ОБРЪЩЕНИЕ ЗА 3 МАРТ
3 март 1878 година
3 март 1878 година. Това е Възкресението Българско. Из цял океан унижения. Из 500 години страдания, жестокости, кръв, смърт и гибел. В продължение на 500 години България е извън света и извън времето.
3 март възкреси времето в нас и нас - във времето. Възкреси историята, държавата, народа и човека. На историята даде нов век. На държавата - предначертание. На народа - смисъл и бъдеще.
На 3 март преди 135 години възкръсна средновековното държавно великолепие на България. България се завърна на картата на света въпреки всичко и въпреки всички. Въпреки. С изключение на една държава - Русия. Защото Руско-турската освободителна война е единствената война в световната история, която един народ - руският, и неговите духовни водачи поискаха и извоюваха от своя император. За да дойдат тук и да погинат. Заради нас. За нашата Свобода. Не заради проливите, нито заради имперските помисли.
Тази свобода не ни е даром дадена. Нито пък е страничен, попътен резултат от нечии чужди, егоистични стремления. Защото възстановяването на българската държавност не е еднократен акт, не е една дата, която на всичкото отгоре, честваме с половин уста, гузно някак. Възстановяването на българската държавност започва от 1762 година, от Историята на Паисий, преминава през духовния взрив на българското Възраждане, през борбата за църковна независимост, през невъзвратимата погибел на Левски и Ботев, през Оборище и Априлското въстание, за да се вгради в Баташката черква и да достигне своя апотеоз на 3 март 1878 г. Да го достигне и да го продължи в Съединението и Независимостта. Век и половина възстановяваме своята държава!
И какво правим днес?
Рушим същата тази държава, която 3 март възкреси.
Оставили сме нашата държава в ръцете на разни хладнокръвни, мними родолюбци, на всякакви фалшиви месии - да си играят с нея, да я продават на чужди интереси заради своя си интерес, да я унижават и грабят. Това правим.
И затова всяка година в деня на Освобождението се питаме свободни ли сме, в деня на Съединението мъдруваме единни ли сме, а в деня на Независимостта страдаем, че не сме независими. Защото нямаме куража да признаем, че Свободата, Единението и Независимостта на нашата държава зависят от нас и живеят в нас. Във всеки един от нас.
Сергей Станишев,
Председател на БСП
Президент на ПЕС
