Управляващите водят целенасочена политика за подчиняване на медиите

Янр 31, 2011 Новини БСП 0 1183

Свободата на медиите е една от фундаменталните ценности в Европейския съюз, без които той не може да съществува

Свободата на медиите е една от фундаменталните ценности в Европейския съюз, без които той не може да съществува. Това каза председателят на НС на БСП и на ПГКБ Сергей Станишев на дискусия на тема: „Обективността на медиите и медийното законодателство". Лидерът на БСП изтъкна, че е налице тревожна тенденция по отношение на свободата на медиите в целия ЕС и за първи път ЕП се занимава с медиен закон на страна членка на съюза - Унгария. Станишев отбеляза, че подобни идеи са се появили и в България. Пример е идеята на управляващите за нов закон за клеветата, която от ГЕРБ аргументират с твърдението, че „не може да плюеш институциите безнаказано". По думите на председателя на БСП, очевидно любовта от първите месеци на управлението се изпарява и се чувства известна нервност от страна на управляващите.  

Сергей Станишев отбеляза спада, който страната ни отбелязва по отношение на свободата на медиите в класацията на „Репортери без граници" - България е паднала от 58-мо на 71-во място по този показател. Според лидера на БСП, е налице монополизация на медийния рекламен пазар, както и при разпространението на печатните медии. Други проблеми са свиването на рекламния пазар, натискът и опити за политическа цензура, както и влиянието на обществените настроения. Станишев отбеляза, че журналистите изпитват натиск и от страна на собствениците и техните икономически интереси.

         Председателят на БСП изтъкна, че подслушването се превръща в масиран феномен в България и само за една година има 20 000 СРС-та. Обезпокоително според Станишев е и изказването на главния  секретар на МВР, според който няма нищо лошо да се подслушват журналистите. Лидерът на БСП постави и друг въпрос: „Ако това, което шефът на митниците обяснява във вътрешната комисия на парламента -  че на него му е бил готвен сценарий от страна на държавни служби с цел негово дискредитиране, с бандитски методи - дали може един журналист да бъде защитен при подобен сценарий?". Лидерът на БСП постави и въпроса  за голямото търсене на жълтите медии, които са превърнати в инструмент за формиране на обществено мнение.

Станишев каза още, че въпреки усилията да бъдат подчинени медиите, което по думите му е целенасочена политика на управляващите, интернет пространството много трудно може да бъде манипулирано. То се превръща в пространство за формиране на независимо гражданско обществено мнение. Според лидера на БСП, социалните мрежи имат все по-голяма роля, но те не са достатъчни за формиране на свободни медии.

Председателят на социалистите напомни изказване премиера Борисов, според който медиите работят в изключително комфортна среда и попита за позицията на журналистите. Станишев постави няколко въпроса в дискусията: „Как трябва да се защити обществената роля на медиите - по отношение на държавните и частните медии? Как да се защити свободата на журналистите? Достатъчен ли е като инструмент етичният кодекс? Как трябва да се организира журналистическата гилдия, за да бъдат защитени журналистите? Как медиите виждат предстоящата роля в изборите?"

„Интересен е моментът - до колко остана място за сериозна журналистика в България, тъй като чалгата в политиката се превърна в чалга в журналистиката", коментира Петър Курумбашев. Според него, хората, които искат да се занимават с чиста журналистика, почти доказано не са поощрявани. За съжаление, тези, които се стремят към обективност, са на път да се превърнат в медийни самотници", каза още той. Курумбашев постави въпроса дали обществените медии имат нужда от отделен закон. По думите му, сега действащият медиен закон се е превърнал в „индианско одеяло" от поправки. Според него трябва да има специален закон за обществените медии, в който да се запише тяхното финансиране и да им се постави определена държавна задача срещу получаваните средства.

Според евродепутата Илияна Йотова, час по-скоро в закона трябва да залегне идентичността на собствеността на електронните медии в България. Тя определи като тревожен фактът, че дискусията за подслушванията не е в гражданското общество. Йотова обяви, че през втората половина на февруари ще има сериозна дискусия в Страсбург във връзка със защитата на човешките права, личните данни, намесата на специалните служби и опита за борба с политически опонент с тайни средства.

 „Медиите трябва да бъдат независими, с позиции, неудобни за управляващите, за да се разровят в сенчестите места", заяви Марк Майнардус от фондация „Фридрих Еберт". Той изтъкна, че свободата на медиите е свързана с яснотата по отношение на собствеността. Друг важен въпрос, според Майнардус е достоверността на източниците на информация и тяхната конфиденциалност.

Според социолога Андрей Райчев е важно да има прозрачност както по отношение на собствениците на медии, така и за финансирането им. По думите на Райчев, е необходимо да се формира синдикат на журналистите. Милен Вълков - председател на Съюза на българските журналисти коментира, че журналистическата гилдия има нужда от синдикална организация, но в България нормативно не съществува тази възможност. Много от собствениците на редица авторитетни издания забраняват членуването в нашия съюз, каза Вълков.

Според Бойко Станкушев е жизненоважно журналистите и политиците да се събират и да говорят. „Това е изключително полезно за здравния статус на медиите. Защото статистически погледнато, българският журналист е най-преследваното животно на Стария континент", допълни той.

Светлана Шаренкова и Валерия Велева поставиха въпроса за жълтите медии и необходимостта те да излязат „на светло". Според Велева, в страната ни има пречки да се развива сериозна разследваща журналистика. По думите й, има връщане назад на сетивата на гражданското общество по отношение на властта и даде пример със скандала с подслушването.

Величко Конакчиев заяви, че българската журналистика е в криза. В изказването си Диана Янкулова сподели с участниците, че сега не е времето за промени в закона за радиото и телевизията, тъй като управляващите няма да се отнесат с приятелски чувства към медиите, които отразиха всичките им скандали. Обръщайки се към Георги Лозанов тя заяви: „Не бързайте чак толкова с приемането на медийния закон. Дори цензурата претърпя своята еволюция".

Председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов обяви, че предстои да биде внесена в Министерски съвет концепция за написване на нов медиен закон.