Сергей Станишев в разговор за изборите в София, новото правителство и независимостта на България

  Радио "Фокус"   Водещ: Господин Станишев, днес празнуваме 101-та годишнина от обявяването на независимостта на Българската държава

Радио "Фокус"

Водещ: Господин Станишев, днес празнуваме 101-та годишнина от обявяването на независимостта на Българската държава. През цялата 2008-ма, по повод 100-годишния юбилей, си спомняхме за тази важна от историята на България дата. В различни български градове бяха проведени уроци по родолюбие, отпечатана бе възпоменателна монета, имаше изложби, конкурси, срещи. След толкова много прояви, посветени на българската независимост, според вас, знаят ли българите повече за този ден и за значимостта на провъзгласяването на независимостта?
Сергей Станишев: Надявам се да знаят повече, защото това беше смисълът и на цялата работа, на всички инициативи на Инициативния комитет, който беше създаден и който аз ръководих като министър-председател. Основната идея беше да излезем извън шаблона, извън формалните само събития - и конференции, и семинари, исторически спомени, публикации, а да се постараем да намерим един нов прочит на смисъла на независимостта, на това, което са направили хората от онова време и значението на това събитие за съвременна България, съвсем различен свят. Затова организирахме много събития, които са, според мен, извън стандартните форми на чествания, извън митингите-зари и други неща като уроците по родолюбие, които се проведоха в стотици български училища и много други събития, за да направим независимостта едно събитие разбираемо и близко до младото поколение, до учениците, студентите в България, защото годишнината действително е впечатляваща и във всяка една страна, когато има такова събитие, се правят големи национални чествания. Това честване продължи до пролетта на тази година, когато на Гергьовден заедно с традиционния български парад участваха представители и представителни оркестри и взводове от редица наши страни партньори от НАТО, от Европейския съюз, от Русия, от Украйна. Мисля, че всичко това допринесе за това, българите повече да се гордеем с нашето минало, с пътя, който нашата страна е извървяла за тези 100 години от една държавица някъде на Балканите, малко известна, до съвременна европейска държава, която има много постижения в областта на културата, на науката, която днес е равноправен член на Европейския съюз, за да осмислим пътя, който са извървели поколенията българи, да имаме самочувствие за нашата страна, за постигнатото, и да мислим за бъдещето, разбира се.
Водещ: Какво от целите, които си постави Инициативният комитет за отбелязване на кръглата годишнина от обявяването на Независимостта, успяхте да постигнете?
Сергей Станишев: Мисля, че успяхме да направим тази дата, която дълго време беше забравена или подминавана в българската история, по-добре позната, а и смисълът на Независимостта по-добре разбираем за съвременните българи. Знаете, дълго време този празник не се честваше изобщо и всяка една традиция се възстановява не за един ден и не за една година.
Водещ: Вашето лично усещане за днешното честване какво е? Как се чувствате на 22 септември? Празнично, усещате гордост или се замисляте и над проблемите, които страната има да решава?
Сергей Станишев: Разбира се, има го и едното, и другото, защото 22 септември е голям празник за България, когато официално нашата страна става пълноправен член на международната общност. Става изцяло независима, отхвърля всички васални обвързаности с Турската империя и провежда една дипломатическа операция, която се увенчава с успех. Защото това по същество е нарушение на Берлинския договор, провъзгласяването на Независимостта, и е изисквало голяма политическа и организационна подготовка, за да мине успешно и да получи международна легитимация. Естествено, всяка историческа дата е не само повод за спомени, а за преценяване къде се намираме. За последните години България извървя също не лек път. Подготовката за членството в Европейския съюз беше изключително трудна и изискваше голяма национална мобилизация на политици, изпълнителна власт, парламент, администрация, на целия народ, който направи своите саможертви с понякога трудни реформи, с много промени, които не са лесни за адаптация. И сега продължаваме да се включваме, вече интегрираме реално в живота на Европейския съюз, което също се променя постоянно. И това е едно голямо предизвикателство, постоянно за България. И мисля, че е много важно да се научим от тези, които са провъзгласявали Независимостта, на национално единство по основни приоритети на страната ни. Има политически различия между ляво, дясно, център, имаше ги политическите кавги, но тогава, през 1908 година, всички български партии подкрепят този акт. Не е имало разединение. И сега смятам, че е много важно заедно да си начертаем новия консенсус, от който България се нуждае след прехода, след интеграцията в НАТО, в Европейския съюз, какви цели си поставяме за страната, как успешно да преодолеем въздействието на световната икономическа криза, но най-вече България да заеме достойно място в Европейския съюз. През последните години се постигнаха не малко неща, но има още път да се извърви.
Водещ: В днешното съвремие, в света на глобализацията, чувстват ли се българите независими, тези, които сме избрали да останем тук, в България, и нашите сънародници извън граница?
Сергей Станишев: Това е сложен въпрос, защото независимостта е състояние на духа, състояние на нацията и самочувствие най-вече. Аз мисля, че имаме основание да имаме по-високо самочувствие, отколкото преди няколко години, защото всеки един българин има същите права, които имат и гражданите на старите страни членки на Европейския съюз. Всеки един българин може да пътува с лична карта в Европа. А преди 8 години трябваше да се редим на дълги опашки за визи, ако си спомняте. България беше в черен списък. Днес България има своята перспектива в Европейския съюз и по-голям авторитет в региона. Затова можем да имаме вдигната глава, достатъчно високо, да си начертаем още по-амбициозни цели, защото, разбира се, има още път да се извърви от гледна точка и на икономическото развитие, и на стандарта на живот, и н качеството на живот, това, което се нарича устойчиво развитие на една страна, което не опира само до икономически растеж, на икономиката. То опира до начина на живот на всеки един човек, до това, до колко той чувства своите права защитени, който живее в добра околна среда, в добра инфраструктура. Тука има огромно, огромно поле за работа на институциите, на фирмите, на всички хора. Но това, което аз лично за себе си извлякох като спомен и поука от уроците по родолюбие, които аз също водих с десетки други български интелектуалци, хора на изкуството, спортисти, говорейки с младите българи, е, че те са изключително отворени към света. Но от една страна, един човек може да се интегрира по-добре, ако познава своето минало, ако има самочувствието за своята страна, ако обича своя роден град, своята община, своята страна като цяло.
Водещ: За да бъде една страна по-малко зависима, тя трябва да е икономически по-силни. България също се бори за преодоляване на ефекта от икономическата криза. Като министър-председател вие начертахте антикризисен план. Какво успяхте от мерките в този план да реализирате, какво остана неизпълнено и какво мислите за антикризисните мерки, които новото правителство предлага?
Сергей Станишев: През есента на миналата година предишното правителство си формулира следната цел. Кризата в България да започна по-късно, да ни засегне по-слабо и да излезем по-бързо от нея. И успяхме да избегнем, нещо, което се случи в повечето европейски страни, срив на банковата система. Това в България не се допусна. Второ, с бюджета за тази година се прие един много амбициозен пакет от мерки, от стимулиращи българските фирми, стимулиращи запазване на заетостта, общият обем на тези мерки е няколкостотин милиона лева. И разбира се, това смекчи кризата. Въпреки че и днеска виждаме, че тя не отслабва своето въздействие. Икономиката на България, която е свързана с икономиките на другите страни от ЕС и извън него, разбира се, страда от това. Днеска хората са несигурни за своите работни места и губят работни места. Прогнозата, както знаете, за следващата година не е много обнадеждаваща и за да се избегнат тези въздействия, да се смекчат, са нужни много ефективни перманентни действия. Аз се запознах, разбира се, и с плана на правителството, който се нарича антикризисен. За съжаление там има повече декларации и добри пожелания вместо конкретни мерки, които са чисто икономически. Има развитие на някои мерки в областта на заетостта, които бяха предприети от предишното правителство. И това е добре. Приета е една мярка, всъщност една от малкото конкретни мерки, за намаляване на осигурителната тежест с два пункта. Не е лошо тук да припомня, че през тази година тя беше намалена с 2.4 пункта, а за последните четири години беше намалена с повече от 11% осигурителната тежест. Но сега е много важно всяко едно действие да се премисли от гледна точка на конкретното въздействие върху реалната икономика. Аз знам, че правителството почти е спряло всякакви инфраструктурни разходи, което аз лично не смятам за най-правилното. Разбира се, е важно да се поддържа един балансиран бюджет, но в този контекст е важно да се изберат приоритетите - къде да се орязва. И предишното правителство орязваше разходите, в това число спря увеличението на заплатите от 1 юли, за да може да има пари за два приоритета - инфраструктура и проекти, които се реализират на територията на страната с национални фондове и с европейски фондове. И е важно, сега много от инфраструктурните проекти на общините се реализират, замразяват, да се направи много точна преценка кои имат положително въздействие върху икономиката, върху местната инфраструктура, а не да останат в такова замразено състояние. Освен това в икономиката е много важно да има, разбира се, и макроикономическа стабилност. Очаквам с интерес бюджета, който ще бъде предложен от правителството през следващия месец и нещо, защото това е много важна политика и смятам, че тук е много важно да има баланс между финансова стабилност и интересите на хората, и тяхната социална защита.
Водещ: Предстоят важни избори за кмет на столицата. Като председател на левицата според вас кой е най-подходящият кандидат на БСП за тези избори?
Сергей Станишев: Изборите за София са, разбира се, важно изпитание за БСП след изборния неуспех на националните избори. Това няма да е лесна кампания за нас, защото все още съществува, как да ви кажа, еуфория в подкрепа на партията победител, още не са започнали да трупат негативите. Ние имахме разговори и с председателя на градският съвет Румен Овчаров, търсейки най-добрата формула. Дали да бъде чисто партийна кандидатура, дали да бъде кандидатура, която се издига от инициативен комитет и търси по-широка подкрепа и сред центристки избиратели, при условието, че се очертава и в дясно да няма кандидатура. И това беше важен разговор. Софийската организация се ориентира към по-скоро партийна кандидатура, ясно политически позиционирана, очертава се това да бъде Георги Кадиев и може да нямате съмнение, че и аз, и целият Национален съвет ще се ангажирам изцяло с неговата кампания, защото сега е време за консолидация на БСП. БСП трябва да покаже, че е партия, която може да води битки и в трудни състояния, и в трудни положения. И Кадиев без съмнение и като политик израсна. Той беше водач на листата на БСП на миналите местни избори. Листата взе по-висок резултат от нашия кандидат Бриго Аспарухов, той се утвърди и като общински съветник в столицата с немалко инициативи, критики на сегашното състояние. Вече добре познава положението, кусурите в управлението на София и е естествено да бъде подкрепен и номиниран от градския съвет. Аз изцяло ще застана зад неговата кандидатура, както съм правил винаги. Аз работих активно и за кандидатурата на Стоян Александров през 2003 г., и на Таня Дончева през 2005 г., и на Бриго Аспарухов. На всички тези наши кандидати и надявам се с общи усилия да постигнем един добър резултат за БСП и за софиянци. Защото аз винаги съм твърдял, че София, която близо 20 години се управлява от десницата и в която има много, много кусури, започвайки от сметосъбирането, сметоизвозването, минавайки през състоянието на зелените площи, обществените места, трафика и неговата регулация, изобщо инфраструктурата се нуждае от един по-обществен и по-социален подход в управлението. И естествено ще отдам всичко от себе си, както би трябвало да направи всеки социалист за нашата кандидатура.
Водещ: Как приемате думите на настоящият премиер Бойко Борисов, че Меглена Кунева няма да запази комисарския си постепенно, защото е виждала, че политиката на тройната коалиция е пагубна за България, но е мълчала?
Сергей Станишев: На мен ми звучат тъжно тези думи, защото смятам, че в Европа България трябва да показва единство, трябва да води национална политика, а не партийна политика. А както знаете, Меглена Кунева беше министър по европейските въпроси по времето на по-предишното правителство на НДСВ и ДПС. Направи много от себе си, много даде, за да бъде България член на ЕС. Затова именно, независимо че не е от БСП, аз я номинирах за еврокомисар. Защото тя има авторитет и аз смятам, че за последните години тя се утвърди като един от най-авторитетните комисари. Особено пък от новите страна членки. Да ви припомня, че тя беше номинирана и избрана за еврокомисар на годината, за европеец на годината. А това за една страна като България, само с две години членство в ЕС, е голям политически успех и признание. Тя се утвърди в Европейската комисия като един много комисар. Но наред с това г-жа Кунева направи много и за България като еврокомисар, работейки за възстановяване на фондовете, които бяха спрени. Тя постави много висока летва за един български еврокомисар. Разбирам, че надделява партийният подход и желанието г-н Бойко Борисов и ГЕРБ да имат свой човек, образно казано, очевидно г-жа Румяна Желева в Брюксел. Пожелавам й успех в това, но няма да е лесна мисията, защото ЕК е много сложен организъм и сложна институция, където авторитетът не се привнася отвън, той се извоюва.