България е заобиколим фактор по проекта „Южен поток”

Окт 22, 2009 Новини БСП в медиите 0 1357

България е заобиколим фактор по проекта „Южен поток", предупреди в сутрешния блок на БНТ Петър Димитров

България е заобиколим фактор по проекта „Южен поток", предупреди в сутрешния блок на БНТ Петър Димитров. От тази гледна точка, каза бившият енергиен министър, България трябва да знае, че е заобиколима и трябва ясно да заяви: ще правим тези проекти или не, при тези и тези условия. На въпрос дали трите енергийни проекта - "Белене", "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" вървят в пакет, Петър Димитров отговори, че изключването на един обект вероятно означава отпадането на трите. Ако откажем Белене ще се лишим от Южен поток, не бива да торпилираме Белене след като толкова пари са похарчени и той е важен за страната", каза бившият енергиен министър. По думите му не може за такива важни дългосрочни проекти „със смяната на всяко правителство да се люшкаме".

 

Следва пълен текст на интервюто:

Водещ Марин Маринов:
Добро утро отново. Аз съм Марин Маринов. Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Знаете, че днес предстоят важни срещи на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков в Москва, срещи, в които се очаква да бъдат дискутирани големите енергийни проекти с руско участие през България и в България - газопроводът "Южен поток", нефтопроводът Бургас - Александруполис, атомната електроцентрала "Белене". В навечерието на това посещение знаете, че се появиха публикации в руски медии, "Комерсант" и някои други, в които се появиха твърденията, че България отпада от "Южен поток", от трасето на "Южен поток", че то ще премине през турска територия, че няма да участваме в проекта Бургас - Александруполис, квалификации, които бяха определени като блъф, като средство за извиване на ръце, за натиск върху нашата страна по тези въпроси. В студиото сме с Петър Димитров, депутат от левицата, бивш министър на икономиката и енергетиката. Добро утро, г-н Димитров.

Петър Димитров:
Добро утро.

Водещ:
Възможно ли е наистина страната ни да бъде извадена от тези големи енергийни проекти? Незаобиколим фактор ли сме по отношение на "Южен поток" например?

П. Димитров:
За съжаление сме изцяло заобиколим фактор. Нещо повече - заобикалянето е по-евтино, отколкото вариантът през България. Значи, "Син поток" връзката е около 500 км по дъното на Черно море, връзката с България е над 2 200 км, сложна технически, скъпа. Въпросът е, че Русия не иска да зависи само и единствено от Турция. Освен това Турция е икономически гигант. И ако там има сблъсък на интереси, това няма да е случаят с Украйна. Значи, в интересите на Русия е "Южен поток" да влезе директно в Европейския съюз от руска територия. От тази гледна точка аз си мисля, че в момента виждаме какво представлява руската дипломация и руската държава в навечерието на посещението на нашия министър, омачкване на нашето обществено мнение в общи линии със заплахи. Но част от заплахите не са заплахи. И аз там с по-голямо внимание следя информацията от Турция. Значи, Турция щедро казва на Русия - заповядай, направи си "Южен поток" през турски териториални води, тоест един подарък безплатно, в общи линии едно добронамерено отношение. Това добронамерено отношение най-вероятно е договорено срещу износа на нефт и включването на Русия в Самсун - Джейхан. Та от тази гледна точка аз се страхувам, че Бургас - Александруполис е под въпрос. Дано съм лош. . .

Водещ:
Такава сделка смятате, че сключена между Русия и Турция?

П. Димитров:
Е, дали е сключена в явен вид, но в политиката няма необясними неща. Значи, докато ние тук си говорим - да правим, да не правим, виждате, че Турция щедро се отнася към руското предложение. Но в същото време тя си направи средиземноморската връзка, нефтената, действа си "Син поток", прави се връзката Турция-Гърция-Италия, тоест готви се инфраструктура, която е конкурентна на тази през България. Много важно нещо. На 13 юли в Турция турският премиер Ердоган при подписването за "Набуко", така, отваряйки скобичката, подчерта, че в бъдеще в "Набуко" може да се включи и Русия. Русия може да се включи в "Набуко" през тази връзка, през Черно море. От тази гледна точка не е нереално, точно обратното, и България трябва да знае, че е заобиколима. Затова министърът днес е в Русия. Крайно време е да спрем да се правим на неинформирани и да кажем ще ги правим ли тези проекти или няма да ги правим, но българският интерес е такъв, ето това ние не можем да отстъпим, не можем да намалим вноса през Украйна, не можем да ви дадем тръбите на 100 процента, за да транзитирате през България безплатно. Значи, трябва да отстоим българския интерес. Освен това на мен ми е непонятно, вие виждате, че в повечето държави в света държавата е участник в ядрената енергетика, а ние сме се изправили. . . българската държава си раздава дела в "Белене". Ами, това просто не е сериозно.

Водещ:
Идея за намаляване на дела. Инвеститорът, ако желае, ако е много рентабилен този проект, да изкупи. . .

П. Димитров:
Е, да де, но къде е българският интерес? Тоест ние се превръщаме в територия, където викаме елате и правете каквото искате. Но това е. . .

Водещ:
Е, не каквото искате, то не е целта, доколкото разбирам, да се продадат всички, целият дял, държавен, в централата. . .

П. Димитров:
Е, не, то като останеш със символичен дял, разбирате, че погледът върху това, което се случва. . . Да ви давам с други структури. . .

Водещ:
Поставят въпроса управляващите, знаете, поставят въпроса колко ще струва, ще бъде ли рентабилно, ще бъде ли изгодно за страната? Това беше и поводът да се отлага решението в продължение на няколко месеца.

П. Димитров:
Значи, този въпрос действително е конфиденциален и българската държава би трябвало да си го прави с експертите. Не може да се готвиш да си продадеш дела в "Белене" и да обясняваш, че това е икономически неизгоден проект. . . Значи, за българската държава е неизгодно, но ние търсим примерно френски фирми да участват в този проект. Трябва да се даде отговор на този въпрос, но този отговор не е прост и не е еднозначен. Аз неколкократно повтарям - ако държавата извади държавен ресурс и плати, а не взима кредити, то "Белене" ще струва толкова, колкото е държавният дял, за построяването на държавния дял. Ако всичко се прави с кредити, ще зависи от кредитния ресурс. Ако лихвеният процент е 15 и сме го взели за 20 или за 30 години, то не е трудно да кажем колко ще струва. Та важно е отношението на българската държава към този проект. Вие знаете, че Турция ще прави 5 ядрени реактора нови. Албания тръгна да прави. Ние ще правим ли или няма да правим? Това отговаря ли на интересите на България или не отговаря? Не може за такива проекти със смяната на всяко правителство да се люшкаме напред-назад. "Белене" е от 1984 г. Смях. Бургас - Александруполис, Путин го каза, 11 години. Ние, вика, за две години направихме. . .

Водещ:
Защо не беше финализиран по време на вашето управление този проект Бургас - Александруполис?

П. Димитров:
Там основният проблем е цената на нефта. Знаете, че когато цената е висока, проектът е изгоден. Цената като пада, както става в условията на криза, проектът е неизгоден. Той е изгоден да се кара с кораби през проливите. Това е чисто икономически въпрос. Не бива да търсим икономически съображения за. . . но не е замрял проектът. Аз много се надявам сега да има ясна позиция - да, ние сме "за", дайте да обсъждаме условията.

Водещ:
Трябва ли да се движат пакетно тези проекти? Ето, ние заговорихме за "Южен поток", вие минахте през Бургас - Александруполис, стигнахте до АЕЦ "Белене". Трябва ли да се движат в пакет трите проекта и, така, блъфовете или там натискът по един от тях средство ли е за внушаване на решение по друг?

П. Димитров:
Въпросът е Русия как ги движи и как ги вижда.

Водещ:
Ние имаме ли избор?

П. Димитров:
Ако Русия ги вижда като пакет, ние не може да се измъкнем от този пакет.

Водещ:
Тя така ли ги вижда?

П. Димитров:
Мисля, прочели сте написаното в "Комерсант", там пише, че на срещата между Путин и Борисов Путин за пръв път се е държал грубо, за разлика от това, което написаха в нашите медии. Тоест Русия си има интереси и ги отстоява, и ги прокарва. Ако за Русия това е пакет, изключването на един проект вероятно означава отпадането и на трите проекта. Но това пак е. . .

Водещ:
Вие сте водили преговори с тях, така ли ги разглеждат руснаците - като пакет и трите проекта?

П. Димитров:
Ами, на мен ми се струва, че при всички случаи на дипломатическо ниво се търси връзка между тези три проекта.

Водещ:
Тоест, ако ние откажем АЕЦ "Белене". . .

П. Димитров:
Ще има втежняване на условията по другите проекти.

Водещ:
. . . ще се лишим от участие в "Южен поток", така ли, така да ви разбирам?

П. Димитров:
Ами, отново е въпрос на интереси, не бива да е еднозначно. Но Русия през "Белене" влиза в Европейския съюз с най-модерния си проект. За Русия това е въпрос на пазар, а не само. . .

Водещ:
Тоест, ако искаме да участваме в "Южен поток", трябва да преглътнем "Белене"?

П. Димитров:
Не бива да торпилираме "Белене" след като толкова години е работено по този проект, толкова пари са похарчени и той действително е важен за България. Значи, ако ние не правим "Белене", след затварянето на "Козлодуй" ние оставаме без атомна енергия, и то в условия, в които има ренесанс на тази енергетика, тоест най-силните в света тръгват в тази посока. А ние сме в клуба на най-силните и се натискаме да отпаднем от него. Значи, не е в наш интерес. И аз си мисля, че трябва да правим проекта "Белене".

Водещ:
Наближават три месеца от съставянето на кабинета. Имате ли цялостна, така, оценка за това, което свърши правителството и в икономическата област?

П. Димитров:
Интензивно се работи в тази посока. Аз тук ви нося една папка, няма да я разглеждаме тази папка. . .

Водещ:
Много страници има, синя е на цвят. . .

П. Димитров:
Да, но са вкарали експертите, които обработват информацията, 25 груби лъжи и манипулации на управляващите, ама груби. Значи, държавата беше драма във финансово отношение, първото, което ще направим като дойдем на власт, ще преразгледаме бюджета. Оказа се, че тази драма е толкова голяма, че можем да не преразглеждаме бюджета. Второто, щяхме да сключваме споразумение с Международния валутен фонд, нямаме пари, загиваме, задъхваме се. Оказа се, че няма нужда от такова споразумение, понеже има пари. Сега се вгледаха. . . нали, ограбена държава, одрусана, обрулена. . . огледаха се и викат - а, тук има едни над осем милиарда, които седят. Я да ги дадем на едни частни банки, още повече, че частните банки ходят и лобират. Значи върху. . .

Водещ:
Отказаха се от тази идея.

П. Димитров:
Ама, това, това ви казвам. . .

Водещ:
Вчера, вчера стана ясно, че няма да се вкарват в банките.

П. Димитров:
Значи, сутринта ставаме с левия крак, вечерта обясняваме, че няма дясна обувка, затова няма да. . . Ами, говори най-напред с експертите.

Водещ:
Това отразява ли се по някакъв начин на бизнес средата, на. . . не знам, на имидж да страната?

П. Димитров:
На всичко се отразява. Ето, говорим си сега за енергийните проекти. Значи, говоренето, така, свободно като на избори в голямата политика носи огромни негативи. И сега вместо да сме в агресивната, силната позиция, тъй като България направи пробив с тези проекти, завист върви към България, най-малката от съседните държави, след като направихме този пробив, ние сами се оттеглихме от него и сега трябва пак да се появим. Тоест след тази атака, която се прави срещу България и всички ни обясняват, че може да бъдете заобиколени, при това обясненията идват и от Италия, от Европа идват, от Турция идват, значи сега ще идем с протегната ръка и ще кажем - абе не ни заобикаляйте, ние сме. . .

Водещ:
Знаете, г-н Димитров, че обвиненията на някои от политическите ви противници са, че всъщност става въпрос за комисионни, за комисионни, които ще бъдат взети при реализирането на тези проекти с руско участие.

П. Димитров:
Ами, не съм ги видял, не съм ги чул, не са ми ги предлагали. . .

Водещ:
Мартин Димитров цитирам, Мартин Димитров цитирам като обвинение, че всъщност. . .

П. Димитров:
Е, явно, че той е опитен политик, участвал е във властта, знае кое как се прави. Аз не виждам как с една велика сила като Русия разговорите вървят под масата. . .

Водещ:
С ирония говорите. . .

П. Димитров:
Да.

Водещ:
Сериозно ли смятате, че може да се иска вот на недоверие към правителството заради антикризисна политика, заради противоречията. . .

П. Димитров:
Ще ви го кажа по най-простия начин. Спадът на икономиката за първите шест месеца е 4.2 процента. За вторите шест месеца ще бъде над 8 процента. Ами, българинът да реши по-добре ли му става, или му става по-зле, при това управление.

Водещ:
Добре, ама. . .

П. Димитров:
Разбира се, сега има нагнетяване, да, вдигат си имиджите, непрекъснато се показват мускули, говори се като на опашка, като на улицата. . .

Водещ:
Рейтингите, нали ги виждате рейтингите. . .

П. Димитров:
Знам, виждам ги, виждам ги. . .

Водещ:
Едва се удържа под 100 процента рейтингът на премиера.

П. Димитров:
Не, аз мисля, че ще скочи над 100, особено при такава медийна подкрепа.

Водещ:
Вярвате. . .

П. Димитров:
Да. Но дано този рейтинг да се чува и в стомаха на българина, а стомахът говори по-рядко, но говори по-силно.

Водещ:
Знаете как той реагира на идеята за искане на вот на недоверие - давайте, нека Петър Димитров да го внася, искам го този хубав човек, цитирам по памет неговите думи. . .

П. Димитров:
. . . да го внесе Петър Димитров. . . Значи, ако го внесат българите, това има смисъл. Ако го внесе Петър Димитров, няма смисъл. Но виждате, че няма увеличение на пенсии, няма 13-ти заплати, вървят масови уволнения, на бизнеса му става все по-зле. Така че - добре, играеш ролята на шериф, яхнал си кончето и размахваш ласото, но освен това трябва да върви и икономиката.

Водещ:
Сериозно обмисляте тази идея - искане на вот на недоверие, така ви разбирам?

П. Димитров:
Ама, не. . . по отношение на резултатите от антикризисната политика на правителството нещата са въпиющи. Трябваше Иван Костов да се обади онзи ден и да каже - абе, не ги правете тези гимнастики с резерва, това не е детска играчка, нали, не се работи така. Тоест управлението на държавата е по-сложно от управлението на. . .

Водещ:
По негово внушение ли беше взето. . .

П. Димитров:
Не, аз си мисля, че срещата със шефа на БНБ изигра важна роля. . .

Водещ:
. . . е била решаваща. . .

П. Димитров:
Само че не защо не се срещаме най-напред със шефа на БНБ преди да обявим нещо? Затова са експертите, затова има институции, те знаят какво и как се прави. Та от тази гледна точка една агресивна некомпетентност е по-лоша от лошотия.

Водещ:
Трябва да приключваме. Притеснява ли в БСП това, че Бойко Борисов заговори за забрана на БСП, че било грешка, че не е била забранена?

П. Димитров:
Ами, няма случай, при който някой, който иска да е единствен и номер едно, да не е генерирал такива приказки. Но, слава Богу, в Европа сме. Няма европейска държава, няма, повтарям, в която да е оставена една партия и да показва пръст и да. . .

Водещ:
Не, той не е говорил, че само ГЕРБ трябва да остане, но конкретно за БСП заговори.

П. Димитров:
Но, че. . . Е, то е ясно, това е единственият реален опонент, другите играят ролята на паравани. Няма да си махаш паравана да ти се видят неприлични неща. Така че. . .

Водещ:
Добре. Благодаря ви за този разговор.

П. Димитров:
Благодаря ви и аз.

Водещ:
Петър Димитров беше наш гост.