Наталия Киселова: Докато я има България, ще се чества и Трети март!

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПГ НА БСП – ОЛ

Уважаеми колеги,

    След няколко дни ще отбележим Трети март и 148 години от подписването на Сан-стефанския мирен договор. Националният празник на държавата ни – Трети март. Ще си припомним историята, ще сведем глави в знак на почит, уважение и памет.
    Историята на поредната Руско-турска война не е статистика. Десетки хиляди руски воини загиват по бойните полета и склонове, за да възкръсне за нов живот възродената Трета българска държава. 
    Ще Ви разкажа една история. През април 1877 година, когато е обявена а войната един от първите доброволци е 17-годишният Димитър Петков от тулчанското село Башкьой, Северна Добруджа. Той е зачислен в Първа дружина на Българското опълчение, а при развръщането на войсковата част попада в Четвърта рота. На 11 август 1877 година на Шипка турските табори атакуват левия фланг на позициите на руснаци и българи. Реджеб и Вейсал паша с 15 табора войници, атакуват стремително с поддръжката на турската артилерия. Положението е тежко, но българите от Втора, Трета и Пета дружина не помръдват. В помощ на критичния участък са изпратени опълченци от Първа и Четвърта дружина. Турската артилерия избива една трета от тях още на склона. Останалите обаче се добират до братята си и продължават боя. Привечер патроните свършват, опълченците започват да хвърлят камъни по настъпващите турци. Моментът е критичен. По нареждане на командира на Първа дружина подполковник Кесяков, младият опълченец захвърля пушката си и под силния обстрел на противника се устремява нагоре под склона, за да донесе патрони. Не след дълго иззад скалите се връща на кон, натоварен със сандъци с патрони. Димитър пуска юлара на коня и отдава чест, едва тогава всички забелязват, че от лявата му ръка шурти кръв. Турски куршум е пронизал дланта му. Раненият Димитър Петков е изпратен в лазарета, където лявата му ръка е отрязана над китката. 
Към 22 ч. на 11 август решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава: „Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.“. Оценявайки бойните качества, проявени на този ден от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на Полевия щаб пише: „Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“. След няколко дни настоява: „Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.“. В сраженията участват и 1 000 цивилни жители на град Габрово. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Daily News“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев: „Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1 000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.“.
Не след дълго руският император Александър II посещава болницата, в която е Димитър, лично говори с него и му връчва Георгиевски кръст за храброст. 
    Знаем как завършват летните боеве и зимното стоене при Шипка. Участието на опълченците е решаващо за хода на войната. 
Да, Русия е водела много войни, успешни и не толкова. В руската история, поредната война от 1877-1878 г. е сред най-справедливите. Нарекли сме я Освободителна. Войната завършва на 3 март по нов стил. Антибългарските международни фактори се опитват да заличат нейните резултати още в Берлин през юли 1878 г. 
Последните десетилетия тече тих целенасочен процес на историческа дегероизация на борбите ни за национално освобождение. Понякога по-брутално, друг път по-приглушено, но винаги с ясни цели - да се посегне на националното самочувствие на българите, да им се внуши усещане за безизходица, да се откажем от представата, че можем да бъдем господари на съдбата си.
Свободата на България идва в битките по време на Руско-турската Освободителна война, водена по волята на Русия. В нашата земя все още лежат костите предимно на руснаци, офицери и войници. Затова нека на Трети март, когато сведем глава пред освободителите, наистина да стоим далеч от страха и малодушието. Да помним! Защото докато я има България, ще се чества и Трети март!