Хората искат да бъдат чути чрез референдума за АЕЦ Белене

  Интервю за Дарик радио на Сергей Станишев, президент на ПЕС, вицепрезидент на Социалистическия интернационал и председател на БСП: Министър-председател на България или председател на Европейската комисия искате да бъдете през 2014 г

 

Интервю за Дарик радио на Сергей Станишев, президент на ПЕС, вицепрезидент на Социалистическия интернационал и председател на БСП:

Министър-председател на България или председател на Европейската комисия искате да бъдете през 2014 г.?

До 2014 г. има много време да мине и много вода да изтече, и много неща да се случат и в България, и в ЕС. Аз имам две политически цели в двете ми качества. Първата е да направим такава кампания, да представим такава платформа, хората действително да усетят и да видят, че сегашната власт може да бъде променена и може да бъде свалена. Защото съм убеден, че това правителство няма нито капацитета, нито визията как да изведе България от кризата и как да направи така, че хората да имат самочувствие в страната и да виждат перспектива. Това няма нищо общо с политиканстване на опозицията. Просто виждам всеки ден, че ние всъщност се отдалечаваме от европейския модел на развитие и институционално, и икономически, и обществено, и това трябва да се промени. Втората ми политическа цел е да създадем такава организация на работа, да излъчим такъв кандидат за президент на Европейската комисия, да излезем с такъв манифест към гражданите на Европа, че 2014 г. ПЕС да спечели най-голямо доверие на изборите в Европейския парламент.

Вие виждате ли се като такъв кандидат, президент от социалистите, кандидатура за президент на европейската. . .

Аз смятам, че имам достатъчно работа, задължения и възможности и в този момент да влияя върху европейския политически живот и да отстоявам нашите принципи и нашите политики и в България, и в Европа. Процесът, който започва всъщност сега в ПЕС, за разлика от ЕНП и от другите партии ще бъде демократичен и прозрачен.

Е, да и вие виждате ли се като такъв кандидат?

В момента не съм си поставял изобщо тази цел пред себе си. Имам изключително много работа тук, в България, и в ПЕС.

Да, какъв е личният ви акцент - европейският или българският?

Те се допълват взаимно и помагат. . .

Ама, може да спечелите изборите догодина тук и. . .

Разбира се.

. . . да спечелите по-догодина в Европа и трябва да изберете. Кое от двете бихте избрал вие лично?

А защо ги противопоставяте тези две неща. Едното според мен помага на другото.

Няма да може да сте министър-председател на България. . .

Аз говоря за. . .

. . . и шеф на европейската. . .

. . . вие говорите за спечелване на изборите. Да, аз смятам, че тази цел е възможна в България и е възможна и нужна в Европа. И двете неща. А личните позиции, постовете мен в момента не ме интересуват. Мен ме интересуват две неща. Първо, в България това правителство да бъде свалено, защото е вредно, и да се формира правителство, в което БСП да има водещата роля за политиките. Кой ще бъде министър-председател, кои ще бъдат министри - това е вторично. Важното е каква среда и какви институционални. . . и какви политики водиш. Същото важи и за Европа. Защото, разберете, моята позиция в момента и в Европа дава достатъчно канали за комуникация, отваря много врати и колкото повече правителства на социалисти има в Европа, а ще има още повече, до края на годината прогнозирам още два национални избора, където социалдемократите имат всички шансове да спечелят.

Къде?

В Литва и в Румъния. И през следващата година има още няколко избора, както и европейският избор. Тогава възможностите, в това число и за решаване на проблеми и отстояване на национални интереси, при мен ще бъдат още по- големи. И искам да разберат просто българите, че тази позиция заемам не заради себе си или лична амбиция, или самолюбие. Това дава възможности. Ето, аз ще ви дам един пример. Освен това, което вече говорих за Шенген, че социалистите вършат работа на България, имат ясна позиция за разлика от консерваторите, които създават пречки. Консервативни правителства създават пречки за членството на България в Шенген. Давам друг пресен пример, той е по-частен, по-малък, но е важен. Чета вчера във вестниците, че министър Московски, на транспорта, се жалва, че не могат да установят контакт с румънското правителство, румънската страна във връзка с компанията, която трябва да управлява "Дунав мост 2". Няма нужда да се жалиш във вестниците или да пишеш писма до Брюксел, очевидно имат проблем с комуникацията с румънското правителство. Нека бъде така любезен министърът да ми прати аргументите на българското правителство. Аз поемам ангажимента да потърся и да разговарям с румънския премиер, защото проект е важен за България.

Значи, вие се предлагате за специален пратеник на Бойко Борисов. . .

Не.

. . . по въпроса за "Дунав мост".

Не на Бойко Борисов и не на г-н Московски, не съм и специален пратеник, но съм човек, който винаги е работил и ще работи за интереса на страната ни. И ако има такава доста нелепа ситуация, че българското правителство не може да установи контакт с румънското, а има министър-председател социалдемократ, защо да не го потърся и да не му обърна внимание. Той най-вероятно и не знае за това нещо.

Понеже сам отворихте въпроса за Шенген, Бойко Борисов казва през седмицата: Станишев първо казва - ние в ПЕС, европейските социалисти, сме за това България да влезе в Шенген, защото е изпълнила всички критерии, в същото време България и ГЕРБ се провалиха по пътя за Шенген. В едно изречение казва две биещи се абсолютно невъзможни една с друга тези. Ако европейските социалисти, които той управлява, са за България да влезе в Шенген, защото е изпълнила всички критерии, и това го е казал в европарламента, казал го е и в Европейската комисия, как от трибунката му се изкълчва, казва Бойко Борисов, устата в парламента да каже, че това е провал на ГЕРБ.

Изобщо не си противоречат двете неща, това са два факта, които са истина. Каква е ситуацията?

Че ГЕРБ е изпълнил критериите.

Значи, ситуацията е следната: Европейският съвет и Европейската комисия казват - да, техническите критерии за членство в Шенген са изпълнени. И именно затова европейските социалисти, които винаги са били принципни към България и са казвали, ако България е изпълнила определен ангажимент, не е справедливо и не е честно да й се поставят допълнителни условия. И те казват: България трябва да стане член на шенгенското пространство. В това число и по моя молба президентът на Европейският парламент Мартин Шулц на съвета. . .

Ваш съпартиец.

Да, мой съпартиец и добър приятел смея да твърдя, на европейския съвет през март изрично постави този въпрос в своето изказване. Каза: ние съюз на правилата ли сме, на върховенството на закона или не. И след като сме определили правила за членството в Шенген и критерии, и една страна ги е изпълнила - и България, и Румъния, те трябва да бъдат приети в Шенген, иначе ние противоречим като Европейски съюз на нашата същност.

Значи ГЕРБ не е виновен.

Но, тук минаваме към следващата страна. Крайно време е г-н Борисов, изобщо управляващите да разберат, че изобщо европейската политика не е само. . . и Шенген в това число, не е само боядисване на стени. Той беше казал - остава ни една стена да я боядисаме, сигурно са я боядисали, измазали. Не е това проблемът. Проблемът е доверието, както и в човешките отношения, в политиката и в европейската политика, доверието е водещо. Защото. . .

Тоест. . . европейските политици имате доверие на правителството на Бойко Борисов...

Не, ние казваме, че след като. . .

. . . и затова го подкрепяте.

Не, ние казваме, че след като Европейският съюз е задал определени критерии и те са изпълнени, трябва Европейският съюз да спази своите задължения. Но очевидно това правителство има проблем с доверието, дори в собственото политическо семейство, защото. . . И това е политически провал. Значи, те не успяват. . .

Имат ли. . . европейските социалисти имат ли доверие на Бойко Борисов, че е изпълнил всички критерии България да влезе в Шенген?

Имат доверие на страната, че е изпълнила тези критерии, но нямат политическо доверие на тази власт. В това число политическо доверие към тази власт вече нямат и много от десните в Европа. Разберете едно нещо: след като пречките за членството в Шенген започнаха по инициатива на десни правителства в Германия и Франция и създават допълнителни условия, това означава, че те нямат доверие в тази власт. И едното не противоречи на другото, разберете. И когато ние бяхме кандидат за член на Европейския съюз, да, изпълнихме всички критерии от гледна точка на главите, които бяха договорени, от гледна точка на прилагането и законодателното уреждане на тези въпроси. Но имаше политическа среда, вече влошена, в Европейския съюз към разширяването и трябваше да се преодолее, трябваше да бъдат убедени, политически убедени, правителства, и в това число десни правителства, и либерални, и социалистически, че България ще бъде добър член на Европейския съюз. И го постигнахме. Елементарно е. Трябва да убедиш другия. Да не ти търси нови аргументи как да ти попречи, а да каже - да, разбрахме, вие сте изпълнили, имаме ви доверие.

Да, чуем позициите ви по ключови европейски въпроси. Подкрепяте ли Европейският съюз да се развие във федерация на националните държави, както предлага председателят на Европейската комисия, той е от десницата, Жозе Мануел Барозу в годишното си обръщение пред Европейския парламент за състоянието на съюза?

А какво съдържание влага г-н Барозу в тези думи, това е големият въпрос. Знаете ли, това ми напомня, подобно изявление и голямо прожектьорство, и намерение за някакво далечно бъдеще, ситуацията, която често се е случвала в бившите комунистически страни, където има огромни проблеми в дадения момент в страната. За да се отвлече вниманието, казваш на хората: след 20 години ще имаме комунизма и светло бъдеще. В момента Европа е криза. Това, което вълнува европейците, хората, как европейските институции и съветът, и комисията, и парламентът ще решат техните проблеми. Как ще създадат работни места, как ще възстановят доверието в еврозоната, как ще преодолеят проблемите с дълговите кризи на много страни. Затова моето разбиране, дълбоко, ясно е - Европа има нужда от повече интеграция, ако иска да бъда по-силна.

Тоест леви и десни имате еднаква проекция за бъдещето на Европа като федерация.

Невинаги е така. Невинаги е така по съдържание, защото в едни и същи думи може да се влога различно значение. Различно значение. Ние казваме следното и аз казвам следното: трябва да се покаже и воля, и способност сега Европейският съюз да помогне на хората за решаване на кризата. Затова настояваме вместо големите проекти да се решат конкретни неща. Имаме гигантска безработица - 25 милиона безработни в Европейския съюз, от които реално, заедно с обезкуражените 700 хиляди в България, и имаме младежка безработица, която е двойно по-висока от средната за всяка страна. Затова ние казваме, сега трябва Европейският съюз да покаже и да реши проблемите. И настояваме 10 милиарда евро, сега, не след 10 години, да се насочат към програми за младежка заетост, за да видят младите хора в България и в Европа, във всяка страна, че Европейският съюз е полезен.

Като президент на ПЕС подкрепяте ли предложението на Европейската комисия за банков съюз, като първа стъпка - единен надзорен орган на банките с, разбира се, дебати дали да бъде само на страните в еврозоната, или да може да се присъединят и останалите страни.

Принципно е необходима по-добра и по-сериозна регулация на банковия и финансовия сектор.

Тоест нямате тук принципно различие с десницата, която управлява комисията?

Пак ви казвам, зависи какво ще бъде конкретното съдържание. Защото в момента има едно изкривяване - говорят се хубави думи, но малко се действа. За по-големи регулации върху финансовия сектор десните говорят от три години, само че нищо не правят. Ние предлагаме сега да се въведе, първо, разделение между инвестиционните и търговските банки. Именно премахването на това разделение доведе до това, че рискови акции и операции нахлуха в традиционно консервативните търговски банки, влошиха техните портфейли и доведоха в крайна сметка до взрива и свиването на финансовия сектор. Това са конкретни предложения и неща, които могат да заработят сега. И пак ви давам пример с разликата в съдържанието. Най-сетне ние спечелихме един политически дебат - в Европа и Европейския съвет започнаха да говорят за растеж. Три години тази дума беше почти забранена. Цялата политика и решенията на Европейския съвет се свеждаха до какво - ограничения на публичните разходи и така от кризата ще излезем по естествен път.

Тоест вие. . .

Само да ви кажа, ние сега казваме растеж. Най-сетне консерваторите казаха - да, бе, без растеж няма да излезем от кризата. . .

Тоест вие бихте. . .

. . . но те казват - как ще постигнем растежа? Допълнително орязване на заплати, либерализиране на пазара на труда, мачкане на трудови права на хората. Ние казваме - без инвестиционен план от Европейския съюз няма да се постигне растеж. И предлагаме конкретни мерки, в това число много по-разширено използване на Европейската инвестиционна банка за кредитиране на малък и среден бизнес, в това число преминаване и издаване на еврооблигации. Защото трябва да се даде убеденост, че тези отделни кризи на. . . финансови, в Гърция, Италия и прочие няма да сринат целия Европейски съюз икономически и трябва да се покаже солидарност.

Тоест като президент на ПЕС ще подкрепите Гърция да получи допълнителни 13 до 15 млрд. евро като помощ, нещо, за което говорят през последните седмици гръцките политици.

Принципно да, това е необходимо, но ще ви кажа още едно нещо, това е пак голяма разлика между ПЕС и ЕНП. Гръцката криза можеше да бъде овладяна на много по-ранна фаза, с много по-малко пари, ако имаше ясна политическа воля и ясни изявления и действия от страна на Европа. Само че десните правителства се затвориха в националните кутийки и почнаха да играят една игра - ние няма да помагаме на мързеливите гърци, след това мързеливите италианци, след това мързеливите испанци, само че ние сме всички взаимосвързани.

Подкрепяте ли. . .

Поотделно няма да излезем от кризата.

Подкрепяте ли пряк избор на европейски президент?

Партията на европейските социалисти е първата партия, която тръгна по този път по същество, защото какво направихме ние, което не са направили десните? Ние стартирахме с ясни правила в цялото ни огромно политическо семейство процедура по издигане на общ кандидат, който ще бъде водещият кандидат, и в цялата кампания за Европейския парламент хората ще знаят - този човек ще бъде президент на Европейската комисия, това е пряк избор фактически.

Това може и да сте вие.

Това ще бъде този, който изберем всички заедно.

Подкрепяте ли създаването на ново паневропейско външно министерство, каквито предложения според в. "Гардиън" се подкрепяли от. . . почти от половината от страните в Европейския съюз, с което впрочем, за да може да избягва британско вето, да можело да взима с мнозинство решения за външната политика на Европа и съответно последващо европейска армия, единен пазар на европейската отбранителна индустрия, нова европейска полицейска организация, нова, обща. . .

Ще ви кажа следното. . .

. . . и обща европейска виза.

Всичко с времето. Някои неща могат да бъдат направени и сега като съдържание при. . .

Кое от тези неща? Виза обща, европейска, обща примерно, става ли веднага?

Защо не? Защо не?

Да, кое от всичко според вас може да стане. . .

Защо не? Но аз пак ви давам сравнението. . .

. . . в двете години и половина, които вие ще бъдете президент на ПЕС?

Тези, които са, нали, вдясно, казват на европейците: вижте, след 10 или 15 години ще бъдем федерация и оттласкват дискусията от това, което днес вълнува хората. . .

А подкрепяте ли предложението европейските договори да могат да се променят чрез гласуване с мнозинство? Не всички да са съгласни - с консенсус, а повечето да казват как да се промени европейски договор още догодина.

Аз ви казвам, нека първо използваме пълния капацитет на Европейския съюз. Сега, хората. . . стига сте. . . не следвайте една чисто затворена институционална логика на елита. Това не ги вълнува европейците в момента, европейците ги вълнува друго.

Защо? Общата европейска виза може да се окаже много важен практически въпрос. . .

И това практически. . .

. . . предвид голямата емиграция.

. . . един сравнително малък, но. . . въпрос. Другото е важно - в момента кое ги вълнува хората най-много? Ще имат ли работа, какви ще бъдат доходите им. Сега и в България важи, и в Германия, и във Франция едно и също - Европейският съюз чрез своите инструменти, чрез фондовете, ще помогне ли на тези страни да излязат от кризата. Аз съм "против" да се хвърляме в един безкраен дебат, който ще продължи дълги години, вместо Европейският съюз да се занимава сега с това, което вълнува хората. И ви давам пример от миналото: 2002-2003 г. имаше европейски конвент. Той изработи проект на конституцията, на нова европейска конституция. И какво стана? В няколко страни се провалиха референдумите и всичко зацикли. Имаме вече от 2007 г. Лисабонски договор. Нека го изпълним със съдържание и нека европейските институции използват сега възможностите, инструментите, които имат, за да помогнат на хората да преминат през тази криза и на страните да помогнат. Иначе възниква въпросът и все повече европейци го задават - за какво ни е. . .

При преговорите за. . .

. . . Европейският съюз, ако не решава нашите проблеми сега?

При преговорите за европейските пари от 2014 до 2020 г., 2020 г. по вашата логика е далеч, но 2014 г. е близо, има два лагера - единият т.нар. приятели на сближаването, новите страни членки плюс Португалия, Гърция и другите, приятелите на доброто харчене начело с Германия. Сегашните български управляващи са наредили България в първия лагер - на приятелите на сближаването. Имате ли противоречия с ГЕРБ по този въпрос или България е наредена правилно?

Не, напротив, аз смятам, че е много важно и това е позиция и на европейските социалисти, първо, европейските средства и бюджетът на Европейския съюз да не бъде намаляван. Това е първата битка, първото ниво.

Е, това е приятелите на сближаването.

Не е само. . . Това говорим като цяло общият кюп средства, общият обем средства да не бъде намаляван, защото има страни, които казват - дайте да намалим бюджета на Европейския съюз.

Да де, но тези за сближаването. . .

Това е първото.

. . . като Португалия, Гърция, новите страни. . .

Не, но това е първото.

. . . искат първото, което вие казвате.

Не само.

И ГЕРБ иска същото.

Първото, да, и тук нямаме разминаване, защото опира до национален интерес.

Така.

Това е. . . Първото е трябва да се устои да не бъде намален общият бюджет, защото, ако той бъде намален, тогава няма как да не орежат и сближаването, и другото.

Социалисти и десни в България по това имате консенсус.

Смятам, че да, естествено.

Така.

И аз този въпрос съм го поставял изрично. . .

А имате ли. . .

. . . като президент на ПЕС. . .

. . . консенсус. . .

. . . пред председателя на Европейската комисия г-н Барозу.

. . . по това за какво да се харчат парите - в глави или в тръби трябва да инвестира европейските пари България до 2020 г.? Трябва ли да има оперативна програма за образование и наука?

Аз смятам, че трябва все повече да залагаме не само на инфраструктура, но и на реална конкурентоспособност, която не може да стане чрез развитие само на инфраструктура. Нужен е баланс разумен. Ние имаме и двата проблема, само че има един съществен проблем в страната ни, той се дължи на правителството. Ако си спомняте, когато бях избран за временен президент на ПЕС, аз получих поздравления и от г-н Борисов за разлика от сега, когато бях избран за постоянен, но. . .

А сега не ви се обади?

Не, не ми се обади, но не това е важното.

А в рубриката "кой ви се обади", Георги Първанов обади ли ви се?

Получих писмо от него, поздравително.

Така.

Става дума за друго, не за дребни, в общи линии, въпроси кой кого поздравил. Аз тогава отговорих на г-н Борисов с едно доста разгърнато писмо и заявих готовност да водим дискусия, публична, и да търсим национален интерес, и да го отстояваме заедно, в това число по многогодишната финансова рамка. Дори един вестник тогава удачно написа, че отговорих на поздравлението с манифест. Но няма никакъв отговор по този въпрос. И в момента в България, в нашето общество, въпреки няколкото ни приканвания чрез парламентарен контрол, когато обсъждахме приоритетите на България, в сегашното председателство на Кипър да направим тази обществена дискусия и когато отиде правителството да преговаря по многогодишната финансова рамка, да не казва - това е позиция на правителството и на мнозинството, да казва - това е позицията на цяла България. Само че го няма, разбирате ли.

Добре де, вие за кое сте - да има или да няма отделна програма за образование и наука?

Аз не съм видял какво предлага българското правителство. Смятам, че трябва да има особен акцент, принципен трябва да има. . .

Това е принципен въпрос, трябва ли. . . трябва ли да се обособят парите за образование и наука в специална оперативна програма?

Трябва да бъдат. . . трябва много по-съществено да се финансира тази дейност. Формата и организацията е въпрос на обща дискусия как да стане, по най-добър начин.

Да минем към енергийните въпроси, но отново през призмата на европейските дебати. Подкрепяте ли цените на внасяния в Европа руски газ да бъдат съпоставими във всички страни от Европейския съюз, както иска еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер? Той каза това във Вилнюс, като говореше разликата на цените между различните страни да не бъде повече от 30 процента.

Да, да, това е хубаво и полезно за страната, стига да знаем как може да бъде постигнато.

А подкрепяте ли отделянето на дейностите по транспортирането на газ от добива и продажбата, което е залегнало в европейското законодателство, но срещу което се обявява Владимир Путин?

Разбира се, след като е залегнало в европейското законодателство, всички трябва да се стремим то да се превърне в действителност.

А трябва ли да се допусне изключение за "Южен поток" от тези общи правила, подобно на такова изключение като със "Северен поток"?

Правилата за "Южен поток", всъщност да ви припомня, че то е подписано, преди тези неща да влязат в действие.

Да, но не е почнало строителството и почват едни европейски, едни правни въпроси дали трябва. . .

Въпрос на конкретни разговори и аз изхождам от това, че трябва да постигнем това, което е най-добре за българския интерес.

Кое е добре - да има изключение или да няма изключение от общите правила?

В момента нямам достатъчно информация за това какви са. . .

Е, вие почнахте "Южен поток", да нямате информация.

Да. Не, в момента нямам информация за това как вървят разговорите в момента. Ноември месец заявиха, че ще подписват нещо. Аз не знам нищо, какво се прави в момента между българското правителство и руското, няма как да взема позиция. Аз мога да ви кажа какво съм отстоял, когато аз съм водил тези преговори, и смятам, че отстоях добри условия за България.

А подкрепяте ли. . .

Петдесет на петдесет участие и гарантиране, че българските тръби, на "Булгаргаз", няма да бъдат влети в "Южен поток" и да ни се плаща наполовината от сумата, която ни се полага по споразумението, което подписахме с Русия 2006 година до 2030. Защото тогава Русия пое ангажимента, чакайте да приключа. . .

Не, по тоя въпрос като че ли и сегашните управляващи казват, че и те това са се разбрали - да се строи успоредна тръба на тези на "Булгаргаз".

Те няма защо да се договарят наново, след като е договорено от мен на два пъти през. . .

Вие договорихте успоредна тръба?

В 2009 година и това беше спорът с руската страна.

Тези 60 километра ли, колко километра от Варна, от. . .

Доста повече, доста повече.

От влизането на тръбата на българска територия.

Не е само това. Но тогава изрично държахме и го отстояхме да бъде записано в споразумението, което беше подписано тогава, че Русия ще спазва ангажимента от 2006, подписан по време на нашето правителство, че до 2030 година, 2030, ще транзитира през българските национални тръби, на "Булгаргаз", по 17 милиарда кубически метра годишно и ще плаща 100 процента такса, и тя ще бъде индексирана с инфлацията. Тук става дума за стотици милиони годишно, а до 2030 става дума за милиарди, и не допуснахме. . .

Това е по българските съществуващи тръби. . .

Да. . .

. . . да гарантират тяхното запълване.

И беше записано това, че това ще бъде спазвано, т.е., че няма да има натиск или посегателство по някакъв начин българските тръби да се влеят като част от "Южен поток".

След това ще говоря с шефа на българския енергиен холдинг, той със сигурност ще може да потвърди дали това остава като договорка - 17 милиарда кубически метра газ годишно, гарантирани през съществуващите български тръби, където само България получава такси.

Разбира се. Защото в "Южен поток" нещата са по друг начин, там е 50 на 50, нали разбирате, собствеността.

А подкрепяте ли впрочем решение, при което България не дава сега пари, а използва таксите, за да върне парите през първите примерно 15 години ли, прочетох?

Аз не мога да разбера, извинявайте, какво прави правителството изобщо в момента, защото един ден четем това, на другия ден четем опровержение. Хайде да бъдем сериозни, г-н Вълчев. Нека най-сетне да изчакаме поне след едно заявление на правителството за някаква политика 24 часа, за да видим дали се валидира и е валидно за известен период от време. Тогава ще разговаряме.

Всичко, което казахте до момента, излиза, че вие подкрепяте действията на иначе дясната Европейска комисия за антимонополно разследване на "Газпром", което да бъде и форма на натиск за промяна на ценовата политика на "Газпром" към някои държави.

Европейската комисия е преди всичко институция, обща, на Европейския съюз и тя трябва да действа като такава, а не като дясна или лява. Въпреки че понякога някои комисари, някои комисари, тук не визирам комисаря по енергетика, влизат в твърде политически роли. И когато има такива случаи, ще се противопоставям.

Стигаме до референдума за АЕЦ "Белене". Трябва ли референдум да има по този въпрос, г-н Станишев? Понеже положителен отговор при така формулирания от БСП въпрос, подкрепен от над половин милион българи, може да означава и че тази централа ще се строи по начина, по който ГЕРБ сега анонсира, че може да се строи - като частна. Вие питате искате ли да има АЕЦ "Белене", хората ще кажат искаме и ГЕРБ ще каже - ами, и ние това искаме, ето, ще ги построят, едни хора ще дойдат, ние ще им я дадем. Това не налага ли и в интерес на идеята на БСП, и в интерес на това, което вие правехте като министър-председател, да построите със силно държавно участие тази централа, да се съгласите на промяна на въпроса?

Извинявайте, но ми стана смешно, защото аз не мога да разбера всъщност ГЕРБ на каква позиция застават. Преди десетина дни, допреди 10 дни беше приключен този проект от страна на управляващите. Има решение на правителството, на парламента - спираме "Белене". Това е, точка. Преди 10 дни министърът на икономиката и енергетиката се явява в парламента и води за ръка едни инвеститори. Настъпва възторг сред управляващите, г-жа Цачева с блясък в очите, другите депутати от ГЕРБ. . . Внасят решение.

Никой не може спре едни частни фирми да дойдат и да кажат: искаме да построим, освен ако България няма принципно решение, че не иска да развива атомна енергетика, или принципно решение, че няма да има частни фирми в тази работа.

Ами, тази власт заяви, че няма интерес да строи "Белене" и прекратява проекта.

Тя продължава да няма, но. . .

Е, да. . .

. . . някакви други хора, частна фирма, са готови да го направят.

Не, ще стигнем дотам. Искам да ви обясня и да го осъзнаете, че щеше да бъде безкрайно смешно, ако не беше толкова тъжно, когато правителството през един ден по такъв въпрос си обръща на 180 градуса позицията. Те хората пощуряха и полудяха, и не могат да разберат какво се прави, след като това се случва след 2 дни. Министър Добрев каза: ама, аз не ги познавам. Защо ги водиш тогава в парламента? Като какви? Министър-председателят казва: не съм имал среща с тях, пък става ясно, че е имал. Трябва да се говори сериозно. Управляващите са в паника и са изплашени. Защо? Защото очевидно е, че има ясно желание на хората да бъдат попитани и да се чуе тяхното мнение. . .

Какво да ги питат?

. . . по този въпрос. Нека първо да кажем това, че хората искат да бъдат чути. И това е голяма победа на демокрацията и на прехода към демокрация в България, защото мнозина говорят за референдуми, колко хубаво е да има референдуми - и медии, и политици, само че никой не си е мръднал пръста да постигнат един случай, да има най-сетне референдум. Никой не спори, вече надявам се, че тази тема е важна. Второ, аз бих бил... значи, по закон ясно е записано: парламентът има право да редактира въпроса, но не да променя смисъла му.

Ами, той смисълът на въпроса е искате ли АЕЦ "Белене"?

Не, не, не,. . .

Питате дали в този смисъл вие. . .

Сега, аз. . .

. . . влагате: искате ли АЕЦ "Белене" с държавно участие?

Да, ще ви отговоря на този въпрос. Да, бих бил готов този въпрос да бъде редактиран в тази посока, да се допълни: Искате ли развитието на българската ядрена енергетика чрез изграждане на атомна електроцентрална площадка "Белене" с ключово и контролиращо участие на българската държава?

Това е новина, г-н Станишев, че БСП. . .

Но това не е новина. Това. . .

. . . иска тази редакция.

. . . не е новина. Това не е новина, защото самият проект по наше време. . .

Беше така структуриран.

. . . беше структуриран именно по този начин. Защото аз съм убеден, че този проект има много по-голям смисъл за хората в България и за българския държавен интерес именно когато се гарантира, че не само на началната фаза, а и през целия период на експлоатация, след 60 години на закриване, държавата, която изразява обществения и националния интерес, ще може да контролира и че няма да имаме само една електроцентрала, която ще функционира на пазарен принцип, ще изнася печалбите навън, а към хората и цените ще действат чисто пазарно. Защото стана ясно от представянето на новия инвеститор едно нещо - че всички приказки за това колко бил лош проектът, че бил икономически несъстоятелен, са шменти капели. Защото частникът, поне в това никой не се съмнява, си гледа парите. И след като има интерес, очевидно, че проектът е изгоден. И аз казах: добре де, управляващите, които манипулират и са против такава промяна на въпроса, съм категорично против, казват: готови ли сте да се строи "Белене" за 22 милиарда, които ще бъдат взети от вас? Няма, първо, да бъдат взети от джоба на данъкоплатците, защото никога досега държавата не е давала пари за изграждането на "Белене". Второ. . .

Да, как да разберат хората. . .

. . . плашат хората. . .

. . . като гласуват, дали са съгласни чрез държавно участие, т.е. чрез техните данъци да се строи нещо, което не знаят. . .

То не е. . .

. . . колко струва?

Ама вие пак бъркате нещата, дори вие като интелигентен и информиран човек се хващате на въдицата, че държавно участие означава участие от бюджета и на държавата пряко. Става дума за проектно финансиране на една държавна компания. . .

Без държавна гаранция.

. . . на една държавна компания. . . А защо без държавна?

Ами защото държавната гаранция е отново вече ангажиране на парите. . .

Има ясни анализи и индикации, че. . .

. . . на българите.

. . . проектът е изгоден и че парите ще се връщат не от данъкоплатците, а от приходите на самата компания. Не от бюджета, както и досега не са вземани от.. .

А в държавна гаранция включвате ли и изкупуване задължително от държавата на ток? Тоест тогава трябва да кажем на българите колко би им струвал този ток.

Не, това не се включва. Това не се включва.

А ако са прави противниците ви, защо би трябвало . . .

Това ще поискат частни инвеститори вероятно, ако са частни. Тогава те ще кажат: добре де, вие искате ние да дадем парите, ама дайте гаранции, че ще го изкупувате за определен период от време по определени цени. И аз съм против това, защото... нали видяхме с Мариците какво стана, нали видяхме? Когато имаме два американски ТЕЦ-а, които са частни. . .

Тоест, вие сте да се гарантира. . .

. . . и които продават, нека ви кажа, защото държавата е поела преди време ангажимент пред тях, продават на хората ток на цени, двойно по-скъп например, отколкото на държавния ТЕЦ, при едни и същи горе-долу икономически условия. Това не е приемливо.

Тоест вие сте за държавни гаранции на взимане на заем, за да се построи "Белене", и. . .

Защо не?

. . . сте готов това обаче да бъде част от дебата дали българите са съгласни на това?

Да, разбира се, но дебатът трябва да бъде. . .

И да им се кажат цифри.

Искам да разберете едно: че хората имат огромен недостиг на информация. За съжаление правителството тръгна чисто политически да внушава, да манипулира и да лъже директно. Защото. . .

То ви упреква вас, че вие. . .

Не.

. . . всъщност не сте дал тази информация още когато сте подписвал. Че вие не сте успял да изясните ключови въпроси.

Аз имам един въпрос към всички хора от ГЕРБ - народни представители, министри, които днес внушават, че това ще бъде непоносим проект, че хората ще платят сметката и т.н.: що не си направят един дебат с г-н Борисов на базата на неговото изказване от април 2011 г., където 15 минути говореше в ефир колко важен е проектът за България, колко важен е за хората и че без него ще внасяме ток от Турция, без него ще фалира държавата, без него хората ще плащат много по-високи цени. Нека си направят дебат с образа на техния лидер и да му отговорят на него кой от тях всъщност лъже.

Ще подкрепите ли Конституционния съд да се произнесе по допустимостта на въпроса? Това може да се окаже в интерес на всички, включително и на вас, тъй като факт е, че има спор за това дали. . .

Не, смятам, че това не е редно..

. . . при изграждане на един конкретен стопански обект може да се поставя така въпросът...

Айде, айде, това не е конкретен стопански обект.

. . . че това надвишава компетентността, казва десницата, на Народното събрание и е извън неговата компетенция.

Не надвишава, по никакъв начин не на... След като парламентът се е произнесъл по този въпрос с решение изрично, на 29 март тази година вземат решение. . .

Значи, ако сте вие, това е в компетентността.

Естествено, иначе и нямаше да се произнесат.

Кога да е референдумът?

Би трябвало да се спазят законовите срокове и според мен това е разумното. Аз виждам, че правителството постоянно си мени позицията. . .

За тези, които ни слушат, аз също сега мога да започна да ви разказвам законовите срокове, там за двата, трите месеца, но какви сметки направихте вие в левицата - между кога и кога трябва да е?

Сега, след като има ясно решение и проверка на ГРАО, която показа, че от 715 хиляди, не целия обем подписка, има достоверни, абсолютно изрядни, защото нали знаете, че през лупа са го гледали, 540 хиляди, на ход е парламентът да обсъди нещата и да ги внесе и след това президентът на републиката, който трябва да насрочи, това е негова воля, а не на министър Добрев, сроковете за провеждане на референдум.

И какво излиза от вашите сметки?

То не е по сметки. Тук нещата с