За ГЕРБ хората не са приоритет

Интервю на депутата от ПГКБ Драгомир Стойнев за БНР „Неделя 150": Водещ: Добър ден на Драгомир Стойнев

Интервю на депутата от ПГКБ Драгомир Стойнев за БНР „Неделя 150":


Водещ: Добър ден на Драгомир Стойнев.
Драгомир Стойнев: Добър ден.
Водещ: Господин Стойнев - председател на социалната комисия, нали така?
Драгомир Стойнев: Да, добър ден.
Водещ: Социалната комисия прие бюджета за 2012-та.
Драгомир Стойнев: В социалната комисия аз съм председател от БСП, но сме трима човека.
Водещ: Това не е достатъчно, за да го отхвърлите.
Драгомир Стойнев: Но сме трима човека.
Водещ: Които гласувахте срещу, така ли?
Драгомир Стойнев: Които гласуваха срещу бюджета, големия бюджет и на държавното обществено осигуряване, което касае пенсионната реформа. Разбира се, да.
Водещ: С това започнахме „Неделя 150" - със синдикатите, с работодатели. Добре, кажете три неща, които са, така, с които най-много сте срещу Бюджет'2012. Едното със сигурност, поне едно, ще бъде социално.
Драгомир Стойнев: Най-вече е социално, тъй като в крайна сметка основната цел на правителството е да подобрява живота на хората и ако няма социални политики...
Водещ: И в България ли е така?
Драгомир Стойнев: Според мен това е целта на политиката.
Водещ: На всяка, добре, да.
Драгомир Стойнев: Ако не сте съгласен, съм готов да споря, но...
Водещ: Съгласен съм, но просто има разлика между държавите, правителствата...
Драгомир Стойнев: Така е, за сегашното правителство е ясно, че хората не са приоритет, тъй като по...
Водещ: Предишните...
Драгомир Стойнев: Можем да поспорим за предишните, но да не връщаме темата...
Водещ: Бюджет'2012, да.
Драгомир Стойнев: ... колко пъти са се вдигали доходи, колко пъти са се вдигали пенсии, колко се е увеличавало социалното подпомагане, но в този бюджет под прицела на правителството са заложени всички онези групи, които под една или друга форма се ползват от защита от страна на публичното социално осигуряване. Тук говорим за лица в предпенсионна възраст, за безработни, болни, за майки с деца.
Водещ: Добре, но понеже синдикатите бяха тук, в 11 часа ще се съберат заедно със стачните комитети, федерация и синдикати. Вашето мнение, господин Стойнев, за повишаване с една година - това, което Симеон Дянков изглежда ще го прокара, ...
Драгомир Стойнев: Категорично против.
Водещ: ... с една година и отнемането на това, което простичко слушателите знаят - му викаме „клас".
Драгомир Стойнев: Категорично против. Първо, за тази прословута пенсионна реформа, спомняте си, преди две години бе представена като най-добрата пенсионна реформа. Министър-председателят обикаляше медиите, показваше една графика и всички се радвахме, нали, колко умен и гениален е и че е намерил решението вече дефицитът в държавното обществено осигуряване да намалява. Синдикатите бяха „за" между другото, тогава, държа да го подчертая, работодателите са „за", но те поначало винаги са „за", когато касае да се отнемат права на работника, но ние от БСП бяхме категорично против, тъй като смятаме, че не е нормално в една система да се предприемат мерки само в разходната част, което касае работниците, тъй като колкото повече им се увеличава стажа и възрастта, толкова по-трудно те ще се пенсионират, това означава, че няма да бъдат толкова в тежест на бюджета и системата ще е по-добре. Ако става въпрос за оптимизация на излишни разходи, за по-висока ефективност на системата, БСП е „за", но за да се орязват разходи за сметка на орязване на социални права на български граждани, ние сме твърдо против. Какво имам предвид? Тази реформа, спомням си много добре, трябваше да доведе до по-висока покупателна способност на пенсиите. Случи се точно обратното - за две години покупателната способност на пенсиите намаля с 27%. Тази реформа трябваше да доведе до намаляване недостига на средства в държавното обществено осигуряване - оказа се така, че дефицитът все повече и повече се увеличава и че държавният бюджет с данъци и такси все повече финансира държавното обществено осигуряване, което ясно показва, че досега има пълен провал. Сега обаче вместо да погледнем приходната част, откъдето можем да намерим конкретни мерки за увеличаване на приходите...
Водещ: Това казаха и синдикатите.
Драгомир Стойнев: Не, малко е странно, тъй като преди две години синдикатите не ни слушаха и изведнъж започнаха да ни слушат, ...
Водещ: Да, но сега е така.
Драгомир Стойнев: ... тъй като ние още от две години предлагаме увеличаване на максималния осигурителен доход да бъде равен на 2700 лева или евентуално 2900 лева, т.е. на 10 минимални работни заплати, което води до един приход от 122 милиона лева в бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като е крайно време и богатите хора да бъдат съпричастни с кризата. Ето, сегашното правителство отново увеличава минималните осигурителни прагове, така че бедният човек, който винаги е носил товара, отново да му се намали разполагаемия доход, защото той може да носи, защото бедният човек седи и мълчи, докато богатият човек има нужното лоби и винаги той остава чист и неопетнен и по никакъв начин кризата не му се отразява. Защо питам аз? Кого пази правителството? Крайно време е да се вдигнат осигурителните доходите, така че хората... Но при условие, че, разбира се, това е вързано и с знанието и предвидимостта каква пенсия ще получават хората. Никой в момента в България не знае каква пенсия ще получава...
Водещ: Не може да се планира, така е, даже не може да се планира и кога ще излезе в пенсия.
Драгомир Стойнев: И проблемът е, че по този начин се руши доверието, което е най-страшното, в тази система и аз тук лично обвинявам министър Дянков и министър-председателя, защото може би целенасочено се води една политика за намаляване доверието в пенсионната система, която ще доведе до все по-разрастващ се сив сектор. Никой не желае да плаща осигуровки и разбиване на целия солидарен модел - това, което се цели от много дълго време. Знаете, много се говори как, колко хубав е капиталовият модел, как всеки сам трябва да се оправя, но България като част от Европейския съюз - в Европа имаме солидарен модел и смятам, че солидарният модел ако се замислим за конкретни политики в приходната част, то той е печеливш модел. Също така няма система в света, която да издържи едновременно на ниски данъци и на ниски осигуровки. Сега е крайно време...
Водещ: Добре, да ви попитам, господин Стойнев, мислите ли, че има някаква малка опасност, риск Националният осигурителен институт да бъде национализиран или да фалира?
Драгомир Стойнев: Това вече натам върви. То вече участието на държавата в бюджета на ДОО вече представлява 54,2%. Ние вече... Той може би трябва да говорим за Държавен осигурителен институт, но тук искам да попитам...
Водещ: ДОИ, ДОИ, да...
Драгомир Стойнев: Да, вместо национален. Тук искам да попитам - каква е ролята на работодателските организации и как те поемат своята отговорност за разрастващата се сива икономика и неплащането на осигуровки? Работодателите хубаво се съгласяват да наказват работниците, но каква е тяхната отговорност, питам аз? Някой води ли разговор с тях? Преждеговорящият министър, знаем, че той е почитател на сивата икономика и в една нормална държава би трябвало веднага да си подаде оставката.
Водещ: Не мога така да го нарека, добре.
Драгомир Стойнев: Той вече го каза. Не знам дали си спомняте, но той каза: „По-добре да имаме сива икономика." Но в една нормална държава веднага трябва да си подаде оставката. Ролята на НАП за по-висока събираемост, конкретни мерки имаме ли в тази насока?
Водещ: Искам да ви попитам, понеже Пламен Димитров, лидерът на КНСБ, спомена за данъчни промени. Спомена, може би не го каза съвсем така, но спомена го за раздяла с плоския данък. Вие какво мислите?
Драгомир Стойнев: От идеологическа гледна точка БСП има проблем с плоския данък. Това е така. Все пак да не забравяме, че плоският данък бе приет от три партии, две от които център-дясно. Бе изключително трудно на БСП постоянно да желае увеличаване на пенсиите в двукратни размери всяка година, заплащане на коледни добавки, за увеличаване на доходите на хората и в същото време да не отстъпи по искания на другите две партии, но в крайна сметка, когато има икономически растеж, този плосък данък доведе и до по-голяма събираемост на приходите. Разбира се ние тогава настоявахме веднага да се вдигне минималната работна заплата с 40 лева, което бе удовлетворено, но плоският данък във време на криза или по-скоро трябва да се натоварят по-богатите хора индиректно или както в развитите европейски държави, знаете, в една Франция - богатите хора сами помолиха правителството да бъдат натоварени повече, така че да помогнат на държавата.
Водещ: В Съединените щати Уорън Бъфет... Те са десетки милионери, които казват: „Искам да плащам много по-голям данък."
Драгомир Стойнев: Точно така е.
Водещ: Добре, кажете ми защо в България това не може да стане никога?
Драгомир Стойнев: Първо, защото в България бизнесът няма нищо общо с големия световен бизнес. Много лесно давам един пример - всички говорим за по-голяма работоспособност, за по-голяма производителност на работниците и че не трябва да им се вдигат доходите, защото били ниска производителността. Това е клишето на работодателите, нали така? Но питам аз тези работодатели, ами организацията на работата на работното място кой я организира? Начинът един работник да произвежда и условията, които, така, му се осигуряват - кой е отговорен за това нещо? Българският бизнес все още е доста, доста далеч от това, което ние виждаме в Европа и в Америка. Все пак но си има и оправдание, което за мен е реално, все пак ние сме от 20 години имаме реален капиталистически строй. Има период, в който хората трябва да се научат, но поначало претенциите на българския бизнес са дори много по-големи от тези в Европа и в Америка.
Водещ: Така е, така е... Добре, благодаря ви. Драгомир Стойнев, председател на социалната комисия.