Стефан Данаилов: Цветанов търсеше компромати и срещу мен

  Интервю на Стефан Данаилов за вестник Преса Г-н Данаилов, очаквате ли Цветан Цветанов да отстъпи след разкритията на Мирослав Найденов? - Бях шокиран от изповедта на Мирослав Найденов и особено във финалната част, в която той постепенно се отвори и много аргументирано, без да му вадят думите с ченгел, наговори ред неща, които са шокиращи, а не смущаващи

Интервю на Стефан Данаилов за вестник Преса

Г-н Данаилов, очаквате ли Цветан Цветанов да отстъпи след разкритията на Мирослав Найденов? - Бях шокиран от изповедта на Мирослав Найденов и особено във финалната част, в която той постепенно се отвори и много аргументирано, без да му вадят думите с ченгел, наговори ред неща, които са шокиращи, а не смущаващи. Защото всички сме подозирали, че са ни подслушвали. Имам информация, че по време на президентската кампания по нареждане на Цветанов са се търсели компрометиращи факти за мен, които да излязат. Но до такава степен да нямаш доверие в отбора, с който работиш, това е крайно.

- Подслушван ли е и вашият телефон?

- Убеден съм. Макар че какво ли ще чуят на моя телефон! Но нека да слушат.

- Смятате ли, че Мирослав Найденов щеше да бъде толкова смел, ако бе останал в листите на ГЕРБ?

- Не бих могъл да правя догадки. Но Найденов намери смелост след близо четири години да си отвори устата и да призове и другите свои колеги министри да говорят.

- Дали това не е игра в помощ на Борисов, или с негова санкция?

- Дори и да има такава игра, за първи път от не знам колко години чувам фразата „политическо мракобесие". Тази фраза ме шокира, защото е много силна. Важна е позицията, която ще заеме Бойко Борисов. Задавам си въпроса дали това не е негов ход. Виждали сме много и различни игри за отстраняването на хора от високите етажи на партийните структури. Винаги съм мислил, че Бойко е по-добрият полицай от Цветанов, що се отнася за полицейските им кариери. И да не знае, че три години и половина или четири се подслушва здраво...

- Как си обяснявате, че нито скандалът с подслушванията, нито протестите увеличиха подкрепата за БСП?

- Нас не ни долюбват. Това е останало от оная епоха, която особено по-младото поколение не знае каква е била, но я презира. От това, което е чуло. Каквото и да ми говорят, това, което бе оценено на милиарди и се продаде за стотинки, бе създадено именно в ония години.

- Опитвате се да се измъкнете с миналото. Наистина ли смятате, че не правите грешки и в момента?

- Очаквам оттеглянето на една голяма група от досегашните народни представители да предизвика положителна реакция на българската общественост.

- Не ви ли се стори, че то бе безпринципно, едни „стари" лица си отидоха, а други останаха неясно защо?

- Този въпрос ще си го задавам, след като минат изборите. Но тук става въпрос за това, че очаквах друга реакция, а се оказа, че не е точно така.

- Каква реакция очаквахте?

- Реакцията на хората да кажат: ето, нещо се случва с тази партия. Защото в друга партия това не може да се случи - да оттегляш 15 от най-активните си представители. Освен това голяма част от тези хора са по на 50 години. Това не значи, че те излизат от политиката. Убеден съм, че повечето от тях отново ще се върнат в парламента. Аз не съм в ръководството на партията, само казвам какви са наблюденията ми. Спомнете си пленума, на който поисках 12 часа, за да размисля и да взема решение дали се оттеглям, или не.

- Защо написахте поредно писмо до съпартийците си?

- За да подсетя някои, че е време малко да отстъпят. И някои го направиха.

- Какво ви посъветва съпругата ви Мария, когато за пореден път се впуснахте с главата надолу и поехте водачество на две листи?

- Мария е свидетел на разговора ми със Станишев. Каза ми, че не е моментът да се оттеглям, защото ситуацията днес е много важна за партията. Тогава потвърдих участието си в кампанията в Пловдив. Като дойде предложението и за Плевен, казах: „Това ми е невъзможно!" Първо, това е един много голям регион. А имах и други проекти, които паралелно вървят и знам какво наказание ще е това за мен. Трябваше да откажа Пловдив. Тогава Мария се обърна към мен само с един въпрос: „Ти предател ли си?" Хората очакваха да продължа да работя с тях и това ме накара да не се отказвам от Пловдив, а да приема и двата района.

- Коя роля ви е най-трудна?

- Най-трудни се оказват онези, които съм си представял, че са най-лесни. Колкото по-трудна е една роля, толкова е по-интересна.

- Трудна ли ви е политическата роля?

- Не съм играл на политик. Мисля, че имам някакви умения, които са необходими на политиците, макар че голяма част от тях ги нямат. Най-малкото е, че мога да усетя кога досаждам на хората. И когато не искат да ме слушат, знам какво трябва да направя, за да започнат да ме чуват. Това е професионална болест. Театърът ме е научил да усещам кога съм изпуснал публиката.

- А не преигравате ли в политиката?

- Може би понякога вътрешната ми мотивация е повече. Големият проблем е, когато ти си мотивиран, как да мотивираш хората, пред които си застанал. Не съм имал моменти, в които да повярвам до такава степен, че да твърдя: „Аз вече съм много готов политик." Макар че съм активно в политиката от 2000 година. Имало е моменти, в които само съм наблюдавал процесите и съм се забавлявал с хората, които са заставали на трибуната на Народното събрание и са се държали неестествено и измислено. Но пък са си вярвали. Което аз не мога да направя.

- С какво сегашната предизборна кампания е по-различна от предишните?

- Може би е смешно, но аз съм я нарекъл „кампания на лалетата". В районите, особено в Плевен и областта, толкова много цветя получавам, че си припомних ранните години от един мой гастрол. Малко след като излезе „На всеки километър" и народът беше полудял, бях на гастрол в Пазарджишкия театър в постановката на Коко Азарян „Албена". Влязох да играя една от ролите и това предизвика голям интерес. Гримьорната ми бе пълна с цветя. Идваха хора, които носеха с каруци цветя пред театъра. И сега по време на кампанията пак получавам толкова много цветя. Сега е времето на лалетата и затова букетите са предимно от тези красиви символи на пролетта. И сега имам фенки, както и тогава. Не става въпрос единствено за привързаност към партията, която представлявам. А и за личен контакт с хората.

- Не разбрах как чувствате хората по време на обиколките си?

- По-бедни и по-гладни отпреди две години, но по-отворени и възбудени от това, че липсва страхът.

- За какъв страх говорите?

- Страхът, че ако дойдат на среща с мен, техните дъщери или синове, които са на някаква държавна или общинска работа, ще бъдат освободени. Така бе по местата, където кметовете са от ГЕРБ. Няма да коментирам как забраняват на хората да идват на срещи с мен.

- Не се ли чувствате употребен от ръководството на БСП, което ви хвърля в различни битки с обяснението: „Няма страшно, на Ламбо никой не може да се разсърди"?

- Добре разбирам, че хората ме обичат. Най-малкото ме харесват. Това идва още от 1990 година. Може би защото бях от малкото популярни български творци, които не завиха вдясно. Аз не се скрих, останах на позициите, които съм имал и от които не се срамувам. Това е най-важното в случая. То респектира и опонентите ми във всичките тези години. Не съм чувал лоши, гадни, крайни изявления по мой адрес от политическите ни опоненти. Доказал съм, че съм откровен, а не меркантилен.

- И със Станишев ли сте откровен?

- Със Станишев съм повече откровен, отколкото с много други мои другари от партията.

- Истина ли е, че след едно ваше откровение той се разсърдил. Става въпрос за ваша реплика, че БСП би могла да управлява заедно с ГЕРБ?

- Някой лошо му го е предал. Извадили са фраза от контекста. Моята позиция е, че би могло да се направи програмно правителство, при положение че в много от програмите в социалната сфера има близост. Имам предвид нашата програма, на ГЕРБ, на Кунева. Всички говорим, че акцентът трябва да

е върху малкия и средния бизнес, който трябва да се изправи на крака и да осигури работни места. Убеден съм, че програмен кабинет, за какъвто говори Станишев, начело с Пламен Орешарски ще има широка подкрепа за решаване на няколко основни проблема.

- Кое би ви накарало да се откажете от политиката?

- Няма да се откажа от политиката. Ще изляза от активната политика. Заявих, че това са моите последни избори. Но това не означава, че ще се затворя и ще изчезна от хоризонта. Ще остана човек, който е привърженик на лявото.

- Знаете ли какво ще се случи на финала на сериала „фамилията" с вашия герой олигарха Борис Арнаудов?

- Не знам. Очаква се да бъдат поне четири сезона. Сега приключихме първия. На героя ми му предстоят големи изненади и големи разочарования. Така се случва с хора, които, достигнали до едно ниво, тръгват в друго поприще, политическото, и това ще му изяде главата. Разбира се, възможен е и друг, добър изход.

- За БСП кой е добрият изход?

- Двама депутати повече, за да победим. Това е. Няма друго.

- А лошият вариант какъв е?

- Лошият вариант са нови избори през септември. От това по-лошо не знам.

***

Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в София. Първата му роля е на 14 години във филма „Следите остават". Учи във ВИТИЗ, а популярността го спохожда с ролята на майор Деянов във филма „На всеки километър". Данаилов е професор в НАТФИЗ. В периода 2005-2009 г. е министър на културата. В момента е водач на листите на Коалиция за България в Пловдив и Плевен.