Сергей стана партиен шеф на баронеса Аштън

Проф

Проф. Драгомир Драганов, в. 24 часа

Изборът на Сергей Станишев за президент на ПЕС е много важен пробив на международно равнище. Подобен на избора на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО. 
Не подценявам и избора на Кристалина Георгиева за еврокомисар, но истината е, че този пост ни се падаше „по право". А това, че предложихме отлична кандидатура, само показва, че, поотделно взети, 
ние сме народ, претъпкан с таланти 
Колкото до Бокова, единственият ми коментар е, че комай само в България не оценихме какво огромно признание - не само за нея самата, но и за страната ни, беше нейният избор. Обратно - побързаха да я ошпоят по същия начин, по който неотдавна го сториха и със Стоичков, другия световно известен българин към момента. 
Колкото до избора на Станишев за временен (до редовния конгрес следващата година) президент на ПЕС, всъщност знаете ли какво е ПЕС? Това е политическият представител на пряко избраните (от съответните нации) социалдемократически депутати в Европейския парламент, представител на правителствено равнище в Европейския съюз и в Съвета на министър-председателите и в самото „европейско правителство" - Европейската комисия (ЕК).В Европарламента ПЕС има 185 депутати, което я прави втората по влияние група след тази на Европейската народна партия. В ЕК ПЕС има шест комисари, сиреч евроминистри.Вероятно сега някои ще хлъцнат, когато им съобщя факта, че „вицепремиерът" на ЕК и министър на външните работи и политиката на сигурност - баронеса Катрин Аштън, също е член на ПЕС. Ама то си е и за хълцане де - хем баронеса, хем лейбъристка (т.е. со-циалдемократка), хем, от трета страна, по тази логика и вече подчинена на президента на ПЕС Сергей Станишев.Защото именно президентът на ПЕС свиква регулярно (на два или четири месеца) и председателства заседанията на т. нар. президентство, което включва всички възможни ръководители на всички възможни органи, в които ПЕС участва - от Европарламента през Еврокомисията до Комитета по регионалното развитие на Европа.Разбирате ли сега какво влияние получава - не толкова Станишев, не толкова и БСП, а държавата България в европейските дела? И разбирате ли „шегата" на предшественика на Станишев, че поне до ноември 2012 г., ако иска да научи нещо за позицията на ПЕС спрямо България, Бойко Борисов може и да не ходи до Брюксел, а просто да „прескочи" до „Позитано" 20?Съдейки по първите реакции във форума на „24 часа" (докато рано сутрин в петък пиша този анализ), май повечето хора разбират, че изборът на Станишев за (временен) президент на ПЕС е добра новина за цяла България - лява, дясна, неутрална или просто безразлична. Естествено, очаквам и следващите основателно депресирани фо-румци, които да обяснят, че Станишев спасява поста си на председател на БСП с помощ отвън,че е зависим от Москва, следователно и от КГБ и т.н.На вторите само ще подскажа, че европейските институции, включително и ЕНП и ПЕС, доста по-добре от тях познават и разбират процесите в България. И нямат навика да правят грешки в избора си.Очаквам и новоизпечените „политолози" и „анализатори", в мнозинството си бивши преподаватели по научен комунизъм, да обяснят, че изборът на Станишев бил „ход срещу Първанов"Да, бе. Първо, ако Расмусен, досегашният президент на ПЕС, е решил да се оттегли по здравословни причини, той изобщо не е длъжен да чака 22 януари 2012 г., когато Първанов ще напусне поста си. Може пък и здравето да не му позволява да чака, нали?Второ, никъде в устава на ПЕС не е записано, че президентът й задължително трябва да е и председател на някоя от националните партии членки.Трето, пред Първанов си остава алтернативата - да седи „на последния ред" на следващия конгрес на БСП (вероятно за да го каже, вече е имал информация какво ще се случи на заседанието на Съвета на ПЕС), или пък да реанимира идеята за АБВ.И четвърто, Станишев ще е (пак повтарям, временен) президент до редовния конгрес на ПЕС през ноември 2012 г. Там могат да го изберат, но могат и да предпочетат друг. Аз лично, разбира се, предпочитам първия вариант. Защото той ще носи печалби най-вече за България.