Бойко Борисов не изпълнява поетите пред българите обещания

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ по разискването по питане от народния представител Корнелия Нинова към премиера Бойко Борисов относно препоръките на ЕК по Националната програма за реформи на България 2011г

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ

по разискването по питане от народния представител Корнелия Нинова към премиера Бойко Борисов относно препоръките на ЕК по Националната програма за реформи на България 2011г. и Конвергентната програма на България 2011г.-2014г.

 

 

 

 

Правителството на ГЕРБ подготви и представи пред Европейската комисия Национална програма за реформи 2011 - 2015 и Конвергентната програма на България 2011 - 2014 г.

На 6.06.2011 г. Европейската комисия направи оценка на политиката на правителството на ГЕРБ. Този доклад не получи публично обсъждане, не получи публичност и това ме накара да поставя питане към г-н Борисов и да предизвикаме този дебат, защото в Националната програма за реформи се засягат изключително важни сектори от икономическия и социалния живот на страната. Докладът на Европа се състои от аналитична част и конкретни препоръки - седем на брой. В аналитичната част Съветът на Европейския съюз констатира следното за България:

1. Социална сфера:

Пред най-голям риск от изпадане в бедност и социална изолация в ЕС са изправени българските граждани. Значително се влошава  положението на възрастните хора в България. Равнището на разходите за пенсии, социални обезщетения и помощи продължава да е сред най-ниските в ЕС. Условията на живот са се влошили през последните няколко години. Въпреки това тежко състояние на хората, в доклада е отбелязано, че България е поела ангажименти в рамките за пакта "Евро плюс", че ще бъдат предприети действия за въвеждане на обвързано с резултатите заплащане в публичния сектор, чрез спиране растежа на пенсиите и заплатите до 2013 г. Единствено в коментара за България е записано, че пенсионната реформа, приета през 2010 г. не е съобразена с продължителността на живота и със системите на здравеопазване и дългосрочни грижи.

Равнището на безработицата за 2 години се повиши 2 пъти, като България е страната с най- бърз темп на безработицата, особено с ред младите хора. Делът на дългосрочната  безработица е по-висок в сравнение със средния за ЕС.

2. Здравеопазване:

Реформите в здравеопазването са в застой. Системата на здравеопазването страда от лоша достъпност и качество на предоставените услуги.

3. Образование:

Качеството на образованието в България е ниско и несъобразено с потребностите на трудовия пазар. Делът на лицата с висше образование остава под средния за Европейския съюз. България забави значително реформата във висшето образование.

4. Научноизследователска и развойна дейност и иновации:

Липсва последователна и целенасочена политика в областта на научноизследователската дейност.

5. Условия за стопанска дейност:

Нормативната уредба и административната система не подпомагат адекватно дейността на предприятията. Съществуват множество сложни процедури, много административни такси, незаконосъобразни общински регулаторни решения, забавени публични плащания.

В доклада на Световната банка за условията за стопанска дейност класирането на България се влошава от 44 място 2010 г. до 51 място през 2011 г.

Все по-труден става достъпът до финансиране на предприятията, особено за малките и средните предприятия.

6. Административен капацитет:

Административната реформа бе съсредоточена само върху формално намаление на броя на служителите в държавната администрация.

7. Корупция:

Различни проучвания и показатели сочат възприемане на корупцията като голяма и широко разпространена.

Корупцията в България оказва отрицателно въздействие върху социално-икономическото развитие на страната.

8. Усвояване на средства от Европейските фондове:

Способността на България да усвоява средствата от ЕС остава ниска - сключени са договори за 38 % от 7 млрд. евро, но до април 2011 г., комисията е получила заявления за плащане само на 7 % от тези средства.

9. Обществени поръчки:

Законодателството в областта на обществените поръчки показва значителни слабости, а нередности са открити в 60 % от проверените процедури.

10. Транспорт:

ЕК констатира, че поддръжката на пътищата не е добра, води до лоши пътни условия и ниско равнище на безопасност на движението.

11. Енергетика:

Енергийните разходи на българската икономика са едни от най-високите в ЕС.

 

Този анализ на Европейската комисия за състоянието и перспективите пред България сочи, че политическа партия ГЕРБ и  правителството на Бойко Борисов не изпълняват поетите пред българите обещания. За да не се изкушите отново да превърнете дебата в обвинение към предишното управление, припомням:

 

В предизборната програма и трите антикризисни плана поехте следните ангажименти:

Да запазите и създадете повече работни места - неизпълнено. Безработицата се удвои.

Да подобрите живота на българските граждани - неизпълнено. България е с най-голям риск за изпадане в бедност.

Да подобрите достъпа на българските фирми до финансиране - неизпълнено. Финансирането се затруднява.

Да спрете авансовото изразходване на резерва - неизпълнено. Резервът е намален.

Да повишите усвояването на средствата от еврофондовете - неизпълнено. Министър-председателят твърди, че усвоявате в пъти повече. Защо остава неразбран от партньорите от ЕС, които казват, че способността на България за усвояване на евросредства е ниска.

Обещахте да платите всичко дължимо на българския бизнес - неизпълнено. Закъснелите плащания от страна на държавата към фирмите задълбочиха икономическата криза.

Обещахте безкомпромисна борба с корупцията - неизпълнено. Корупцията е широко разпространена по мнение на европейските партньори.

Обещахте на българите средноевропейско равнище на живот - неизпълнено досега, а чрез поетите ангажименти по пакта "Евро плюс" гарантирате замразени доходи до 2013 г., евентуално по-високи данъци и по-късно пенсиониране за българите.

Вместо гръмките обещания - трудно настояще и още по-трудно бъдеще.

 

Ето защо, предлагаме да направим един аргументиран, отговорен пред хората дебат. В основата му да лежи единствено волята ни за извеждане на България от кризата, за подобряване живота на българските граждани чрез осигуряване на работа, образование и здравеопазване.

Да се опитаме да намерим разумни отговори на няколко въпроса:

Какво да направим за да насърчим ръста на производителността, да направим българските фирми конкурентни, как да се проведе работеща административна реформа в областта на публичните услуги? Пазарът на труда да стане гъвкав и да отчита потребностите на бизнеса, да задържим интелектуалния потенциал на нацията тук и сега! Имаме ли желание за мерки, които да намалят броя на ранно напусналите трудовия пазар и да насърчат продължителността на социалното осигуряване? Как да гарантираме здравето и образованието на българите? Спирането обедняването на българските граждани ще бъде ли наша грижа номер едно?

 

В проекта за решение, който вие предлагате пише: "През 2011 г. ще бъде приета Национална стратегия за борба с бедността." Добре. Но защо загубихме 2 години? Защо стигнахме до тук? Две трети от българите да твърдят, че живеят все по-зле. Почти 70 на сто са затруднени да си плащат сметките за парно, ток и вода. Защо чакахме Европа да ни обърне внимание на тези факти? Толкова ли се отдалечихме от живия живот? За да не загубим и следващите години в показване на мускули и в празни нискостойностни разговори за кюфтета, моля да отворим диалог, ако искате дори спор по повдигнатите въпроси. Да си служим с аргументи, а не с обиди. Но накрая да направим нещо добро за държавата и за българите.

 

Водени от тези мотиви, предлагаме да подкрепите предложеното от нас решение:

Задължава Министерския съвет да внесе в Народното събрание за обсъждане коригирани Национална програма за реформи на България и Конвер­гентна програма на България за периода 2011-2014 г., отразяващи препоръките на Съвета на Европейския съюз и предлагащи решения за основните проблеми в сферата на социално-икономическото развитие на България.