Пропускам концерта на "Депеш мод", но изборите са по-важни от личния живот

Апр 20, 2013 Новини БСП в медиите 0 1452

  Интервю на водача на листата на Коалиция за България в Разград Татяна Буруджиева за в

 

Интервю на водача на листата на Коалиция за България в Разград Татяна Буруджиева за в. 24 часа:

- Г-жо Буруджиева, как се чувствате от другата страна на барикадата? Досега бяхте от страната на коментиращите и критикуващите работата на политиците, сега сте кандидат за депутат.

- Мислех, че ще ми е по-неуютно, но не изпитвам особени затруднения. Улеснението ми идва от това, че съм част от екипа, който работи по националната кампания. Освен това за мен не е необичайно да общувам с хора, още по-малко да имам позиции и да ги защитавам. Засега не се чувствам зле, но си давам сметка, че нататък работата на един политик изисква много голям ангажимент към проблемите, които хората наистина очакват да им се решат.

- Хората, които познават и следят политическите процеси в България, по принцип гледат да са на дистанция от реалното си участие в тях. Кое ви накара да приемете това предизвикателство?

- Винаги съм смятала, че човек трябва да е там, където е силата му. А моята сила е в анализа на политики, в подготовката и реализирането на кампанията. Там професионално съм натрупала опит и компетентност. И имах дълбокото вътрешно убеждение, че не бих се занимавала с политика, защото това никога не ме е привличало. В политиката винаги има някакъв елемент на власт, на голяма публичност, които не ме изкушават.

В ситуацията на предсрочни избори и всичко, което се случва в държавата, не е достатъчно, както досега, всеки да даде своята малка частица отговорност и позиция, като гласува. Няма как да се откажеш насред пътя, когато вече си поел отговорност. За мен заставането на поста шеф на кабинета на Станишев беше достатъчно сериозен политически ангажимент. Важното решение беше дали да вляза в политиката, или да продължа да я наблюдавам.

- С какъв аргумент Станишев ви убеди да станете шеф на кабинета му и да преосмислите позицията си за неучастие в политиката?

- Дълго говорихме, месеци се опитвах да върша работа, без формално да заемам пост. Но, както в много други сфери на живота, и в политиката е така, че ако нямаш определени правомощия, просто не можеш да си свършиш работата. Така че аргументът беше практически - ако искам да се променят нещата в България и БСП, трябваше да поема своята отговорност и да променя живота си.

- Член ли сте на БСП?

- Не. През 1990 г., когато ставаше трансформацията на БСП, не съм участвала в политиката, защото родих сина си. След години, когато бе въведено електронното членство, имах желание да видя как става това. И известно време бях член на организация, която въвеждаше електронното членство.

Оказа се, че сме в една организация с Божидар Димитров. Моята теза е, че когато някой иска да бъде член на партия, трябва да се подчини на партийната дисциплина, да жертва малко от личната си свобода и позиции. Оказа се, че по никакъв начин не можем да извикаме Димитров да обясни защо е член на БСП, а работи с друга политическа сила. Тогава казах - след като не може да се случи такова елементарно нещо, аз не мога да бъда в подобна организация, тъй като партията не е клуб по интереси и всеки да си прави каквото си иска.

Затова не съм и член. Има неща, които задължително трябва да се случват в една партия. Различието на мнения е в дискусията, но след като се вземат решенията, трябва да се върви в обща посока.

- Сега ще кандидатствате ли за членство в БСП?

- Не съм мислила. Не мисля, че това е важното. Имам възможността да отстоявам позициите си - за мен това е достатъчно.

- Отиването ви на "Позитано" не се приема еднозначно от централата. Включването в листите също. Срещате ли лоши погледи из коридорите и как ви приема структурата в Разград?

- Не бих казала, че срещам лоши погледи в централата, защото тази нееднозначност поне публично не се проявява много силно.

- На пленумите при реденето на листите е имало доста критики към вас за това, че сте писали текстове срещу БСП през годините.

- Разбира се, че съм имала и имам критики към конкретни действия или политики. И самите хора и политици от БСП ги имат. Ако имате предвид едно конкретно изказване, моите текстове бяха критични основно към президента и президентството, което за мен не е идентично с БСП. Както и самият президент за втория си мандат каза, че е национална фигура и няма да се кандидатира от името на БСП. Това са публични позиции и мнения, на които държа и от които не се отказвам.

Що се отнася до организацията в Разград - те ме номинираха и ме информираха след това. Нямам проблеми нито с екипа тук, нито с приятелите, с които съм работила. В Разград сме правили две успешни кметски кампании и имам амбицията да продължим традицията. Имам самочувствието, че номинацията и позицията ми в разградската листа са благодарение на хората тук, без други намеси.

- Вие сте специалист по кампании - сега остава ли ви време да помагате за кампанията на Станишев и на другите кандидати?

- Всички работим много и на всеки времето не му стига - да не забравяме, че изборите са предсрочни. В централата формирахме достатъчно сериозни екипи и ясно разписание на кампанията, координираме посланията. Малко е трудно, защото съм в Разград, но екипът е добър и си помагаме.

- А кампанията си сама ли я правите, или сте наели специалисти?

- А, не, слушам. Желязно правило е политиците да имат екип, който да слушат за това какво да правят. Нямам външен екип, разчитам на хората в Разград - основно хора, с които сме работили и за които знам, че добре се справят в кампания. Разбира се, правим всичко заедно, но от първия ден съм им казала, че разчитам на тях.

- Имате книга за политическия маркетинг. След като влязохте и в ролята на изпълняващ съветите на специалистите, бихте ли променили нещо от съветите, които сте давали на политиците?

- Със сигурност бих променила някои неща. И тъй като книгата ми е изчерпана като тираж, може да помисля за ново издание. Но този различен поглед ще бъде много ценен.

По-сериозно трябва да се разгледа и да се представи в книга кризисната комуникация и кризисната кампания. Направи ми впечатление, че ситуацията сега е много близка до тази пред 1990 г., а отдавна и партии, и политици, и граждани са забравили как се работи в критична ситуация и какво се прави, когато имаме бързо пропадане на едно правителство, подаване на оставка и липса на всякаква подготовка да се организира кампания.

- Не ви ли притеснява, че работата ви като политолог ще пострада от политическото ви обвързване? Анализите, които ще правите, вече ще бъдат поставяни под съмнение за искреността им, защото ще сте депутат от БСП.

- От момента, в който влязох в кабинета на Станишев, прекратих всякакви анализи и коментари. Не е коректно - или си в една позиция, или си в друга, оттук нататък няма как да бъда просто политически коментатор. Човек трябва да избира в живота си. Слава богу, не ми се налага да изоставя преподавателската си дейност.

- Как студентите ви приемат новото ви амплоа?

- В момента съм в отпуск, но продължавам да работя с дипломантите и докторантите си. Имам страшно много приятели от студентите си и във фейсбук, и в живота. Има едно хубаво нещо, което получих от политиката съвсем неочаквано - и то е да установя колко много приятели имам и колко много хора, на които съм преподавала, в момента ме подкрепят. Това е безценно и дори само то да остане от цялата кампания, за мен е от огромно значение.

- Семейството ви как приема влизането в политиката?

- В семейството ми са свикнали постоянно да съм някъде и да работя. Особено по кампаниите те си знаят, че трябва да успеят сами да се оправят вкъщи. За мен е сериозна подкрепа да знам, че те могат да се справят сами вкъщи. Майка ми е поела ангажимента за топла храна за мъжете от време на време. И синът ми, и мъжът ми умеят добре да готвят, така че в това отношение нещата са наред.

- Влизането ви в политиката ще направи и семейството ви въвлечено в публичността.

- Баща ми имаше една позиция, която цял живот е отстоявал - че всеки човек има собствен път на развитие и трябва сам да върви по него. Семейството е за това - да го подкрепя и разбира. Синът ми е достатъчно голям, той тепърва ще тръгва в живота. Мъжът ми си има своята професия, в която няма значение дали аз съм просто преподавател, или ще бъда нещо друго. Разместването в едно семейство е във връзка с това колко си ангажирана и колко време отделяш за семейството си - дълбоко се съмнявам, че това ще се промени. Аз винаги съм много ангажирана с най-различни проекти, задачи, идеи, планове, нови неща. Така че нищо различно и ново.

- Малко се знае за семейството ви. Разкажете ни за съпруга си и сина си.

- Съпругът ми е радиожурналист в радио "България". Той е грък, завършил социология в България. Запознахме се тук и той остана в България. Никога не съм си представяла, че мога да живея в чужбина. Съпругът ми също предпочете да живее в България, не сме имали спорове за това.

Тъжното за мен е, че синът ми Теодорос, който ще навърши 23 г. и за когото винаги съм смятала, че ще остане в България, в последните 2-3 г. все повече се замисля дали да не работи в чужбина. И аз искрено се надявам не само той, а всички млади хора да имат повод да останат, да работят и да се реализират тук. Защото синът ми учи тук, завършва история.

- Какво ви каза той, когато споделихте, че сте кандидат-депутат?

- Той никога не знае, че съм се появила по телевизията или съм известна. За него аз съм просто майка му - човекът, който първи го е завел на театър, в изложбена зала, с когото може да говори за книгите, за ежедневието и проблемите си, за спорта си. Така че тези решения, които засягат професионалния му живот, си ги взема сам. Сам реши какво ще учи и какви специализации ще прави, с какво ще се занимава. По същия начин съм и аз. Така съм възпитана, така съм го възпитавала и него - човек трябва да отговаря за себе си и за пътя си. Не е нужно да се влияе, ако предварително си възпитал определени ценности и виждания към живота.

Така се отнасям и към студентите си - това, което може да се даде на младите, са неща, които трябва да са им опора в живота, да имат ясна представа кое е добро и зло, да могат да имат собствени критерии и оценка. Оттам нататък те ще се справят, това е сигурно.

- Синът ви политически активен ли е, спорите ли на партийни теми? На коя партия симпатизира?

- Не сме водили точно такива разговори. Знам със сигурност, че не симпатизира на ГЕРБ, защото съм го чувала да коментира с приятели нещата, които се случваха в държавата през последните години. Но на коя партия симпатизира не съм го питала директно. Че ме подкрепя, нямам съмнения. Но не е имало "набиване на канчета" в тази посока.

- Споменахте баща си. Оставя ли неговото минало печат върху работата ви като политик сега?

- От 1990 г. насам темата за баща ми се вади постоянно при споменаването на моето име. Отпечатък е, че аз истински не приемам фашизма, под никаква форма не приемам какъвто и да било расизъм, ксенофобия, омърсяване и обругаване на другия. Дълбоко смятам, че сме длъжници към младите, защото този разговор в България не го водим сериозно. Европа не допуска по никакъв начин неяснота в подобни позиции. А ген. Луков е единственият българин, осъден в Нюрнберг, не става въпрос за някакви местни пристрастия. Да, като български генерал той със сигурност е воювал и е бил патриот, но те и генералите на Хитлер са били немски патриоти. Трябва много ясно да се постави границата между това да мислиш по различен начин и да харесваш различни неща и това да приемаш фашизма като позиция.

Много обичам родителите си, те са честни и почтени хора и няма от какво да се срамувам.

- Има ли политици от другите партии, които харесвате и с които бихте работили?

- С много и различни политици съм работила. Харесвам синия Йордан Бакалов, Николай Пехливанов от "Атака", хората от БЗНС. В едно студио се засякох с Иван Костов, който ми каза, че чете и уважава моите коментари, а аз му отвърнах, че и аз много уважавам някои негови позиции и тези. Работила съм и в проекти, и като обучения с политици от различни партии.

Нямам проблеми с хората тогава, когато става въпрос да се решат конкретни проблеми и политики. Имам проблеми с хора, които мислят в черно и бяло. За които, ако ти не мислиш като тях, значи си враг. Това е нещо, което никога няма да приема.

- Покрай ангажиментите ви на "Позитано" и кампанията остава ли ви свободно време?

- Не. Нямам свободно време и съм много тъжна, защото 12 май се явява една проблемна дата за мен. Идва една от любимите ми групи "Депеш мод", аз имам билет за концерта и просто не знам какво ще правя. Никой не е предполагал, че изборите ще са толкова рано. На 12 май аз ще съм в Разград. Единственият начин да се случи нещо добро с моя билет е да бъда в София за участие в телевизионни студиа. Но нищо, някой друг път ще отида на концерт на "Депеш мод".

- Не бяхте ли на предишния им концерт в София?

- Не. Била съм на техен концерт  преди години в чужбина и знам за какво изживяване става дума. Това е една от любимите ми групи. До 5-и клас съм учила едновременно в нормално и в музикално училище и музиката ми е страст. Обичам да ходя на концерти. Харесвам всякаква музика, включително класическа и народна.

- Свирите ли и сега на музикален инструмент?

- Учила съм пиано, но много отдавна не съм свирила. За това се иска доста поддържане на форма. Имам приятели музиканти и се наслаждавам на техния талант.

- Липсва ли ви този пряк контакт с музиката - свиренето?

- Аз съм щастлив характер, както сама се определям, защото винаги има нещо интересно около мен. Или правя нещо ново, което да ми е интересно. Така че трупам. А музиката си остава за цял живот в ежедневието на човека. Иначе няма нищо по-хубаво от това да се правят различни неща - в университета играех в студентския театър. Бях решила дори, че ще зарязвам социологията и ще ходя да кандидатствам във ВИТИЗ. След това реших, че е много интересно да шия дрехи, да плета. Много е важно да опитваш да развиваш уменията си. Сега съм си купила акварели да рисувам, защото това беше моя страст в училище, която съм зарязала, но не знам кога ще ми остане време. Важното е човек да може да изразява себе си по различен начин.

- При такива артистични наклонности защо избрахте политиката и не се занимавате с нещо по-интересно?

- Сигурно съм можела да се занимавам с друго. В нашия род едната от братовчедките ми е музикантка, има художници и певци. У всеки има артистичен талант, въпрос на това доколко го развива. Убеждението ми е, че съм силна в анализа, и това ми се струва не по-малко интересно - от множество информации да конструираш част от действителността. За това се изисква не само анализ, но и много въображение и интуиция.

- Остава ли ви време за рисуване, шиене?

- Не. Единственото време, което ми остава, е за малко готвене. Вчера направих една баница и се чувствам удовлетворена. Много обичам да готвя, но най-много обичам да меся - питки, хлябове. Спомням си, че на една Нова година като студенти сме се събрали на купон, а аз трябваше да направя питката. Накрая се оказа, че тя бе готова в 12,05 ч, но новата година пак дойде и не беше драматично. Така, стига човек да има желание, ще се намери време за всичко.

- Какво четете в момента?

- В момента съм се върнала към две книжки, които ми помагат да "наместя" нещата по време на кампанията - "Теория на преврата" на Малапарте и "Владетелят" на Макиавели.