вълна, на финансовата криза. По начинът, по който тя се разви в Америка и в част от западноевропейските страни най-вече. Нашата банкова система и финансова система се оказа доста по първо контролирана, второ - консервативна. И на тази основа - устойчива заради по-добрите регулации и изисквания. Но сега вече сме в следващата фаза на кризата - това е икономическата криза, която се основава на това, че няма доверие, има страх. Всяка криза е много във висока степен психология на пазарите. И след финансовата криза започва свиване на потреблението, на производството. В основните наши партньори - това е всъщност източника на криза за България. Защото ние изнасяме 60 процента от нашата продукция в Европейския съюз. А навсякъде има съкращение, свиване. И това всъщност води до проблеми вече при нас.

Основният упрек на критиците ви е, че не сте били наясно с мащаба на кризата - точно за това, за което говорите вие. И че едва сега виждате доста сериозните проблеми - индустриалното производство се е свило според данни на статистическия институт с 19 процента. Само за месец 10 процента спад в строителството, 25 процента по-малко сделки с коли, 123 милиона лева по-малко чужди инвестиции, спад с 50 процента в дефицита по текущата сметка, свързано с износа, за който говорите.

Точно обратното. Последното специално е позитивно в макроикономически план.

Ако прочетем заглавията във вестниците, те превеждат така - магазини фалират, масово табели за даване под наем и ликвидация, сблъсък за цени между доставчиците и веригите, магазините намаляват цените с големи отстъпки от своите доставчици заради кризата.

Така е. Първо трябва да се знае, че и днес не може, няма такъв икономист, който да каже - кризата ще продължи до края на 2009, след това ще започне възстановяване. Преди близо две седмици имахме извънреден съвет на Европейския съюз в Брюксел и председателят на Европейската централна банка го формулира много ясно. Ние се намираме в некартографирани води във финансов и икономически план. Т.е. във води, които са абсолютно неизвестни накъде ще тръгнат нещата и каква ще бъде дълбочината на кризата. Затова още през миналата година ние разработихме три различни сценария в зависимост от степента на задълбочаване на кризата.

В кой сценарий сме в момента?

Засега България е доста по-защитена, мога да кажа. И това се дължи на една последователна политика, която се водеше в последните години. Все пак нека кажа, че нашите резерви на държавата бяха увеличени два пъти за три години и половина. И България е много по-защитена от други страни, защото това е такава възглавница защитна и котва за стабилност. И за Валутния борд, и за спестяванията на българите, и за фиксирания курс на лева. Че това, което получават днес българите като заплати - сто единици, или хиляда единици ще бъдат сто или хиляда единици след два или три месеца. Защото в много страни - вижте Унгария, вижте Русия, вижте Румъния. В последните месеци настъпи девалвация тежка на валутите, на националните валути. С по 30, с по 40 процента. Което означава, че ако вашата заплата е 1000 лева, днеска може да е 1000 номинално, но покупателна способност е 600. Това в България не се случи. Но това не е достатъчно, защото аз постоянно пътувам из страната и се старая максимално да се срещам с най-различни хора. Например пенсионерите се вълнуват - питат това увеличение на пенсиите, което е залегнало от 10 процента през април и 10 процента през юли ще се реализира ли. Ще се реализира. Хората, които са заети, се вълнуват какво ще се случи с предприятията. Затова още миналата година разработихме антикризисен план. Той е залегнал до голяма степен и в бюджета, има и много други допълнителни мерки.

Ще има ли пари обаче държавата, да дава пари, да увеличава пенсии, помощи за безработни, след като данъчните предупреждават точно тази седмица за спад в приходите, заради падналите обороти, а оттам на данъчните приходи? 122 милиона лева по-малко от ДДС върху вноса за януари.

Това се случва и между другото в продължение на дълги години основната критика към България макроикономическа и основната пречка за нашето влизане в ERM II, което е предверието на Еврозоната беше дисбалансът като дефицит по текущата сметка. И аз казах още миналата година, че тази година той ще се съкрати значително. И това се случва.

А ние защото сме започнали да произвеждаме.

Не, но това е защото световната търговия е паднала на най-ниските, има най-големият срив сигурно от 80 години насам.

Това хубаво ли е сега?

Не, това не е хубаво, но това решава едни проблеми и създава други. Изчезва, намалява дефицитът по текущата сметка като риск за икономиката, за финансите, но се появява проблемът със заетостта, с пазарите. Аз и вчера бях в Берковица, бях в две предприятия. Едното „Бигъл" - те произвеждат, това е шивашко предприятие, говорих и с мениджмънта и работничките. Те нямат засега проблеми с пазара, продължават да работят на пълни обороти, което е добре. И между другото това предприятие е спечелило по предизборна програма „Човешки ресурси" една програма за повишаване на квалификацията на работещите, което ги прави по-конкурентноспособни, а продукцията по-качествена, с повече шанс за износ. Другото - „Наталия ММ", което произвежда играчки за шоколадови изделия за деца, то има проблеми с партньорите в Италия, които купуват всъщност тяхната продукция и затова са минали на половин заетост като работен ден. Точно затова правителството е приело в националния план за заетостта мерки, засега близо 20 хиляди души, които биха били на половин работен ден за доплащане на заплатите от хазната, за да се запази човешкият капацитет. Хората от тези предприятия. И този план не е веднъж завинаги фиксиран. Всички страни в Европа и в света актуализират своите антикризисни планове в зависимост от динамиката. Затова преди няколко седмици направихме голям форум и с бизнеса, със синдикатите, с водещите неправителствени организации, с банковия сектор, за да търсим и постоянно да актуализираме антикризисните мерки, за да бъдем адекватни на динамиката на ситуацията. И това ще ...

Според опозицията това, което правите, не е достатъчно. Те казват, че вие се вторачвате в социалните мерки, които впрочем описвате и решения, а не търсите общо решение, например - сваляне на данъците.

Чакайте, това много лесно се приказва. Току що вие цитирахте данни на Националната агенция по приходите. Как да се свалят данъци, когато и без това има намалени постъпления и същевременно да се прави нещо и за социална защита, и за подкрепа на бизнеса, в това число - финансово. Аз ви дадох примера - натрупахме голям резерв. Той сега ни помага да подкрепим производството.

... Европейския съюз по икономика и финанси - Екофин предлага именно сваляне на ДДС в определени сектори. Мисли ли да прави това българското правителство?

Нека първо приключа с другото. Ако нямахме този резерв, нямаше да можем да предприемем мярката, която предприехме. 500 милиона лева чрез Българската банка за развитие, която учредихме миналата година, точно за подкрепа, за кредити на малкия и среден бизнес. Вече има десетки предприятия, които са се възползвали и са получили реални пари. Защото в банковия сектор има стагнация. Страхуват се, не дават кредити. И бизнесът се задъхва без наличие на средства. Затова тези 500 милиона отиват за подкрепа на бизнеса в различните сектори. В това число например и в аграрния сектор. Около 100 милиона лева ще бъдат насочени към подкрепа, в това число оборотни кредити за селскостопанското производство. Само преди два дни бяха доизплатени част от субсидиите по линия на Европейския съюз за българските ферми 165 милиона лева. Това са все мерки за подкрепа реална. И по какъв начин в много страни ... извинявайте, увеличават данъци в Европейския съюз. Увеличават данъци, за да гарантират финансовата стабилност на държавата. Защото нашият план има три основни компонента - финансова стабилност на Валутния борд, на банковата система и на спестяванията на хората, за да бъдат защитени и те са защитени, подкрепа на реалния сектор и заетостта и работните места. Затова има най-голямата през последните години инвестиционна програма на правителството за инфраструктура в различни сфери. Социална инфраструктура, пътища, железници - това всичко създава работни места и предпазва от загуба на работни места. И трети аспект - социална защита на тези, които временно изпадат от пазара на труда. И на възрастните хора, и на разбира се младите, които сега стъпват на краката. Това са трите стълба, която постоянно се актуализира, допълва, защото никой не може да каже, че веднъж приет един план, да кажем миналата година, ще бъде функциониращ две години. Той постоянно трябва да се съобразява с реалния живот в икономиката, за да мога хората да бъдат по-сигурни. Тази сигурност трябва да я даде държавата.

Стълб по стълб да се върнем малко. Първо финансовата стабилност. Заради нея не може да се свалят данъци е вашата теза, независимо от обсъжданията за ДДС?

В Европа текат най-различни обсъждания. И аз ви посочих държави, които увеличават данъци.

България не мисли в тази посока?

България в последните години рязко намали голяма част от данъците. Като се започне от корпоративния данък, данъка върху физическите лица, данъците по социалните осигуровки мисля с 9 пункта. В това число през тази година те намаляват с повече от два пункта социалните осигуровки. През тази кризисна година. Но всеки данък има оптимум. Ако се свали до прекалено ниски нива от тези, които са, съществува вече реален проблем за постъпленията в бюджета. А това означава, че ще поставим под риск изплащаните на пенсиите, на социалната защитеност на хората без работа, на хората с увреждания, защото всичко опира до пари.

Вторият стълб. Казвате помощ за реалната икономика. Според бизнеса, трябва да се направи нещо за лихвите. Трябва ли България да бъде по-агресивна в сдържането на банките, които само и само да вземат парите на хората в депозити, обещават много високи лихви, а след това, за да могат да плащат тези лихви, искат високи лихви от бизнеса по кредитите?

Първо, хубаво е да се знае, че имаме постоянен, ежедневен диалог между правителството и Българската народна банка. Защото БНБ е институцията, която регулира финансовия и банковия пазар, не правителството. Но търсим и намираме общи подходи. И успяхме да проведем такава политика, която първо гарантира стабилността на банковата система като цяло, защото ако се стигне до криза на банките, това е огромна трагедия за спестяванията на хората и на реалния сектор. Това не се допусна в България и постоянно следим ситуацията. Имаше много сериозни притеснения в началото на есента, когато много структуроопределящи банки в Европейския съюз бяха тръгнали да фалират. Нашето притеснение беше, че могат да решават своите проблеми за сметка на дъщерните банки в България. Знаете, че голяма част от банките са чужди в България. Затова решението на Европейския съюз, че няма да се допуснат фалит на която и да е структуроопределяща банка в Еврозоната. Е за нас изключително важно, защото позволява стабилност и на нашите банки. На последния съвет на първи март се беше излезнало с общо становище, че стабилността на банките в старите страни-членки не бива да става за сметка на новите, да изтеглят ресурс. Постоянно следим този въпрос. И засега ситуацията е под контрол, което не означава, че трябва да продължим да го правим.

Не ви притесняват високите лихви, които обещават всички банки в момента в България? На фона на 0,25 процента основен лихвен процент в Швейцария тази седмица.

По този въпрос сме водили и водим постоянен диалог с Асоциацията на търговските банки. Това е голяма динамика и много чувствителен въпрос. Най-важното е първо да се запази стабилността на банките и да създадем механизъм те да кредитират, не да набират просто депозити, а да кредитират. За това работим и затова например мярката чрез Българската банка за развитие, за да се помогне на реалния сектор. Значи аз съм говорил вече с много предприятия, които са получили вече реални пари по тези линии. И това стана благодарение на натрупания резерв. И сме готови за допълнителни стъпки в тази посока, за да дадем въздух и да дадем оборотни, инвестиционни средства на реалния бизнес и по този начин да се запазят работни места. Преди две седмици бях в едно предприятие в Пловдив, което произвежда велосипеди, изцяло - 90 процента ориентирано за износ. Те независимо от трудната ситуация ще запазят всичките си работни места. И се готвят към преструктуриране на производството, към нови продукти, които да паснат на сегашния пазар. Така че изисква се голяма гъвкавост и мобилизация и от държавата, и от производството, и от финансовия сектор.

Ще проявите ли такава гъвкавост по големите инфраструктурни проекти? Разумно ли е да се продължава инвестирането в толкова дългосрочни проекти като „Белене", петролопроводи, газопроводи или ресурсът на държавата трябва да бъде насочен в по-краткосрочни проекти?

Ами стараем се да намерим точния баланс. Както знаете, инвестиционната програма на държавата е близо 5 милиарда и 600 милиона лева, които се насочват към най-различни инфраструктурни проекти практически във всеки сектор. Това също е щит за запазване на работните места. И направихме преструктуриране, прегледахме внимателно сектор по сектор всички инвестиционни проекти и тези неща, които не са спешни, които няма да се случат достатъчно бързо, говоря като публични разходи, ги пренасочихме там, където ще има максимален ефект сега. Близо 150 милиона лева предстои да се вземе решение на правителството. Ще бъдат допълнителни капиталови разходи за българските общини, за да могат те да подобрят инфраструктурата, по този начин да създават работни места в съответните общини, хората да имат заетост, да получават пари за това, което вършат и да подобрят средата. Навсякъде има различни проблеми. Ето, бях в Община Перник наскоро. Знаете, там има силна металургия. Бяха принудени около 300 души да освободят от едно от големите „Стомана Перник" предприятия. И благодарение на това, че общината е спечелила доста проекти по оперативните програми, в това число и за подобряване на инфраструктурата, тези хора се пренасочват там. Като необходима е голяма гъвкавост и буквално ръчно управление, за да може всеки един в България да знае, че първо ще се направи всичко възможно да се подпомогне неговото предприятие с възможните механизми на държавата, за да оцелее. Второ, ако има някъде реални затруднения, да се подпомогнат и хората да не изпаднат трайно от пазара на труда.

Вие не отговорихте обаче на въпроса дали ще вложите, ще вземете по вашите думи на ръчно управление големи проекти, в които ще се излеят огромни пари с дългосрочен обаче ...

Големите проекти, ... ние не бива да мислим само краткосрочно, защото кризата и проблем, кризата е и възможност. И ако сега спрем всичко, което е важно дългосрочно за България, кризата ще отмине след година, две години. Какво ще правим после? Защото ние трябва да мислим трайно и да използваме кризата не само за да се браним от нея в кръгова отбрана, но в същевременно да създадем предпоставките държавата, когато започнем да излизаме от кризата, да дръпне нагоре в различни области. Енергетика, инфраструктура, защото каква икономика стабилна се прави без добра енергетика, без силно развита инфраструктура? Затова например взехме друго решение - създаване на държавна компания с капитал 100 милиона лева за изграждане на няколко достатъчно привлекателни зони за индустриални и бизнес инвестиции в страната , за да може в тази конкурентна среда в света, когато всички - целият бизнес и инвеститорите са много предпазливи, освен ниското данъчно облагане в България, освен квалификацията на работната сила и не най-високите цени на себестойност да привличаме и с такива зони и с такива условия. Така че това са също мерки именно в тази посока, която е важна за всеки един българин.

Като казахте енергетика, да не пропусна да ви попитам, какво всъщност цели България с енергийния форум, който организира в Пловдив? Преди две седмици външният ни министър избягваше всякакви гръмки определения, които съпътстват този форум като световен, например вие сега казвате на помощник заместник-държавния секретар на САЩ Матю Брайза, когато беше в София, че ние искаме да правим енергиен Давос. Чува се, че има критики от европейските партньори, че България не иска да се присъедини и да отстъпи водещата роля на такъв тип форум на чехите, които председателстват ЕС. Те мислили да правят нещо такова две седмици след нашия.

Точно така, първо трябва да се знае, че България е първата страна, която инициира такъв форум, далеч преди инициативата на Чешката република или унгарската инициатива аз „Набуко", която вече мина. Нашата позиция беше много ясна - този форум да бъде политически, с държавни глави, министър-председатели, за да се обсъждат принципните въпроси на сигурността, специално на газовите доставки, което е проблем и този, нашия форум стана изключително актуален след газовата криза през януари.

Чехите като видяха, и те искат да го направят?

Разбира се!

Но те са с по-силна институционална позиция като председател на ЕС?


Глупаво е да се конкурираме, а и всеки да направи някакъв форум, който ще бъде сам за себе си. Това, което ние сме предложили на ЕК и среща подкрепа и аз когато бях миналата седмица в Брюксел, поисках и методологическа подкрепа и активно участие на ЕК в този процес, защото тя е естественият координатор на ЕС, на всички страни във формирането на обща политика в областта на енергетиката, в това число газовата сигурност, за да може нашите три форума, които се провеждат в последните месеци, да бъдат в една обща линия и в една обща политика и няма никаква конфронтация от страна на България. Нещо повече, на помощник заместник-държавния секретар г-н Брайза предложих една моя инициатива, която е извън форума. Добре, ще мине този форум, ще мине чешкия форум, какво се случва след това? София, България да бъде център на един постоянно действащ експертен форум по въпросите на сигурността на газовите доставки, енергийната сигурност и това среща голям интерес. Между другото в това число президентът на ЕК...

Той ще дойде ли на нашия форум?

Още не се знае, напрегнат е неговият график. Знае се, че най-вероятно ще дойде комисаря по енергетика г-н Пиебалгс, ще дойдат много държавни глави, правителствени ръководители от целия регион, защото смисълът на форума е да съберем страните-производители на газ, транзитьорните страни и потребителите и да поговорим по всички тези въпроси.

Ще дойде ли някой от водещите европейски държави, президент или премиер? Франция, Германия, Великобритания?

Ще дойдат много страни, които са поканени.

Още малко за инвестициите, ще строим ли „Тракия" с парите за „Струма" и ще започне ли това до края на годината, каквито предположения и хипотези се обсъждат в печата тази седмица?

Първо, аз мисля, че има всички шансове „Тракия" да започне да се строи, първоначално с пари от държавния бюджет, от това, което преструктурирахме, търсейки максимална ефективност, още през пролетта. Успоредно с това се водят разговори с ЕК, по инициатива и на самата Комисия, дали част от средствата от Оперативна програма „Транспорт" да не бъдат насочени към „Тракия", защото един проект докато не е завършен изцяло, може да кандидатства по съответна оперативна програма, а „Тракия", магистралата в България, е с най-отработена проектна готовност, за разлика например от част от „Струма" в Кресненското дефиле, където има и екологични промени, и проблеми с ОВОС, изисква се много точна експертиза, където и стойността ще бъде висока. Този въпрос се обсъжда и скоро време ще имаме и решение.

Към вас има все пак един тежък въпрос, свързан точно с тази магистрала.

Точно към мен ли?

15 години водя това предаване и вие ще сте поредният министър-председател, на който мога да задам въпроса „защо и вие на останахте в българската история със завършена магистрала"? Какъв е фундаменталният проблем на България, че толкова вече премиери не могат да направят тази пуста „Тракия"?

Първо, в рамките на този мандат се построиха и завършиха реално доста десетки километри от „Тракия", мисля, че близо 55.

Вие знаете, че очакването е много по-голямо.

Разбира се, очакванията за всичко. То моето очакване и желание е утре да се събудя сутринта и да видя България цялата...

Други държави правят, чувал съм в Белгия примерно, преасфалтират 200 километра за събота и неделя, събира се целият ресурс...

Нека ви отговоря на въпроса. Първо аз смятах, още бидейки в опозиция, че по начина, по който беше подписан договора за „Тракия" за концесия, не беше добър, защото прекалено много тежести прехвърляше на гърба на държавата и на данъкоплатеца съответно. Затова водихме много тежки преговори, близо година и половина, за съжаление доста време ни отне, то се оказа загубено, за съжаление за преформатиране на договора и смятам, че това, което подписахме след наш ултиматум, на българската държава към концесионерите, които бяха определени, за разпределението на /.../ беше добро вече. Във финансов, в икономически план за българите. За съжаление, концесионерите не представиха навреме и им дадохме краен срок, не представиха навреме финансовата не обосновка, а негарантираните финансирания за правенето на тази магистрала и се наложи да се върнем на кота нула, да строим с държавни или с европейски пари, което и правим сега.

Третият стълба на вашия план е социалният. Ще ходим ли на театър по време на ураган, ако използвам израза на Николай Василев от тази седмица, с който той обоснова това, че не трябва да има ръст на заплатите за бюджетната сфера тази година?

Първо животът не е само материален и на театър е хубаво да се ходи, както и на кино.

 Даже по времето на ураган?

Даже и по време на ураган. Второ, прави се всичко възможно да се осигури на първо място повишаване на доходите на тези, които бяха в прехода най-ощетени. Това са възрастните хора на България, нашите майки и бащи, които своето са си дали, които живеят, голяма, огромна част от тях, много тежко. Един пенсионер, ако не са децата или внуците, които да помагат, как да плати сметките за ток, за парно, и за лекарства, и да живее? Затова ние според мен ние сме длъжници и трябва да го правим и тези пари са осигурени за увеличаването на техните доходи. В държавния сектор вкарахме едно ограничение в разходите на всички министерства, ще направим всичко възможно да има увеличение на заплащанията. Това ще зависи от изпълнението на бюджета в голяма степен, но пак нека ви върна на една тема, която беше много популярна в България. При нас основният проблем в последните години като обществено съзнание бяха ниските доходи и ниското заплащане. И всички, от учители, през медицински сестри, през полицаи...

/.../ полицаи, искат по-високи заплати и се събират на протест през Чешкото посолство?

...дайте ни 100% повече заплати, 50% повече заплати от утре и пак давам примера с други съседни страни, които бяха дълго време голям пример, като Румъния. Сега настъпи девалвация на тяхната валута и това, което са получавали вчера като 100 единици, днес е реално 70. За мен е важно да има реално увеличение на доходите, а не номинално, което ще бъде изядено следващия ден. Това е всъщност големият проблем, особено в условията на криза. Много страни в ЕС, от Централна и Източна Европа са принудени заради разхлабени навремето финанси и срив във финансовата им система, да вземат огромни заеми, Унгария над 20 милиарда долара взе при много тежки условия. Други, балтийсктие страни, Румъния в това число е в сложно положение. Заеми, които водят до, и в това число се поемат ангажименти за намаляване на заплати, ние това не го правим.

Ще намерите ли пари за полицаите, след като вчера вашият вътрешен министър казва, че заради кризата се очаква ръст на престъпността? Ако това бъде съчетано с нежелание на полицията да работи, България може да бъде поставена в много неприятно положение.

Хубаво е да се знае, че министърът на вътрешните работи в последната година направи изключително много, за да увеличи изпреварващо, от вътрешни ресурси, заплатите и особено на тези полицаи, които работят на улицата, които се занимават с оперативна, с разследваща дейност, защото те са на предния, на форпоста на борбата срещу престъпността и във всяка една структура, в това число и в МВР, ще се търсят вътрешните ресурси за увеличаване и стимулиране на заплащането на тези хора. Всичко възможно ще направим, в рамките пак на възможното, защото какъв е смисълът...

Кое е възможното? Имате ли отговор, така че утре да не излизат, кое е възможното, кажете ми?

Министърът на вътрешните работи каза кое е възможното в тази финансова ситуация, защото какъв е смисълът сега да кажем - хайде, ще ви увеличим с 50%, това правителство приключва своя мандат, все ще закърпим за няколко месеца и после като настъпи срив в заплащането на същите тези полицаи или на друг сектор? Това е безотговорно.

Като заговорихме за престъпността, в изказването си при шестия вот на недоверие на правителството на Симеон Сакскобургготски, това е февруари 2005 и вие сте лидер на лявата опозиция тогава, казвате, че олигархията ще понесе своята отговорност. Сега в края на вашето управление, на вашия мандат, имате ли отговор на въпроса кой в олигархията понесе отговорност?

Не може да се отрече, че особено през последната година бяха нанесени конкретни и сериозни удари, повдигнати обвинения срещу хора от организираната престъпност, срещу много бизнесмени, към които има най-малкото въпроси и тези обвинения бяха повдигнати, бяха предприети акции от МВР и от ДАНС. Проблемът е, че недостатъчно бързо, и това е мое също лично неудовлетворение, се стига го присъди. В България има случаи, които са скандални, по десет години се влачат дела с тежки, сериозни обвинения и нищо не се случва.

Вие кои случаи подреждате, ще припомня и вашето определение, което давате тогава за олигархия - власт на парите и малцинството, при което държавният и обществен интерес се подменят с частен. Имате ли примери, които според вас са емблематични за управлението и когато сте започнал, извървян целия път в рамките на вашите правомощия, удар срещу такъв подменен държавен и обществен интерес с частен?

Първо мога да кажа моето лично мнение, че олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма. Има...

2005 имаше, а сега няма?

Има богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни, това не е мое мнение, това е мнение на един от много високопоставен представител на ЕК, което той сподели с мен.

Т.е. вашата теза е, че вие, при вашето правителство, махнахте изобщо олигархията, защото 2005 сте казал, че при Симеон Сакскобургготски има олигархия и трябва да носи отговорност?

Това не мога да кажа, защото въпросът е, че трябва д се оказва много по-голям натиск и много по-голямо разграничение между държавните институции и стремежът, който навсякъде съществува на бизнеса, да оказва влияние. Най-ефективният начин за това, освен преследването на престъпниците, на тези, които нарушават закона, независимо от тяхното положение, е въвеждането на ясни правила, които функционират. И ние на това се учим като държава на всички нива.

Няма да дадете примери за удари, защото на мен ми се струва, че това, което направихте с ДАНС..., можете да дадете примери?

Има конкретни удари и аз поисках сега от ДАНС да направят пълен публичен отчет за свършеното за една година съществуване. Знаете, че това беше много трудна реформа. Самият факт, че той вече съществува като институция, държавната агенция, и постига резултати, е много голям успех. Не само се е структурирала, има и резултати. Вижте Дупница, господата Галеви.

Дупница е пример, така.

Златко Баретата, много други повдигнати обвинения срещу хора на различни нива на властта. Това е свършено за много кратък период, но не бива да се успокояват и представителите на ДАНС и на МВР, защото в обществото, трябва да бъдем честни, има много голямо, остро усещане за несправедливост и за това, че този, който е богат, не може да бъде наказан от съда, независимо от това какви прегрешения или престъпления и извършил. И това е проблем на България, затова продължаваме и до последния ден на работата на това правителство ще продължаваме работата по съдебната реформа, по реформата на правораздаване и изобщо в тази област имаме още много работа да се свърши.

Още един въпрос по социални стълб на вашия план срещу кризата - „Кремиковци". В понеделник работниците протестираха, защото не получавали заплати, говори се за съкращение на близо 2000 души за три месеца, синдикът казва, че няма пари за обезщетения на работниците, дълговете непрекъснато нарастват, какво решение виждате г-н министър-председател?

Решението, позитивното решение може да бъде само едно - да приключат успешно разговорите с инвеститора, който засега е налице и с който се водят преговори. Това е бразилската компания, с която се водят тези разговори, защото много пъти съм се срещал и аз с работниците от „Кремиковци" и с ръководители на синдикатите, и с националните представители на тези синдикати, и те прекрасно знаят, че единственият фактор в държавата, който прави всичко възможно да се спаси „Кремиковци", това е българското правителство. Държавата има само 25%, както знаете, от акциите. Предприятието беше обявено от съда практически във фалит още преди повече от една година, не сме спирали разговори с който и да поиска да инвестира. Аз лично съм се срещал с всеки инвеститор, който е изявявал интерес и на всички съм казвал едно и също нещо - ако намеренията ви са сериозни, ще направим всичко в рамките на възможностите на държавата, което зависи от нас, да ги подкрепим. Това е и сегашната позиция, лошото е, че от есента на миналата година се сринаха пазарите, цената на металите навсякъде по света отиде много надолу и е много трудна сметката за смия инвеститор. Така че продължаваме това, при по-лошия вариант, който може да се случи, дай Боже да не се случи, пак повтарям и ще направим всичко възможно да не се случи, това означава държавата да намери всички възможности за преквалификация, за подготовка на хората, които биха били съкратени, за да не изпаднат отново от пазара на труда.

А пълно затваряне? Този вариант съществува ли във вашите планове?

Не мога да изключа никакъв вариант, въпросът е да направим всичко възможно да се случат по-добрите.

Следваща тема - Европа. Вчера държавното радио цитира говорителя на ЕК Марк Грей, че Комисията смята, че напредъкът на България трябва да се осъществява в рамките на съществуващите партньорски механизми, а не чрез създаване на паралелни процеси и структури, т.е. това преведено означава - отказ на вашето искане Комисията да промени сегашния механизъм за координация и проверка, изпращайки постоянни експерти, които да поемат част от отговорността, включително даже, да го преведем със заглавието на „Монитор" - „Да внесем еврочиновници за да дебнат нашите"?

Не, тук има голямо объркване според мен в интерпретациите на това какво съм предложил аз и какво е казала ЕК, страните-членки. Трябва да е ясно едно - след влизането на България в ЕС, в областта на „Правосъдие и вътрешни работи" (ПВР) отношенията ни се определят от действащия механизъм за сътрудничество и проверка в областта на ПВР. И този механизъм съществува, България го е подписала, ние сме го приели и не само че сме го приели, но сме много активна страна и се видя в последния доклад от февруари на ЕК, че се оценяват усилията, реформите, резултатите, но трябва да продължим с не по-малки усилия и ние си имаме план за действие на правителството. Преди една седмица разговарях с всички водещи фактори, не само в изпълнителната власт, в парламента, в съдебната власт. Поканих главния прокурор за да постигнем максимум от този график, който сме приели.

Значи май не сте обяснил наистина какво точно искат от ЕС, защото аз ви разбрах, като едва ли не, че ние понеже не може да се управляваме сами, ако може да ни дадат малко хора, които да ни управляват по-честно.

Ако ми дадете думата, не ме прекъсвате, ще ви обясня какво съм предложил. Наред с това, България, за да постигне резултати, не само в тази област, като цяло в качеството на администрацията, в ефективното усвояване на европейските фондове, но се нуждае и от експертна подкрепа. И това са ми го казвали много пъти представители на различни ведомства, които казват - ето, в тази област би ни било полезен експерт от еди коя си страна, което да не е просто външен консултант, който да работи заедно с нас и заедно да намираме решенията на проблемите. Не става въпрос за подмяна на механизма за сътрудничество и проверка по ПВР, а за много по-широк кръг реформи в България, където ние се нуждаем от експертизата на нашите партньори. Много често в администрацията съм се сблъсквал - липса на добра комуникация с ЕС, липса на познаване на европейските правила, прилагането на европейските практики и ние искаме да се научим, защото смисълът от нашето членство е да постигнем във всички области - в бизнес среда, социална защита, правосъдие, най-високите европейски стандарти. Т.е. това, което аз предложих и то се посрещна с голям интерес...

Ще дадат ли експерти?

И страните-членки, и ЕК да постигнат по-високи резултати за България, като равноправен и ефективен член на ЕС, в много по-широк кръг области, да покажем още по-голяма прозрачност. Ние нямаме какво да крием, когато правим позитивни реформи. Ние искаме да вземем от опита на тези страни най-доброто, така че това е по-скоро един допълнителен инструмент за постигане на най-добри резултати за България.

Какво стана с европарите?

Кое точно?

Тези пари, които бяха спрени, каква част от тях губи безвъзвратно България?

Беше обявено още през ноември миналата година от Еврокомисията...

Кога ще тръгнат тези, които няма да загубим?

Първо, доста пари вече вървят.

Кое остава?

По други предстоят да се направят проверки. Става въпрос в областта на регионалната политика, но смятам, че се оценява високо всички усилия, които направихме последните осем-девет месеца за много по-голяма прозрачност, контрол, ефективност в управлението на парите и има реална качествена промяна.

До края на мандата ви ще оставите ли България с