ЕП поиска повече средства за страните-кандидати за членство в ЕС от Западните Балкани

  Европейският парламент поиска повече европейски средства да се инвестират в страните-кандидати за членство в ЕС от Западните Балкани

Европейският парламент поиска повече европейски средства да се инвестират в страните-кандидати за членство в ЕС от Западните Балкани. Това послание се съдържа в приетия днес доклад на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Ивайло Калфин за новия мандат на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). По идея на българския евродепутат средствата за финансиране на проекти в страните от Западните Балкани се увеличават до 9,2 млрд. евро за периода до 2013 г. вместо 8,7 млрд, както искаше първоначално от Европейската комисия. ЕИБ ще може да предоставя и повече кредити на собствен риск за държави-кандидати за ЕС.

"През последните години по искане на съвета финансирането за страните кандидатки и за държавите от Средиземноморието беше засилено и заложените средства вече са на изчерпване. Ако искаме банката да е в състояние да продължи работата си тези региони със същата интензивност и пред следващите години, ЕС трябва да положи допълнителни усилия да подкрепи икономиките в Западните Балкани и в Северна Африка", коментира след вота Ивайло Калфин, основен докладчик на Европейския парламент за ЕИБ.

ЕП одобри и допълнителни 1 млрд. евро в подкрепа на реформите в държавите от Северна Африка. Известно увеличение на таваните е заложено и за някои държави от Източна Европа, Русия и Южен Кавказ, както и Азия. ЕП одобри и предложението на ЕИБ да не работи в Беларус.

В резултат бюджетът на ЕИБ за работа в страните извън ЕС до края на 2013 г. беше завишен до 29, 567 милиарда евро, спрямо първоначалното предложение от 27,8 млрд. евро. Два млрд. от сумата ще бъдат целенасочено отпуснати за проекти за борба с последиците от климатичните промени. По този начин евродепутатите потвърдиха разширяването на мандата на банката към дейности, които досега не се покриваха.

ЕП подкрепи и предложенията на Ивайло Калфин за ориентиране работата на ЕИБ към изпълнението на целите на външната политика на ЕС. Акцент в развиващите се страни ще бъде намаляването на бедността, насърчаването на устойчивото развитие и на дребния бизнес; в страните кандидатки - предимство ще се дава на проектите по политиките за догонване; в Средиземноморските - за изграждането на морски и пътни магистрали, срещу замърсяването, за гражданска защита и за изграждане на слънчеви централи.

Европейските депутатите одобриха и предложението на българския евродепутат  за въвеждане на граждански контрол в работата на ЕИБ чрез включването на неправителствени организации и местните власти в оценката на проектите. За първи път в историята на банката оценките за въздействието върху околната среда, устойчивото развитие, защитата на човешките права и рисковете от конфликти ще бъдат включени сред критериите за подбора на проекти за финансиране.

Мандатът на ЕИБ, която е изцяло собственост на страните членки на ЕС, изтича през октомври. Затова трябва да бъдат определени нови приоритети за работата й, условията за отпускане на заеми и бюджет до 2013 г.

ЕИБ работи от 1963 г., като един от инструментите за реализиране на външната политика на съюза, но принципите, от които се ръководи са същите като на всяка инвестиционна финансова институция. В момента 10% от операциите на банката се осъществяват в страните кандидатки (Турция, Хърватия, Македония и Исландия), в Азия, ЮАР, Латинска Америка, в съседните на ЕС страни от бившия Съветски съюз, в Северна Африка и Близкия изток.