Декларация на Парламентарната група на Коалиция за България

  На 20 януари тази година Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим

На 20 януари тази година Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата е избрана заради деня, в който са изпълнени смъртните присъди на регенти, министри и депутати, произнесени преди това от Първи състав на Народния съд.

Смъртта, особено насилствената, на всеки човек, както и да се оценяват неговите действия и неговата вина приживе, е трагичен акт, поне за неговите родственици, близки и съмишленици.

За мотив на приетото решение е послужило предложението на двама български президенти. Те твърдят, че този момент поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. Колко невярно и изопачено представяне на българската история, и то от двама души, получили от българските граждани честта да олицетворяват единството на нацията! Началото на кървавите репресии в България не е нито 9 септември, нито 1 февруари.

Насилието, включително по политически причини, е спътник на човешката история. В това отношение отличителното на Втората световна война са нейните мащаби и огромният брой  жертви. Три пъти през ХХ век България се оказваше агресор и победена страна. Поради всичко това трябва да разберем и последващите жертви - в някои случаи неоправдани, но обясними. Но защо да се изненадваме, след като през 2000 г. Народното събрание прие закон, който обявява цял период на новата българска държава за престъпен!

Нашата история, а и не само тя, е белязана от множество примери на насилие. Десетилетия преди 9 септември 1944 г. за дълги периоди България е в състояние на гражданска война. Но няма друг случай, както е в годините преди тази дата, по силата на нормативен акт едни българи да получавали пари за главите на други българи. Сигурно и това ще оправдаете от позициите на антикомунизма и пазарната икономика. А сме готови да забравим, че в много български семейства има пострадали и от двете страни. Редица потвърждения за това ще открием и в тази зала.

Преди малко обсъждахме действията на властта около една евентуална лекарска грешка. Но сме готови да пренебрегваме, че последствията от умишлените грешки на политиците засягат много повече хора, понякога с фатални последици и за самите тях.

През 1941 г.  българското представителство с аплодисменти и викове "Ура!" обяви война на държавите от антифашистката коалиция. Като недомислие, пренебрежение или по друг начин трябва да оценим над хиляда жертви само от бомбардировките над София и Враца и пламтящия град?!

Драган Цанков и Стефан Стамболов са били свирепи политически противници приживе, но това не пречи днес в София да има улици на тяхно име. Има булеварди "Г.М. Димитров" и дори "Мария Луиза". Но вече няма улица "Георги Димитров", въпреки че неговото място в българската и европейската история е много по-значимо. А ако търсим прегрешения, те не са чужди на нито един от двамата Димитровци, особено на първия.

Колко дни на почит към жертвите да обявим?! Добре, на тези на комунистическия режим вече има. Но кой според правителството е българският ден на загиналите в антифашистката съпротива?! Кой е денят на подложените на унижение български турци или на най-голямата група пострадали през последните години - жертвите на тежки криминални престъпления, извършителите на много от които поради слабостта на българската държава остават неразкрити или ненаказани?!

Очевидно българското правителство влиза в ролята на пристрастно едностранчив историк, който използва отминалите събития за целите на политическата конюнктура. Ако вървим по този път, може би в България трябва да се изгради Монумент на самоунижението и преклонението пред всички велики сили. Така ще можем винаги да оправдаваме днешните провали с минали грешки и прегрешения.

Да, ние се нуждаем от помирение с историята и от национално съгласие днес. Но това може да направи само ден на почит към хората, пострадали заради своите идейни и политически убеждения, независимо какви са били те и кога са се случили. Един ден трябва да отменим отбелязаното решение на правителството и да потърсим такава обединяваща дата. Това ще стане.