Стратегията за сигурност не дефинира какво е национален интерес

      Изкаване на председателя на ПГКБ Сергей Станишевпри обсъждането на проекта на Стратегия за национална сигурност   Много би ми се искало този фундаментален документ на българското Народно събрание, на българската държава да бъде приет с консенсус

Изкаване на председателя на ПГКБ Сергей Станишевпри обсъждането на проекта на Стратегия за национална сигурност

Много би ми се искало този фундаментален документ на българското Народно събрание, на българската държава да бъде приет с консенсус. Защото без съмнение, една стратегия за национална сигурност, за да бъде работеща, действена, се нуждае от максимално широка политическа и обществена подкрепа. В противен случай всеки един документ, дори от нивото на Стратегия за национална сигурност, ще си остане един документ без конкретни последици.

         Ще започна с това, което е хубаво в Стратегията, защото без съмнение тя има своите достойнства. Първото е, че след 1998г. и приемането на Концепцията за национална сигурност, ние нямаме осъвременена доктрина на държавата, стратегия за това кои са основните ценности, цели, приоритети и политики, които да гарантират националната сигурност в нейното разнообразие в един свят, който се промени от 1998г. изключително бързо, бих казал драстично в много отношения. Затова е важно да има такъв документ. Позитивното е също така, че в Стратегията не се отричат усилията на българската държава, на българските институции в предишни периоди - и стратегията, подготвена през 2005г., и тази, която беше приключила през 2008г. Върху тях се стъпва в самия документ и той се доразработва и развива. Искам да обърна внимание и да отдам дължимото на хората, които са работили непосредствено в екипите, работещи по Стратегията - че действително имаше добра воля за консенсус и за отчитане на немалко от препоръките и на гражданското общество, и на експертите, и на политическата опозиция.

По време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност от името на ПГКБ заявих принципна подкрепа за Стратегията, търсейки именно този консенсус и търсейки именно доброто начало, което е важно за България, търсейки единението. Впрочем, беше интересно, че най- лоялният партньор на ГЕРБ партия Атака тогава изобщо не участваше в обсъждането. Синята коалиция, която в този момент подкрепяше правителството, заяви въздържание.

Разбира се може да се говори доста надълго по съдържанието, отделните теми, структурирането на стратегията, това, което липсва. Ще се постарая да бъда кратък. Положително е, че за първи път се поставя  гражданинът в центъра на политиката за сигурност и се открояват  възможностите на неправителствения сектор. Това не се е случвало в България. Включени са и нови нетрадиционни елементи на националната сигурност - сред тях икономически, финансови, социални, правосъдни. Има доразвиване и на традиционните неща, свързани с разбирането за национална сигурност. Може да се отправят едни или други критики по структурирането, защото разбира се според мен не дотам сполучливо е разделението на условията на външни и вътрешни. Те са все повече взаимно преплетени. Биха могли да се групират като глобални и регионални и оттам вече да се мине към вътрешно национални.

 Направен е опит за формулиране на българските национални интереси. Тук има една сериозна слабост в Стратегията -  че няма ясна дефиниция за това какво е национален интерес. И няма критерии за разделението и категоризацията на едни като жизнено важни, а други - като други важни интереси. Би трябвало да има много по- ясна визия за Стратегията за национална сигурност, за това на каква икономика се гради сигурността на България. Бих обърнал внимание, че по същество липсва визия за сравнителните конкурентни предимства на България както в ЕС, така и в по- широк глобален контекст. Напълно по същество се пренебрегва обстоятелството, че България трябва да прилага общите политики на ЕС, но не само това - да участва активно на основата  на своите национални интереси във формирането на общите европейски политики. Това остава на чисто декларативно ниво.

Бих обърнал внимание с тревога на това, че твърде бегло и повърхностно се спира Стратегията върху състоянието на нацията, демографските тенденции, семейството и обществото и неговото положение и редица други проблеми. Но аз бих казал, че всичко това са слабости, които могат да бъдат преодолени.

Но същностната причина Коалиция за България да не може да подкрепи Стратегията за национална сигурност, това е разминаването между ценностите, целите, приоритетите и политиките, които са формулирани и заложени в Стратегията за национална сигурност и практиката на българското правителство, водено от ГЕРБ. Това е причината. Защото ако духът на Стратегията по никакъв начин не се отразява в действията на правителството, какво всъщност приемаме? 30 страници общи разсъждения. Нека бъда конкретен. Сред общите предложения, когато се говори за принципи на политиката за национална сигурност, един от първите принципи е доверието между държавните институции и сътрудничество с частния сектор, неправителствените организации и гражданите. Има ли го този подход? Някой сериозно ли го твърди? За какво доверие може да се говори, когато за един никакъв повод беше инициирана идеята за импийчмънт на президента на републиката. Щяхме да станем за резил. Говорим за доверие между институции.

За какво доверие може да става дума, когато всяко недоволство, всеки граждански протест - било то браншови, било то на отделни съсловия - се обявява едва ли не за саботаж и за дестабилизиране на държавата. Когато говорим за националните интереси, на първо място сред жизнено важните интереси е посочен - гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата. Дайте да хвърлим поглед върху това какво се случва извън тази зала. Може ли да говорим за истински свободи на гражданите, за техните права, след като цари една атмосфера на използване на СРС-та като основен инструмент в държавното управление. Това е сериозен и реален проблем. Огромно разминаване между декларираното в тази Стратегия.

Може ли да говорим за благосъстоянието на гражданите, когато в продължение на вече 18 месеца, освен приоритета макроикономическа и финансова стабилност, изобщо в политиката на правителството липсва социалният приоритет - ангажираността към доходите и благосъстоянието на гражданите. Можем ли да говорим за реализацията на този национален интерес? Можем ли да говорим за преодоляване на негативните демографски проблеми в тези условия - когато през 2009г. със семейните помощи хората можеха да си купят над 20 литра мляко, сега могат да си купят 15.

Аз поставям принципния въпрос, колкото и да са недоволни управляващите, какво е взаимодействието между Стратегията, която се иска да се приеме с консенсус и реалната политика и поведение на правителството и на управляващите. Липсва тази връзка, те са в противоречие, в сблъсък.

Бих могъл да коментирам още много елементи, които говорят за принципно разминаване между благородните цели, които са формулирани в Стратегията и практиката. Това е основна причина, поради която ПГКБ не може да подкрепи предложения за обсъждане в Народното събрание проект. Ние ще гласуваме въздържали се, отчитайки усилията на много експерти.

Искам да кажа на мнозинството - неглижирането на демократичното право на опозицията за критика също е част от тази среда, която налагате, създава конфронтация в българското общество. С такава политика никаква стратегия не може да бъде успешно реализирана.