Георги Гьоков: Промените в Кодекса на труда създават възможност за увеличение на работното време и извънредния труд

01.10.2020г.

„През този мандат на 44-ото НС има внесени 9 предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Сигурен съм, че ако в най-скоро време не подадете оставка, както искат вече 75% от българите, ще ги закръглите на поне на 10-15 измененията. Вярно е, че трудовото законодателство е от първостепенно значение за всяка икономика, но честите промени водят до нестабилност и несигурност, хаос и непредвидимост. Трудовото законодателство урежда продуктивните отношения във всяко едно общество и държавната политика на пазара на труда и такива сътресения не се отразяват никак добре.“ Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Георги Гьоков от трибуната на Народното събрание.

Той обърна внимание, че в работна група за промени в трудовото законодателство с участието на социалните партньори е изработено тристранно споразумение с 54 консенсусно приети от работодатели и синдикати предложения, но по-голямата част от тях отсъстват в настоящото предложение на Министерски съвет. „Да очакваме ли нова порция промени в Кодекса на труда? Това означава ли, че тези предложения не са били толкова консенсусни или да очакваме да ги изсипете в деловодството като предложения на народни представители от ГЕРБ“, попита Гьоков.

„Очаквах Министерският съвет да внесе цялостна концепция за промени в трудовото законодателство, но тези промени затвърждават вашата тенденция  да работите на парче и показват липсата ви на визия“, обърна се социалистът към управляващото мнозинство. „Нали договорихте механизъм за определяне на минималната работна заплата- защо този механизъм липсва в предложенията?“, продължи Гьоков. Той заподозря притеснения на управляващите да не разсърдят работодателите, които въобще не искат минимална работна заплата, или че договореното всъщност не отговаря на изискванията на модерните трудови отношения.

„Тези промени в Кодекса на труда не срещат еднозначна подкрепа от социалните партньори, най-вече от синдикатите. БСП също не ги приема, защото някои от тях са в явен ущърб на българските работници и служители и се създава възможност за увеличаване на работното време и извънредния труд“, каза още Георги Гьоков. Той отбеляза, че заради интензивното време, в което живеем, са необходими промени, но те трябва да са консенсусни, балансирани и защитаващи правата и придобивките на всяка една от страните на трудовия процес.

Надя Клисурска: Няма как да приемем сумираното изчисление на работното време да бъде 12 месеца

„Българските работници ще бъдат поставени в условията на това – да работят в режим на сумирано изчисляване на работното време 12 месеца. Това е връщане назад в онези черни години, в които хората работеха изнурително и техният труд не се оценяваше. Неслучайна е Конвенцията на Международната организация на труда, която казва, че нормалната продължителност на работната седмица трябва да е не повече от 48 часа. Няма как да приемем сумираното изчисление на работното време да бъде 12 месеца, да бъде повече от 56 часа работната седмица. Това са недопустими неща за една членка на Европейския съюз.“ Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ Надя Клисурска в пленарна зала.

„С това изменение на Кодекса на труда се увеличава референтният период на извънредния труд – от 150 на 300 часа. Нормално ли е това предоставяне на възможността на работодателите да въвеждат много по-завишен референтен период на извънреден труд, при положение че говорим за защита на българските работници?“, попита тя.

„Вслушайте се в разума и разберете – това е въпрос, който засяга всяко българско семейство и ние трябва да бъдем отговорни към всички тях“, призова Надя Клисурска.