България трябва да бъде активна страна в процеса на взимане на европейски решения

ПГКБ ще внесе предложение за създаване на парламентарна  подкомисия, която да изготвя позициите на България по консултативните документи на ЕС   България трябва да бъде активна страна в процеса на взимане на европейски решения

ПГКБ ще внесе предложение за създаване на парламентарна  подкомисия, която да изготвя позициите на България по консултативните документи на ЕС

България трябва да бъде активна страна в процеса на взимане на европейски решения. Това заяви председателят на НС на БСП и на ПГКБ Сергей Станишев по време на конференцията „Народното събрание и Европейския съюз на 21 век", която се проведе под патронажа на зам.-председателя на българския парламент Георги Пирински. Станишев изрази съжаление, че три години след членството на България в ЕС европейската тематика остава в периферията на общественото внимание. „Това е сериозна диагноза за българския обществен живот", коментира лидерът на БСП. По думите му дискусията за ЕС и ролята на националния парламент не търпи отлагане. Иначе страната ни рискува да продължи да възприема ЕС само като консуматор.

Станишев изброи три основни аспекта, които според него за важни за развитието на ЕС и на България в европейския контекст. На първо място това е Лисабонският договор, начина, по който страната ни се интегрира в неговата реализация и ролята на Народното събрание при формирането на политиките на Общността.

На второ място Станишев посочи икономическата криза, която по думите му все повече става социална. Лидерът на БСП изтъкна, че има два подхода към кризата. Десният консервативен подход се концентрира върху фискалната консолидация и ограничаването на бюджетните дефицити. От гледа точка на европейските социалисти  най- важно е да се стимулира производството, да се ограничи безработицата и да се помогне на хората. „Фискалните мерки не могат да бъдат самоцел", категоричен беше председателят на БСП. По думите му икономическият растеж трябва да се управлява така, че повече граждани да усетят неговите ползи.

Като трета важна за ЕС тема Станишев посочи визията „Европа 2020". Лидерът на БСП изтъкна, че по тази тема в България почти не се говори, а сегашното правителство не е инициирало широка дискусия за това каква Европа и каква България искаме през 2020 година. „Ще се постараем да формулираме нашите приоритети за политиките, важни за България в рамките на ЕС", заяви Станишев.

Според лидера на социалистите има няколко ключови въпроса за успешната роля на Народното събрание в рамките на  Лисабонския договор. На първо място е важно да се промени нагласата и разбирането, че България е само изпълнител. „Чрез българския парламент страната ни може да влияе върху европейските политики и законодателните решения", отбеляза Станишев. На второ място той посочи необходимите промени в правилника на Народното събрание и възможностите на парламентарния контрол от гледна точка на Лисабонския договор. Според Станишев е наложително да се създаде профилирана парламентарна подкомисия, която да се занимава с тази тематика. Нужно е и да се обсъди ролята на останалите подкомисии, особено по отношение на дългосрочните стратегии. Трети важен въпрос според лидера на БСП е укрепването и разширяването на експертния капацитет по европейските въпроси в Народното събрание. На следващо място Станишев коментира необходимостта гражданското общество да бъде въвлечено във формирането на европейските политики. Като пети въпрос лидерът на БСП посочи взаимодействието с останалите национални парламенти. Според Станишев е важно да има механизъм за консултация на българската позиция с останалите парламенти. „България може да отстоява интересите си във взаимодействие с други страни", отбеляза председателят на БСП. 

Председателят на Съвета по европейските въпроси и управлението на европейските фондове на НС на БСП Атанас Папаризов заяви, че Парламентарната група на Коалиция за България ще внесе предложение за създаване на подкомисия, която да изготвя позициите на България по консултативните документи на ЕС. Според Папаризов становищата могат да бъдат изпращани в ЕК чрез председателя на Народното събрание. Той отбеляза, че важни консултативни документи, по които в България няма дискусия, са: проект на доклад на ЕК за заетостта за периода 2009-2010 г.; за възможните варианти за визия и цели на ЕС по отношение на стратегията за биологичното разнообразие след 2010г.; за доклада за социалната закрила и социалното приобщаване; по резултатите от конференцията за климата в Копенхаген. ЕК има 34 стратегически приоритета и 280 нови инициативи, които ще предлага през следващите 5 години. „Някои от инициативите са за излизане от кризата", обясни Папаризов.

Депутатът от Коалиция за България Меглена Плугчиева изтъкна, че в ЕС предстои дискусия за бюджет 2014г. - 2020г., както и за кохезионната политика. „България е заинтересована активно да участва в процеса на подготовка. Трябва да се включим и в дискусията за Дунавската стратегия", заяви Плугчиева. По думите й е важно да проличи, че България има ясни национални приоритети.

Георги Близнашки подчерта, че Европейската комисия всяка година докладва за това дали са спазени принципите на субсидиарност и пропорционалност. „Крайната цел е отново да се спечели доверието на европейските граждани", заяви Близнашки. По думите му е важно да се разбере, че в ЕС се взимат решения в полза на самите европейци. „Трябва да се стигне до сърцата на хората и един от начините е чрез националните парламенти", каза още Близнашки.