България става все по- корумпирана държава при управлението на ГЕРБ

Мая Манолова: С бюджета на НЗОК за 2011г

Мая Манолова: С бюджета на НЗОК за 2011г. правителството се отметна от това парите за здравеопазване да са само за здравеопазване

Видно е, че България става едно все по- корупционно място. Влошаването на този показател показва тенденция, при която България се нарежда след страни от Латинска Америка и Африка и за първи път е изпреварена от Румъния. Това заяви членът на ИБ на НС на БСП и зам.-председател на ПГКБ Михаил Миков по повод оповестените данни от годишното изследване на международната неправителствена организация „Трансперанси интернешъл". Миков изтъкна, че въпреки първоначалните заявки на ГЕРБ за борба с корупцията, въпреки многото приказки и постоянно демонстрираната, най-вече медийно, борба с корупцията, усещането е за влошаване на ситуацията. Това според членът на ИБ тепърва ще създава проблеми на страната ни както по отношение на нуждата от усвояване на евросредства, така и по отношение на  инвеститорския интерес към България. 

Депутатът от Коалиция за България Мая Манолова коментира, че конфликтът на интереси е видимата връзка между частния интерес и публичните пари. Тя даде пример  със Закона за Сметната палата, който беше внесен от депутати от управляващото мнозинство. Манолова изтъкна, че Законът предвижда одитите на малките общини с бюджети до 10 млн.лв. да се извършват от регистрирани одитори. Така дейности, които бяха безплатни, сега ще се плащат в рамките на 15% от размера на одитирания бюджет. Това означава, че от 167 общини с бюджети под 10 млн.лв. ще се вземат около 60 млн.лв. Манолова изтъкна, че част от депутатите от ГЕРБ, които внасят този закон, са счетоводители, регистрирани одитори или участници в частни счетоводни къщи. „И ако това не е лобизъм и конфликт на интереси", възмути се депутатът от левицата.

Михаил Миков коментира, че финансирането на болниците от Здравната каса през годината е типичен пример на непрозрачност и политически критерии. По думите му докато при болниците в София удържаните средства са около 10%, то при редица други болници неизплатените суми месечно достигат 30%. „Без яснота на критериите се създават предпоставки за корупционни практики", заяви Миков.

Мая Манолова коментира и внесения проектобюджет на НЗОК за 2011г. Според нея всички отрицателни моменти, които съдържаше скъсаното споразумение между БЛС и управляващите, са пренесени в бюджета на Касата. По думите на Манолова, въпреки че правителството обяви, че всички пари, събрани от гражданите, ще се използват за здраве, то се отметна от това намерение, включвайки в размера на тези средства и дейностите, които се покриват от здравното министерство. Депутатът определи като абсурдна идеята за трансфери от НЗОК към здравното министерство, защото това противоречи на основни принципи на Закона за здравното осигуряване. Абсурдна по думите на Манолова е и записаната в закона актуализация на бюджета на Касата за 2010г. „Това се случва за първи път в законодателната практика", отбеляза депутатът от левицата и добави, че по този начин управляващите се опиват да избегнат дебатите по политиката в сектора. Манолова се обяви и против идеята чрез закон да бъде променен Националния рамков договор. „Министерски съвет прави предложение чрез закон да бъдат променени условия по договор, какъвто е договорът между НЗОК и Лекарския съюз, при това само по отношение на някои текстове. Това е скандално", коментира депутатът.

Мая Манолова беше категорична, че най- опасното в проектобюджета е одържавяването на резерва на Касата в размер на 1,5 млрд.лв. Тя изброи и някои  „дребни подаръци" на правителството към българските граждани като например това, че пенсионери ще трябва да плащат в пълен размер потребителската такса при посещение при личния лекар. По повод Наредба 49 Манолова изтъкна, че тя е показателна за приемствеността, която има между предишния здравен министър Анна-Мария Борисова и настоящия Стефан Константинов. Депутатът от левицата напомни, че наредбата беше подготвена от Борисова и финализирана от Константинов. С нея се въвежда изискване за 30 легла за специализарани болници и 60 легла за многопрофилни болници, което би довело да закриването на  минимум 30 болници. „Задават се критерии, че който няма достатъчен брой легла - закрива се болницата. А преди това ги накараха да съкратят легла, като ги излъгаха, че ще оцелеят", коментира Михаил Миков. По думите му това, което става в здравеопазването е разбирането за законодателството като нещо прието в парламента. „Това е трайна политика на ГЕРБ, в която вирее корупция, в която същинското законодателство се подменя от нещо гласувано в Народното събрание. Това е част от политиката на трайно деинституционализиране на България. В такава среда вирее корупция, политически популизъм и еднолична власт", заяви Миков.