9 стъпки към спасението на Гърция

  Ивайло Калфин е един от тримата депутати от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, които бяха в Атина в началото на март за серия от разговори с представители на гръцкото правителство, опозиция, синдикати, работодателски организации и неправителствени организации

Ивайло Калфин е един от тримата депутати от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, които бяха в Атина в началото на март за серия от разговори с представители на гръцкото правителство, опозиция, синдикати, работодателски организации и неправителствени организации. В резултат на мисията си те подготвиха предложение с препоръки, които да акцентират не само върху икономиите и съкращаването на разходите, предлагани от Тройката на ЕС, ЕЦБ и МВФ досега, но върху осигуряването на растеж и заетост в Гърция.

Ивайло Калфин коментира предложенията на алтернативната тройка, в която работи заедно с колегите си евродепутати Робер Гьобелс от Люксембург и Елиса Ферейра от Португалия (на снимката)

Тройката трябва да е подотчетна и отговорна

Тя трябва редовно да информира Европейския парламент за действията и за предложенията, които отправя към гръцкото правителство, както и за резултатите от тях. Предлагаме Тройката да прави тримесечни отчети пред Европейския парламент и те да бъдат дебатирани и одобрявани на пленарни сесии. Паралелно гръцките власти трябва да бъдат поканени в парламента, за да им дадем възможност да представят позицията си на европейско ниво.

Ивайло Калфин: Тройката трябва да бъде отговорна. В момента никой не й дава мандат и тя не се отчита пред никого. На практика никой не носи отговорност за съветите, които се дават на Гърция. Докладването пред парламента не означава, че искаме ние да даваме мандата на Тройката, но е задължително поне да има отчетност, да има обсъждане на мерките, а следователно и повече прозрачност в нейната работа. Защо? Защото мерките, предлагани досега, са сбъркани. Те докараха Гърция до дълбока рецесия, невъзможните срокове в първия меморандум, доведоха до това, че той не беше изпълнен.

Да се създаде европейска социална платформа за Гърция, в която да участват всички социални партньори на европейско ниво: ETUC, Business Europe, Икономическият и социален съвет, ILO. Целта на платформата ще е да гарантира спазването на социалните права, заложени в европейското право.

Ивайло Калфин: В Гърция безработицата е над 20%, младежката е 48%. Един милион души нямат работа. Предвижданията са, че до края на годината те ще станат 1 200 000, до края на следващата година - 1,4 милиона. На практика социалният диалог не съществува. Работодателите и профсюзите, с които се срещнахме в Атина ни казаха, че не са искали намаляването на минималната заплата, но въпреки това то беше наложено от Тройката. Част от предписанията на Тройката противоречат включително на гръцката конституция като отмяната на колективното трудово договаряне, разпоредби, свързани със заплатите.
Социалната платформа ще следи дали мерките, които се предлагат и прилагат, не са за сметка на социалните права и намаляване влиянието на социалните партньори. Надяваме се тя да направи по-видими проблемите и нарушенията на законодателството в социалната сфера.

Последователна и реалистична схема за консолидация

Призоваваме за прилагане на консолидационните мерки в съответствие със програмата за структурни реформи. За постигане на резултати от реформите ще е нужно време.Мерките ще засилят риска от задълбочаване на рецесията  и затова предлагаме да не се отправят повече искания за съкращения преди да се възстанови растежа.

Ивайло Калфин: Изминалите почти две години показаха, че логиката на Тройката за вътрешна девалвация не работи. Намаляването на разходите, орязването на заплатите, съкращаването на персонал, не доведоха до очакваното намаление на цените. Гръцката икономика е като българската - 70% вътрешно търсене. То изчезва, когато хората нямат пари да купуват или сигурност, че ще получат определени доходи. Да се разчита, че гръцката икономика изведнъж ще стане конкурентна и ще изнася по цял свят, е фантасмагория. Докато тя не си стъпи отново на краката, въвеждането на нови мерки за затягане на коланите, трябва да бъде преустановено.

Бърза и пълна рекапитализация на банките

Острият проблем с ликвидността се посочва като най-голяма заплаха пред оцеляването и възстановяването на банковия сектор. Ето защо 40-те милиарда, договорени във втория пакет за подкрепа от 130 милиарда евро, трябва да бъде предоставени възможно най-скоро, за да може гръцкото правителство да започне преструктурирането и рекапитализацията на банковия сектор. В допълнение трябва да се приложат адекватни инструменти за осигуряване на достъп на малките и средни предприятия до кредити, включително за оборотен капитал.

Ивайло Калфин:  Дори работещи гръцки фирми нямат достъп до кредити. Банките не отпускат финансиране на никаква цена. Причините: ¾ от депозитите, около 70 милиарда евро, са изтеглени за 2 г. Отделно гръцките банки участваха в операцията по отписването на дълг от частните кредитори и сега се нуждаят спешно от рекапитализация. Ние смятаме, че част от европейските пари трябва да могат да стигат и до предприятията, особено малките и средните. От 850 хил. несъстоятелност са обявили вече 200 хил. предприятия и очакванията на бизнес асоциациите са, че още 60 хил. ще фалират до края на годината. Докато не се раздвижи кредитният пазар, няма как да се съживи икономиката и затова предлагаме рекапитализация  на банките и изработване на специални финансови инструменти за кредитиране на малките и средни фирми, например чрез заеми от ЕЦБ.

Създаване на агенция за инвестиции растеж

Излизането от рецесията налага Гърция да има стратегия за развитие, подсигурена с адекватно финансиране. Затова предлагаме да се създаде агенция, независима от правителството, която да координира инвестициите за възстановяване в ключови за растежа сектори като земеделие, корабоплаване, туризъм, енергетика, фармацевтика и образование. Агенцията трябва да се ръководи от грък и от управителен съвет, в който гръцките партньори да работят заедно с представители на Европейската комисия, ЕЦБ, МВФ, социалните партньори и Съвета на икономическите и финансови министри от ЕС. Тя трябва да разполага със собствен фонд, в който да има средства от ЕЦБ, структурните фондове, от МВФ.

Ивайло Калфин: Идеята е международните донори и социалните партньори да участват заедно с правителството в определянето на приоритетите за финансиране на големи  проекти. То в момента е прекратено заради недостига на средства. Гръцкото правителство е предоставило списък на приоритетни проекти, ¾ от които са транспортни, а останалите са енергийни и за управление на отпадъците. Идеята е агенцията да подпомага публичните инвестиции като създава инструменти за финансиране и набира средства. Те могат да идват по различни канали - от еврофондовете, от заеми, от ЕЦБ, от частни кредитори и др. Вярваме, че присъствието на донорите в управата на агенцията допълнително ще спомогне за връщане на доверието на инвеститорите.

Въвеждане на младежка гаранция за заетост

Опирайки се на успешния опит в редица страни като Финландия и Австрия, предлагаме създаването на система за младежка гаранция, която да бъде финансирана с европейски средства за 5 г. Тази гаранция предвижда, че на младежите до 25 г. ще бъде предлагана работа, продължаване на образованието или професионално насочено обучение най-късно до 4 месеца след завършване на образованието или регистрирането като безработни. За тези, които не успеят да намерят работа или обучение, държавата трябва да осигури стаж в публичните институции. Инвестицията за създаването на такава гаранция е много по-ниска от настоящите разходи на Гърция за младежка безработица.

Ивайло Калфин: Всеки втори безработен в Гърция е млад човек. Младежите масово напускат страната, което ни е познато от действителността у нас. Но в Гърция се наблюдава и друг феномен - младите отиват на село, но не, за да работят по професията си или да се квалифицират, а за да преживяват. Смятаме, че е реалистично чрез европейските фондове да се гарантира на всеки млад човек, че може да започне работа или обучение. Искаме това да не бъде организирано като пилотна програма, само за някои, а да бъде достъпно за всички безработни.

Решителни действия срещу неплащането на данъци

Борбата срещу международното укриване на данъци е от особено значение за увеличаване на данъчите приходи в Гърция. Властите са на път да постигнат споразумения с други страни от ЕС по отношение на недвижимата собственост на гръцки граждани на тяхна територия. Комисията трябва да разработи последователна политика в тази област. В близките месеци трябва да се завърши работата по приемане на такова споразумение с Швейцария, за да може то да започне да се прилага от 2013 г. Гърция от своя страна трябва да продължи да реформира системата си за събиране на данъците. Действията срещу неплащането на данъци в Гърция трябва да се включат във всеобхватен и амбициозен европейски план за действие за намаляване на разликата между дължимите и събираните данъци наполовина до 2020 г.

Ивайло Калфин: Имаме предвид предимно средствата, изнесени от гръцките банки и вложени в недвижима собственост или депозирани в чужбина. Страховете, че Гърция ще излезе от еврозоната и ще върне драхмата накараха много хора да изтеглят парите си. Въпросът е Гърция да знае какъв е размерът на тези средства и да ги облага, така, както това се прави с останалите в банките. За да стане това възможно трябва да се сключат споразумения със Швейцария, Люксембург и др. страни, за да може Гърция да получи нужната й информация за активите на гръцки граждани в чужбина.

Гарантиране на честни цени за потребителите

Нарастването на цените особено на храните в сравнение с други страни, е сигнал за нарушаването на веригата на доставки, доминирана от пет големи вериги супермаркети, които не са гръцка собственост. Затова призоваваме Европейската комисия да разследва ситуацията, за да установи дали има нарушение на правилата на пазара и да предприеме нужните мерки. Комисията трябва да наблюдава специално цените на хранителните продукти, прилагайки методите, използвани за годишното сравнение на потребителските цени.

Ивайло Калфин: Това, което се наблюдава в Гърция е че цените на храните при посредниците се увеличават значително. Дори производителите на картофи се организираха и започнаха да разнасят директно продукцията си в градовете и селата, за да покажат, че цените, на които продават са няколко пъти по-ниски, отколкото в магазините на петте големи вериги за хранителни стоки. Това означава ремонтиране на цялата пазарна среда, чрез по-добро законодателство, чрез антимонополни и антитръстови мерки, с предоставяне на възможност на производителите да излизат директно на пазара. Гръцката система в това отношение е доста затворена.

Незабавно пристъпване към реализацията на 181 приоритетни проекти

Работната група за Гърция заедно с властите набелязаха 181 приоритетни проекта като основни двигатели на растеж и заетост. Те трябва да бъдат финансирани предимно от неизползваните средства от структурните фондове, които надхвърлят 10 милиарда евро. Необходими са мерки за преодоляване на бюрократничните мерки, за да се ускори усвояването им. ЕЦБ трябва да насърчи увеличаването на капиталовата основа от 10 милиарда евро, за да привлече допълнителни инвестиции за Гърция от Европа.

За да бъде възстановен растежът в Гърция, са необходими реални действия за намаляване на безработицата и в подкрепа на икономическия растеж в цяла Европа, основаващи се въвеждането на  иновативни инструменти като еврооблигациите, облигациите за проекти, данък върху финансовите сделки и координация на макроиконическите политики, които да осигурят конвергеницята между европейските икономики.