Фонд „Земеделие” е черна кутия. Усвояването на пари от ЕС – символично

Интервю на народния представител от Колаиция за България Меглена Плугчиева за в

Интервю на народния представител от Колаиция за България Меглена Плугчиева за в. 24 часа:

- Г-жо Плугчиева, обвинихте в некомпетентност шефката на фонд "Земеделие " Калина Илиева. Тя пък извади писмо от Брюксел за санкция от 6.5 млн. евро по САПАРД заради забавяне в изпълнението на екшън-плана по програмата през 2008 г. и несвършена работа, докато бяхте вицепремиер. Каква е истината?
- След като се запознах с писмото от Брюксел, с много голямо разочарование трябва да кажа, че коментарът на г-жа Илиева е некоректен и тенденциозен Всъщност става дума за формална нотификация, процедура, която ЕК прилага спрямо всички страни членки. Корекцията се отнася за финансовото споразумение и работата през 2007 г.
Коментарът на директора на фонд "Земеделие" показва още веднъж не само некомпетентност, но и че тя съвсем умишлено търси причините за нейната незадоволителна работа в предшествениците си. Разчита се на непознаването на материята от широката публика, но на всички, които сериозно се занимават с проблематиката, им е ясно, че само с PR пари в аграрния сектор няма да влязат, което е най-страшно.
- Какви са аргументите ви?
- САПАРД приключи в края на 2009 г. благодарение на извоюваното от мен и моя екип удължаване на програмата. Иначе тя трябваше да свърши още през 2008г. Ако не бяхме изпълнили всички ангажименти, нито щеше да бъде удължена, нито щяха да бъдат пуснати парите.
Жалко, че тези пари фонд " Земеделие" не разплати заради излишни подозрения и настояване за проверки на проектите от прокуратурата, въпреки че нямаше причини. В крайна сметка днес, 1 г. по-късно, фирмите, които не си получиха субсидиите по САПАРД, съдят фонда и ще се наложи да им се плати от националния бюджет, и то в тази криза. Смятам, че трябва да се търси отговорност за това и апелирам към земеделския министър да го направи. Защото е факт, че в момента има отлив от подготовка на проекти, хората са разочаровани и не желаят да кандидатстват. Проблемът е, че г-жа Илиева гледа на тях не като на производители, които имат нужда от подкрепата на фонда, а като на престъпници, които искат да откраднат.
Вероятно тя ще бъде по-полезна в помощните органи за разследване на случаите на измами.'Добре е да бъде насочена натам, а мениджмънтът на фонда да се даде на човек с квалификация и опит след конкурс, каквато е европейската практика. Остават само 3 г. до края на програмата, а усвояването на средствата е символично. По различните мерки е между 1,74 и 9,47%. В момента фондът е като една черна кутия.
- Защо?
- Той трябва да управлява милиарди, а работи непрозрачно и тромаво. Стига се дотам, че дори министерството на земеделието не получава информация. Все още има над 1500 проекта от 2009 г., които не са обработени. Нещо повече, в тази година са сменяни правилата за кандидатстване и оценка на проекти, без да бъдат информирани бенефициентите. Хората са си направили проектите, взели са кредити и чакат с месеци. И в един момент им съобщават, че са отхвърлени автоматично, защото са променени правилата. Или по мярката за младите фермери заради изчакването по 8-10 месеца те прехвърлят възрастовата граница за кандидатстване и увисват с проектите си.
Освен това "Земеделие" удължи срока на разглеждане на проектите от 3 на 5 месеца, което забавя процеса още повече. Огромно закъснение има и по т.нар. нитратна директива, която влиза от 1 януари 2011 г. Тя засяга компостирането и предотвратяване на замърсяването на почви и подземни води с нитрати. Започват проверки от Брюксел, а на хората 1 г. не им е даден шанс да кандидатстват с проекти.
- Според Калина Илиева обаче тя е заварила натрупани над 11000 проекта от старото ръководство.
- Но тя трябваше да намери начин да укрепи административния капацитет на фонда, да продължи постигнатите добри практики и да коригира стила на работа, където имаше слабости. Аз лично съм й дала предложение да децентрализира работата по приемане и оценка на проектите. Малките по стойност можеха спокойно да бъдат обработвани на регионално ниво. Това е само един пример. Така че това не е никакво оправдание, а показва само мениджърската немощ.
Освен необработени проекти има и договори отпреди 8-10 месеца по т.нар. общински мерки. Там процедурите за обществени поръчки се бавят, защото по правилата трябва да се проверяват от фонда. Оттам обаче не успяват.
- Отскоро сте и специален консултант на т.нар. Виенска инициатива към Европейската банка за възстановяне и развитие. Какво представлява тя?
- През пролетта на 2009 г., когато се проявиха най-силните симптоми на кризата, всички международни финансови институции направиха форум във Виена, за да разработят пакет от анти-кризисни мерки. Участваха ЕБВР, Европейската инвестиционна банка, Световната банка, Международният валутен фонд. Най-важната цел е да не се допусне изтеглянето на големите частни банки от страните в Югоизточна Европа, които бяха най-засегнати от кризата.
Взе се и решение, че е добре да се създаде екип на европейско ниво, който да направи анализ на ситуацията с еврофондовете. Да се намери възможност частните банки да бъдат включени в процеса на усвояване на средствата, за да може той да се ускори и повече пари да влязат реално в икономиката. За моя чест бях поканена да вляза в този екип като специален консултант на базата на опита, който имам. Групата се ръководи от ЕК.
- Какво ще прави тя?
- Задачата й е да се запознае със ситуацията с еврофондовете в няколко от новите страни членки. След дълги дискусии сме се фокусирали само върху оперативните програми "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони". Задачата включва и проучване опита и добри практики на банките в старите страни членки.
- Какво свършихте досега?
- У нас сме създали екип на национално ниво, който до края на октомври трябва да излезе с предложения. Целта е да видим къде и как можем да включим банките като междинно звено в процеса, за да ускорим усвояването на еврофондовете.
- Как ще стане това?
- Банките имат мрежа по места и не е необходимо бенефициентът да се вдигне от село до централата в София. Второ, банките познават клиентите си и знаят каква е стабилността им, по-лесно ги проучват. Те по-коректно преценяват и проверяват доколко проектът отговаря на съответните критерии, за да бъде изпълнен успешно.
Банките са политически неутрални и са заинтересовани процесът да върви, за разлика понякога от администрацията.
- Включването им не изисква ли промени в правилата на европрограмите?
- В момента работим в 2 посоки. Първо, в рамките на сега действащите основни регламенти на ЕС да се опитаме да направим така, че да използваме банките. Втората част на задачата е да се предложат и промени, които може да надхвърлят сега действащите регламенти. Това обаче може да се приложи за следващия програмен период - 2014-2020 г.
Надяваме се, че до края на октомври усилията на екипа, който сме създали тук, ще дадат резултати, за да можем да поканим групата от Брюксел в България и да ги представим.
- Какви идеи имате за ускоряване на усвояването на еврофондовете?
- С включването на банките проектите ще се разглеждат заедно с администрацията, вместо процедурите да се повтарят и да се губи време. Вече имам и предложения следна от банките у нас с конкретни стъпки. Първо се селектират банките, които ще участват чрез търг. Второ, клиентът внася проекта си в най-близкия клон. Банката го проверява и оценява. После заявява на управляващия орган, че е одобрен и гарантиран. На тази база се получава зелена светлина и клиентът сключва с банката кредит, за да стартира изпълнението.
Опитът показва, че е по-правилно държавата да кореспондира с банките, а не с всеки отделен проект и бенефициент и да запази контролната си функция.
Предимствата са явни, целта е да станат факт. Това е възможно и при сегашните процедури. Иска се само малка промяна в подзаконовата уредба - в наръчници и наредби.
- А какво се случва с Дунавската стратегия, с която също сте ангажирани?
- В министерството на регионалното развитие, което е национален координатор, има вече около 250 проекта. Чрез тази стратегия ще имаме шанса да се даде истински тласък на инфраструктурните проекти и икономическото развитие на цяла северна България през следващите 5-10 г. В партнъорство със съседите трябва само да предложим най-важните проекти, да изготвим специален закон за Дунавското крайбрежие или своевременно да променим няколко закона - за устройство на територията, за обществените поръчки, за местното самоуправление и опазване на земеделските земи. По поречието на Дунав има различни видове собственост -държавна, общинска, частна, преплетени отговорности и други пречки, които трябва да бъдат отстранени. Промените трябва да се направят сега, за да могат проектите да стартират възможно най-бързо.
- За какво са те и за колко пари?
- Догодина ще е ясно какъв е ресурсът за проектите и кои са приоритетните. Но със сигурност такива ще бъдат трансграничните. Желателно е регионалният министър Росен Плевнелиев и министърът по еврофондовете Томислав Дончев да направят преглед и да се види по оперативните програми колко няма да можем реално да използваме до 2013 г., за да могат да се прехвърлят към Дунавската стратегия. Дунав е реката на европейското бъдеще. Нека се включим в неговото създаване, и то сега!