Конгресът избра единодушно за председател на БСП досегашния лидер на партията Сергей Станишев

Във втория ден на 47-мия конгрес на БСП за председател на партията конгресът  преизбра единодушно досегашния лидер на БСП Сергей Станишев

Във втория ден на 47-мия конгрес на БСП за председател на партията конгресът  преизбра единодушно досегашния лидер на БСП Сергей Станишев. На първи тур той получи подкрепата на 97,47% от делегатите на конгреса. От 894 делегати са гласували 853 делегати. Недействителните бюлетини са 23.

За председател на Общопартийната контролна комисия със 797 гласа е избран депутатът от Коалиция за България Валентина Богданова.

 „На този конгрес трябва да поговорим за себе си – кои сме ние, какво искаме и как възнамеряваме да реализираме своите идеи. Това заяви в първия ден на конгреса председателят на БСП Сергей Станишев. По думите му основните послания, които БСП трябва да отправи към хората са три: първото е, че партията е обединена около една идея и една политика. За тяхната реализация БСП трябва да приглуши всички дребни и лични разногласия. Второто е, че партията се развива и има ясна представа как трябва да изглежда обществото за в бъдеще и с какви политически методи ще си служи. Третото послание е, че БСП се обновява, че търси и намира начини да привлича към своята кауза нови и млади хора, защото единственото бъдеще на БСП е на демократична, отворена и динамична партия”.

Според Сергей Станишев днешният конгрес е безпрецедентен в новата история на БСП . За първи път партията след спечелени парламентарни избори е в края на своя управленски мандат, осъществен в коалиция с НДСВ и ДПС. Въпреки липсата на нужното обществено доверие и предричания от опозицията крах, коалицията изпълни по-голяма част от своите намерения.

Независимо от упреците към партията, че тя води дясна политика, председателят на БСП изброи фактите, които са безспорно доказателство, че няма правителство от началото на демократичния преход в България, което да е водило по-лява и по-социална политика.

Вследствие на разумната и успешна икономическа политика от началото на мандата досега в страната са привлечени 19 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, много повече от всички правителства взети заедно; през първото полугодие на 2008 г. БВП се е увеличил с 7,1 %; устойчив е ръстът на валутните резерви, които се удвоиха и достигнаха 29 млрд. лева. Осигурени са 344 000 нови работни места – много повече от обещаните 240 000 по време на изборите през 2005 г. Безработицата днес е 5,1% в сравнение с близо 11% през 2005 г.,  съпоставимо ниво с Ирландия и Швеция. Правителството удължи срокът на майчинството до рекордните за ЕС 315 дни. До лятото на следващата година, минималната и средната пенсии ще бъдат увеличени със 100%. Коледната пенсия от 25 лв. през 2005 г. достигна ръст до 150 лв. през 2008 г. Председателят на партията акцентира и върху модернизацията на образованието.

Сергей Станишев обърна внимание на силната воля и умението на партията да оцелява, независимо от скандалите и несправедливите атаки срещу нея. БСП винаги е успявала в най-критичните моменти да се мобилизира, да се изправи на крака и да печели избори. „През 2005 г. ние се събрахме не по любов. Много неща ни разделят и сега, но е важно това, което ни обединява – отговорността пред българските граждани”. Това каза лидерът на БСП относно управляващата коалиция и добави, че партията умее да носи отговорност и никога не предава своите партньори. Той специално благодари на коалиционните партньори НДСВ и ДПС и лично на техните лидери за помощта и общите усилия, благодарение на които България продължава да върви напред. Според Станишев в обозримо бъдеще страната е обречена на коалиционно управление. „БСП, НДСВ и ДПС издържаха първия си труден изпит. За останалите нищо не се знае, но не изглеждат готови за изпитната сесия”, каза председателят на БСП.

Относно световната икономическа криза Станишев заяви, че тя се различава по това, че реабилитира социалистическия проект и в този смисъл е шанс за социалистите. Станишев апелира към стремеж за свободно, солидарно общество на равните шансове и равни възможности или с други думи – социализъм. Затова той подчерта, че не може да има стабилно управление на България без участието на БСП и добави, че в момента България е много по-стабилна в сравнение с останалите европейски държави  и „това не е просто късмет, а се дължи на политиката, която водим”. България е малка и отворена икономика и няма как да не бъде засегната от краха на чуждите икономики и затова правителството е готово с пакет от антикризисни мерки.

БСП е готова да поеме отговорността да поиска и втори управленски мандат, който според председателя на партията няма да бъде лесен. Сергей Станишев акцентира и върху жизненоважната политика на партията, а именно привличането на много млади хора, които да участват със своите свежи идеи, нов професионализъм и отговорности. Защото БСП трябва да има ясна визия както за настоящето, така и за бъдещето на страната и нейните граждани. Председателят подчерта и необходимостта от затвърждаване и отстояване на левите ценности. Но за да се постигне това, е необходимо първо да се проведе партийната дискусия за начините за акумулиране на средствата, без които левите идеи не биха ставали реалност. В съвременните времена трябва да отстояваме демократичния социализъм, заяви Станишев.

Той подчерта и необходимостта от модернизиране на структурите, които трябва да бъдат по-активни, да правят предложения и да ги отстояват. Лидерът на БСП заяви твърдо, че бъдещето е в ръцете на младите хора тук в България. Той добави, че страната ни има нужда от техните умове и затова е необходимо да се даде възможност за тяхната реализация. „Не само бъдещето е в техните ръце”, заяви Станишев, „но и днешният ден”.

В заключение Сергей Станишев направи заявка за втори управленски мандат, изтъквайки значимостта на БСП в управлението и подчерта, че страната ни се движи напред и се модернизира. „Не на нас ни трябва втори мандат, а на хората”, добави лидерът на партията.

Станишев благодари на своите съпартийци за огромната подкрепа, която е получил след назначаването му на високоотговорния пост. Той заяви, че вече е подготвен за следващите предизвикателства, но че ще бъде доволен да чуе в залата истинската оценка за своята работа. „Сега знам колко висока е летвата и колко високо трябва да я вдигна. Предстоят ни много високи скокове, които можем да преодолеем само ако сме единни и ако сме заедно като един отбор”, добави Станишев.

Накрая лидерът на БСП призова делегатите на конгреса с думите „Хората разчитат на нас – нека да не ги разочароваме!”

Политически доклад

на Сергей Станишев пред 47-я конгрес

на Българската социалистическа партия

Уважаеми гости,

Ваши превъзходителства,

Другарки и другари делегати,

Заседаваме по волята на близо двеста хиляди членове на Българската социалистическа партия. Решенията, които трябва да приемем, ще са от тяхно име и с тяхното генерално пълномощие. Те са ни гласували доверието си да бъдем тук и ще очакват от нас да го оправдаем.

Интересът към нашия конгрес – към неговите дискусии, решения и послания, се разпростира далеч извън ограниченото пространство на тази зала.

Това е разбираемо и закономерно.

Българската социалистическа партия е натоварена с отговорността за управлението на страната във време, в което хората – не само в България, а и в целия свят, се борят със страховете си пред лицето на динамично променящата се действителност и несигурното бъдеще. Длъжни сме да направим обективен анализ на действията ни – в момента и до края на нашия управленски мандат. Трябва да кажем нашите идеи и конкретни мерки за предотвратяване на евентуалните последици от глобалната икономическа криза и рецесия. Гражданите на България трябва да са сигурни, че нашата партия ще използва нашия авторитет, нашите експертни познания, позиции в управлението, като водеща политическа сила, за да ги предпази в съвсем близък и средносрочен план от всичко, което се случва и може да се случи в Европа, Америка и в други части на света.

И най-важното – конгресът следва да даде перспективата за развитие на страната, за да имаме увереност, самочувствие и чиста съвест да се изправим пред хората и да поискаме да ни гласуват доверие за нов управленски мандат. Няма по-важна и отговорна политическа задача пред Българската социалистическа партия от предстоящите в средата на следващата година избори за Европейски парламент и за Народно събрание.

Естествено, на редовен конгрес на партията, какъвто е сегашният, ще трябва да поговорим и за себе си, ако щете – да се разберем помежду си. Кои сме, какво искаме и как възнамеряваме да реализираме своя социалистически проект в интерес на България и хората на България. Затова смятам, че форумът трябва да изпрати три основни послания към гражданите, към нашите членове и симпатизанти, към нашите вътрешни и външни партньори.

Първо, че партията е единна и обединена около една идея и една политика, която ще следва по волята на мнозинството от делегатите, че ще приглуши и подчини всичките си дребни и лични разногласия в името на отговорните задачи, които си поставя. На тази цел служи инструментът, наречен Политическа рамка за участието на БСП на изборите догодина, която трябва да разгледаме и приемем.

Второ, че партията се развива, не стои на догматични позиции, има ясна представа за това как иска да изглежда обществото и мястото на модерната социалистическа идея в него, с какви политически средства и методи ще си служи за постигане на своите стремежи. На тази цел служи инструментът, наречен Нова програма на партията. Без да имам претенции  за теоретичен принос, всички получавате една моя книга, която написах в последните дни, в която изразявам моята позиция, виждане за нашата идея, нейното минало и бъдеще. За това какво и защо правим.

Трето, че партията се обновява, че търси и намира нови начини да привлича хората към своята кауза, че е дейна и боеспособна да твори и реализира политика, че създава организация за постигане на намеренията си. БСП има бъдеще само като демократична, отворена и динамична партия. На тази цел служи инструментът, наречен Нов устав на партията.

Казвам всичко това още в началото, за да е ясно, че след като сме приели този амбициозен и напрегнат дневен ред, имаме задължението да го изпълним. Да не изпадаме в дребнотемие, да не си прехвърляме аргументи за това кое от кое е по-важно, защото всичко е важно и е в неразривна връзка с всичко останало.

Госпожи и господа,

Другарки и другари,

Настоящият 47-и конгрес е безпрецедентен и с още нещо в новата история на БСП. За първи път през последните 19 години партията, след спечелени парламентарни избори, е в края на пълен 4-годишен управленски мандат, осъществен в пълноценна трипартийна коалиция с НДСВ и ДПС.

Да се твърди, че през август 2005-а година сме били абсолютно готови за това, че сме били напълно наясно какво ни очаква, че сме били уверени в своя краен успех, просто няма да е вярно. Не го твърдя дори и от първо лице – като лидер на партията и като министър-председател на Република България.

Не, не бяхме напълно готови, не бяхме наясно с много неща, нямахме увереност, че ще успеем. Но се случи – нашето правителство изпълни по-голямата част от своята програма за управление.

Ще спомена набързо и на едро само по-важните неща, за да кажа, че по никакъв повод, причина и начин не бива да се поддаваме на внушения, че сме излъгали българските граждани, което впрочем отдавна не се твърди, че сме обещали нещо, което не сме изпълнили.

Нека си припомним формулата на правителството – правителство на европейската интеграция, на икономическия растеж и на социалната отговорност. Правителството бе съставено след шумни и драматични разправии, последвали парламентарните избори, в ужасяващо забавяне и неподготвеност на държавата да се присъедини към общността на европейските народи. Нашите опоненти предричаха, че ще се провалим още в началото, защото няма да влезем в Европейския съюз. След като стана ясно, че за кратък срок и с огромни усилия успяхме да наваксаме изоставането, започнаха да твърдят, че ще влезем в съюза, но като втора категория държава, по милост и с предпазни клаузи.

Нищо такова не се случи. Случи се точно обратното.

Нашето правителство сбъдна един основен стремеж на последните поколения българи – България стана пълноправен член на Европейския съюз. Обществото ни още не напълно осъзнава огромните предимства и перспективи, които това събитие дава. Но нека да посоча няколко, ако щете, битови примера, които говорят за значението на членството на България в Европейския съюз. Всички българи вече могат да пътуват из цяла Европа само с личните си карти. Българските студенти могат да учат в най-добрите университети на континента, със същите права като студентите от Германия, Франция и другите европейски страни. И нещо символично. Европейските институции „проговориха” на български и „прописаха” на кирилица.

След това започна да се говори, че социалистите ще провалят финансовата стабилност на страната, ще забавят икономическия растеж, ще уплашат и напъдят от страната външните инвеститори.

И такова нещо не се случи. Случи се точно обратното.

От началото на миналата година, когато стана ясно, че изпълняваме и очевидно ще изпълним нашата програма за управление, започнаха да говорят, че сме забравили за своята социална отговорност, че не обръщаме внимание на социалните системи, че едва ли не сме забравили каква партия сме и сме се отклонили от лявата си природа. За жалост, това го твърдят и наши другари.

Нашите противници признават успехите ни с уговорката, че те се дължат на това, видите ли, че провеждаме дясна политика, а само дясната политика може да е успешна. Наши другари, приемайки безрезервно аргументите на нашите противници, твърдят, че се проваляме, защото сме предали идеята, изневеряваме на партията.

Само че числата говорят за друго. Няма по-социално правителство от настоящото в историята на продължаващия вече двайсет години преход. И нека пак да го повторя, ако някой не е чул: няма правителство от началото на демократичния преход в България, което да е водило по-лява и социална политика!

Ситуацията е повече от странна – в управляващата коалиция често сме обвинявани, че сме прекалено леви, а в нашата партия – че сме прекалено десни. Извън коалицията и партията ни обвиняват и за едното, и за другото едновременно.

По тази причина, с риск да отнема време и да досадя с позоваването на обективно признати факти и официални данни, ще се спра по-подробно на свършеното дотук.

След нашия неуспех от средата на 90-те години над БСП тегнеше подозрението, че не умеем да управляваме в съвременна пазарна среда, че заради социални ангажименти ще подложим на риск финансовата стабилност, че не можем да създаваме добра бизнес-среда. Ние опровергахме тази мантра.

От началото на мандата в страната са привлечени 19 милиарда  евро преки чуждестранни инвестиции – много повече от всички предходни правителства взети заедно.

От 2005 г. насам ежегодният икономически растеж е над 6% от брутния вътрешен продукт. През първото полугодие на 2008 г. той се е увеличил до 7,1%. Този показател, който е не само висок, но и устойчив, нарежда България на трето място в Европейския съюз по темпове на растеж. Брутният вътрешен продукт за 2008 г. ще бъде със 70% по-висок от 2004 година. Валутните резерви на държавата се удвоиха за периода на нашето управление и достигнаха  29 милиарда лева. Надявам се, че днес, когато се сриват не само финансови пазари, но и финансови системи на много страни, вече никой не отрича това като правилна политика в името и в интерес на хората.

Преди изборите, ако си спомняте, ние обещахме създаването на 240 хиляди нови работни места. Към днешна дата те са 344 хиляди.  В началото на управлението безработицата надхвърляше 11%. В края на третото тримесечие на 2008 г. тя е 5,1% и нивото й е съпоставимо с Ирландия и Швеция. Замислете се, скъпи колеги, какво означават тези сухи статистически данни за живота на всеки един от тези 340 хиляди българи, които получиха сигурност, работа, доходи за себе си и за своите семейства.

Поставената цел за 600 лв. средна работна заплата в държавния сектор е преизпълнена. Днес тя достига 650 лв. Реалното нарастване е с 25,5%, което с 19 пункта превишава постигнатото увеличение от предходното българско правителство.

До лятото на следващата година нивата на минималните и средните пенсии ще са увеличени със 100% в сравнение с тези от 2005 г. Вярвам, че вие добре знаете, че няма година, в която пенсиите да не са увеличавани с по две стъпки, без допълнителните извънредни мерки. И е добре цялото общество да знае, че всяко такова увеличение струва стотици милиони лева годишно, да не говоря дори за милиарди. Коледната пенсия през 2005 г. беше 25 лв., през 2006 – 50, през 2007 – 100, през тази година тя ще бъде 150 лв.

Добре знам, че и това не е достатъчно, защото българските пенсионери, българското трето поколение заслужават още по-голямо внимание и отношение, защото са дали своето на България, защото са се трудили десетки  години за изграждане на модерна България. Те заслужават и подкрепа, и внимание, те трябва да се чувстват действително хора, които са нужни на обществото. И те са нужни на нас, техните синове и дъщери!

Грижата за семейството и децата е отчетлив приоритет на това управление. Мога да посоча, че месечната социална помощ за дете нарасна от 18 на 35 лв., обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст - от 130 лв. на 240 лв. Срокът на майчинството беше удължен до 315 дни – най-продължителният период в целия Европейски съюз, като през него се получава 90% от заплатата.

Направихме много за модернизацията на образованието. Едностранно, без подпис от синдикатите, искам да обърна внимание, поехме ангажимента средната брутната заплата на учителите да достигне 650 лв. – и го изпълнихме. Въведохме система на защитени училища. Съотношението брой ученици на компютър достига рекордно ниските 11,5 към 1.

Разширихме, развихме системата за безплатни учебници за всеки ученик до 7-ми клас, за да гарантираме равен шанс в живота.

В България винаги е имало особено отношение към знанието, към науката, към хората на просветата. Нещо повече,  това е не само отношение, това е изключително важно за напредъка на страната, за догонващото ни развитие. И затова на основата на националните документи и Лисабонската стратегия отделяме особено внимание на науката и иновациите. Стартирахме също от много ниски нива.

Да ви припомня, че за 2006 г. или 2007 г. все още нивото на финансирането за научни изследвания беше много ниско. То нарасна на 60 милиона лева тази година - с близо 3 пъти, а за следващата година заедно за фонд “Иновации” и фонд “Научни изследвания” са предвидени 120 милиона лева. И това, разбира се, не включва финансирането на научната дейност във висшите учебни заведения, институционалното финансиране на Българската академия на науките и много други дейности.

Знам, че и това не е достатъчно. Оттук нататък трябва да  имаме още по-ясна политика за стратегия за научните изследвания и иновации, за приоритетно финансиране на няколко сектора, където имаме традиции, потенциал и перспектива. Те трябва да бъдат водещи и действително да теглят и научните изследвания, и икономиката на България напред, да намерим нашата национална ниша в своевременния свят на научни изследвания и икономика, основана на знанието.

Бих могъл да изброявам още много цифри. Надявам се, че сте ги чели и в отчета на Висшия съвет, и в редовните справки от различните министерства, които разпространяваме в партията, но искам да кажа нещо много ясно. Когато изброявам тези безспорни постижения, не го правя, за да се тупаме по гърдите колко сме велики. Ние, социалистите, винаги си поставяме амбициозни цели, защото искаме да променим света и страната ни към по-добро и по-бързо.

Истината е, че България остава една от бедните страни в Европа. Имаме още много да догонваме. Истината е, че стартираме от много ниски нива в социалната сфера и стотици хиляди българи и днес живеят в бедност, която е наш основен противник.

Смятам, че и днес БСП остава длъжник на обществото.

Страната ни става по-богата, хората получават повече пари и възможности за труда си, но не са щастливи. Това в голяма степен се дължи на това, че имат усещане за липса на справедливост. Заради това, че не виждат виновните за престъпления да се наказват, заради това, че няма убедеността, че правилата важат за всички и заради многото примери, че с пари всичко е позволено. Заради това, че и днес се сблъскваме с много безскрупулни доказателства за грубо погазване на трудовите права на хората. Заради усещането, че държавата не си върши тази работа достатъчно добре.

 Ако имаме слабост, тя е точно в това. И нямаме оправдание. Разбира се, след  години системно разграждане и обезкръвяване на държавните институции, те трудно се възраждат. Силна е инерцията от годините, когато те бяха употребявани за политически и икономически цели и когато границата между обществото и държавата и нечий частен бизнес или политически интерес беше разградена и имаше ясно преминаване от едната част в другата. Но това не може да ни успокоява. Именно ние, социалистите, сме длъжни да покажем още повече воля и организационни способности, ако щете, за постигане на конкретни резултати, пречупване на старата тенденция и създаване на нова. Това очакват хората от нас.

Как през този период се развиваше партията и какво се случваше сред нас, около нас и по повод на общата политическа ситуация?

Освен, че започнахме мандата си в трудна и специфична обстановка и политическият процес в страната се разви по твърде особен начин. В парламента срещу себе си имаме изключително слаба опозиция, а извън него – изключително агресивна и яростна опозиция. За първи път основен политически противник на управляващата партия е непарламентарна партия.

Тази ситуация продължава да задържа политическия процес в рамките на несвойственост, в която – няма да се поколебая да го кажа - политиката в България напуска границите на приетите демократични правила и процедури и се превръща в пълна антитеза на демократичните разбирания за упражнавяне на този занаят.

Политическият дебат, тъй като не може да се състои в парламента, се пренесе на улицата и в медиите – и в българските, и в чуждестранните. Провокацията, задкулисната машинация, публичният донос, слуховете, манипулациите и откровените лъжи стават основни средства за постигане на политически цели. И трябва да  сме наясно с тази грозна реалност.

Страната пребивава в състояние на постоянен скандал, по-точно прелива от скандал в скандал. Отделяме две трети от времето на нашата политическа работа не да обясняваме на хората какво правим и защо го правим, а да опровергаваме очевидни неистини. Стигна се дотам важни европейски документи, касаещи настоящето и бъдещето на страната, да се пишат по публикации в българските медии, по слухове и доноси, тиражирани от нашия политически опонент. Целта на опозицията е очевидна – колкото по-лошо, толкова по-добре за тях. Да дискредитираме омразното правителство, да всяваме непрекъснато шум в системата, пък няма никакво значение, че в крайна сметка името на страната ще е оцапано. Можем да простим много неща – и вътрешнополитическата агресия, и подличките и лъжливи лични нападки, и уличния жаргон в политическия език. Едно нещо няма да простим - съзнателното дискредитиране на България! И питам, какво морално право да управляват имат тези, които неуморно го правят? Все повече българи го усещат и виждат. И също няма да им го простят.

През изминалия период в качеството си на управляваща сила партията се яви на три пъти на политически изпит – президентски избори, частични избори за Европейски парламент и избори за общински съвети и кметове.

Спечелихме убедително президентските избори и нашият кандидат Георги Първанов е първият, който заема този пост за втори последователен мандат.

На практика кампания за европейски избори не се получи, защото изборите преминаха под знака на уж корупционен скандал, свързан с името на знакови за нашата партия дейци. И макар да успяхме да получим равен резултат като първо на тези избори, се стигна до оставката на ключов министър от нашата партия и на наш заместник-министър след изключително нелепи и снети впоследствие обвинения от съда и прокуратурата.

Стигна се до извънредно заседание на конгреса след изборите, предшествано от оставка на цялото Изпълнително бюро на Висшия съвет. Съумяхме да се съвземем от удара и да се мобилизираме за следващия не по-малко важен период – този за изборите за местна власт, които също успяхме да спечелим с най-много общински съветници и най-много кметове.

Но трябва да си признаем, че и местните избори също преминаха под знака на постоянни провокации към обществения ред и скандали, някои от които не стихват и до днес. Търговията с гласове, манипулирането на резултата добиха такива мащаби, че станаха видими за окото и на негласуващите избиратели. Методите на нашите политически противници, използвани срещу нас, отвратиха още повече българските граждани и ги отблъснаха трайно от политиката.

Като следствие от местните избори се мултиплицира скандалът с друг знаков министър на партията – на вътрешните работи, с не по-малко нелепи обвинения. Впрочем, и тези обвинения отпаднаха, макар и едва завчера.

Защо цитирам конкретни събития? Защото след всички тези и подобни случаи остава утайката на съмнението, че не само нашите политически противници работят срещу нас, а получаваме и удари в гръб. От свои хора.

Казвал съм го неведнъж, ще го кажа и днес, пред най-високия партиен форум. Толерантността сред нас, социалистите, към всяка проява на злоупотреба, на корупция, към всяка форма на загърбване на обществения и националния интерес в полза на личното облагодетелстване, е нулева. В това съм бил и ще продължавам да бъда безкомпромисен. И ще продължавам да изисквам такова отношение от всички.

И още нещо за сценаристите. Казвам „сценаристи”, защото анонимни сценарии няма. Търпеливостта, толерантността и хладнокръвието, казват, са качества, които донякъде притежавам. Надявам се да е вярно. Това обаче в никакъв случай не означава, че ще допусна да не бъде търсена отговорност от хора, които злоупотребяват с националния интерес, които с политическите си акции и действия застрашават националната сигурност. И които петнят името и злоупотребяват с доверието на партията.

Не съм променил обаче възгледа си и за още едно много важно нещо. Няма да хвърля на публично разтерзание нито един наш другар, само защото върху него безнаказано и недоказано се изливат помии от клевети и инсинуации. Защото някакво „гнездо от професионални манипулатори” е решило, изчислило, че е удобна мишена, че бруталното омаскаряване им върши работа в поредния сценарий.

Ние сме партия и, за да изглеждаме като такава не само в очите на нашите членове, а и на всички граждани, би следвало да защитаваме едни идеи, да отстояваме взети по демократичен начин общи решения и да се защитаваме взаимно – един за всички и всички за един, когато се налага. Освен, когато не сме изправени пред неоспорими факти и доказателства за злоупотреби. В такива случаи следва да бъдем безпощадни дори.

Редно е да кажа няколко думи и по един друг, много често поставян въпрос, включително и в нашата партия – за характера и състоянието на управляващата коалиция.

Както е известно, през 2005 година ние не се събрахме не по любов. Едва ли може да се каже към края на мандата на правителството, че междувременно сме се заобичали горещо. Много са нещата, които разделят социалистите и поддръжниците на НДСВ и ДПС. Обединява ни само едно-единствено нещо – отговорността пред българските граждани. С вота си през 2005 година хората не пожелаха ние да управляваме самостоятелно. След изборите се очертаха две-три възможности на теория конфигурации за съставяне на кабинет. И всички те зависеха от волята в голяма степен на нашата партия. При нито една хипотетична комбинация не би могло тогава да се състави правителство без участието на БСП и това правителство да бъде стабилно.

Как трябваше да постъпим? Помня, че тогава дори и във Висшия съвет се чуха гласове „по-добре да си останем в опозиция”. Спомняте ли си?

Опозицията винаги е удобна с това, че не се носи отговорност. Нас, за разлика от всички други останали партии, много трудно биха ни уплашили с това: били сме в опозиция, натикани в ъгъла като прокажени, не сме се разпадали, изправяли сме се на крака и пак сме минавали на първа линия.

Бих искал да припомня обаче каква беше ситуацията през 2005 година. Политически цугцванг, няма съставено правителство, симптоми на оттегляне на доверието на чуждестранните инвеститори, огромно изоставане в подготовката на страната за присъединяването й към Европейския съюз, все още висока безработица и така нататък. И, за да бъде прекъснат този процес, необходимост от бързо съставяне на правителство -  при това не какво да е, а със силен парламентарен гръб, за да е в състояние да навакса забавянето в законодателството, да извърши належащите промени в Конституцията, да осъществи същностни реформи във всички сфери на живота, без които нямаше как да бъдем членове на  Европейския съюз.

Българските социалисти винаги са поставяли националния интерес над своя партиен и това сме го доказвали в много трудни ситуации.Нека да си спомним 4 февруари 1997 г. Тогава нашата партия се отказа от полагащ се мандат за наше правителство, но ние предпазихме страната от социални безредици, напрежение и срив, с много тежка политическа цена. И този път поехме национална отговорност. Такава отговорност поеха и НДСВ, и ДПС. И трябва да ги поздравя, че издържаха на всички изпитания и изкушения, на които ги подлага всекидневно напрегнатата политическа обстановка, които винаги има съблазънта да бъдат предприети поради конюнктурни политически причини.

Искам да благодаря на нашите партньори, че заедно отстояхме коалицията. Искам лично да благодаря и на лидерите на НДСВ и ДПС – г-н Симеон Сакскобургготски и г-н Ахмед Доган. Без тяхната подкрепа и открития и с доверие диалог щеше да ни е неимоверно по-трудно да изглаждаме острите спорове в коалицията за нашата политика и да водим страната напред. Добре знаете критиките към т.нар. „регентски съвет”, който управлявал държавата неконституционно. За мен това разсъждение е белег на неизживяна болест и мечта в обществото за „силната ръка” или „бащицата”. В реална коалиция няма и не може да има друг инструмент за отговорни дискусии, за демократично и ефективно управление, освен форум, в който политическите ръководства на партиите и парламентарните групи предприемат чрез дискусия, в спорове и консенсусни решения отговорните политически действия. Който не го разбира – да не си отваря устата да управлява държавата, защото ще се провали! 

Всички ние придобихме реална коалиционна култура. И това е огромно завоевание и за БСП като партия. Научихме се да чуваме аргументите на партньорите, да представяме солидно, аргументирано нашите позиции и да ги отстояваме в диалог. Не сме играли дребни и конюнктурни игри зад гърба им. Научихме се да оценяваме истинското партньорско отношение и подкрепа в най-трудни моменти от Движението за права и свободи и отговаряме със същото. БСП доказа, че е партия, която не предава.

Това критикувано, за мнозина омразно коалиционно управление донесе ползи на българските граждани. Те невинаги обективно и в пълнота могат да оценят тези ползи днес. Обективната истина обаче е тази – страната ни щеше да бъде изправена пред огромни щети и пред непредсказуеми рискове за европейското си развитие, ако я нямаше тази коалиция.

Ние постъпихме отговорно, направихме компромис в името на България, но защо ли някои от нас продължават да мислят, че само на нас ни е било теж