Къде живее кметът?

  Полумрачен петъчен следобед

Полумрачен петъчен следобед. Снегът се сипе тихо из цялата страна. Стеле се кротко и  по столичните улици, по дупките в асфалта и неравностите по „Цариградско шосе”, по пълните контейнери с боклук и мръсните софийски тротоари.

Лек унес е обзел Столичната община, където кметът отпива от своето поредно кафе. Досадни журналисти и общинари го притесняват по телефона още от сутринта и говорят за някакви си преспи. Искат разни машини да чистят снега по булевардите. Този гаден сняг развали всичките му медийни изяви днес! Сега ще трябва да обяснява, че сняг няма, че времето е слънчево, и че ако някъде е лошо, то за това изцяло е отговорно правителството.

Малко по-късно умисленият кмет реши да се разтъпче. Близо до голямата му лъскава кола, обаче, покрити със сняг, отдавна го чака тълпа репортери. С бърза крачка кметът се запътва право към тях. „Всички улици са изчистени до асфалт!”, заявява уверено той докато гази в преспите. А мислите му го отвяват в Чикаго…

Докато кметът размишлява, в София се случват не повече от 200 автомобилни катастрофи; няколкостотин души чакат пред спешните кабинети в „Пирогов” заради травми от снежните препятствия; градския транспорт закъснява с около час и половина; големите столични булеварди са задръстени от коли; токът в някой краен квартал е прекъснат…но какво е това за един велик кмет?