Декларация на ПГКБ по случай 24 май

  Прочетена от председателя на ПГКБ Сергей Станишев     Само след няколко дни, на 24 май, във вторник, улиците на градовете и селата в България ще бъдат изпълнени с деца, техните родители, техните учители

Прочетена от председателя на ПГКБ Сергей Станишев

Само след няколко дни, на 24 май, във вторник, улиците на градовете и селата в България ще бъдат изпълнени с деца, техните родители, техните учители. Поводът разбира се е Денят на славянската писменост и култура - сигурно най- истинския, най- народния празник в България. Защото той не е създаден с укази, той идва от самата душа на българския народ.

Историята познава много държави в миналото - силни, могъщи империи, познава много завоеватели, но мнозина от тях са преставали да съществуват в историята на света, защото не са оставили трайна духовна следа. И това е разликата между тях и историята на българския народ и на българската цивилизация. Защото българската държава, още от своето основаване през 681г., е била силна държава, тя е водила успешни войни с Византия, с други страни. Но едва със създаването на славянската азбука, славянската писменост, от равноапостолите братя Св. Кирил и Св. Методий, България стана не само силна, велика, но стана и безсмъртна. Защото буквите, писмената, словото, българката култура са това, което дава истинската ценност, истинското съдържание на развитието на българската история. И ние българите сме деца на словото, на азбуката, на тези 30 знака, 30 букви, които създават и пазят нашата идентичност.

Благодарение на кирилицата нас ни има в историята и във времето - и в миналото, и в бъдещето. И винаги ще ни има. Защото освен нас българите, на кирилица пишат още 270 милиона души. Това е огромен принос на България, на нашия народ към световната цивилизация. И така е вече 1156 години. Последните думи, написани от ръката на св. Константин Кирил Философ са следните - „Не бях, бидох и съм во веки". Това важи и за българския народ.

Ние често търсим и водим политически спорове кой е първият европеец при нас. Отговорът е пред очите ни - това са Св. Св. Кирил и Методий, това са техните ученици Св. Климент, Св. Наум, Св. Гораст.

 Но разбира се в навечерието на 24 май не можем да не се обърнем към днешното състояние на българската просвета, на българската наука, на българската култура. Защото всяка година се прави своеобразна оценка на развитието на този ключов за нашата нация сектор. Трябва ли нашето настроение да е толкова празнично в този ден, в навечерието на 24 май? Разбира се в целия свят има криза - икономическа, социална. Тя нанася тежки удари върху всички държави. Но отговорните държави, започвайки от Америка, минавайки през европейските държави, Русия, Бразилия, в тези условия не намаляват финансирането на образование, наука, култура. Напротив - или увеличават това финансиране, или поне го запазват на нивата, които са били.

Министър-председателят на България много често обича да говори за модернизация на страната. Но разбира под модернизация единствено километри асфалт, обеми бетон. А истинската модернизация, която и в края на 19 век и в началото на 20 век направи България силна държава, минава през образованието. През достъпно, качествено образование, което може да направи българите конкурентноспособни. Това ли е политиката, която се води днес? За съжаление не!

Последното изобретение на премиера беше, че българските студенти трябва да бъдат заробени, да станат крепостни, да не могат да живеят и работят в чужбина. Само че българската държава, това правителство не може да им осигури работа тук в България, след като получат своето образование. Когато говорим за духовност, какви примери се дават? Когато българският премиер говори пред медиите и пред учениците в едно училище как в еди кое си място той се е бил със своите съученици. И после се учудваме защо има насилие в българските училища. Но разбора се това са само външни прояви на съдържанието. А какво е съдържанието?

ЕС прие стратегия „Европа 2020", която цели Европа да стане по- конкурентна, по- устойчива, на основата на интелигентния растеж, на основата на знанието. И изисква към всяка държава много сериозни инвестиции именно в образование, в наука, в развойна дейност. При нас върви точно обратният процес. Средствата за образование са намалени и то се намаляват две последователни години вече и са паднали на 3,4% от БВП. В предишния мандат за наука се заделяше като държавно финансиране почти 0,5 от БВП. Сега са 0,18. за какво говорим? Как ще развиваме нашата държава? Безкрайно тревожни са тенденциите за нивото на грамотност. 20% от учениците на 15 годишна възраст са под минималните европейски стандарти като знания и грамотност. 40% са под средните за ЕС. По този начин и с такава политика се обричаме на едно безкрайно затъване и изоставане. Това трябва да бъде ясно казано.

Особено тревожно е това, което се прави по отношение на финансирането на средното образование, държавните висши училища и БАН. От всички програми, които бяха въведени като допълнителни национални програми за финансиране на средното училище - и диференцираното заплащане, и извънкласната дейност, и много други - намалението е осем пъти. Единствената програма, която не е пипната, е програмата за закриване на училища. Това ясно показва посоката на движение на политиката на това правителство в тази област. Ако говорим за държавните висши училища, които са ядрото на българското висше образование, виждаме ясна диференциация и мачкане на Софийския университет, на УНСС, на всички водещи изследователски и образователни центрове за сметка на частните. Държавата се оттегля от своя ангажимент в тази област все повече и повече. Това няма как да не ни тревожи.

И накрая за БАН - една година това правителство буквално подлуди българските учени с различни намерения, квалификации, обиди и атаки. Говореше се за закриването на БАН, за феодалните старци, за това, че ядат народна пара без да произвеждат нищо. Накрая слава богу се отказаха от намеренията за закриване на БАН. Постигне се някакъв временен консенсус, успокоение. Но трябва да сме наясно, че щетата е нанесена. Всеки месец 60 души напускат Академията на науките. Научните работници, особено младите, по- кадърните заминават в чужбина. Защото не виждат перспектива за себе си тук в България.  нашата страна е на едно от първите места в света през последните две години по „изтичане на мозъци". Какво правим от тук нататък?

В този ден, в навечерието на 24 май, искам да се обърна към българските учители, хората от просветата, от образованието, от науката и да ги уверя, че независимо от трудните времена, през които минава България, които преживяват те, независимо от това, че понякога изглежда, че няма перспектива. Българският народ е преживявал всякакви периоди и е оцелявал, и се е развивал. Ще преживее - и българската просвета, и българското образование и наука -  политиката на правителството на ГЕРБ. Защото образованието винаги е било и е ценност за българите. Тази ценност ще бъде развивана. Коалиция за България ще прави всичко необходимо тя да се превърне в истински приоритет на българската държава.