Проф. Румен Гечев: България не се движи на две скорости в Европа по политиката на дълга. Движим се назад

Драгомир Стойнев: Дългът на България почти не се управлява и е оставен на самотек

„Ние не се движим на две скорости в Европа по политиката на дълга. Ние не сме втора скорост. България се движи назад“. Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България“ Румен Гечев по време на разисквания по питане към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг. Той уточни, че по формални показатели държавният дълг на България, сравнено с други страни-членки на ЕС, изглежда добре. Добре изглежда и състоянието на бюджетния дефицит. „Българската държава е в състояние да обслужва държавния дълг до момента. Искаме да обърнем внимание не към моментното състояние толкова, колкото към политиките, които се провеждат и на връзките на тези повърхностно добри показатели с развитието на българската икономика“, обясни проф. Гечев. ПГ на „БСП за България“ категорично заявява, че искаме да се спазва ограничението на ЕС дългът да не надвишава 60% от БВП, бюджетният дефицит да се движи до 3% от БВП, лихвените проценти и инфлацията да се движат спрямо нормите на Европа. Ние не атакуваме тези норми, те трябва да бъдат спазвани“, подчерта народният представител.

Според него твърденията на Министерството на финансите, че има текущ излишък в бюджета не са верни. „Тази година правителството за втори път няма да похарчи 2 млрд. и близо 300 млн. лв за капиталови разходи, няма да похарчи 1 млрд. 300 млн. лв. за въоръжение на въздушните и военноморските сили на България – не е изпълнен Законът за бюджета за 2017 г. и тези разходи не са направени“, уточни депутатът от левицата. По неговите думи валутният резерв на страната - 47 млрд.лв, са замразени в държавни ценни книжа на други държави. „Не можем да се съгласим Министерството на финансите да тъне в разкош, десетки милиарди да са заделени под скрити резерви, а ние да финансираме бюджетните дефицити на развитите страни и  да лишаваме българската икономика от свеж икономически ресурс“, каза още той.

„Рапортуването на отлични резултати пред Европа, няма никакъв смисъл пред страни като Франция, Италия, Полша, Унгария и да се опитваме да им доказваме, че сме по-напред от тях“, допълни проф. Гечев. Според него няма смисъл от това рапортуване, защото в пъти са ни по-малки разходите за наука и образование, за отбрана, здравеопазването ни е в трагично състояние, закриват се болници и хората стачкуват. „Какъв е смисълът от счетоводно показване на равновесие, като няма нито един сектор в България, който да е финансиран достатъчно и най-страшното – да е реформиран“, посочи народният представител. Той подчерта, че държавният дълг е почти удвоен в сравнение с 2007г. Проф. Гечев отбеляза, че връзката между дълга и развитието на страната е много сложна и не може да се каже, че колкото е по-нисък дългът, толкова по-развита е страната. Според данни на Световната банка страната с най-нисък дълг в света е Афганистан. „Управляващите са заложили свалянето на дълга до 20%, но нито една европейска страна няма такива намерения. Управляващите да помислят дали тласкат политиката на дълга към Афганистан или към Еврозоната“, коментира депутатът от левицата. Той посочи, че делът на  дълга в БВП на ЕС е средно около и над 80%.

„По европейски стандарти не събираме бюджетни приходи между 10 и 20 млрд. лв. Давате ли си сметка как би изглеждал бюджетът на България с още толкова пари отгоре? Правителството провежда политика, обратна на тези процеси“, категоричен е проф. Румен Гечев. Той подчерта, че оценката за псевдоуспешната бюджетна политика на правителството на ГЕРБ е дадена от чуждите инвеститори. „Преките чужди инвестиции през 2007г. бяха 10 млрд. евро, а тази година няма да достигнат и 1 млрд. евро. Чуждите инвеститори  писаха „Слаб 2“ на управляващите за тази политика“, подчерта проф. Гечев.

Драгомир Стойнев: Дългът на България почти не се управлява и е оставен на самотек

„Дългът на България почти не се управлява и е оставен на самотек. Единствената, ако можем да я наречем стратегия, е като предстои плащане през следващата година, да се вземе дълг през настоящата, за да се изплати“, заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Драгомир Стойнев. Той подчерта, че липсва дългосрочна стратегия за управление на дълга. „Поддържа се изкуствено ниско предлагане на дълга, а сега е най-изгоден за държавата. Това изкуствено ниско предлагане не създава нормална пазарна среда и прави дълга неатрактивен за външните инвеститори“, допълни Стойнев. Той обясни, че институционалните вътрешни инвеститори, на практика, по задължение купуват дълга, за да не си държат парите на отрицателни лихви – застрахователи, пенсионни фондове и банки. „Обявяването, че ще се вземат 16 млрд. лв подаде грешен сигнал за реалните нужди на държавата, което направи дълга по-неизгоден в сравнение с нормална комуникация. Друг грешен сигнал беше обявяването, че ще се вземе дълг за евентуално рекапитализиране на банки след оценката на активите им. Това създаде напрежение и погрешни очаквания“, каза още Стойнев. Според него в момента изцяло липсва комуникация по дълга, което създава несигурност на пазара и отсъствие на предвидимост в календара на емисиите.

„Ударното харчене през последните месеци на годината е неефективно, непрозрачно, без реална санкция на парламента. Създава съмнения как точно толкова бързо се усвояват парите и по какви критерии са отпуснати“, допълни зам.-председателят на левицата. Той е на мнение, че това изкуствено завишава разходите, намалява фискалния резерв и не дава възможност за допълнително намаляване на дълга. „Да не се обръщаме към управлението на дълга по времето на Дянков, че за там може да се напише книга как не бива да се управлява дълг“, коментира Драгомир Стойнев.