Виолета Желева към Емил Димитров: Трябва ли да настъпи екокатастрофа, за да предприемете мерки за контрол върху качеството на водата

11.09.2020г.

„Трябва ли институциите да чакат да настъпи екокатастрофа, за да предприемат мерки за контрол върху качеството на водните ресурси, или трябва просто да си изпълняват и спазват задълженията си - да извършват регулярен мониторинг по силата на европейското и националното законодателство?“. Това попита от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на „БСП за България“ Виолета Желева във въпрос Емил Димитров, зададен от нея и народният представител Никола Динков. По думите й проблемите с водните ресурси не приключват с нейното количество, в последните години зачестяват случаите на замърсяването на водоизточниците. Тя посочи като пример случая с екокатастрофата, която причини смъртта на добитък, пил вода от канал, заустен в река Марица, до Димитровград.

„Това наложи спирането на питейна вода на населените места, които се водоснабдяват от кладенци по поречието на р. Марица за няколко дни. Ако не беше натравянето на животни, гражданите вероятно нямаше да разберат за замърсяването, което създава огромни предпоставки за опасност за здравето на гражданите“, отбеляза тя.

„Това поставя на дневен ред отговорността на институциите, отговарящи за качеството на питейната вода и превантивните действия, които трябва да се извършват в тази насока“, категорична бе Желева.  

Народните представители от левицата попитаха министър Димитров дали ще бъдат създадени автоматични мониторингови станции, които да изследват повърхностните води на река Марица и подпочвените води, захранващи сондажните кладенци. „Изграждането на станции за мониторинг на повърхностните и подземните води е крайно необходим, понеже проблемът с чистота на водата в населени места от Хасково област е изключително сериозен“, посочи още Желева.

Депутатът от ПГ на „БСП за Бългаия“ Никола Динков подчерта, че съгласно Прегледа на Европейската комисия на изпълнението на политиките за околната среда на България за 2019 г., съществуват значителни пропуски при установяването на качеството на всички категории води в България и на информацията за мониторинг на елементите за качеството в тях. Особено обезпокоителен е фактът, че все още голяма част от водните обекти са в неизвестно състояние, тъй като върху тях не се извършва регулярен мониторинг на химичното състояние.