Това не е никаква пенсионна реформа. Това е един кърпеж

Дек 11, 2011 Новини БСП в медиите 0 1355

  Интервю на лидера на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев за Неделя 150 по БНР: Водещ: Лидерът на БСП и председател на ПЕС пред „Хоризонт" - за бюджета в идващата година, както и за президентското вето на Закона за бюджета за обществено осигуряване

 

Интервю на лидера на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев за Неделя 150 по БНР:


Водещ: Лидерът на БСП и председател на ПЕС пред „Хоризонт" - за бюджета в идващата година, както и за президентското вето на Закона за бюджета за обществено осигуряване. Какви думи бихте използвали вие, ако трябваше да обосновете тези мотиви за вето, тъй като мотивите вече са публикувани в мрежата, но какъв е проблемът, как бихте го обяснили?
Сергей Станишев: Добро утро. Проблемите са няколко. Първо - преди една година само правителството обяви, че е приело най-добрата пенсионна реформа. Спомняте си, тогава имаше сложени подписи от премиера, от синдикатите, от работодателите, дори призоваха опозицията да се присъедини към нея. Сега на тъмно между две четения на бюджета, само с едно четене в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване е вкарана т.нар. пенсионна реформа, защото това не е никаква пенсионна реформа. Това е един кърпеж по същество, но шоково се отразява върху живота на българските граждани, защото те не могат да си планират живота. Преди една година се каза, че първото вдигане на възрастта за пенсиониране ще бъде от 2020 г., сега се каза - от януари 2012 г., един месец преди това събитие. И това като подход само по себе си показва непредсказуемост на поведението на правителството. Това е единият проблем. Вторият проблем е, че всъщност тази промяна, която е много съществена, се вкарва само на едно четене. И не само, че има основание за вето на президента, аз съм говорил с нашите юристи от парламентарната група, има основание, ако то бъде преодоляно, и за Конституционен съд. Това са проблемите, но най-големият проблем е, че хората виждат, че правителството без диалог, без обсъждане в тристранния съвет вкарват нещо, което засяга живота им и губят доверие в предсказуемостта на същата тази система. Забележете, че нищо не се обмисля и не се прави, въпреки че сме направили в бюджета наши конкретни предложения как да се увеличи събираемостта, приходната част на пенсионната система - със съвсем конкретни предложения, в това число за вдигане на осигуровките, които засягат именно пенсиите, безработицата и това може да донесе много съществени приходи. Общата сметка от нашето предложение е за допълнителни постъпления в социалната система около 500 млн. лв. за следващата година. Това бяха нашите предложения, както разбирате, отхвърлени от мнозинството на ГЕРБ в пленарна зала.
Водещ: Заради предписаното от Брюксел, тъй като трябва да работите заедно с управляващите около евентуални конституционни промени, дали мнозинството няма да бъде по-отстъпчиво и да може да влезете в разговор за тази промяна? Смятате ли, че е възможно на основата на консенсуса, който се изисква, за да работите занапред в кризата, да бъдат подробно разработени тези проблеми?
Сергей Станишев: Първо, искам да ви кажа, че пак не се прави така. Не случайно аз във вторник отправих до премиера писмо, в което му обърнах внимание върху необходимостта да се проведат широки обществени дискусии или най-малкото да информират парламента за позицията на българското правителство по отношение на германското и френско предложение за промени в договора и съдържание на този нов пакт, образно казано. И това не беше направено. Имахме предложение да дойде премиерът в сряда, в пленарна зала и да каже каква е позицията на България, с какво отиваме на този толкова важен Европейски съвет. Естествено, беше отхвърлено. Когато говорите за диалог, тонът за това, дали има или няма, го задава правителството.
Водещ: Безспорно.
Сергей Станишев: Засега, за съжаление, вече две години и половина по същество няма никакъв диалог. Диалог правителството започва да води формално, когато е под натиск, било то със земеделци, които стачкуваха, било то със синдикати, било то с опозиция.
Водещ: Е, сега има друга принуда.
Сергей Станишев: Друга принуда.
Водещ: Фискалният борд е принудата.
Сергей Станишев: Ще трябва да проведат този разговор обществен. Аз искам да ви кажа, че имам своите притеснения от подхода, който беше избран от Европейския съвет.
Водещ: Моля да го обясните, тъй като все още е дълбоко не разяснено, какво всъщност практически прие България и какъв е вашият ключ към темата, тъй като се говори за това, какво пледират левите, какво пледират десните, вие как бихте определили това, което е предписано сега?
Сергей Станишев: Това, което е предписано, всъщност е продължение на политиката, която се води в Европа и повечето страни вече две години и половина. И резултатите са налице, за съжаление, защото нито финансовата криза се смекчи, напротив, тя се задълбочава, нито има икономически растеж, безработицата расте навсякъде в Европа, в това число в България се увеличи двойно и няма светлина в тунела. И искам да ви направя следното сравнение. Нали знаете, когато пробие водата дига и става наводнение, голям проблем, първо се запушва дупката с всички средства, които са достъпни, а след това се пристъпва към реконструкция на дигата. Това, което е предложено, и което е избрано от Европейския съвет от преобладаващо десните правителства, е всъщност друг подход - реконструкция на дигата без да бъде запушена дупката.
Водещ: Един ваш социолог използва израза, че кризата се лекува със същите средства, от които е предизвикана. Т.е. няма промяна на арсенала от средства, нали така?
Сергей Станишев: Ами няма промяна.
Водещ: А няма и ресурс.
Сергей Станишев: Не. Вижте, първо, за да се излезе от кризата, са нужни действително решителни мерки и решителна воля. Защото досега вече две години и половина Европейският съвет и лидерите на повечето страни действат с огромно закъснение след много кандърми, спорове, погрешни сигнали в обществото и към пазарите, и с половинчати мерки. Това води до разрастване на паниката от една страна на пазарите и второ - до засилване на спекулативния натиск върху всяка една отделна държава. Това, което предложи ПЕС, е много по-цялостен подход, който действително би довел до много по-ясни сигнали и по-последователни действия, които са свързани с издаване на евробондове, на еврооблигации, което показва, че целият съюз, по един или друг начин, застава зад стабилността на еврото. Второ - разширена роля на ЕЦБ, въвеждане на допълнителни мерки за допълнителни приход в ЕС, в това число данък върху финансовите транзакции. Всъщност, това е данък срещу спекулациите, и трябва тези, които създадоха кризата солидарно да поемат част от средствата, необходими за излизане от кризата и много други конкретни мерки. Защото има една фалшива теза, която я чух и от премиера, тя е абсолютно лъжлива, че ето, видите ли, социалистическите правителства в Европа са довели до този голям дълг на отделните държави, а сега десните трябва да го редуцират и да режат. Нека ви дам малко статистика, не моя, а на МВФ, която е публикувана и като прогноза за 2012 г. Къде са големите дългове? Италия има дълг 121% от брутния вътрешен продукт. Извинявайте, кой управлява Италия вече дълги години, говори се за епохата на Берлускони. Те създадоха този дълг на Италия. В Гърция Папандреу получи дълг от 6 години дясно управление, който беше увеличен двойно и достигна 140%. Дори в Ирландия е същото. Когато говорим дори за най-стабилните все още страни от Еврозоната, Германия има прогнозен дълг за 2012 г. 82% от брутния вътрешен продукт, а това е далеч над изискванията на пакта за стабилност.
Водещ: Но минават и други мисли, че вие на руините на десницата искате и мечтаете победа на левите. Възможно ли е това овластяване в най-близко време? Какви са измерванията на успеха и на възможностите?
Сергей Станишев: Това според ПЕС е необходимо, за да се промени посоката, в която върви Европа. Защото Европа дълги години, десетилетия, бих казал, беше модел, от който хората бяха сигурни за своето бъдеще и бяха сигурни, че техните деца ще живеят по-добре от тях. В момента Европа не представлява такъв пример, дори за своите собствени граждани. Това се дължи, впрочем, и на липса на солидарност вътре в ЕС и на това, че все по-малко демократично се взимат решенията, в това число, ако щете, и на Европейския съвет. Вижте, фактически решението се налага от лидерите на две нации - на Франция и на Германия, особено на Германия. Разбира се, без участието на Германия трудно би могъл да се реши който и да е проблем. И за това всички лидери на европейски страни с изключение на Англия по-скоро приеха това като неизбежност без да са убедени в това, че именно това е правилният подход. Защото това предложение, този пакет мерки не включва нещо изключително важно. Икономически растеж, план за създаване на работни места и за растеж, защото без такъв план дори сегашните мерки за орязване на бюджета, за бюджетна дисциплина няма да бъдат устойчиви, защото бюджетът в крайна сметка се пълни с приходи, когато има икономически растеж, когато има икономическа активност. Точно тя е подтисната.
Водещ: Добре, какво трябва да се предприеме в България, според вас, какво ще бъде реалистично да се предприеме в настоящите месеци, това, което трябва да бъде нашата реакция?
Сергей Станишев: Ние предложихме и в нашия проект за бюджет, който беше алтернативен на правителствения, конкретни мерки. Защото, разберете, има три източника на икономически растеж, от това се нужда България, от това се нуждае и бюджетът. Само с рязане не стават нещата. Ние предложихме мерки конкретни за засилване на икономическата ефективност. Защото първото условие това са инвестициите. Предложихме 500 млн. лв. да постъпят чрез банката „Развитие" в малкия и среден бизнес. Вторият източник на растеж това е вътрешното потребление. Вътрешното потребление в този бюджет е смазано. Трета година няма дори индексация на доходите. И третият източник, той не зависи толкова от България, това е износът, поне краткосрочно не зависи, защото износът е функция на икономическото състояние в Еврозоната и в ЕС. Около 65% от нашия износ е за ЕС и ако там има свиване, каквито са прогнозите, няма да расте нашият. За това първото нещо, това са инвестиции. Единственото, което е предложило правителството, това е един нереалистичен план за усвояване на средствата от ЕС, защото, според него, тройно повече средства ще се усвоят следващата година, отколкото тази. Трудно може да бъде направен такъв скок, за съжаление, отчитайки състоянието на държавната администрация и начина, по който се работи.
Водещ: Не е реалистично, казвате. Може ли да коментирате този въпрос, който е свързан с вашия избор, въобще изправен ли сте пред някакъв избор, дали трябва да избирате между двата поста - като председател от скоро време на ПЕС, тъй като се засилиха въпросите, кой ще ви замества, каква ще бъде линията?
Сергей Станишев: Линията на БСП ще бъде същата, каквато водим вече 2 години и половина - на ясна, категорична и алтернативна опозиционност към управлението на ГЕРБ.
Водещ: Няма ли да ви пречи новият ангажимент, който имате, който означава вероятно много да пътувате, да отсъствате?
Сергей Станишев: Да, ще означава, но преди да поема поста председател на ПЕС, направих моите разговори и с досегашния президент на ПЕС Расмусен - бившият датски премиер, и с генералния секретар и с мои колеги от България, за да преценя точно какъв е обемът задължения. Естествено, че ще трябва да работя двойно повече, като по време на кампания, аз на това съм свикнал. И в крайна сметка все пак основният ми ангажимент е, и това ясно казах и на Расмусен и на другите ми другари от ПЕС, че първият ми ангажимент е моята партия и България, и това да изведем БСП в такава позиция, че да спечели следващите парламентарни избори. Да реализираме различна политика, разбирате ли?
Водещ: Но освен този данък върху финансовите транзакции, за какво друго пледирате в ролята ви на европейски лидер на тази партия?
Сергей Станишев: Аз ви посочих някои от конкретните мерки, които предлагаме вече доста време. Този данък може да донесе в европейския бюджет около 250 млрд. евро, което никак не е малка сума, ако тя бъде насочена в инвестиции в реалната икономика. Това е едно. Второ - излизането от тази негативна спирала на недоверие на пазарите към еврото, може да стане само с по-решителни мерки и с действия, които са свързани с издаване на еврооблигации, които са свързани с много ясни заявления и действия на ЕЦБ и само по този начин може да се възстанови доверието. Понататъшните мерки са свързани вече с възстановяване на по-сериозни регулации по отношение на финансовия сектор, защото причината за тази криза, ако говорим по-дълбоко, е в това, че през 90-те години имаше доминиране на една тотална концепция на дерегулация, която казваше - пазарът е справедлив, пазарът се балансира сам, финансовите системи и финансови играчи са отговорни. По този начин се стигна именно до този взрив, който настъпи през 2008 г. през есента, когато лошите кредити, смесването на добри кредити с лоши доведе до срива на банковите системи. Между другото, когато днес десните в Европа казват, че не могат да си позволят един по-цялостен план и за инвестиции, и за издаване на еврооблигациите, никой не си задава въпроса, как така през 2008 г., когато започна кризата, нямаше никакви колебания и аз съм свидетел на това, че трябва да се спасят финансовите системи и банки, и ЕС наля около 2,5 трилиона евро в банките, за да не фалират, да се гарантира тяхната стабилност. Сега от подобни действия има нужда Еврозоната и само по този начин може да се покаже ясно политически, че еврото ще бъде запазено, че никой няма да допусне на гърба на цели държави, народи финансови пазари и агенции да си разиграват играта, защото днес всяко правителство в Европа се събужда облято от студена пот и гледа първо вестника, дали не им е понижен кредитният рейтинг без да има ясни критерии за оценка.
Водещ: Това е съвременният кошмар и призрак.
Сергей Станишев: Това е съвременният кошмар, но той е защото няма ред и регулации, и защото няма ясна политическа воля, която да се противопостави на това.
Водещ: Любопитно е, че тъкмо левите партии предпочитат това. Но сега, вие докато си пътувате до Брюксел, в страната се развива един скандал, който е чисто медиен. Става дума за две групировки, които контролират печатни издания, които воюват. Междувременно става дума и за Делян Пеевски и това, че вие го бяхте уволнили и после възстановили. И също така неговата майка пледираше за едни много апетитни имоти, свързани с финансовото ни министерство, а вие се отнасяхте доста търпеливо към тези хора, защо, бихте ли го обяснили? Сега тази групировка се преписва като най-близка до настоящия министър-председател. Как става така, че двама последователни министър-председатели пазят тези хора?
Сергей Станишев: Нека въведем яснота по този въпрос. Първо, да, освободих г-н Пеевски като зам.-министър, защото имаше един публичен скандал със сериозни подозрения. След като прокуратурата излезе със становище, че няма основание за нищо, тогава той беше възстановен по искане на нашия коалиционен партньор, който го беше излъчил. Защото когато има такава ситуация и прокуратурата се произнесе и той е коалиционен партньори, от който зависиш в парламента, защото имахме само 82 депутати, да го кажа, кажете ми, кое е действието, което може да направиш? Това първо. Второ - по отношение на ИПК „Родина", днес твърдя и съм абсолютно убеден в това, което казвам, че предложението, което беше направено и решението, което беше взето от правителството, беше правилно и беше единственият начин, по който да се дострои тази сграда без никакъв държавен ангажимент и държавни разходи. Аз държа да ви кажа и малко повече подробности, защото има много спекулации. Първо - това предложение дойде в правителството много време преди г-н Пеевски и неговата медийна групировка да имат мажоритарен дял в ИПК „Родина". То дойде от други акционери, сега да не ги назовавам, които са собственици на други вестници. И аз тогава изпратих това писмо на г-н Орешарски за становище. Това беше есента, ако не края на лятото на 2008 г. Той каза - да, това е добро решение, защото не изисква никакви средства от държавата. Преди това беше планирано 60 млн. евро заем от Световната банка, за да се дострои тази съборетина и те щяха да получат два имота на Министерство на финансите в центъра на София, единствено, след като съборят тази сграда, построят изцяло нова и НАП се настани там. Разбирате ли съществената разлика, с много условия. И знаете ли на колко беше оценена тази полусъборена сграда, която никога не се е ползвала практически? Знаете ли на колко? Направете един опит, според вас, колко струва?
Водещ: Тази синята ли?
Сергей Станишев: Да, синята сграда.
Водещ: Нямам представа, минаха много години и строителството намали цените си на половина, нямам представа.
Сергей Станишев: Ние я бяхме оценили на 37 млн. лв. Това беше условието. Смятате, че е евтино ли това?
Водещ: Не говорим сега само и единствено, а и за израстването.
Сергей Станишев: Искам да кажа, че в това действие нямаше никакво ощетяване на държавата, напротив, нейният интерес и на данъкоплатците беше защитен. И за съжаление, това не се случи, защото в крайна сметка и самите кандидати се отказаха, защото прецениха, че икономически трудно ще издържат и ще могат да го направят.
Водещ: Говорим за израстването на една банка и на този човек, единият от двамата, до степен на приятелски кръг на настоящия министър-председател. Това реалистично ли е, според вас?
Сергей Станишев: Това очевидно е факт в известен смисъл. Но искам да кажа, че аз не съм имал такива приятелски кръгове. Не мога да говоря за г-н Борисов. Това, което мога да кажа, е, че очевидно, и това сме го казвали не веднъж, трябват нови регулации и правила на медийния пазар, за да има прозрачност и ясност. И на тази тема БСП, заедно с Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент правеше и обсъждане, конференция тук в София, правихме отделно ние с българските медии и журналисти. Трябва да се върви в тази посока.
Водещ: А парите на държавните компании и начина, по който те там се превъртат?
Сергей Станишев: Очевидно за това трябва да има също нови регулации, ясни правила.
Водещ: Благодаря ви.