Президентът на ПЕС Сергей Станишев: Кризата е по-дълбока, а еврото – по-нестабилно в резултат на 2,5 години дясна консервативна политика в Европа

  Президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и лидер на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев пред Агенция "Фокус"

Президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и лидер на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев пред Агенция "Фокус". 

Фокус: Г-н Станишев, в новогодишната нощ бяхте тема на интервю на премиера по отношение на лошото наследство. Така ли ще върви и Новата година - с обвинения и оправдания по отношение на наследството?
Сергей Станишев: На повечето хора тази тема вече им е втръснала. Писнало им е да слушат едни и същи оправдания, още повече, че те фактически са необосновани. Първо - намираме се на третата година от управлението на това правителство. Крайно време е да говорят първо за това - какво правят и второ - да си помислят за това - какво ще бъде наследството на г-н Борисов за следващото правителство. Тъй като г-н Борисов твърди, че трябва да плаща предишни вересии и предишни дългове, искам да припомня следните данни: през 2005 г., юли месец, преди да бъде формирано още правителството на Тройната коалиция държавният консолидиран дълг беше - 6,6 милиарда евро. Към края на мандата - юни 2009 г. той беше намален до 4,7 милиарда евро. Фискалният резерв беше 4 милиарда евро или 8 милиарда и 200 милиона лева. Ако говорим като дългов проблем, то България през този период намали дълга си при моето правителство от 31% на Брутния вътрешен продукт на 14% от БВП. И от 27 страни в Европейския съюз, по ниво на държавен дълг, бяхме на второ място по малък дълг. Единствено Естония имаше по-малък дълг от България. Всички останали - и Германия, и Люксембург, и Франция (да не говорим за тежко изпадналите в дългови кризи държави) са с много, много пъти по-висок дълг. Германия има държавен дълг - 82% от БВП. Същото важи и за Франция. Така че какво говори г-н Борисов? Просто бих го призовал - да бъде малко по-почтен и честен за тези неща и да говори за своето управление, а не да манипулира и буквално - да заблуждава хората. В крайна сметка хората ги интересува - какво става сега в България и какво прави това правителство във всички области, защото тази година, за съжаление, аз не очаквам сериозен ръст на икономиката, въпреки прогнозите на г-н Дянков, който за четвърти или пети път ли обяви край на кризата. За ръст на икономиката има три основни източника. Единият е потребление. Всички виждаме, че хората нямат пари, живеят все по-бедно. За какъв ръст чрез потребление може да става дума, след като правителството в своята политика просто замрази доходите, а в много отношения и ги намали - първо, защото инфлацията си върви и е около 12% за този период, това означава с 12% са по-бедни българите, при замразяване на доходите. 
Второ, няма никаква политика поне за индексация на най-ниските доходи. Говоря за пенсиите, говоря за заплатите, в това число. Вторият източник - това са инвестициите. Външните инвестиции в България се сринаха, дори и по сравнение с 2009 г. Аз не говоря за 2007 г., за 2008 г. - онези върхове на външни инвестиции. Говоря за кризисната 2009 г., когато имаше три милиарда евро инвестиции. За изминалата 2011 г. те са някъде около 500 - 600 милиона евро. Толкова нисък дял от инвестиции в България не е имало от 1997 г. Третият потенциален източник на растеж - това е износът. При рецесията, която е завладяла страните от Еврозоната и голяма част от Европейския съюз, за какъв износ може да говорим, след като 60% от нашия износ е за ЕС? Затова, за съжаление, не очаквам сериозен икономически растеж в страната. А това се отразява и върху доходите. Да не говорим и за това, че това правителство, което толкова се тупа в гърдите за борба с организирана престъпност, допусна контрабандата да нарасне двойно - особено в цигарения бранш; допусна огромна част от икономиката да мине в сивия сектор. И никакви прелитания с хеликоптери не могат да подменят факта, че през следващата година ще имаме събираемост с повече от един милиард по-ниска, отколкото през 2008 г., която беше с много по-нисък БВП. Правителството го прогнозира и така е заложено в бюджета. Събираемостта е по-ниска от 2008 г., въпреки че от 2008 г. досега номиналният Брутен вътрешен продукт е нараснал с над десет милиарда лева. Това е правителствена статистика. Ако това правителство събираше като дял от приходи и от данъци толкова, колкото събираше предишното, би трябвало да събере с три и половина милиарда лева повече от 2008 г., а те събират с един милиард лева по-малко. Дупката е 4 и половина милиарда. И ми говорят за борба с организирана престъпност, за ред, за не знам си какво. Пълен блъф.
Фокус: Миналата седмица на първата ви среща с медиите прогнозирахте, че са възможни предсрочни избори и да ви попитам кого подозирате, че ще ги предизвика - опозицията или управляващите? Желае ли ги Коалиция за България и как ще коментирате думите на премиера, че това са измишльотини?
Сергей Станишев: Това е най-възможно да стане по две причини - или управляващите да ги предизвикат, или да има такова гражданско недоволство, което да ги принуди. По-вероятен е първият вариант, ако говорим изобщо за предсрочни избори, защото аз не се съмнявам, че и г-н Борисов, и партията ГЕРБ осъзнават, че до края на мандата ще има да изконсумират немалко пасиви, в резултат от тяхната политика. И колкото и да манипулират чрез медии, колкото и пиар да правят, когато той се разминава драстично с реалния живот на хората, няма как да не платят сметката. Затова не може да се изключва този вариант. И честно казано, на думите на г-н Борисов нямам особено доверие, защото е показвал нееднократно, че когато му изнася, може да си завърти позицията на 180 градуса. Затова казах, че БСП трябва да действа като политическа сила, все едно че ще има предсрочни избори, тъй като не може да се изключва този вариант именно изхождайки от сметките на управляващите. Всички видяхме какви президентски и местни избори имаше - скандални, опорочени, фалшифицирани в немалка степен с безпрецедентен мащаб на купуване на гласове. И вие много добре знаете кой купуваше гласове и кой беше главен организатор на това нарушение на закона - г-н Цветанов. Той носи лична отговорност за това. И в крайна сметка може да разчитат именно по този начин да си прибавят бонус, да управляват доста безпроблемно и да мъчат българския народ с управлението на правителство на ГЕРБ.
Фокус: Започва нова парламентарна сесия, ясна ли е позицията на Коалиция за България по отношение на предложения финансов пакт за ЕС, за който стана ясно, че ще бъде обект на дебат в Народното събрание?
Сергей Станишев: Дай Боже - да бъде предмет на дебати в парламента, защото много скандално е отношението на управляващите към този много основополагащ въпрос. Ние призовахме, още преди премиерът да замине на 9 декември за Брюксел, да се яви пред парламента (все пак сме парламентарна република) и да каже - с каква позиция българското правителство и министърът-председателят отиват в Брюксел на тази ключова среща. Това не беше направено. Не беше направено и след поемането на ангажименти. Яви се министър Младенов, който не е бил на този съвет (защото там седят премиерите на страните) и преразказа някакви неща. Възникнаха и в чуждите медии различни интерпретации - има или няма България финансови ангажименти. И, честно казано, и в този момент това не е изяснено от правителството. Казват, че не, но пък отвън се чуват и други сигнали. Затова подобна дискусия и изясняване първо на условията на този договор, е изключително наложително, което не се е случило в нашата страна. Ако говорим по същество на този междуправителствен договор, това по никакъв начин не решава проблемите на кризата на доверието в ЕС и специално в Еврозоната и не гарантира икономическо излизане от кризата. Защото цялото съдържание на тези ангажименти и т.нар. златно правило, какъв ще бъде дефицитът и други неща, в крайна сметка отправят следното послание към пазарите: страните, които влизат в този договор, оттук нататък - средносрочно и дългосрочно - няма да допускат сериозни дефицити, които да увеличават държавния дълг. Само че това по никакъв начин не възстановява доверието в еврото в момента, когато половината страни имат държавен дълг над 60% от БВП - в това число Германия и Франция. Ние не говорим, забележете, само за т.нар. южни страни като Италия, Гърция и други, които имат особено високи дялове на държавен дълг. Така че - това правило и този договор не решават проблема за изхода от кризата. Тук позицията на Партията на европейските социалисти е много категорична, ясна и алтернативна, защото ние казваме: „Да, трябва да има, разбира се, финансова дисциплина, и не бива да се повтарят тези нива на държавен дълг и дефицити, които бяха постигнати в предишните години. Но това не е рецепта да излизаме от кризата, като единствена мярка. Без координиран и силен план, европейски и национален, за инвестиции, създаване на работни места, за икономически растеж, Европа няма да излезе от този затворен цикъл. Защото, когато няма икономически растеж, няма и постъпления в бюджета, и няма с какво да се плащат стари дългове". Затова, също така, смятаме, че е необходима разширена роля на Европейската централна банка. Необходимо е - да се обсъди, да се отива към издаване и на еврооблигации, защото, когато говорим за криза на доверието в еврото, трябва да има ясна политическа воля - демонстрирана и заявена. Трябва да се каже: „Да, няма да се допусне еврото да се провали и ще бъдат взети всички нужни мерки, за да бъде то стабилно, тъй като пазарите са плашливи". Да не говорим за това, че има спекулативни фактори на пазарите, които играят съзнателно за лошия сценарий по отношение на еврото, които от това извличат печалби. И една от мерките на европейските социалисти, която се предлага от нас, е създаване на Европейска кредитна агенция. Защото тази криза изисква и този отговор, тъй като какво се получава? Кредитни агенции, които обявяваха „Лемън Брадърс" с най-висок рейтинг, не поеха никаква, поне морална отговорност за това, че „Лемън Брадърс" през 2008 г. си фалираха с най-високия кредитен рейтинг. И сега същите тези агенции могат да поставят всяка държава и всяко правителство на колене, без достатъчно ясни критерии и отговорност за своите действия. Затова смятаме, че е необходимо подобно действие. За съжаление, договорът, който се предлага, не е цялостно решение на съществуващите проблеми. Той просто узаконява и институционализира това, което се прави вече две години и половина в ЕС, в това число и в България, че единствената антикризисна мярка, това е орязване на разходите най-вече за сметка на социалните разходи. Това за нас не е приемливо.
Фокус: Тоест няма нужда много да се хвалим с високия рейтинг, който получава България от различните кредитни агенции, така ли излиза?
Сергей Станишев: Кредитният рейтинг е важно нещо, разбира се, за всяка страна. Дайте да не го подценяваме. И това, че България има сравнително (тя няма най-висок кредитен рейтинг, по никакъв начин), но няма, поне, влошаване на кредитния рейтинг, се дължи в голяма степен на точно това наследство на предишното правителство, за което г-н Борисов говори. Защото - какъв е основният фактор в кредитния рейтинг? Това, че нямаме нужда и нямаме необходимостта и принудата да връщаме огромен външен дълг. Дългът беше намаляван, аз ви казах - от 31% от БВП на 14% за четири години. И България няма това бреме. Ето, вижте, правителството на Гърция трябва да плаща дълг близо 150% от техния БВП. На Италия е над 120%. На Германия е 82%. Нали правите сравнение?
Фокус: Спестяват ли управляващите цялата истина за ангажиментите на България по отношение на държави, които имат проблеми в ЕС и какво ви казват вашите партньори в това отношение?
Сергей Станишев: Очевидно управляващите не желаят да се води смислена европейска дискусия, защото просто я няма в парламента. В цяла Европа подобни дискусии се водят в парламент. Тя трябва да се случи. Независимо от това имаме ли, нямаме ли финансови ангажименти, това е задължение на правителството, защото такива въпроси се обсъждат там. Аз не мисля, че България има сериозни сметки, свързани с Гърция, но това е принципен въпрос, и една от моите задачи, които съм си поставил като президент на ПЕС от ноември миналата година, е да се постарая да върнем в България силния европейски дебат. Защото това, което се решава в Брюксел, от Европейски съвет, от Европейския парламент, от Европейската комисия, засяга пряко живота на българските граждани, засяга българското правителство. И всички тези ангажименти по всеки въпрос трябва да се знаят, трябва да бъдат обсъдени, защото когато България се явява без национална позиция, то тогава в общи линии тя е в миманса и се съгласява безрезервно с всичко, което се предлага, например, от г-жа Меркел като любимия канцлер на министър-председателя г-н Борисов. Това не е сериозен национален подход. Още повече тази година ще бъде в много голяма степен година на обсъждането на бюджета на Европейския съюз 2014 - 2020 г. И аз питам, и официално попитах в мое писмо премиера, и го призовах да направим обществена дискусия на тази тема, която да консолидира национална позиция. И да кажем: на нас виждането ни, за да бъде ЕС успешен, са следните приоритети, които да бъдат формулирани. И също така - нашия национален приоритет - какво искаме да финансираме в най-голяма степен с европейски пари? Какви са изискванията, които България ще постави, и кои са червените линии, от които няма да отстъпи? Има например един много сериозен, реален проблем - това е, че българските фермери продължават да получават много по-малки субсидии от ЕС, отколкото фермерите от старите страни-членки. Поставя ли правителството темата за ускоряване на догонващите субсидии, така че да се изравнят субсидиите на българските фермери, че да бъдат в равни позиции с фермерите от Гърция, Италия, Франция? Поставя или не? Явно не се поставя, след като се мълчи, и не виждам никакво движение. Нека да формираме национална позиция по този въпрос, само че няма никакво желание от правителството да се говори по тези същностни проблеми на днешния ден и на утрешния ден, а само се говори за миналото.
Фокус: Една от темите на предстоящата парламентарна сесия са конституционните промени в българската Конституция, да ви попитам Коалиция за България има ли предварителни тези по тази тема и как ще се отразят тези промени дългосрочно на България и в следващите правителства?
Сергей Станишев: Тази тема е продължение точно от политиката на десните правителства в Европа и в България, която казва: Единственият изход от кризата е, че трябва да орежем разходи. България, като ниво на публични разходи, е на много по-ниско ниво и от Германия, и от Франция, и от други страни, отново като дял от БВП. За тази година делът на публичните разходи (ако извадим европейските средства), е около 30% от Брутния вътрешен продукт. Една трета са публичните разходи и това е, може би, ниво, достойно за африканска държава, не за европейска. И правителството с това се хвали, при условие че икономиката не работи достатъчно добре. Не се търси начинът как да се постигнат растеж, инвестиции. Аз казах ключовите фактори на растежа: инвестиции, потребление и износ. По кой от тези фактори правителството е предложило мярка и действия, които да доведат до икономическия растеж, съответно създаване на работни места, преки постъпления в бюджета? Няма такава цялостна политика. Това е сериозният проблем за страната. 
Българската държава, никога за последните 15 години, при различни правителства, не е водила политика, която да доведе до много по-голямо задлъжняване на държавата, на държавен дълг, който е неконтролируем, и който пада като тежко бреме върху хората. Всъщност единственият период, когато е имало по-големи дефицити и политика на разрастване на дефицити, е периодът на Дянков. Затова вписването в Конституция пък особено на само такива текстове, които определят тавана на разходите, какъв проблем решава? В крайна сметка - трябва всяко едно правителство да има възможността да напасва икономическата и фискалната политика към реалния икономически цикъл, да бъде достатъчно гъвкаво. Това действие по никакъв начин не решава проблема на икономическата криза, доходите на хората, развитието на България, като цяло.
Фокус: Друга европейска тема е Шенген. 2012 година - каква е вашата прогноза за България и за Румъния и достатъчно активна ли е българската дипломация? Или всичко е оставено на вътрешно министерство само?
Сергей Станишев: Преди много време заявих на премиера, че отговорност за провала на този национален приоритет носят двама министри - министърът на вътрешните работи г-н Цветанов, и министърът на външните работи, г-н Младенов. Единият трябва да си свърши на първо място, домашното, вторият - трябва да убеди всички европейски държави да подкрепят България. И там, където има съмнения или подозрения, да ги преодолее. В крайна сметка, ако сравним Шенген като цел, с целта, която имаше моето правителство - да гарантира влизането на страната в Европейския съюз, то тази, новата цел, е много пъти по-малка и много по-несъществена, от голямата цел, която постигнахме. И тогава редица страни и редица парламенти бяха на мнението, че България не трябва да бъде приемана през 2007 г. в ЕС, в това число - и Холандия. Но ние ходихме тогава - и аз, и президентът, и министърът на външните работи, и парламентарни делегации страна по страна и ги убеждавахме (освен че си вършехме вътрешната работа по изпълнение на критериите). И успяхме да убедим всички страни-членки на ЕС и да постигнем тази цел. Сега какво има? Очевидно правителството не се справя особено с дипломатическата част на тази работа. Не може да няма усилия - да убедят тези страни. Няма такива цели, които са невъзможни. Но аз не се учудвам на този резултат, след като фактически не виждаме активност и целенасоченост на министъра на външните работи, след като една година българската дипломация се тресе само от темата досиета, а не - от темата ефективност. И всички тези посланици, част от които са в страни от Шенген, каква работа очаквате да вършат, след като българската държава казва на правителствата, пред които тези хора представляват България: Ние им нямаме доверие, не ги слушайте. Какво очакваме? За вътрешните действия - спомняте си, преди близо една година, премиерът беше казал: останало ни е боядисаме две стени или нещо подобно. Хубаво - боядисаха. Оттогава досега има няколко решения на Министерския съвет за допълнителни средства за Министерство на вътрешните работи за задачи, свързани с Шенген. Това означава, че тогава България не е била готова, след като сега още продължават да дават пари за нови и нови действия по Шенген. Аз искам да кажа ясно - това е позиция и моя, като лидер на БСП, и това е позиция на ПЕС и Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент: Ние последователно подкрепяме членството на България в Шенген, без всякакви допълнителни ограничения или нови условия. След като веднъж министрите на вътрешните работи са казали, че техническите условия за Шенген като цяло са изпълнени, няма основание да се поставят допълнителни условия на България. Това не е честно, не е справедливо. Именно социалистите и демократите в Европарламента бяха инициатори на две резолюции на парламента в подкрепа на България, независимо от нашите тук вътрешни различия и критики към правителството. Защото, когато става дума за национален интерес, национална кауза, нямам никакви колебания да работя за нея.
Фокус: Защо подкрепихте протестите в Унгария като лидер на Партията на европейските социалисти и какъв знак са тези протести за страните от Централна и Източна Европа?
Сергей Станишев: Как няма да ги подкрепя? Те са първо, справедливи, второ - тези протести защитават демократични европейски ценности, европейски, в една страна, в която те са под заплаха. Вече близо две години правителството в Унгария на ФИДЕС, на г-н Орбан, разполагайки с голямо мнозинство, практически конституционно, прокарва следните тенденции чрез промени в Конституцията и законодателството. Първо, подчиняване на медиите на правителството. Второ, ограничаване на фундаментални граждански права. Трето, в това число подчиняване на централната банка на Унгария на политическия диктат на правителството, промяна на територията на избирателните райони в интерес на управляващата партия. И много други действия, които са в крещящо противоречие с европейски ценности, тъй като, в крайна сметка, Европейският съюз не е просто един общ пазар. Европейският съюз е съюз от народи, които споделят общи демократични и социални ценности. И, когато тези ценности и принципи се нарушават от една от страните на ЕС, това не е въпрос на вътрешни работи. Това е общ европейски въпрос. За съжаление, твърде дълго време европейските институции, в които доминират представители на десницата, пазиха мълчание, когато виждаха тези действия. И сега моментът е, действително, и европейските институции да покажат, че за тях европейските демократични ценности не са празни думи, тъй като демокрацията не е нещо, дадено веднъж и завинаги. Тя изисква борба и отстояване на тези принципи. Затова подкрепих много ясно за първи път координирани действия на цялата опозиция, в която Унгарската социалистическа партия и нейният лидер играят водеща роля. Действително в Будапеща излязоха на площада, протестирайки срещу антидемократичния характер на действията на правителството десетки, да не кажа - сто хиляди граждани на Унгария. Това показва, че гражданското общество в Унгария е живо. И, за съжаление, не само в Унгария има проблеми с демокрацията в ЕС.
Фокус: Къде другаде има?
Сергей Станишев: В това число и в България. Подобни избори като тези, които бяха проведени през октомври-ноември в България, не е имало. И аз много ясно казах, че и като президент на ПЕС няма да мълча на сега управляващите тук за тези фрапиращи нарушения на изборно законодателство и на демократичните принципи. И в България има тези проблеми и Партията на европейските социалисти няма да ги подмине по никакъв начин; и в други страни. 
Когато бях избран за президент на ПЕС, заявих пред целия широк състав, който беше на този конвент на Партията на европейските социалисти, че имам няколко приоритета. Единият е свързан с алтернативата на европейските социалисти на това, което правят десните правителства в Европа за излизане от икономическата криза, тъй като сега икономическата криза е по-зле, по-дълбока, безработицата е по-голяма, еврото е по-нестабилно, в резултат именно на дясна консервативна политика, която се води вече две и половина години в цяла Европа, преобладаваща от десни правителства. Вторият ми приоритет - това е защита на демократичните ценности на Европейския съюз, защото, както казах, не в една, не в две страни има опити за нарушаване на тези ценности и за тях трябва да се борим. Има, разбира се, и редица други приоритети, пак свързани с подкрепа на партиите от нашето семейство в изборите, които предстоят. Например, във Франция през тази година има президентски, парламентарни избори, и ще направя всичко, което зависи от мен, за да подкрепим кандидата за президент на Франция на социалистите Франсоа Оланд, който има много добри шансове. Това ще бъде важно и добре не само за Франция, но и за цяла Европа. Защото в момента на европейско ниво практически всички основни решения се вземат от един тандем - германския канцлер г-жа Меркел, френския президент г-н Саркози, с доминиращо дясна философия на тези мерки. И тези мерки се налагат на всички останали страни, без достатъчно демократичен процес, и без уважаване на общностния подход, който е в сърцевината на ЕС. Защото общностният подход дава възможност всяка страна, в това число неголяма като България, да участва активно в процеса на вземане на решения, а не просто да изпълнява решения, взети от други.
Фокус: Доста хора очакват 2012 г. - годината преди парламентарните избори БСП да изпадне в тежки вътрешни скандали по темата за лидерството, особено след като президентът Георги Първанов приключи мандата си. Какво ще им кажете?
Сергей Станишев: За мен би било самоубийствено БСП да изпада във вътрешни скандали и боричкания, защото оценката на Националния съвет за резултатите изборите, които преминаха, беше, че те дават добра основа за надграждане и за подготовка за следващите парламентарни избори. За мен най-важно е цялата процедура и целият процес на вътрешни отчети и избори, която предстои тази година в БСП, да мине изпълнена с политика, с наши алтернативи, с анализ на силните и слабите страни на БСП и на места, и на национално ниво. Така, че да можем да се подготвим и да спечелим доверието на хората на следващите избори. Защото искам много ясно да кажа - за БСП като цяло, и за мен лично, въпросът за следващите избори не е да печелим изборите, един или друг да стане премиер, друг министър, трети депутат. Властта не може да бъде и не бива да бъде самоцел за БСП. Властта може да бъде само инструмент за свършване на някаква работа за хората и за гражданите на страната. Ако надделее другата философия, никога няма да спечелим доверието на хората.