Кога едно евро работи повече?

  Колко струва едно евро, ако то бъде похарчено от общите пари на ЕС и колко, ако то се вземе от националната хазна? Тази тема ще обсъждат днес  евродепутатите от Групата на социалистите и демократите (С&Д), в рамките на конференция, посветена на темата за европейската добавена стойност в Европейския парламент в Брюксел

 

Колко струва едно евро, ако то бъде похарчено от общите пари на ЕС и колко, ако то се вземе от националната хазна? Тази тема ще обсъждат днес  евродепутатите от Групата на социалистите и демократите (С&Д), в рамките на конференция, посветена на темата за европейската добавена стойност в Европейския парламент в Брюксел.

ЕП възложи на Европейската комисия да направи точната оценка до края на годината, но вече е ясно, че в някои политики като екология, транспорт, енергетика и политика на сближаване, усвояването на европейски средства за съвместни проекти между държавите-членки е по-полезно от финансирането на подобни проекти от националните бюджети.

Големите печеливши от т. нар. "европейското евро" са граничните и периферните райони и държави, които най-често са и по-бедни и изостанали.

"Заради кризата в момента, се вижда, че особено у големите държави има отчетлива тенденция да гледат на общите пари през собствената си призма. От подобно развитие България няма полза", заяви българският евродепутат Ивайло Калфин, който е докладчик за Групата на С&Д за европейската добавена стойност.

Той предупреди, че инициативи като пакта за конкурентноспособност, както и допълнителната бюджетната координация, които ще важат само за страните от еврозоната, обричат държави като нашата да останат в европейската периферия, а българските граждани - втора категория европейци.

Друг проблем на България е изоставането в усвояването на европейски средства и липсата на готови проекти именно по екологични и транспортни проекти, които биха донесли на страната най-голяма добавена стойност, посочи още Ивайло Калфин.

Забавянето в тъкмо в тези области стана причина и за критичното писмо на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу до българското правителство през декември. В него той изрази тревога, че усвояването на средствата в сектор транспорт и сектор води по Оперативна програма "Околна среда" не върви с нужното темпо. Като незадоволителен беше определен и напредъкът по програма "Транспорт".

По данни на Европейската комисия България изпреварва само Румъния и Италия по усвояване на парите за развитие по структурните фондове в ЕС. С договорирани едва 15,5% от средствата до 2013 г. страната е с цели 20% на сто от европейските отличници Ирландия (36,2%), Естония (35%) и Литва (34%). С това представяне София се нарежда сред държавите-членки, които се представят зле, т.е. които са успели да усвоят под 20 на сто от предвидените за тях средства през първите три години от програмния период. Брюксел е заделил 9,4 млрд. евро за България по структурните и кохезионни фондове до 2013 г.

Ивайло Калфин ще води днешния дебат в Брюксел за най-добрите практики за използване на европейската добавена стойност. В конференцията ще участва и бившият вицепремиер и настоящ депутат Меглена Плугчиева. Според нея в кризисните времена националните правителства само ще имат полза от по-ефективното използване на европейските фондове и на възможностите за  финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), ЕБВР и Световната банка. Според Меглена Плугчиева, за да може да бъде постигната по-висока усвояемост от еврофондовете е важно да се опростят процедурите за управление на европейското финансиране. Като пример за европейска добавена стойност тя  посочва новата стратегия на ЕС за развитието на районите по поречието на Дунав. По него страните край реката могат да кандидатстват за проекти до 100 млрд. евро и да разчитат на допълнително около 17 млрд. от ЕИБ до 2013 г. за подобряване на бизнессредата, за заетост, за екология и за подобряване на корабоплаването по най-голямата европейска река.

Темата за европейската добавена стойност е изключително актуална за бъдещето на ЕС. В момент на икономическа и финансова криза и на плануване на следващия финансов период на развитие на съюза, както за и постигането на целите на Европа 2020, е от първостепенна важност определянето на ясни приоритети и координиране на план за постигането им.