Важно е да бъде приета нова енергийна стратегия, иначе ще припкаме хаотично във всички посоки

Авг 27, 2010 Новини БСП в медиите 0 1447

Депутатът от Коалиция за България Петър Димитров пред Агенция „Фокус": Фокус: Водим преговори с „Газпром" за нов договор за доставка на природен газ

Депутатът от Коалиция за България Петър Димитров пред Агенция „Фокус":

Фокус: Водим преговори с „Газпром" за нов договор за доставка на природен газ. Според Вас - можем ли да бъдем оптимисти за изхода на тези преговори и евентуално за бъдещата цена на природния газ?
Петър Димитров: Все още не съм чул еднозначно с какви искания сме отишли в Москва. За да сме оптимисти, трябва да знаем, какво искаме и като знаем какво искаме, вече да знаем дали сме го постигнали или не. Не може да се говори абстрактно за цена на газа. Трябва да кажем на каква база, какво искаме да се промени във формулите за изчисление, за да видим това достижимо ли е. Сега вървят само приказки за това, че искаме по-ниска цена. Какво значи по-ниска цена? Непазарна, политическа цена, заради добри стари взаимоотношения с Русия, за реализацията на бъдещите проекти с Русия - тоест не е ясно какво искаме и как смятаме да го постигнем.
Фокус: Тъй като другата възможност за постигане на тази по-ниска цена е диверсификация на източниците на природен газ - как върви според вас тази диверсификация, на която толкова се надяваме?
Петър Димитров: Доколкото знам, засега не върви никак. С нетърпение чакам как ще поевтиним газа през есента от находището на „Мелроуз", който откри в Черно море и за което министърът пое ангажимент цената на газа да падне поне с 10 %. Не го виждам в прогнозите на „Булгаргаз", дано го видим всички в цената, която ще потвърди ДКЕВР. Няма никаква реализация на новите газови връзки с Гърция, с Турция, с Румъния, по които да се очакват алтернативни доставки, които да свалят цената на газа. Когато ги има тези алтернативни фактори, когато Русия реално бъде вкарана в ситуация на конкуренция с други доставчици, можем да очакваме падане на цената. Сега можем да очакваме само благодеяния или пък да се търси общ интерес при реализацията на съвместни проекти, което не беше направено. Беше направено точно обратното - намеци за отказ от руските проекти, протакане на руските проекти вече повече от една година, което няма как да се превърне в добронамереност и по-ниска политическа цена от пазарната.
Фокус: Предстои нова парламентарна сесия. С какво ще се занимава Комисията по икономика, енергетика и туризъм? Къде има необходимост от промени?
Петър Димитров: Най-важното е да се приеме новата енергийна стратегия на България. Знаете, че процедурата беше променена в закона и сега стратегията трябва да се приеме от парламента. С нетърпение чакам тази стратегия да бъде внесена и да бъде обсъждана и евентуално приета от парламента. Това ще се отрази върху всички други съставки.
Иначе има редица неща, които евентуално трябва да се променят в законите. Един от най-болните въпроси това е плащането на сметките за топлофикация. Знаете, че там има проблеми, проблемите са изключително сериозни. Всяка година се повтаря една и съща история - ДКЕВР определя цена на топлинната енергия при разчети, че всички хора ще си плащат сметките. Поне половината не си плащат сметките и това ежегодно вкарва топлофикация в огромни задължения. Би трябвало и там да се търси ново решение на проблема, така, както е в останалите 26 държави-членки на Европейския съюз.
Фокус: А как може да изглежда това ново решение, което да бъде регламентирано законово?
Петър Димитров: То беше предложено още в миналия парламент, но парламентът го отхвърли, тъй като ползването на топлинна енергия е колективна услуга. За да имате топла вода вътре в съответния вход и абонатната станция трябва да върви подгряването на водата и тя да циркулира по цялата топла мрежа на съответния вход. Това са разходи на енергия, които някой трябва да ги поеме. Те би трябвало да се разпределят между всички живеещи в блока. Затова нормата в ЕС е на топлофикация се плаща толкова топлоенергия, колкото е доставена на съответния вход. Останалото не е работа на топлофикация. При нас го правим по обратния начин - всеки се разчита индивидуално и като не си платят половината или две трети, в някои блокове хората не плащат и повече, то, разбира се, че всички са недоволни. Топлофикация трупа все нови и нови задължения и кръгът е затворен, не можем да излезем от него.
Фокус: Топлофикация - София отново стана общинско дружество - това правилен ход ли е според вас?
Петър Димитров: Разбирате, че проблемът не е собствеността. Ако проблемът беше собствеността - сменяме собствеността от единия вид на другия и всичко се решава. Топлофикация вече беше подарявана веднъж на Столична община, след това заради натрупани задържения към „Булгаргаз" държавата получи отново около 42 % от собствеността, беше одържавено по схемата дълг срещу собственост, след това есента на 2009 г. цялата топлофикация стана собственост на държавата. Сега отново сменяме собственика, без да сменяме начина на събиране на пари и нищо ново под слънцето. Нищо няма да се промени. „Топлофикация" ще продължи да трупа задължения към „Булгаргаз". Тези задължения по някаква схема трябва да бъдат покривани, за да не фалира „Булгаргаз".
Фокус: Казахте, че е важно през новата парламентарна сесия обсъждането и приемането на енергийна стратегия. Какво очаквате да залегне в нея и къде трябва да бъде дебатът по тази стратегия?
Петър Димитров: Трябва да видим какви условни цели е заложило правителството, тъй като има един вариант, при който България ще залага задължително на ядрена енергетика, която е екологично чиста, която е независим източник на енергия, което предполага строителство на АЕЦ „Белене" и строителство евентуално на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй".
Втори възможен вариант естествено са възобновяемите енергийни източници. Трябва да се заложи в стратегията какво ще правим с въглищните централи, тъй като в приетата стратегия на Европейския съюз въглищната енергия ще става все по-скъпа и ще трябва да се плаща за емисиите въглероден двуокис. Има изключително важни въпроси, които без да бъдат решени на ниво стратегия, ще приличат на хаотично припкане във всички посоки.
Строят се немалко вятърни генератори, има бум в строителството на соларни инсталации, но без стратегия това до голяма степен дебалансира системата, вместо да й помага.
Фокус: Една стратегия, ако залага на ядрената енергетика, а пък проектът АЕЦ „Белене" не се реализира и не движат нещата по него - как изглежда? Самата стратегия и избирането на този приоритет ще доведе ли до реализацията на проекта?
Петър Димитров: Не, няма да доведе. Предполага воля преди всичко от управляващите проектът да бъде реализиран. Няма други варианти и това много ясно трябва да се каже - по каква схема искаме да го реализираме, тъй като щедро раздаваме собственост - сърбите, ако искат, гърците, ако искат, тоест елате, заповядайте ние ще ви дадем собствеността. Но като дадете собствеността, вие най-вероятно давате и бъдещата енергия, тъй като собственикът ще иска да произвежда за себе си, а не за България.
На всички е ясно, че ядрената енергетика при всички мрачни прогнози, които се правят от амвона на парламента и устата на противниците й, ще продължи да бъде една от най-евтините в България и най-конкурентоспособните.
От тази гледна точка да си дадеш евтината енергия примерно да се изнася в Сърбия, в Гърция, за нас ще трябва да оставим скъпата, която е от вятърни и от соларни инсталации, само че тази скъпа енергия прави скъпо производство, неизгоден бизнес, по-лоша инвестиционна среда и това в крайна сметка ще се отрази зле на икономиката и на стандартите на живот на българите.
Фокус: Ако получим положителна оценка за Бургас-Александруполис - това според вас ще доведе ли до реализация на проекта?
Петър Димитров: В този проект е много важно България ясно да види интереса си, тъй като ние много приказваме срещу екологията на проекта. В същото време съществуват изключително много такива проекти, без да има някакви сериозни екологични поражения, така че не това е проблемът. Проблемът е, че гръцкият бизнес вижда интереса си в транспортирането на газа от Александруполис нататък. България би могла да види интереса си не само в транзитните такси, но и в транзитирането на нефта в Черно море, това да бъде български бизнес преди всичко. То подлежи на договорка с останалите партньори. Аз не виждам някакви практически стъпки в тази посока. Съзерцателно критикуваме проекта и за разлика от премиера, аз не виждам сериозни съображения екологичната оценка да е негативна.
Фокус: Като говорим за интереса си - видяхме ли интереса си в реализацията на проекти като „Южен поток" и „Набуко"?
Петър Димитров: И двата проекта категорично са в интерес на България. Разбира се, срещу единия има политически аргументи. Това са нашите традиционни русофоби, за които всички руски проекти са лоши, но е ясно, че България има интерес да се реализира и единият проект, и другият проект. Това ще ги вкара в конкуренция, това ще се отрази на цената на газа, в това число и в България и е изгодно за България. Въпросът е дали има газ за „Набуко", тъй като по отношение на „Южен поток", Русия пое ангажимента да запълва тръбите или да плаща. Тоест там има ясен държавен ангажимент тръбата да бъде пълнена, докато по отношение на „Набуко" - частен проект, с частни капитали, никой не е поел такъв ангажимент. Тоест може да се направи магистралата, газопроводът да е готов и по него да няма достатъчни количества газ, които да се транспортират. Не са малко проблемите, които стоят и пред „Набуко", разбира се, и пред „Южен поток".
Фокус: Докато бяхте министър на икономиката и енергетиката, правителството на Сергей Станишев създаде Българския енергиен холдинг. Настоящото правителство в лицето на министър Трайчо Трайков поиска да го разформирова После се оказа, че се обмислят варианти как да се случи това. Целесъобразно ли е въобще да се случва нещо с БЕХ?
Петър Димитров: Това е поредното доказателство за това как ГЕРБ управлява България. Холдингът според тях е лош по една проста причина - че е направен от Тройната коалиция. Стигаме дотам, че обявяваме, че разтуряме, а не знаем какво ще направим. Тоест, ако имаше ясна енергийна стратегия, ясна визия какво искаме да постигнем, то това би могъл да се окаже добър ход. Такава визия няма, няма яснота, няма стратегия и работим по схемата - дай да разрушим това, което другите са направили, без да е ясно какво ще направим. Българският енергиен холдинг е малък играч на европейския енергиен пазар като холдинг. Ако го разбием на дружества и още повече, ако приватизираме тези дружества на отделни собственици, то нашата енергетика ще стане още по-слаб играч на международния пазар и естествено слабите знаете какво им се случва в сферата на монополите, тъй като това не е конкуренция на пазара за домати, а конкуренция между гиганти. От тази гледна точка беше необходим един разумен анализ - да се види кое е хубаво, кое е лошо в холдинга. Вместо това беше сменено ръководството. За да бъде сменено ръководството, холдингът беше анатемосан. Не виждаме нещо различно, качествено и хубаво да се случва, затова аз много се надявам решението за холдинга да върви след стратегията, а не обратното.