България има нужда от лява политика. Правителството да не затъва в либерални икономически догми.

Позиция на НС на БСП за управленската програма на правителството на „Прогресивна България“ за периода 2026–2030 г.

България има нужда от възстановяване на държавността и от решителен удар срещу олигархичния модел. Подкрепяме тези правителствени цели и очакваме конкретни резултати.

Поддържаме и други от заявените цели на кабинета, между които старта на реална съдебна реформа и изчистването на зависимостите в съдебната власт; провеждането на балансирана външна политика и отказа от участие в „Коалицията на желаещите“; преразглеждането на принципа „парите следват ученика“ в системата на образованието; повишаването на концесионните такси за българските природни ресурси; осветляването на разпределението на обществените поръчки.

Но като социалисти сме длъжни да отбележим тревожна тенденция – българско правителство, избрано с решаващата подкрепа на леви избиратели не предвижда системни леви политики в своята управленска програма. Напротив, в много отношения се готви да реализира дясна икономическа политика.

Това е програма, в която на държавата е отредена сериозна роля, когато трябва да се осигури инфраструктура за инвеститорите и да се стимулира бизнеса, включително чрез мобилизирането на публичен ресурс. Но е далеч по-предпазлива, когато трябва да се намеси за по-справедливо преразпределяне на богатството, за намаляване неравенствата и за укрепване на позицията на труда спрямо капитала.

Правителството изрично поема ангажимент да запази пропорционалното облагане на доходите и печалбите в името на инвестициите, предприемачеството и икономическата активност. Няма прогресивно облагане. Няма необлагаем минимум. Няма съществена промяна в разпределението на данъчната тежест между труда и капитала в страната с едни от най-дълбоките социални неравенства в Европейския съюз.

В програмата за съществени подобрения се разчита предимно на частния капитал, а за държавата е отредена поддържаща роля. Инвестициите, индустриализация, публично-частно партньорство, разбира се, са необходими. Но когато обществото осигурява инфраструктура, терени, стимули и публично финансиране, то има право да изисква и да получи достойни заплати, сигурна заетост, колективно договаряне, развитие на българските доставчици и най-вече - справедлив дял от създаденото богатство.

Ние, социалистите, не приемаме модел, при който държавата поема риска, а частният капитал прибира печалбата. Защото именно това може да е  последицата от прилагането на рецептите на пазарните либерали, които прозират в програмата и на това правителство.

Десният харкатер на програмата личи и от някои други конкретни решения и/или съществени липси в програмата:

• Нежеланието за започването на широк обществен и експертен дебат за преминаване към прогресивно данъчно облагане и завишаване на данъчната отговорност към обществото на едрия бизнес. Плоският данък институционализира неравенствата. Дори Европейската комисия и Международният валутен фонд - организации, които не могат да бъдат  определени като леви - определиха данъчната система в България като несправедлив и препоръчаха нейното реформиране. Нежеланието дори да се говори за това и то на фона на рекорден бюджетен дефицит създават усещане за диктат на корпорациите и едрия капитал върху политическите решения, свързани с разпределението на данъчната тежест;
• „Деолигархизацията“ е сведена главно до ограничаване на достъпа до публичен ресурс, борба с корупцията и повече прозрачност, но не поставя въпроса за концентрацията на собственост и богатство, за резултатите от приватизацията и за контрола върху ключови икономически активи.
• Не е разработена темата за ограничаване на монополите и спекулата, на заробващите спрямо голяма част от обществото, в това число младите хора, политики и практики на банките.
• Не е формирана принципно нова и проактивна политика в областта на културата и духовността, която да върне акцента върху защитата на българската култура и българския творец, върху достойните доходи и социален статус на българските творци и специалисти по изкуства, музейно дело, защита на културно-историческото наследство.
• Обещаният преход от модел на евтин труд към висока производителност и високи доходи се оставя основно на инвестициите и растежа. Липсват механизми, които да гарантират, че по-високата добавена стойност ще се превърне в по-високи заплати и по-голям дял за труда.
• Дори при минималната работна заплата решаващата дума за равнището ѝ през 2027 г. остава у изпълнителната власт, вместо да се укрепва ролята на колективното договаряне и на представителството на труда, а промененият механизъм за определянето й фактически води до забавяне на ръста на доходите на най-ниско платените работници и по-рядката й актуализация. Това на фона на повишаване на средствата, необходими за посрещане на елементарни житейски нужди. 
• Демографската политика е обявена за хоризонтален приоритет, но сред изброените секторни политики липсва финансовата политика. Без данъчна, бюджетна и доходна рамка демографията остава пожелание, а не материално обезпечена политика.
• Кооперативният модел, който единствен може ефективно да защити интереситена малките и средните земеделски производители и да съкрати веригите на доставка, е третиран периферно, вместо да се изведе като основен приоритет за качествена промяна.
• Липсва и цялостно виждане за ролята на публичната и общинската собственост като икономически инструмент. Държавата е представена като партньор и гарант за частния капитал, но не се отдава нужното внимание на ролите й като собственик, производител и защитник на обществения интерес чрез пряко участие в икономическия живот .

Сто дни след началото на новото управления и в светлината на неговата програма, най-съществените политически въпроси остават:

• Кой ще се възползва от плодовете на растежа?
• Какво получава обществото срещу публичната подкрепа за частните инвестиции и кой ще плаща цената на фискалната консолидация?
• На кого, в крайна сметка, ще служи ефективната държава, която управляващите описват в програмата си?

Нашите, социалистическите, отговори са различни от тези в правителствената програма, но и от тези на парламентарната опозиция. Именно те ще са в основата на политическите действия на БСП през новия политически сезон и отвъд.