Стефан Данаилов: Наречете ме голям глупак, но всяка кампания за мен е въодушевление

  Интервю на Стефан Данаилов за вестник 24 часа - Г-н Данаилов, бяхте на ръба да се откажете от тези избори, а накрая поведохте две листи

Интервю на Стефан Данаилов за вестник 24 часа

- Г-н Данаилов, бяхте на ръба да се откажете от тези избори, а накрая поведохте две листи. Ако знаехте, че кампанията ще е толкова кална, щяхте ли наистина да се оттеглите?

- Наистина всичко мина под знака кой подслушва, кой ходел да пикае... Издребня цялата работа. Не съм изненадан от това, което се случи. Тая схема не е нова, просто сега се развихри заради конфликтите вътре в ГЕРБ, въпреки че се опитват да го тропосат на БСП - ние сме го били предизвикали. Ако беше така, през 2009-а нямаше да спечели ГЕРБ. Слушам ги как нагло продължават да търсят кой от нас е турил микрофона до сърцето на Мирослав Найденов, а избягват темата какво се говори в тези записи? Въпросът е какви нарушения са извършени, а не кой е сложил микрофона. Ами питайте си го вашия човек кой му го е сложил. Не че ще каже... Но това не е моята тема, защото не това е основният проблем на обикновения българин.

- Нали и ГЕРБ това обясняват - че никой от избирателите не ги пита за подслушванията.

- Което не означава, че хората не са живели в тези близо 4 г. в страх, мачкане, потискане. Ясно е, че ботуша сме го усещали, просто медиите по-рано не го споделяха. Сега се изсипа като последна подправка на общата яхния, която се сготви на тези избори. И дойде в повече. Но съм убеден, че хората искат да чуят какво ще им се случи, ако една или друга партия реализира платформата си. Защото основните въпроси са безработицата, липсата на перспектива. И до голяма степен глад, за съжаление.

- Защо тогава не се топи дистанцията между БСП и ГЕРБ?

- Аз си чакам 12 май. Дистанцията ту се топи, ту не. Като излезе едно сближаване, на следващия ден друго социологическо проучване твърди обратното. Като пинг-понг станаха тези рейтинги. И това донякъде действа на хората - по-голямата разлика има психологически ефект върху тези, които още не са решили.

- Да си кажат, че няма смисъл да гласуват?

- Да, или да отидат при силния. Знаем, че човешката психика е да тичаш към силния. Въпреки че това може да е в сила, ако по-голямата част от обществото е живяла добре, чувствала е грижите на държавата, а такова нещо няма.

- За кой път вие спасявате мира в партията?

- Аз не съм Ламбо Миротвореца. Мен хората ме срещат с друго настроение. Има го и усещането за един много познат, техен човек. Отделно, че си социалист, останал си с тях, че си им познато лице още от младите години. Дето се смеем, моите фенки вече са червени бабички, но има и много млади хора, които искат да чуят. Говорим си за важните неща, които ги интересуват. Убеден съм, че всичко, което предлагаме от БСП, е възможно. Основното, което се опитвам да им кажа, е, че не всичко е загубено, че има шанс. Хората имат нужда от надежда Да, опасност има, но мисля, че има и разум в българския народ. Дано не е някаква последна моя илюзия, че нещо добро може да се случи.

- В Плевен как върви кампанията? С Румен Петков, който досега винаги е водел там, а сега не е в листите, как работите?

- Румен е един от големите организатори в БСП. Той е шеф на щаба в Плевен и организацията е невероятна. Структурите работят много добре. Ангажиментът, който пое към мен да бъдем заедно в кампанията, много помага и това се вижда.

- Критиците на Станишев го упрекват, че е посочил Орешарски за премиер, не е поел той отговорността.

- Трябва да се намери изход от една вероятна ситуация, в която 4 или 5 групи влизат в парламента със сравнително малка дистанция помежду си и невъзможност никоя от тях да излъчи кабинет. Какво правим тогава?

Затова приемам хода на Станишев. Чувал съм многократно в нашата партия, че стремленията на Сергей били отново да става премиер. Това, че той направи крачката назад, даде сигнал за друго. Ходът му с Пламен Орешарски, когото не можем да наречем партиен човек и който определено има и разума, и уменията да води правителство, за мен е добър. Мисля, че той може да привлече и хора, които не са свързани с БСП и лявото.

- Президентът Росен Плевнелиев заговори за програмен кабинет. Това ли е изходът при хипотезата, която и вие визирате - никой не може да излъчи партиен или коалиционен?

- Един от изходите от евентуална криза е програмен кабинет, който да изпълнява няколко основни задачи, за да се стабилизира положението и да се успокоят хората. Но много трудно ще стане, ако няма поддръжката на повечето парламентарни групи.

- Според вас вижда ли се президентът вече като силния човек в страната - назначи служебния кабинет в онази криза, еманципира се от Борисов, чертае пътя след изборите? Има ли някаква собствена игра?

- Да ви кажа, много не са ми в полезрението неговите изявления. Ясно е, че трябва да се мисли за след изборите. Това не значи да се коалираш непременно с тоя или оня. Всяка от основните политически сили в момента е против останалите. А и тройната коалиция беше толкова очернена в очите на българския народ, който и без това е подозрителен, че думата коалиране стана едва ли не срамна. Но нали всички говорят за социалната сфера - че трябва да се оправи животът на хората, да се повишат доходи, да се създаде работа, за здравеопазването, за възстановяване на икономиката чрез малкия и средния бизнес. Това са основните теми и с малки нюанси посоката в програмите на всички е тази. Така че излъчва се един кабинет, който изпълнява тези неотложни стъпки по програма, възложена му от една по-широка група от политически сили в парламента, и почва да работи! Какво ще стане, не мога да кажа, но не мисля, че доброто за България са избори до дупка. Италианците в последните дни посочиха как може да стане работата. Затова оттеглянето на Сергей и посочването на Орешарски са полезен ход Въпросът сега е доколко политиците са осъзнали какво е състоянието на хората, какви са техните искания, какво се случи преди 2 месеца. Изобщо не съм убеден, че на всички е ясно, като започнем с ГЕРБ. Трябва обаче да има и някакво единение най-после на това общество.

- Все пак сте Ламбо Миротвореца или Оптимиста.

- Може би, понеже съм на възраст, наистина продължавам да бъда оптимист.

- За малко пак да ви свалят от екран заради изборите. Как съчетавате снимки и кампания?

- Това беше много загубена работа. Ако президентската кампания е персонална работа, тук представлявам коалиция, така че моралните приказки на СЕМ имат много здраве. Все пак Би Ти Ви се подчини и в рекламните материали, които излизат за "Фамилията", основния герой го няма, но в неделя вечер хората гледат и моята муцуна. Ходове разни, явно някои ги е страх.

- Ако бяхте станали вицепрезидент, щяхте ли да спрете с киното?

- Там вече няма как, щяха да ме изядат. В България сме царе в това отношение.

- Променя ли ви тази роля, гледате ли лошо на моменти?

- Гледам лошо понякога. Най ми е трудно преминаването от изборджийската на снимачната вълна. Имах два тайни дни, в които дойдох да довърша една от сериите и трябваше да обърна бързо патоса от кампанията към образа на този затворен човек, който смята, че единствено той е прав, и в това ще е голямата му драма по-нататък, убеден съм. Сега до 12-и нямам този ангажимент. Иначе ми е много интересно. Толкова е актуално. Това е времето ни, всичките ни теми са вътре.

- Ако БСП наистина загуби със 7-8% след ГЕРБ, ще се разпадне ли, каквато е най-мрачната прогноза на някои политолози?

- Глупости! Това е мечта на някои.

- А на Станишев ще му коства ли лидерския пост?

- Конгресът ще реши.

- На последния конгрес вие показахте разочарование от всичко, което се случва в партията.

- Вече бях преценил за себе си, че искам да се оттегля, затова и си дадох отвода от Националния съвет, а в навечерието на изборите исках да се оттегля и от парламентарната дейност и да се занимавам с други неща. Това не значи, че бягам от партията. Не съм такъв човек. А и ето, че пак сме в ситуация, в която трябва да се помага, затова поех ангажимента първо в Пловдив, а после и в Плевен. Не съжалявам.

Всяка кампания за мен е едно въодушевление. Някой ще каже: "Тоя е голям щурак", или пък "глупак", но за мен е наистина голямо въодушевлението. Колкото и да са тъжни очите на хората, виждам добро отношение. Аз съм артист и това е много важно за мен, защото е една справка къде съм. Все пак съм популярен и на 70 да усещаш тази симпатия на хората, е невероятно. Дава ми нова мотивация, защото има и моменти, в които си казваш: "Стига толкова, гледай си цветенцата и спокойния живот." Това обаче явно ме прави по-жизнен.

Тази кампания ще остане като кампания на лалетата - толкова лалета получих при обиколките из Плевенския регион, колкото в младите години не съм получавал при гастролите на театрите и с "На всеки километър". Толкова драго ми стана! В един по-жълт вестник четох, че ме дарявали с кори яйца, мед, сирене. Няма такива работи.

- Коя е най-тъжната история, която научихте в кампанията?

- Най-безнадеждно ме гледаха очите на тези приятели от Кнежа, с които се срещнах. Много време трябваше, за да се разговорим, да ги раздвижа малко. Тъжно е и когато кмет ти казва как 54% от жителите са без работа. Когато човек ти разказва как няма по 1 лев на ден да си прати децата на училище... Как изчезнаха 400 хил. работни места? Защо се закриха над 100 хиляди малки фирми? Непрекъснато говоря, че културата е част от националната сигурност, но все пак ние сме надстройка. Като няма икономика, колкото и да мяткаш очарование, откъде пари? В този смисъл програмата ни е много реалистична и изпълнима. Лошото е, че хазната сега е празна. Затова сме длъжни да създадем условия за подкрепа на това, което трябва да свърши следващият кабинет. Крайно време е да спрем да мислим чисто партийно, иначе ще е много трудно. Хайде нас ни остави, ама тези млади хора? Нали ги виждам всеки ден в академията - най-трудното е да ги мотивираш, че има смисъл да учат, че ще имат място за изява тук и доход, от който могат да живеят.  Не вярвам, че българите сме обречени само да се предаваме, да сме мълчаливци, които търпят всичко.