Декларация на ПГКБ

  ДЕКЛАРАЦИЯ   На Парламентарната група на Коалиция за България Прочетена от председателя на ПГКБ Сергей Станишев       Поводът на декларацията пряко се отнася към министър-председателя

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

 

На Парламентарната група на

Коалиция за България

Прочетена от председателя на ПГКБ

Сергей Станишев

 

 

 

Поводът на декларацията пряко се отнася към министър-председателя. Защото на 1 април тази година, отговаряйки на въпрос на господин Георги Пирински по отношение на решението на правителството за присъединяване към пакта „Евро плюс" премиерът заяви - другата седмица да намерим удобно за вас време да ме поканите и да направя един отчет. Защото това е един изключително важен дебат. Минаха две седмици. Две седмици се опитваме да приканим парламента да покани премиера да организираме такива дебати по стратегически важен за България въпрос. Но няма никакво желание за това. Въпросът е - за какво беше това обещание на министър-председателя и за какво става въпрос в действителност.

На 24 март на път за летището премиерът информира парламента, че България е взела решение да се присъедини към пакта „Евро плюс". Какви са целите на този пакт? Какви са ангажиментите на България? В обществото ни има пълна мъгла за това какво следва за нашата страна от присъединяването към този пакт. Той се зароди като идея в резултат на финансовата нестабилност в ЕС, на проблемите на редица страни, които трябваше да бъдат спасявани - Става дума и за Гърция, и за Португалия, и за Ирландия. И се стреми към по- добра координация на икономическите политики, които до този момент са национална компетентност; към създаване на механизъм за макроикономическа и финансова стабилност на страните от Еврозоната. Стреми се към поемане на ангажименти от всяка една страна, която се присъединява към пакта и, поне на хартия, към по- висока конкурентоспособност на ЕС. Първоначалната идея на г-жа Меркел и на г-н Саркози беше действително скандална, защото тя подменяше изцяло начина на вземане на решение в ЕС от общностен към междудържавен, където основните решения за икономическата и финансовата политика на ЕС щяха да се вземат само в 17-те страни от Еврозоната, а останалите щяха да ги изпълняват. Да, сега има съществени промени, но недостатъчни.

През юни предстои окончателно  утвърждаване на съдържанието на този пакт и ангажиментите на всички страни. Процесът е изключително динамичен. Затова са нужни дебати в Народното събрание - за формиране на национална позиция, с която правителството да отиде и да заяви нашите позиции, ангажименти и резерви, ако е необходимо. И това е в изгода на правителството. Защото ако има решение на парламента, ще бъде много по- силна позицията на изпълнителната власт. Но господин Борисов не пожела да чуе тези думи и тази декларация на ПГКБ.

Досега правителството е заявило, че ще се присъединим, сигурно с мотива - да не ни заобикалят и да имаме някакво влияние върху решенията. Има резон в това. Но в този вид, в пакта „Евро плюс" няма баланс между макроикономически, фискални и социални цели. Не са отразени по никакъв начин особеностите на по- слабо развити икономически и социално страни - към тях спада България. Защото ние оставаме най- бедната страна и нашият приоритет трябва да бъде догонващо развитие - и на икономиката, и на доходите на хората. А това е стратегическа стъпка, която поема ангажименти, които ще изпълняват следващи правителства, не сегашното.

Какво следва от тази ситуация за България от пакта във вида, в който на този момент се дискутира и се уточнява? Първо - премахва се всякаква възможност за индексация на доходите, съобразно инфлацията. Всичко се обвързва с производителността на труда. Вие нали знаете, че това означава още дълги години да има политика на замразяване на доходите  и реално обедняване на хората - и работещите, и безработните, и пенсионерите. Това ли приема българското правителство? Предвижда се преразглеждане на възрастта за пенсиониране и ограничаване на ранното пенсиониране. Нали знаете какво означава това за българските граждани, при нашата продължителност на живота - че ще работят до края на живота и никога няма да получават пенсии голяма част от тях. Предвижда се единна данъчна основа, която засяга прякото данъчно облагане, корпоративния данък и данъка върху физическите лица. По този начин едно от малкото конкурентни предимства на България - ниското данъчно облагане - може да бъде отстранено, да бъдем принудени да го отстраним. Освен всичко останало, има неяснота за критериите по финансовите ангажименти. Да, както каза на първи април премиерът - те не са непосредствени за България, но предстоящи. И какви са критериите - че страна като България, която спазва финансова дисциплина, няма големи държавни дългове, ще трябва да гарантира със свой ресурс неразумната фискална политика на други държави в Еврозоната.

Затова нашата позиция е следната - напълно погрешно е да се смята, че излизането от икономическата криза на ЕС може да стане само с фискални мерки и с тежки финансови ограничения, които се налагат. В кризата пазарът показа своите несъвършенства. Пактът предлага някои разумни крачки в правилна посока за подобряване на икономическото управление на европейско ниво и по- голяма координация извън националните политики. Но той залага неамбициозни цели, не показва лидерство и не показва мерки за реална конкурентоспособност на ЕС, в това число на България.

Затова са ни нужни парламентарни дебати, които да формират национална позиция. И ние като държава трябва да настояваме пактът „Евро плюс" да бъде допълнен с целенасочени мерки за създаване на работни места, технологична модернизация и със силни социални мерки и политики.

Настояваме българското правителство сериозно да преработи проекта за Национална програма за реформи. Тя е същността на политиката на държавата до 2015г. - икономическа, социална и др. Тя трябва да включва мерки за ускорено нарастване на производителността на българската икономика, с акцент върху иновациите, образованието и квалификацията на работната сила и разбора се  - сближаване на доходите. Ако това не се случи, има реална опасност България да претърпи тежки загуби от прилагането на политиките на пакта „Евро плюс", към който се присъединяваме със затворени очи. Да не говорим за това, че обещанието на липсващия сега министър-председател от лятото на 2010г. гласеше, че за три години политика, която прави ГЕРБ ще направи България средноевропейска държава. При тази политика, която се залага и в Националния план за реформи, и в пакта „Евро плюс" има съвсем реална опасност това да се окаже пълна измама на управляващата партия ГЕРБ.