Зърнена криза има

Янр 30, 2011 Новини БСП в медиите 0 1449

  Интервю на члена на ИБ на НС на БСП и председател на МО в БСП Явор Гечев в „Неделя 150" на БНР: Водещ: Явор Гечев, член на ИБ на НС на БСП

 

Интервю на члена на ИБ на НС на БСП и председател на МО в БСП Явор Гечев в „Неделя 150" на БНР:

Водещ: Явор Гечев, член на ИБ на НС на БСП. Добър ден.
Явор Гечев: Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Водещ: Излязохме с изявления по този повод, в които казахте - има зърнена криза, това звучи страшно и не само, за зърното, за хляба реагирахте. Защо?
Явор Гечев: Страшно си е. Защото, как да ви кажа? Слушах малко от разговора на заместник-министърката, мен ми се струва, че в Министерството на земеделието продължават да не знаят каква е ситуацията и не само със зърното.
Водещ: С олиото?
Явор Гечев: И с олиото в крайна сметка и с всички тези стратегически култури, които са от първа жизнена необходимост за България.
Водещ: Тютюн...
Явор Гечев: Тютюнът, включително. И винаги съм казвал, че сектора „Земеделие" е един от най-горещите в България поради факта, че над 20% от българите пряко се занимават със земеделие. И когато в отрасъла я няма държавата, тогава става страшно.
Водещ: Ядем хляб, а не СРС-та, това е истината.
Явор Гечев: Така е, в крайна сметка всеки яде и оттам идва важността на отрасъла, който е силно подценен в България.
Водещ: Добре де, но има ли криза - зърнена, хлебна, ценова?
Явор Гечев: Криза има и то от всичките, които изредихте и ще ви кажа защо? Не може да се казва, че има кой знае какви проблеми, ще ви кажа защо? Защото в крайна сметка сме член на световния пазар.
Водещ: И член на Европейския съюз (ЕС).
Явор Гечев: И член на Европейския съюз (ЕС). Тоест, зърнените кризи, познати досега, няма как да се случат в България, кризите опират до ценови такива. Защото винаги можем да внесем пшеница, но въпросът е...
Водещ: Все пак въпросът е на каква цена.
Явор Гечев: Именно. В момента сме в критичен зърнен баланс. Ще ви кажа защо стана така? стана така, първо, защото Министерство на земеделието объркаха сметките колко зърно ще бъде произведено в България и колко от него ще бъде годно за производство за хляб. Към момента 1 600 000 тона пшеница са изнесени вече от България. по наши сметки Министерство на земеделието продължава да бърка колко зърно има годно за консумация, за производство на хляб в България. По наши сметки, то е 350 тона.
Водещ: Това достатъчно ли е?
Явор Гечев: Ще ви кажа само, че месечната консумация на пшеница за хляб и хлебни изделия, е между 80 и 90 хиляди тона. Което значи, че в България има пшеница за максимум, три до четири месеца.
Водещ: Ако е така, думата криза, може би, става, за съжаление.
Явор Гечев: За съжаление, е така. На всичкото отгоре ще ви кажа, че... Аз прозирам и малко по-дълбоки неща в цялата история, ще ви кажа защо. Защото в тази година се случиха няколко неща много стратегически. Всичките преференции, които имаха земеделските производители по отношение на земеделското производство, да речем, акцизите на горивата, да речем директните плащания, всичко беше отнето. Най-вероятно госпожа Боянова не знае, защото тя е юрист по професия, но аз съм агроном по професия и да й кажа, че 30% от себестойността на пшеницата се получава точно от горивата.
Водещ: 30%?
Явор Гечев: Нормално е тези отрязани преференции от страна на държавата да се начисляват на себестойността. Не са виновни производителите в крайна сметка, а е отговорна безотговорната политика на самата държава. Преди около две седмици госпожа Корнелия Нинова, депутат от Коалиция за България, зададе един въпрос на министър Найденов. Той следваше логиката на това, че министър Дянков пусна едно писмо до Държавен фонд „Земеделие" и каза - който земеделски производител има задължение към държавата, той няма да получи директни плащания и забележете, и европейски такива. Ние го питахме един елементарен въпрос - колко от земеделските производители имат задължения към държавата? Цифрата е 45 000. Честито на тези 45 000 бенефициента.
Водещ: Различни размери, 45 000...
Явор Гечев: 45 000 хора, земеделски производители няма да си получат задълженията. Това никога не е правено. На всичкото отгоре това води, как да кажа, до вторична криза, още една в отрасъла. И не се учудвайте, че от всички земеделски групи, практически, почват да стачкуват. Тази година е по-добра по отношение на пшеницата. И си спомняте, че министър Дянков и министър Найденов гордо казваха - износът е положителен и той в голямата си част се дължи на износа на зърно. А сега какво става? Изнасяхме зърното на цени около 420 лева за тон. Ами, да ви кажа, че в момента има кораб на пристанище „Варна", който практически разтоварва пшеница, което значи, че наистина сме в потенциална зърнена криза, щом вече се налага внос. Пазарните цени, на които вече се продава зърното от вноса, са 520 лева на тон. И сега сметнете малката равносметка какво излиза това на държавата и защо са високи цените на хляба? Всички знаем, че износът е освободен, в крайна сметка, от плащането на ДДС.
Водещ: Да.
Явор Гечев: А в момента ДДС-то се плаща и то върху вносната пшеница и то 520 лева на тон. Как няма да са високи цените на хляба?
Водещ: Е, тогава ще стават и по-високи.
Явор Гечев: Ще стават и по-високи. В бранша има една формула, която е световна. Може сам да сметнете какви нива на хляб ще достигнат в България. Формулата е лесничка и тя е 1:2:4.
Водещ: Да, знам я.
Явор Гечев: При положение, че в момента пшеницата се търгува над нива 500 лева на тон, сами сметнете. В момента хляба е 1.45, аз си мисля че той ще гони нива от два лева.
Водещ: Не е добре.
Явор Гечев: Ще ви кажа и това, което заместник-министър Боянова каза, че интервенциите на пазара се правят само при ниски нива на пазара. Това е абсолютна глупост. Интервенциите на пазара се правят тогава, когато има криза. Два са начините са държавата да влияе върху зърненият баланс и върху цените. Единият, по-слабият метод, по-слабата мярка, това е през Държавен фонд „Земеделие", наистина през интервенциите на пазара. Но ще ви кажа, че Държавен фонд „Земеделие" през цялото време изкупуваше пшеница на нива от 260 лева при пазарни стойности от 420. Сами разбирате, че такава интервенция, благодаря. Другият начин е чрез държавния резерв, който нивата му все още не се знае какви са. Но направи се една много голяма глупост и ще ви кажа защо се направи. Значи, при положение, че Русия, Украйна затвориха собствените си пазари, не беше проблемно България също да го затвори, за да осигури зърнения си баланс. И тогава вече, при частично затворена икономика на България и забранен износ, тогава можеше да се освобождават количества от държавния резерв, както и самият държавен резерв да се намеси в изкупуването на пшеницата. Но това също не беше направено от държавата.
Водещ: Темата явно не е приключена.
Явор Гечев: Съвсем не е. И тя продължава на много бързо обороти и жалкото е едно, че според мен Министерството на земеделието се държи страхотно неадекватно и имам чувството, че единственото място, където министрите и заместник-министрите от Министерство на земеделието са виждали почва са саксиите в Министерството на земеделието, което става страшно. Същото стана и с прословутите стандарти, които само качиха цените. Знаете ли над...
Водещ: Говорите за „Стара планина"?
Явор Гечев: За всичките - за киселото мляко и за „Стара планина".
Водещ: Така ги наричат.
Явор Гечев: Всъщност тази агенция за храните, знаете ли, че ще ви е интересно да знаете, че в нея няма нито един технолог. Защото...
Водещ: Едно изречение, може би...
Явор Гечев: За тютюна.
Водещ: А по тютюна и за Агенцията...
Явор Гечев: Всъщност хронологията е почти същата, само че с малко изключения. Министърът на земеделието поиска включване на 70 млн. в държавния бюджет и той беше отрязан от министъра Дянков и съответно от министър-председателя. Тоест, предпоставки за това, което се случва, имаше преди две-три години.
Водещ: Предизвестено, така ли?
Явор Гечев: Но знаете ли, да се опитам да пророкувам нещо във вашето студио. Април месец ще има масови стачки и то тук, в София.
Водещ: На?
Явор Гечев: На земеделски производители. Просто много станах секторите. Аз ви гарантирам, че и млекопроизводителите не са по-добре. Още повече, че в момента става ясно това, което предупреждавахме...
Водещ: Защо април?
Явор Гечев: Защото тогава ще се натрупат прекалено много проблеми - първо, с директните плащания, след това за тези 45 000 човека, които ви казах, ощетени от министър Дянков. Директните плащания няма да тръгнат, там има сериозни проблеми в Държавен фонд „Земеделие" - няма ортофотоснимките, няма на каква база да се плаща. Тютюнопроизводителите няма да бъдат оправени толкова лесно, според мен.
Водещ: Тютюнопроизводители, млекопроизводители...
Явор Гечев: Така е. Най-вероятно април ще има голяма ескалация на нещата.
Водещ: С две думи само, ще я бъде ли Агенцията по храните?
Явор Гечев: Тя не изменя нищо ново, разбирате ли? В България стана един ореол, че земеделците нямат никакъв глас, всичко е ветеринари. Ветеринарите би трябвало да си гледат шапа, но те и това не гледат. Знаете ли, в Пловдив има един уникален университет за България, който се казва Университет за строителни технологии. Ами, няма нито един технолог в тази агенция.
Водещ: Разбрах, на тези тема ще говорим и по-нататък и с министър Мирослав Найденов. Благодаря ви. Явор Гечев.
Явор Гечев: Благодаря и аз.