Георги Гьоков: С клас "Прослужено време" да се защитят и работници, и работодатели

Управляващите нямат социална чувствителност

„Тристранният съвет трябва да реши за клас "Прослужено време" - така че да защити и работници, и работодатели”. Това заяви пред БНТ народният представител от ПГ на „БСП за България” Георги Гьоков. Той подчерта, че левицата е против отпадането на класа. Според него то би било несправедливо – класът отразява опита на работещите в определената сфера. Гьоков изтъкна, че не случайно и в редица страни в Европа също има подобен клас. Депутатът от левицата заяви, че при подобни спорове, често е задаван въпросът: „Човек кой би предпочел да го оперира – хирург, идващ предишния ден от университетската скамейка или такъв- с 20 години трудов стаж?”.  Гьоков бе категоричен, че това не трябва да пречи да се обръща особено внимание на младите, да им се дава път за развитие. „За по-квалифицираните също трябва да има изражение в заплащането им. Работодателите и сега имат възможност да отличават хората с по-висока квалификация, както и да не заплащат клас "Прослужено време", ако не е в същата сфера, в която работи съответният работник”, обясни той.

Георги Гьоков заяви, че е изумен от тона, който е бил зададен по време на разговорите между синдикати, работодатели и правителство. „Проблемът може да бъде решен само в Националния съвет за тристранно сътрудничество и там е мястото за обсъждане, а не в медиите”, коментира той. Според него, държавата трябва да играе балансираща роля за защита на интересите както на работниците, така и на работодателите.

Георги Гьоков обясни, че въпросът за клас "Прослужено време" не е бил на дневен ред и е повдигнат непредизвикан от нищо, точно сега, за затъмняване на по-големи проблеми - кражбите в НДК, случаите на побой над бременни жени, лекари, нотариуси, журналисти.  По думите му тези случаи ни карат да се питаме- в каква държава живеем. „Остро осъждаме такива действия и обществото ни трябва да бъде непримиримо към тях”, заяви той. Според него  много от тези случаи се дължат на това, че една част от българското общество е социално изключена, заради начина й на живот, доходите, които получава, изпадането под прага на бедността. „Действията на институциите в такива случаи трябва да са продиктувани от законността”, подчерта Гьоков. Според него има хора, които се чувстват безнаказани и над закона и това, че законите не се прилагат с една и съща сила към всички, не дава добра перспектива  за спазването им.

На въпрос за политиките спрямо младите хора, които не работят и не искат да работят, Гьоков обясни, че програмите, които се изпълняват с национални и с европейски средства за преодоляване на безработицата и социалното изключване, са полезни. „Трябва  да обхванем проблема от самото начало – образованието. Всички български деца трябва да имат достъп до образование, да могат да получат професионална квалификация и да се развиват в живота и трудовата дейност след като завършат. Без това няма да имаме значими успехи, колкото и пари да похарчим”, обясни той.

По думите му колкото и много пари да се отделят за социална дейност, те изглеждат все по-малко и у българина остава чувство за несправедливо разпределение. „Необходим е сериозен и цялостен поглед върху социалната политика. Управляващите в последните 8 години показаха, че нямат социална чувствителност. Въпреки всичките средства и програми, те не успяват да постигнат необходимия ефект”, заключи Георги Гьоков.