Ивайло Калфин: Ние участваме в изборите за президент, за да ги спечелим
„Ние участваме в изборите за президент, за да ги спечелим
„Ние участваме в изборите за президент, за да ги спечелим. Аз мога да водя битки и съм го доказал", заяви Ивайло Калфин по време на заседанието на 47-я Конгрес на БСП. Според кандидата на БСП за държавен глава левицата може да спечели тези избори, като стъпи на успехите в управлението и изпълнителната власт от предишните мандати. „В момента в страната ни има настроения за протестен вот", добави Ивайло Калфин, като изтъкна, че в предстоящите избори трябва да се защити постигнатото от България през последните 20-години, а БСП да се противопостави на политиката на ГЕРБ и даването на власт в ръцете на един човек.
В изказването си кандидатът за президент на БСП се обърна към своите конкуренти, които също бяха номинирани, с думите: „Днес аз се обръщам към всички мои другари, които бяха номинирани и търся вашата подкрепа. Да дадем знак за консолидация. БСП има нужда и е готова за нея". Калфин ще търси подкрепата на всички, които се противопоставят на сегашния модел на управление. „Искам ние, не само конгресът, а партията, да застанем рамо до рамо на тези избори. Залогът е бъдещето на страната", обърна се Калфин към делегатите.
Според Калфин икономическата криза не е отминала и нейната цена се плаща от най-бедните, а управляващите налагат дефицит на алтернативи, макар, че такива има. „Внушават ни - стискайте зъби, нещата ще се оправят, но много хора си счупиха зъбите, а на други не им остана нищо за стискане", допълни Калфин, като уточни, че именно институцията на президента може да се бори със социалните проблеми. Според кандидата за президент на БСП, държавният глава трябва да има цялостна стратегия за развитието на България в следващите 20 години.
Отчитайки настоящата ситуация в страната, Ивайло Калфин изтъкна, че „алтернативата в България не е в агресията и кресливото поведение на Атака и РЗС, а в спокойната и категорична позиция". Освен агресията като тревожни тенденции, кандидатът за президент на БСП, отчете демографската криза и защитата на природата на страната от вредни практики като добива на шистов газ. За пример Ивайло Калфин даде Франция и Канада, където този добив, вече е забранен.
Изказване
на кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин
пред заседанието на 47-ия Конгрес
Уважаеми другарки и другари,
Ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа,
Атентатите в Норвегия вчера за пореден път показаха грозното лице на екстремизма и конфронтацията. Показаха образа на тези, които не могат да водят нормален политически диалог и които са готови да пресекат всички граници, за да постигнат целите си. Показаха какви са им целите. Те са жалки - да привлекат към себе си вниманието на всяка цена. Когато няма какво да кажеш на обществото, няма защо да се сърдиш, че то не ти обръща внимание.
Как да се води днес политическата борба? С аргументи, алтернативи, откритост и честност към гражданите или с агресия, конфронтация и отричане на чуждото мнение?
Тези въпроси са актуални и за България и то в днешния момент и за тях трябва да се сетим тогава, когато виждаме взривове пред политически централи или когато видяхме какво се случи на конфронтационния инцидент пред софийската джамия. Ние трябва да укрепваме непрекъснато вярата на гражданите в силата и ефективността на институциите, в умението на политиците да водят диалог в интерес на гражданите и да намират най-добрите решения за тях.
Ние трябва да върнем доверието в политиката като инструмент за решаване на ежедневните проблеми на българските граждани и да ги уверим, че те имат влияние върху нейното формиране. Особено важно е това да се чуе днес, когато подготвим следващите два избора в България - за президент и за местни власти. От гласа на всеки един гражданин зависи дали в българската политика ще се развиват плурализмът, съревнованието на идеи, развитието в интерес на българските граждани, или ще дадем властта в ръцете на един-единствен човек и ще станем зависими от него и неговите собствени зависимости.
На предстоящите избори нашата отговорност е свързана не само с отстояване на идеите за социална справедливост, грижа за хората в неравностойно положение, създаването на работни места, борбата с бедността - все много важни проблеми за България. Това са изконните ценности на социалистическата партия.
Ние обаче имаме още една отговорност и то в широко взаимодействие с всички, които милеят за демокрацията в страната. Ние трябва да защитим постигнатото с много труд и лишения през последните 20 години и да не го залагаме на карта. Ние трябва да се противопоставим на политиката на ГЕРБ за тотален натиск върху институциите, политика на агресия, конфронтация, отричане на различното мислене. Политика на даване на огромна власт в ръцете на един човек - дори той да беше идеален, безупречен, с безспорна репутация и прозрачно минало, с висока компетентност, това не са причини да управлява държавата еднолично. В нашия случай всички тези качества на всичкото отгоре липсват.
Ние трябва да защитим балансите, разделението на властите и да увеличим гаранциите, че никой не може да злоупотребява с лостовете на държавното управление.
Днес основните проблеми на България са свързани с икономиката и социалната политика. Икономическата криза в България не само не е отминала, тя тепърва ще нанася своите тежки последствия. Незабележимият икономически растеж не означава край на кризата. България запази и финансовата си стабилност единствено защото в периода на икономически растеж, преди да дойде правителството на ГЕРБ държавата плати голяма част от дълговете си и натрупа резерв от над 8 милиарда лева. Затова в сравнение със страни като нашите съседи в Гърция, които се борят със своите натрупани десетилетия проблемни и преживяват огромни трудности в момента, са абсолютно неуместни. Фактът, че разумната политика на предишните правителства даде на настоящото правителство инструментите да поддържат стабилността на държавата. Но това правителство пази финансовата стабилност на прекалено висока цена. На цената на задълбочаваща се бедност, на цената на масови фалити, на малки и средни фирми, а някъде и на фалити на големи предприятия. На цената на огромна безработица, на цената на тежки и задълбочаващи се проблеми в областите на здравеопазването, образованието, пенсионното осигуряване. Цената на кризата в България се плаща от най-бедните. В това е огромната несправедливост в нашата страна. В битието на хората кризата се задълбочава.
Има ли други алтернативи? Управляващите налагат дефицит на алтернативи. Те не чуват различното мнение. Разбира се, че има. И те се прилагат в много страни в Европа. Тук не става въпрос за лесни решения. Става въпрос за дългосрочни стратегии с ясно определени цели. Гражданите могат да подкрепят една политика, ако видят, че тя ще им донесе по-високо качество на живот. Вместо това в България се внушава: стискайте зъби, нещата ще се оправят сами. Само че някои си счупиха зъбите от стискане, на някои не им остана с какво да стискат вече.
На България е необходима различен тип политика. Политика на диалога, на алтернативите, на политическата отговорност и на гражданската подкрепа. Аз съм уверен, че именно институцията на президента може да постави тези въпроси и да работи за търсене на широко национално съгласие по тях. В областта на икономиката, на пенсионното осигуряване, на здравеопазването, на образованието няма лесни и бързи решения. Отлагането им обаче носи огромни рискове, не решава, а само отлага и то с малко проблемите и ги прави още по-големи.
Българският президент трябва да бъде лидер на политическите дебати по стратегически въпроси. Той трябва да погледне в бъдещето и да потърси съгласието на политическите партии, на гражданското общество за поставяне на целите на българското общество и обединяване около постигането на тези цели. Той трябва да работи за една стратегия за България за следващите 20 години. Той трябва да наложи атмосферата на диалог по най-важните за страната ни проблеми.
Основният проблем, уважаеми другарки и другари, на страната ни през последните 20 години е липсата на достатъчно ясни национални цели и целенасочената работа на редица правителства те да се постигнат. Много малко са темите, по които правителствата в България, когато се сменяха, работеха в една посока и това е една от причините и едно от обясненията ние да изоставаме зад страни като Чехия, Словакия, Полша в много отношения.
Ключът за бъдещето на България се намира в доброто образование и използването на новите технологии. Това са първите области, в които държавата трябва да промени коренно своето отношение, за да може все по-малобройното следващо поколение - виждаме резултатите вчера и онзи ден от преброяването на населението и виждаме изключително тревожни демографски тенденции, та въпросът е, че на следващото поколение трябва да се дадат инструментите то да променя живота в България, а не да търси по-висок стандарт някъде в чужбина. Това става с диалог. Това става с очертаване на целите.
Ключът за развитието на България е да запазим и едно от малкото все още запазени качества в България, това е националната ни природа. Един последен пример е налагането на политики за проучване на шистов газ в страната.
В момента, в който Франция и Канада забраняват тези технологии, защото те съдържат риска от значителни химически отравяния на въздуха и на водите, вкл. с канцерогенни вещества. Някой обяснява ли това на българските граждани или ние се радваме на поредния подписан договор с американска фирма? Ключът от бъдещето на България е свързан с цялостно виждане, със стратегическо виждане за нашето развитие.
Изборите ще бъдат тест не само за политиката на управляващите, но и за способността на опозицията да бъде реална алтернатива - не само на думи, но и на дела.
В страната вече има условия за протестен вот. Всички ние усещаме, говорим с хората, живеем сред хората, виждаме настроенията, които се проявяват в страната. Дали този протестен вот ще се прелее в поредната агресивна политика? Не, моят отговор е, че алтернативата в България не е в агресията и кресливото поведение, каквото имат партии като "Атака" и РЗС, а в спокойната и категорична позиция, аргументирана и добре защитена, опряла се на широк консенсус между партиите, които се числят към демократичния спектър. Не бива да допуснем страната да се хвърли за пореден път в спирала за конституционни експерименти и политическа нестабилност. Това е последното, което е необходимо на държавата.
В условията на избори, в които едновременно се провеждат избори и за президент, и за местни власти, е необходима изключително силна мобилизация и координация на усилията. И Сергей Станишев преди малко говори за това. Бавенето, поддържането на статуквото - това е политиката на ГЕРБ. Но барикадното мислене, агресията, конфронтацията макар и да печели симпатиите на някои твърди избиратели, отблъсква колебаещите се и негласуващите. Ние трябва да предложим друг тип поведение, ако искаме да спечелим. Ние трябва много ясно да кажем и аз пред вас декларирам моята абсолютна пълна ангажираност ние участваме в изборите за президент, за да ги спечелим.
Левицата може да спечели изборите, левицата може да постигне вътрешна консолидация - напук на очакванията на кой ли не. Левицата може да се обърне към обществото, към разочарованите, към обезверените, част от тях са и в нашите редици, голяма част в нашите редици. Левицата трябва да стъпи на успехите в управлението - и на двата успешни мандата на президента Първанов, и на участието ни в изпълнителната власт - разбира се да си вземе и поуки от неуспехите и от проблемите.
Аз зная, че в процеса на номинации в Българската социалистическа партия имаше хора, които имаха различни предпочитания за кандидатурата за президент. И това е абсолютно морално и действително много широката и демократичната процедура, която беше приета. И аз мисля, че тя в крайна сметка произведе един списък от хора, които действително биха били гордост за всяка една партия. Хора, доказали себе си, достойни, професионалисти, честни, които могат действително да влязат в битка и с подкрепата на всички да променят държавата.
Днес аз се обръщам към всички мои другари, които бяха номинирани и търся тяхната подкрепа. Очаквам те да са тези, които първи да дадат пример за единство и консолидация в Социалистическата партия. Ако ние загубим тези избори, никой няма да спечели. Аз действително вярвам, че привързаността към една идея се показва с ясни знаци. Очаквам всички мои другари, с които мисля, че не в конфронтация, може би с различни мнения, но бяхме номинирани, да покажем, да дадем знак за консолидация. Защото и вие, и аз виждаме, че Българската социалистическа партия има нужда и е готова за нея.
В кампанията ние ще трябва да потърсим подкрепата и на всички, които отричат вечната агресия и конфронтация и търсят националното съгласие. Ще потърсим подкрепата не само на членовете на Социалистическата партия и нейните симпатизанти, не само на представителите на левицата, но на представителите на всички, които се противопоставят на сегашния модел.
Уважаеми другарки и другари, аз мога и да водя битки и съм го показал. Аз имам ясни принципи и принадлежност и лоялност към идеи и също съм го показал. Аз се обръщам към вас и искам всички ние, не само конгресът, цялата партия, да застанем заедно, рамо до рамо на тези избори! Залогът за тях е пътят, по който ще върви страната ни през следващите години. Залогът е реабилитацията на демократичните идеи, на социалните идеи и на бъдещото на страната!
