Растежът в ЕС: Как да се постигне?

  Случващото се в еврозоната трябва да е в центъра на внимание на българските политици, независимо, че въпросът за влизането на страната ни в нея не е актуален

Случващото се в еврозоната трябва да е в центъра на внимание на българските политици, независимо, че въпросът за влизането на страната ни в нея не е актуален. Това заяви Ивайло Калфин на конференция "Европа и еврозоната", организирана от българската делегация на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София.

В дискусията се включиха икономистите проф. Филип Сосие от Университета в Орлеан, Франция, проф. Антонио Мендоса от Лисабонския технически университет, проф. Николай Неновски и д-р Петър Чобанов от УНСС.

Според Калфин слабите икономики, като българската, са сред най-силно засегнатите от проблемите в еврозоната. Той подчерта, че кризата на доверие към общата европейска валута се отразява директно на нашата икономика, тъй като българският лев е вързан за еврото в рамките на валутния борд, а икономиката ни е ориентирана предимно към европейските държави.

Калфин посочи, че тъй като в момента между страните членки в ЕС няма съгласие за увеличаване на инвестиционния бюджет на съюза, трябва да се търсят други решения за съживяване на икономиката. Като такива той посочи мерки за насърчаване на търсенето и предлагането, както и по-голяма интеграция на икономическото управление. В бъдеще трябва да се разглежда сериозно възможността за въвеждане на общи данъци, за значително увеличаване на европейския бюджет, за по-сериозна координация на фискалните политики. Като по-спешно решение той предложи емитирането на общ дълг в еврозоната и на проектни облигации, свързани с големи и важни за ЕС проекти в областта на транспорта, енергетиката и бързия интернет.

Възможен вариант, който би бил приет и от германския канцлер Ангела Меркел би било приемането на допълнение към фискалния пакт, което да набележи мерки за стимулиране на растежа, посочи проф. Сосие. Като такива той изтъкна допълнителни облекчения на данъчните режими, подобряване на бизнес средата, по-голяма гъвкавост за фирмите при наемане на работници. Но също и увеличаване на публичните инвестиции чрез емитиране на еврооблигации, засилване ролята на Европейската централна банка и увеличаване на кредитния портфейл на Европейската инвестиционна банка.

Проф. Мендоса изтъкна, че ЕС трябва да е по-гъвкав при определянето на параметрите за фискална консолидация, например като допуска завишаване на нивата на допустимия дефицит и инфлация. Според участниците изчерпването на Пакта за стабилност и растеж само до постигането на определени числа и обвързването на спазването на дисциплината с финансови санкции и спиране на фондове, не е достатъчно за постигане на координиране на фискалните политики. Те предупредиха, че логиката на промените следва тази на първоначалния пакт, който беше нарушен първо от Германия и Франция, без никакви последици за тях. Примерът на двете държави бе последван и от други от еврозоната.

Участниците в дебата обсъдиха и естеството на проблемите в еврозоната. Според тях те се дължат на липсващите елементи в нея, сред които непълноценното участие на централната банка в работата й, грешка, която едва сега започва да се поправя. Икономистите посочиха, че е необходимо да се предвиди възможност за фискални трансфери между страните от еврозоната при кризи било чрез създаването на резервен фонд или пък чрез увеличаването на общия бюджет. Калфин припомни, че за разлика от САЩ, където федералният бюджет представлява 25% от БВП на страната, в ЕС бюджетът е само 1 на сто от европейската икономика и в този си вид не е в състояние да поддържа стабилността на общата валута.

Според Калфин евентуално излизане от еврозоната на Гърция, би било икономически крах за страната, заради очакваната силна девалвация на драхмата и обезценката на капиталите. То би засегнало сериозно и еврозоната, тъй като ще срине доверието в общата валута. Затова е необходимо страните от еврозоната да изградят механизъм, който да й позволи да запази стабилност. "След резултатите от изборите в Гърция даже и нежелателните варианти трябва да се разглеждат като възможни", заяви той.