Ивайло Калфин: Докладът на ЕК показва ясно тенденция към подобрение

  Интервю на евродепутата от Коалиция за България Ивайло Калфин за Дарик радио: Кой от двата доклада на ЕК е по-добър - сегашният или предишният ? Докладът, който днес беше представен, показва много ясно тенденция към подобрение, даже твърди, че е създадена инерция от миналата година насам и има значително ускоряване на темповете, с които се решават проблемите, което е много ясна констатация и което мисля, че е оценка за това, което се случи през последната година

Интервю на евродепутата от Коалиция за България Ивайло Калфин за Дарик радио:

Кой от двата доклада на ЕК е по-добър - сегашният или предишният ?

Докладът, който днес беше представен, показва много ясно тенденция към подобрение, даже твърди, че е създадена инерция от миналата година насам и има значително ускоряване на темповете, с които се решават проблемите, което е много ясна констатация и което мисля, че е оценка за това, което се случи през последната година. Разбира се, в самия доклад се влиза в доста подробности, посочват се сферите, в които има напредък. Основно това са вече конкретни случаи, конкретни присъди, борбата с организираната престъпност, с корупцията, но в същото време се поставени и доста неща, включително има и конкретен списък с действия, които трябва да се предприемат, за по-нататъшно задълбочаване на тези промени и в организираната престъпност, и в корупцията, като основно се настоява за по-голяма ефективност на съдебната система.

Притесняват ли ви констатации в доклада като този, че няма нито широк политически консенсус, нито убедителна стратегия, които да превръщат борбата срещу корупцията и организираната престъпност в основен приоритет за страната ни? Има такъв извод, записан в доклада. 

По принцип това действително е проблем. Аз примерно бих поспорил с такава една постановка, че няма политически консенсус в България за борбата с организираната престъпност и корупцията. Не виждам кой би бил този, който не поставя като приоритет този въпрос, но мисля, че особено сега със смяната на правителството и управляващи, и опозиция трябва много ясно да заявят наново мнението си в тази посока. Борбата с корупцията и организираната престъпност би трябвало да бъде един от основните приоритети на държавата. Разбира се, основната отговорност е върху управляващите, но тук и опозицията би могла да изиграе доста важна роля.

Четете този доклад с очите на, така, на опитния дипломат. Има ли уловки в текста? Откривате ли някакви такива капанчета?

Това, което основно би трябвало да се направи и надявам се новото правителство много активно от първия ден да започне да работи по този въпрос, е този механизъм и докладите по вътрешни работи и правосъдие да не бъдат обвързани с други механизми на ЕС, тъй като, когато говорим за европейски фондове, когато говорим за Шенгенското пространство там има отделни механизми, които са пределно ясни и по които България също е оценявана както всяка една страна членка достатъчно добре. Така че след този доклад следва заседание на работна група в съвета и най-вероятно през септември месец заключенията по този доклад ще бъдат приети от съвета. Тогава е мястото, когато правителството би трябвало да потърси заключения, които, както и досега е правено, не обвързват този механизъм с други. И второто нещо, което според мен задължително трябва да се постави, това се вижда и в някои текстове на този доклад, това е свързано със самата философия и продължителността на този механизъм. Очевидно е, и това според мене също е един успех за държавата, няма да има предпазна клауза, изтича в края на годината срокът за налагане. България не създаде повод за това нещо и подобна не се препоръчва и няма да бъде налагана. 

Тоест от тук насетне отпадат всякакви опасности от задействането на предпазни клаузи?

Точно така. Можем да кажем, че с този доклад ние окончателно получаваме оценка от страна на Европейската комисия, че България не е дала повод за налагане на подобни наказания. В същото време обаче има един въпрос, свързан с продължителността на механизма, и това се обсъжда в някои от частите на този доклад. Този механизъм не може да бъде безкраен. Той не може да бъде безсрочен. Той беше създаден специално, за да се окаже съдействие на България и Румъния при членството им, в началото на членството, и за да се даде повече информация на страните членки за това какво става при нас. Но при всички случаи оттук нататък следва да се постави въпросът по какъв начин, и то трябва да бъде достатъчно видим и ясен начин, и какво България трябва да свърши по-нататък, за да може да приключи с този механизъм, и мисля, че това също е нещо, което следващото правителство трябва много енергично да започне да прави. 

Вие като външен министър на страната през последните четири години къде виждате края, финиша на този механизъм за сътрудничество и контрол, който вече действа колко - три години.

Той вече действа три години. Той очевидно има постигнати резултати. Очевидно, че има системи и тука това, което се отчита в този доклад не е единични действия само, които са постигнати, а създаването на трайни системи - промяна в законодателство, създаване на институции, на структури в България. Това са механизми, които очевидно са трайни и ще продължат да работят, така че според мен оттук нататък вече в следващите, след съставянето на новото правителство и след съставянето на новата комисия би трябвало незабавно да започне разговорът за излизане от този механизъм. Аз мисля, че в рамките на още може би година, година и половина максимум България би могла да създаде всички предпоставки за неговото приключване.

Очаква ни още един доклад през есента. Той ще е за усвояването на европейските фондове. Според вас какво трябва да направи новото правителство в много, много кратки срокове, за да избегне всякакви драматично-критични бележки в този доклад?

Европейските фондове, още един път ще кажа, аз бих ги разглеждал съвсем различно от доклада по правосъдие и вътрешни работи. По тях има абсолютно различни и много ефективни механизми. Надявам се, че този доклад през есента ще покаже всичко, което се е случило в България. Помните, че ни бяха замразени редица фондове. Част от тях бяха освободени в областта на пътната инфраструктура, след като се направиха промените в България, които се очакваха. Част от средствата очаквам есента да бъдат освободени, не защото някой се похвалиха в България, защото се е сменило правителството, а защото действително сме създали това, което трябваше да създадем, там са много ясни критериите, така че това, което очаквам в този доклад е да покаже всички тези движения, но за нас важното е - ние трябва да успеем да живеем от доклад на доклад. За България и за българската общественост е важно България да има механизмите, с които да усвоява фондовете, които й се полагат от ЕС, така че това е до голяма степен вътрешен проблем и ние сме тези, които имат най-голям интерес това нещо да се случи. Така че тук не бих, така, повишавал прекомерно влиянието на европейските доклади. Критерият за усвояване на фондове е много ясен. Има числа, има проценти, има суми, които се усвояват, има брой проекти, които се отхвърлят и в които се намират съмнения за неправомерни практики и т.н., така че този мониторинг спокойно може да си го правим и сами ние, но действително това е нов за България механизъм, много страни са имали проблеми в началото на членството си в ЕС. Ние започнахме отстраняването на тези проблеми. Надявам се следващото правителство да продължи да го прави. До голяма степен, ако мога. . . Сигурно е много неправилно да се дават съвети, защото в крайна сметка моята политическа сила изгуби изборите, но много бих се надявал да се запази известна централизация в усвояване на европейските фондове, поне докато заработи както трябва системата, но това, разбира се, следващото правителство би трябвало да си подреди.

Ами, в този смисъл одобрявате ли намеренията на бъдещия премиер да премахне поста на министър по европейските въпроси и поста на вицепремиер по европейските фондове? Това според вас би ли затруднило, първо, комуникацията ни с Европейската комисия и, второ, именно усвояването на европейските пари?

Министър по европейските въпроси не е задължително да има. В България има функции, които са важни и които трябва да се запазват, и това е координацията, това, което г-жа Грънчарова правеше досега, на т.нар. Съвет по европейски въпроси. В него са представени всички ведомства в България и се формират националните позиции по всички теми, които се обсъждат в ЕС. Тази координация трябва да се запази. В много страни от ЕС това е или държавен секретар, заместник-министър, различно друго лице, което е в рамките на Министерство на външните работи. Разбира се, то може да бъде политическо или кадрово назначение. Отговорността по фондовете и по този механизъм, т.е. не по фондовете, а по механизма за вътрешни работи и правосъдие би могъл да бъде наблюдаван от, примерно, министъра на правосъдието. Чувам, че има една много, така, добра и уважавана номинация, на г-жа Попова, за този пост, така че  това нещо също не е задължително да се прави от отделен министър. Що се отнася до фондовете, дали ще бъде вицепремиер, или някакво друго, не знам, някакъв друг пост, това имам предвид, като казвам, че е важно да се запази централизацията. Трябва да има достатъчно оправомощено политическо лице в страната, което да може да оказва силен натиск върху отделните децентрализирани агенции. Това, което правеше г-жа Плугчиева. Ако се върнем назад преди нейното назначаване, ме е страх, че ще получим същите проблеми с недобра работа, така че аз много бих препоръчал да се запази тази позиция на вицепремиер или на министър, който се занимава и оказва, така, много близък контрол върху останалите институции по отношение на европейските фондове. 

Да ви попитам на финала нещо различно от доклада на Европейската комисия. 

Да.

Бъдещи министри в кабинета Борисов вече говорят къде открито, къде по-завоалирано за ревизия на някои от бъдещите, от големите енергийни проекти, в които участва България. Например според спрягания за министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев нефтопроводът Бургас-Александруполис бил икономически необоснован. Според вас полезна ли е една такава ревизия на големи енергийни проекти, в които наистина България пряко участва?

Много жалко ще бъде, ако го направят. Енергетиката е все повече стратегия, геополитика и външна политика. Това не е само икономическа сметка на инвестиционен проект. Ако не го разбере следващото правителство, то много щесбърка и ще позволи тази позиция, която в момента България е изградила, да бъде провалена и България да бъде заобиколена от всички страни с енергийни ресурси, без да минават през нас. Аз лично не мога да разбера защо по такъв начин и с такъв ентусиазъм се руши нещо, което се прави дългосрочно. В него трябва да се ангажират няколко правителства и което е в интерес на страната.