Декларация на ПГКБ

прочетена от народния представител Димчо Михалевски       Първо искам да заявя от името на нашата група, че ние не подкрепихме проекта за декларация, но бяхме участници в консултациите по текста и ще направя една хронология

прочетена от народния представител Димчо Михалевски

 

 

 

Първо искам да заявя от името на нашата група, че ние не подкрепихме проекта за декларация, но бяхме участници в консултациите по текста и ще направя една хронология. Каква беше заявената инициатива от правителството през последните дни? Беше отправено искане към Народното събрание да състави комисия от народни представители, които да изберат фирми за неотложи аварийно-възстановителни дейности по мостове и виадукти на автомагистрала „Хемус" и автомагистрала „Тракия", като беше заявено намерение от премиера на републиката да се постигне политически консенсус по темата.

Тези намерения бяха съчетани с обвинения към предходните управляващи, че през последните 30 години не са сложили цитирам: „и една четка боя по мостовете и виадуктите". ЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ МУ Е НЕОБХОДИМА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО САНКЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТА? Причината е много проста и ние всички я разбираме- да се поеме отговорност от парламента и да се свали в този смисъл от плещите на правителството отговорността за възлагане на спешни ремонти за десетки милиони лева без търг използвайки по чл.90 от ЗОП.

 

ТУК ВЪЗНИКВАТ ЧЕТИРИ МНОГО ВАЖНИ ВЪПРОСА:

 

1. Работа ли е на Народното събрание да дава санкция на правителството да предприема спешни ремонти без търг. Отговорът е пределно ясен- естествено, че не е работа. Народното събрание е законодателен орган, който определя правилата в държавата чрез закони. Ние сме приели Закон за обществените поръчки. Правителството е легитимният орган на изпълнителната власт по Конституция, който разполага с всички налични действащи закони и с властта да прилага тези закони, които му вменяват задължението и отговорността да предприеме всички необходими действия за гарантирането, както на сигурността на пътните съоръжения, така и безопасността на хората и моторните превозни средства;

2. Вярна ли е изразената публично констатация, че през последните 30 години нищо не е правено по мостовете и виадуктите. Не е вярна! И аз ще ви предоставя няколко примера. Първо, по конкретно визираните участъци от АМ „Хемус" и АМ „Тракия"- в средата на 90-те години на миналия век, по- скоро във втората половина на 90-те години по „Хемус" са правени сериозни ремонти от „Главболгарстрой", а по „Тракия" от „Инжстрой".

Второ, предходното правителство извърши ремонти на десетки участъци, свързани с пътни съоръжения, мостове и виадукти. Цитирам само някои от тях, защото те са десетки: два тежки виадукта по главен път I-6 София- Бургас в района след разклонението за Копривщица, реконструкция на моста над Янтра при Бяла, мостове на Марица при Харманли и Стамболийски, всички пътни съоръжения по трасе от над 250 км по главен път I-4 между Ябланица и Шумен, това е пътя София - Варна и ремонт на тежки съоръжения по бул."България", това е входния път на Русе към Дунав мост 2 и десетки други, които сега няма да цитирам, но можем да предоставим списък.

3. Достатъчно ли е? Това е големият въпрос към Народното събрание. Достатъчно ли е еднократно действие на правителството, за да се реши проблема? Отговора тук е- естествено, че не е достатъчно! И аз мисля, че и правителството, и Агенция „Пътна инфраструктура" осъзнават това. Необходима е устойчива програма, която да гарантира многогодишни, последователни, разумни, ефективни и ефикасни действия на държавата, за да приведе в нормално експлоатационно състояние пътните съоръжения по републиканската пътна мрежа. Ето това е работата на Народното събрание -  да изрази воля, да препоръча на правителството и да следи за изготвянето, осигуряването и прилагането на подобна програма.

4. Четвъртият важен въпрос, който възниква- наистина ли е толкова тревожно състоянието, което вече се вменява и чрез медиите, че могат да паднат виадуктите на Дебреш или на магистрала „Тракия". През последните  години поне предходните две правителства се постараха -  и аз благодаря на министърката, че го заяви - и България има пълна паспортизация на всички мостови съоръжения и виадукти в страната с отвори над 20 метра. Това беше задача, която изпълни френския консултант Фрейсиние-Адвитам, заедно с Мостконсулт и разбира се, с администрациите на областните пътни управления. Днес България разполага с тази информация.

Трябва обаче и от най- високата трибуна в нашата страна да заявим, че не бива да всяваме паника в населението. Дори и това, което бе показано вчера и онзи ден по телевизията за олющеното бетоново покритие на стълбовете на виадуктите- реалното намаление на носещата способност на тези съоръжения е намаляло с не повече от 1-2%. Те са достатъчно устойчиви, както на сеизмични явления, преди часове беше заявено, че са изчислявани по 6-та степен на Медведев- Шпонхоер- Карник, това не е вярно, те са изчислени на 7-ма степен, а аз като специалист твърдя, че те ще издържат и по- големи натоварвания.

 

Така че ние трябва да бъдем ясни, че не инцидентни, светкавични, незабавни мерки ще решат този проблем, а разумни, последователни, умни решения. Тук ние сериозно възразяваме, към подхода, който бе приет в началото, едва ли не, че днес спасяваме нещо, което утре ще падне. Това просто не е вярно. Това обаче не отменя задължението ние да дадем инструмент в ръцете на българското правителство да решава устойчиво този проблем в следващите години. Между другото, защото много се спекулира на политическа тема „Кой е виновен за това състояние", и разбира се най- много по плоскостта БСП- ГЕРБ, ще ви дам един пример. Точно там, където беше застанал премиерът, на 63-я километър на магистрала „Тракия", до единственият стълб в този участък, през периода 2005-2006 година, докато управляваше Тройната коалиция, не бяха предприети мерки по една много проста причина, което разбира се не снема отговорността от предходното правителство. Причината беше, че се изчакваше да влезе в действие концесионният договор за АМ „Тракия", сключен от по- предното правителство с португалците, на които вътре беше вменено да поддържат експлоатираните вече участъци и да ги приведат в годно експлоатационно състояние. В по- ново време, при управлението на ГЕРБ миналата година, Агенция „Пътища" умишлено не предприемаше действия, ето тя също не е предприемала действия, защото тя пък чакаше, да се задейства онова искане на българското правителство, което се оказа невъзможно в последствие - за 50 милиона лева да се рехабилитират участъците от АМ „Тракия".

Както виждате давам този пример, за да разберем заедно своята отговорност и да не се нападаме и обвиняваме за неща, които са наша обща отговорност.

 

 

КАКВО Е НАШЕТО СТАНОВИЩЕ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯ ТЕКСТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ?

 

Първо- ние считаме, като отговорна политическа сила, че когато става дума за важни въпроси на държавното управление, засягащи сигурността и безопасността на хората, постигането на съгласие е длъжност на политическите партии и висша отговорност на всеки народен представител.

Второ- считаме за задължителна норма на поведение на политическите партии, които търсят политически консенсус по важни за обществото теми- взаимното уважение и въздържане от неверни, манипулиращи квалификации и оценки да бъде водещо. Достойните държавници превръщат своята политика в история, а не използват историята, за да правят политика.

Трето- искаме ясно да предупредим правителството за две неща- настоящата декларация не снема от вашите плещи отговорността да спазвате законодателството на България и е добре да не бъде използвано Народното събрание занапред за легитимация и алиби на действия, които в крайна сметка са функция на правителството по Конституция и закон. Използвайте Народното събрание за друго- за формиране на дългосрочна политика, не само инцидентно, а като постоянна политика за политически консенсус по важни въпроси за хората и обществото.

Четвърто- Парламентарната група на Коалиция за България вижда смисъл да подкрепи тази декларация, ако в нея има елемент за дългосрочно устойчива политика за решаване на този проблем, а именно - създаването на дългогодишна, устойчива програма, която да бъде обезпечена с финансиране, както в бюджета за 2013 година, така и в следващите бюджети след 2013 година. В този смисъл участвайки в консултациите ние сме удовлетворени, че това е включено като текст в декларацията и ние ще подкрепим тази декларация.