Трябва да защитим демократичната и социалната държава, да запазим България и да й дадем перспектива

  Управлението на ГЕРБ се превърна в анекдот     Трябва да защитим демократичната и социалната държава, да запазим България и да й дадем перспектива

Управлението на ГЕРБ се превърна в анекдот

Трябва да защитим демократичната и социалната държава, да запазим България и да й дадем перспектива. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев пред делегатите на 47-ия Конгрес на партията. Лидерът на социалистите изтъкна, че все повече хора снемат доверието си от  ГЕРБ заради провежданата от тях политика, особено в икономическата и социалната сфера. „Сравненията между онова, което правихме ние и това, което се върши сега, са в наша полза", заяви Станишев.

Председателят на БСП беше категоричен, че по-безхарактерно правителство България не е имала. „Управлението на ГЕРБ се превърна в анекдот. И щеше да е смешно и забавно, ако не беше толкова страшно като последици за страната и за хората", отбеляза лидерът на БСП.  По думите му управлението на ГЕРБ е опасно за държавата, демократичния и правовия ред, гражданските свободи и права. Станишев напомни, че въпреки многократно обявявания край на кризата, тя се задълбочава и се превръща в тежка социална криза. Лидерът на БСП изброи видимите резултати от управлението на правителството - икономически срив, увеличение на бедността и безработицата, обезлюдяване на множество общини. „Това е главната причина да поискаме правителството на Борисов да слезе от сцената предсрочно. Но няма как да привлечем на наша страна мнозинството от избирателите, ако не обявим алтернативното си виждане за политиката и не се подготвим добре и в кратки срокове за предстоящите избори", заяви Станишев.

            Председателят на БСП определи като съдбовен залога на предстоящите избори. Станишев изтъкна, че само БСП измежду демократичните партии е способна да спре похода на ГЕРБ към овладяване на всички власти. Лидерът на социалистите предупреди, че ГЕРБ полага систематични усилия да насади масов страх - страх от загуба на работа, страх от преследване, страх от какво ли не - от клевети, от това, че и имената на кандидати на БСП ще бъдат омаскарени несправедливо. „Но който го е страх от Борисов, да не влиза в гората!", заяви Станишев. Той беше категоричен, че левицата ще се противопостави на клеветническите и манипулативни кампании на ГЕРБ.

По повод предстоящите президентски избори, Сергей Станишев подкрепи предложението да се проведат вътрешнопартийни избори за кандидат-президент на БСП. По думите му този механизъм не може автоматично да бъде прехвърлен към местните избори и номинирането на кандидати за кметовете. „Водещо следва да бъде убеждението, че там, където кандидатът е безспорен обществен фаворит, той трябва да бъде кандидат на БСП. Разбира се, всеки кандидат за кмет и съветник трябва да бъде внимателно преценяван по ясни критерии - избираемост - на първо място, авторитет в местната общност, човешка почтеност и политическа коректност", заяви Станишев.

По повод на евентуалния президентски проект, лидерът на БСП заяви:  „Нормално е да партнираме и с партии, обединения и инициативи на граждани, които споделят отрицанието на ставащото днес в страната и имат идеи за промяна." Той обаче беше категоричен, че БСП не може да бъде нечий електорален резервоар. Лидерът на социалистите смята, че без БСП е невъзможно да се направи нищо вляво.

Сергей Станишев коментира, че би било груба грешка, ако сега се вземе решение за прекратяване на мандата на Конгреса и насрочване на пълен цикъл отчети и избори в партията.  „Някакви екземпляри гастролират по вестниците и обясняват, че партията се е отдалечила от хората, че е виновна за кризата, че президентската партия нямала нужда от БСП и щяла да се прави като нова лява алтернатива. Уважаван колега от Изпълнителното бюро онези дни  коментира, че това са все същите хора, които години наред седят по офиси и канцеларии, беседват си, създават сценки и етюди на гърба на партията и конструират конструкции. Докога ще го търпим?", попита Станишев.

Станишев обобщи амбициите на левия проект на БСП „България 2020- европейска социална държава": „До 2020г. в България да живеят здрави, трудоспособни и високообразовани хора. Защото политиката на БСП през този период ще пренесе всички държавни ресурси и привлечени инвестиции за постигането на тази голяма цел. Идеята е да се даде шанс на хората да се измъкнат от бедността, да се впишат в българската и общоевропейската среда и това да даде тласък за по-нататъшното развитие на страната и обществото". „Европа прави „Стратегия 2020". ГЕРБ прави стратегия „Ново двайсет", каза още Станишев.

ДОКЛАД

на председателя на НС на БСП Сергей Станишев

на заседанието на 47-ия конгрес на БСП

16 октомври 2010г.

Другарки и другари делегати,

Уважаеми гости,

Два са въпросите, които следва да обсъдим - Левият проект „България 2020 - европейска социална държава" и задачите на партията във връзка с подготовката на президентските и местните избори догодина. Позицията на Националния съвет е отразена в предоставените ви материали заедно с проектите за решения.

Двата документа са неразривно свързани, защото единият очертава целта на нашата политика, а другият изисква реализацията й да започне колкото е възможно по-бързо. Евентуална победа на изборите през следващата година ще ни отвори възможност да претворим всички наши виждания и намерения в годините до края на десетилетието.

Има и въпроси, които само на пръв поглед са извън дневния ред. На тях ще се спра отделно.

Какво се случи в страната след предишното заседание на конгреса?

Извън всяко съмнение е, че има промяна - промяна в нагласите и към управляващите, и към социалистическата партия. Главният двигател на промяната е очевидният за все повече граждани управленски провал на ГЕРБ и растящото недоволство от провежданата политика, особено икономическата и социалната. Нямаме основание все още да направим извода, че недоволството от политиката на ГЕРБ се трансформира в позитивни очаквания към нас. През изминалата година обаче успяхме да върнем доверието на онези, които ни подкрепиха на парламентарните избори, и вече се наблюдава бавно отваряне на партията към нови кръгове и социални прослойки.

Подозрението към БСП като партия, която не знае и не може да управлява, отпадна още по време на нашия мандат. Сравненията между онова, което правихме ние, и това, което се върши сега, са в наша полза. Започва да избледнява и манипулативно формираният образ на БСП като крадлива партия на фона на зачестилите корупционни и лобистки скандали с министри, депутати и местни активисти на ГЕРБ.

Има и друга промяна. Преди година бяхме в пълна изолация, срещу нас в парламента стоеше монолитно, почти конституционно мнозинство от партии в широка палитра - от десния център до крайно дясно. Днес мнозинството се пропуква все по-често по различни важни политически въпроси. Партия ГЕРБ става все по-самотна в действията и намеренията си. Рано е да се говори за политическа криза, но първите , струва ми се, са налице.

Ние не потриваме със задоволство ръце заради провала на ГЕРБ, защото последствията са изключително тежки за гражданите, за цели социални групи и професионални съсловия за перспективата на страната. Това е главната причина да поискаме правителството на Борисов да слезе от сцената предсрочно, но няма как да привлечем на наша страна мнозинството от избирателите, ако не обявим алтернативното си виждане за политиката и не се подготвим добре и в кратки срокове за предстоящите избори. Възможно е бързината на процесите да ни изненада и изборите да се случат и преди законовия срок.

Другарки и другари,

Повече от година правителството компенсираше своята управленска немощ с екстравагантни пиар изяви на министър-председателя и показни арести на един от неговите заместници, които все повече прерастват в нелепи оправдателни дела. Другият му заместник, който фактически управлява държавата, пък се прослави с няколко обявления за края на кризата, а тя, по всичко личи, се задълбочава и като че ли тепърва навлиза в дълбочина у нас и се превръща в тежка социална криза.

Лекари се борят за финансиране на ниво 2008 г., учители настояват за финансиране на ниво 2009 г., професори се молят да им пуснат парното, за да учат студентите, театри и читалища затварят врати след надвековно съществуване. Синдикатите се готвят да протестират, за да не орежат права и придобивки, извоювани още преди началото на прехода - отпуски, пенсии, социални помощи, и да не се прави една авантюристична „реформа".

Българската стопанска камара регистрира 18-процентно увеличение на сивия сектор за последната година. Приходите са с два милиарда по-малко от 2009 г., когато беше най-острата фаза на кризата И няма никакво разумно обяснение защо - при толкова арести, при толкова вертолетни полети, зейна тази яма, теглеща страната надолу.  Има две обяснения - или крадат, или са тотално неспособни да си вършат работата.

Според индекса на фондация „Херитидж" и „Уолстрийт джърнъл" за икономическа свобода през 2010 г. България от 56-то е паднала на 75-то място. Делът на трайно обезкуражените и безработните сред работоспособното население е увеличен до близо 17%.

Накратко - очаквахме да става все по-зле, но става все по-безнадеждно.

„Непоносимото" наследство на Тройната коалиция във вид на 8 милиарда и двеста милиона лева се оказа добре дошло за Борисов, за да компенсира драстичния спад на приходите, но накрая пак изкара бюджета на дефицит. Че се опитаха и да излъжат Брюксел.  И още не ни се е разминала възможната санкция.

Европа прави „Стратегия 2020". ГЕРБ прави стратегия „Ново двайсет" - днес за утре, а често и днес за днес! През февруари излизаме от кризата, през март - пак излизаме, през април - за трети път излизаме. Оттогава - мълчание, май няма да излизаме, а ще влизаме. След лятото ненадейно пак ни обещаха да излезем, след това прогнозата е - до Димитровден най-късно. Чакаме с нетърпение следващата прогноза, която може би ще бъде - на куково лято!

„Днес приватизираме, на другия ден национализираме. Ще сваляме ДДС. Не, ще го вдигаме. Щом земеделските стопани ще протестират, режем от учителите и даваме на земеделците, за да няма протест. Лекарите ще стачкуват  - на ви всичко, което искате. Но пък прибираме резерва на Здравната каса за други нужди. Ще сваляме осигурителната вноска, ще я вдигаме, не - все пак ще я свалим, не, ще я вдигнем, но по-малко. Ще вдигаме възрастта за пенсиониране - но, моля ви се, няма такова нещо. В крайна сметка може и да я вдигнем, но не сега."

По-безхарактерно правителство България не е имала. Управлението на ГЕРБ се превърна в анекдот. И щеше да е смешно и забавно, ако не беше толкова страшно като последици за страната и за хората.

Преди време Борисов взе да се оправдава, че в някакви чекмеджета намерил наследени задължения за няколко милиарда необезпечени договори, заради което прекрати плащанията към бизнеса. Документални следи за такива задължения така и не се намериха, но на бизнеса наистина не платиха. Затова работодатели се видяха принудени да съкращават работни места, а някои производства или прекратиха дейността си, или се изнесоха от България. Създаде се гигантска, лавинообразна верига от вътрешна задлъжнялост и нея я генерира българската държава!

Изявлението на премиера, че „преди да се напълнят хладилниците на хората, трябва онези, които са ги изпразнили, да влязат в затвора", послужи като аргумент за увеличението на бюджета на МВР и засилване на полицейските репресии. Не само че никой не влезе в затвора, но хладилниците действително се опразниха.

Сега е вдигнат мерникът на съдебната система. В ход са и се реализират законодателни инициативи, които целят да направят съда по-удобен за политическите нужди на правителството. Трескаво се търсят нови виновници и нови оправдания, тъй като старите очевидно се изтъркаха.

Парламентът е напълно обезличен, но кой дава пример с личното си отношение към върховния орган на властта в Република България? Премиерът нарече народните представители безделници, а при вота на недоверие заедно с министрите си демонстративно и безпрецедентно не удостои със своето „височайше"  присъствие пленарната зала. Това не се е случвало за 130-годишната история на Народното събрание, но за последните 20 години - със сигурност.

Противно на декларациите, че държавността се укрепва, тя фактически се разгражда. А може би се подготвя да се трансформира в нещо друго.

Чуйте само какво е казал премиерът на заседание на Министерския съвет съвсем наскоро, през тази седмица: „Хората ги е страх от две неща: едни, които са религиозни, ги е страх от бога, тези, които не са, ги е страх от затвора. Така че ние трябва да направим всичко възможно това да е факт. Каквото искат да говорят - полицейска държава, едноличен режим - напротив, точно това е, което хората искат". Всъщност това ли искат българите?

Няма смисъл да коментирам казаното, но ако по този начин се проправя почвата за бъдеще, което очаква нацията, би трябвало да спрем да наричаме управлението на ГЕРБ нелепо и некомпетентно, а да го възприемаме като изключително опасно за държавата, демократичния и правовия ред, гражданските свободи и права.

Другарки и другари,

Какви са очакванията от решенията, знаците, посланието от  днешното заседание на конгреса?

Очаквания има. Ако нямаше, нямаше да прочетем всички тези медийни пророчества, които предварително определиха настоящия конгрес като безсмислен, скучен, провален, нафталинен и прочее.  В общия хор за жалост по традиция участват и наши другари. Едни и същи, които преди месеци ни упрекваха, че мълчим, сега ни обвиняват, че сме се превърнали в креслива опозиция.

Ха сега, няма угодия! Какво да правим - да мълчим или да говорим? Напомня за вица: „Защо си с шапка, що си без шапка..."

От година и половина насам ни погребват, впрочем за кой ли път, пращат ни в миналото, но непрекъснато и неизменно се занимават с нас. Съветват ни какво да правим и какво да не правим, с кого да се съюзяваме, кого да подкрепяме и кого не. Някакви екземпляри, уж наши бивши или настоящи членове, гастролират по вестниците и обясняват, че партията се е отдалечила от хората, че е виновна за кризата, която ги принудила да слязат от самолетите, че президентската партия нямала нужда от БСП и щяла да се прави като нова лява алтернатива. Уважаван колега от Изпълнителното бюро онези дни  коментира, че това са все същите хора, които години наред седят по офиси и канцеларии, беседват си, създават сценки и етюди на гърба на партията и конструират конструкции. Искам да попитам - докога ще го търпим?

Другарки и другари,

Резултатът от изборите догодина ще изиграе ключова роля за начина и скоростта, с която ще се развиват процесите в България, не само политическите, а и икономическите, социалните, научните, културните...

Има два варианта. Единият, нашият - е ясен. Не защото сме го написали в документи, които ще обсъждаме и днес на конгреса, а защото гражданите, включително и онези, които никога не са ни подкрепяли и навярно никога няма да ни подкрепят, са наясно какво е съответствието между това, което декларираме като намерение, и онова, което правим.

Вторият е вариантът на ГЕРБ, който е съвършено неясен. Той не беше ясен и миналата година, когато ГЕРБ спечели, но избирателите нямаха настройка да гласуват заради програма или управленски намерения. Затова и такива не бяха обявени от ГЕРБ. Ние обаче трябва да обясним на хората между какво и какво ще избират и ясно да им покажем какво ще се случи, ако бъде оставена ГЕРБ да продължи да управлява държавата. Не само държавата, а и общините, съдебната система, президентската институция.

Ако съдим само по наблюдаваните от година и половина плачевни резултати, следва най-напред да се запитаме това просто некомпетентност ли е, хаос или добре пресметнат и организиран план за разчистване на пътя към нов конституционен ред и обществено устройство? Честно казано, през последните месеци у мен се затвърждава убеждението, че никакъв хаос не е, а е обмислен политически план.

Какви са видимите резултати досега от управлението на ГЕРБ? - Икономически срив, увеличение на бедността и безработицата, обезлюдяване на множество общини. И тук искам да направя специален акцент, защото регионалната политика е изключително важна за България в дългосрочен план.

Да вземем за пример малките общини и селските райони. Какво се прави там? Забелязвате ли, че всички ресурси, инвестиционни, в държавата се изсипват в големи проекти,действително от национално значение, но тотално се неглижира местната инфраструктра, особено в средните и малките общини? Съкращават се бюджетите, закриват се болници, училища, читалища, влиятелни институции. Вследствие на това расте безработицата и бедността, засилва се миграцията на населението към големите градове, земеделските земи и имотите се продават на безценица. Освобождава се територия за навлизане на едри земеделци и други заинтересувани предприемачески кръгове.

Наши експерти пресметнаха приблизително, че ако провежданата сега политика продължи през следващите две петилетки, до 2020 г. близо две трети от населението на страната ще обитава големите пренаселени градове, като половината от него ще бъде концентрирана в 4-5 мегаполиса за нашите мащаби.

Към кои от големите градове ще се насочва миграцията?

Много е просто - към онези, в които не се закриват театри и културни учреждения, в които бюджетът участва с капиталови инвестиции за модернизиране на здравните и образователните заведения, в които има повече и по-високо платена работа, уредена с нагласени обществени поръчки от централната власт.

Само за последната година и половина, откакто ГЕРБ е на власт, селското население намаля с 3 процента, населението на малките градове с 4 процента, населението на едни областни центрове с 6 процента за сметка на увеличението на населението на други.

Почти навсякъде в обезлюдяваните населени места в местни медии се прокрадват нови имена на местни тартори и феодали и по правило от публикациите е видно, че става дума или за официални активисти на ГЕРБ, или за лица, свързани с ГЕРБ - спонсори, роднини, бивши съдружници.

На тази основа още отсега можем да начертаем картата на бъдещите изборни успехи на ГЕРБ, ако някой не попречи на този план. И, помнете ми думата, ще видите по какъв драматичен и дивашки начин ще протече изборната кампания на тези места, какви ресурси ще бъдат хвърлени - и финансови, и административни, и репресивни.

Никак не е случайно, че през миналата година, през месеците на най-големия медиен комфорт и прилив на доверие към ГЕРБ, премиерът поиска втори мандат. Далеч преди края на първия, при това заяви, че му трябва най-малко още един мандат, значи може и повече.

Ако дадем право на Борисов да обяснява факта, че недоверието към ГЕРБ расте, си представям, че би казал „народът не оправда доверието ми". Низовият функционер на ГЕРБ разчита ситуацията другояче - няма време, трябва да се бърза. Да се бърза - знаете за какво.

Скандалите - било за конфликт на интереси, било за корупция, било за облагодетелстване, било за дерибействане на местни гербаджийски босове, вървят един след друг. Още не сме се отърсили от шока с Желева, гръмва Нанев. Таман се укроти работата, лъсва личният лекар Иванов с известния прякор. Аха, да го забравим - Ана-Мария. Ана-Мария още не е изстинала, Дянков - потенциален подсъдим. Преди още Дянков да е прекрачил съда, на Цветанов му търсят един милион евро, от последните дни.

Нали ние сме били корумпирани, нали ние сме все дежурните престъпници!? В момент, в който ни прожектират снимки от хеликоптери, научаваме, че човекът-рейтинг, кандидатът за президент на ГЕРБ като потенциал, се сдобил по неизвестен начин за една година  с близо седем имота в престижни столични райони - само за година, само докато бил на бюджетна заплата като заместник-кмет. И те били честни и неподкупни! Работата им не вървяла, защото ние сме ги ограбили! Хайде, моля ви се с тези приказки!

Защо говоря подробно на тази тема?

Едната причина е, че това е потенциално може би най-сериозната правителствена криза от началото на мандата на ГЕРБ като морален ущърб. Истинската причина обаче е да охарактеризирам образа на нашия политически противник - амбициозен, арогантен и безскрупулен. Трябва изключително сериозно да възприемаме всяко негово намерение, цел или план за действие, защото е ясно, че средствата няма да бъдат подбирани.

Другарки и другари,

Казаното дотук поставя извънредни отговорности пред БСП. Не става дума да се спечелят поредни местни избори. Печелили сме, губили сме, България е вървяла по консенсусния път на модернизацията и европейска интеграция, на икономически и социални реформи, дори и когато управлението е било дясно.

Сега залогът е друг - съдбовен. Повтарям - съдбовен. Някои колеги го наричат „цивилизационен" и съм склонен да се съглася с тях. Само БСП измежду демократичните партии е потенциално способна да спре напъна на ГЕРБ към овладяване на всички власти и всички механизми за контрол над властите, над гражданското общество, над интелекта, културния потенциал и свободния дух на нацията.

Предстои ни изключително тежка битка. Ако подходим към нея, както много често правим в последните години - с караници помежду си, с вадене от нашите среди на две, че и повече алтернативни кандидатури, с разпиляване на гласовете вляво, с пасуване на обидени или недоволни от мястото в листите. Ще се провалим и това няма да ни бъде простено.

Да, за предстоящите избори следва да говорим като за цивилизационен избор, защото изборът на България няма да е просто между ГЕРБ и БСП, а ще е за нещо много по-важно и може би завинаги, или най-малкото за дълъг период от време.

Има още два въпроса. Първо, каква е платформата на партията, която ще обявим като алтернатива на политиката на ГЕРБ? И второ, какво е организационното състояние на партията и каква е нейната готовност за успешно участие в предстоящата изборна битка?

Основният документ на конгреса „България 2020" преследва една цел. Няма да я повтарям, но искам отново концентрирано да прозвучат нашите най-важни алтернативи.

Време е отново да се върнем към проблемите на обикновения човек, да продължим нашия поход срещу бедността.

Ще гарантираме достъпа на всички граждани до лечение. Управляващите непрекъснато говорят за някаква реформа, а всъщност целта им е единствено да се бръкне дълбоко в джоба на пациента. Дали става дума за „доплащане" или за плащане, на масата или под масата, няма голямо значение. За нас има една форма на здравеопазване: солидарната! При нея българинът се осигурява и лечението му се поема солидарно от всички осигурени! Раждането, боледуването и дори смъртта не могат да бъдат пазар. Здравеопазването не е  търговска дейност!

Без съмнение, водещ приоритет трябва да бъде образованието и науката, защото това е бъдещето на страната. И с огромна тревога виждаме това, което става именно в тази сфера, защото там се нанасят удари целенасочено, чрез финансовата политика и примката, която се затяга около висшите учебни заведения, Академията на науките и ние сме длъжни ясно да покажем, че има различен подход и различен път в тази ключова за бъдещето на страната сфера.

Винаги сме били и сме за справедлива пенсионна система, което нашето управление доказа. Абсурдно е хората да работят почти докато умрат. Ако сегашното управление си позволи да удължи стажа - ние ще променим тези неща, ако спечелим доверието на българите.

Една от лъжите на ГЕРБ беше, че ще осигури средноевропейски доходи на българите. Виждаме как го прави - замрази заплатите и пенсиите, при това не само за минал период, не само за тази година - до 2013 г.! Всъщност ГЕРБ непрекъснато намалява доходите на хората. Само искам да припомня - нашето правителство почти удвои пенсиите и увеличи заплатите с 80%. Тук добавям и отпуските по майчинство, детските, правото на втория родител за гледане на дете и т.н.

Другарки и другари,

Влизаме в предизборен период. Залогът е висок, задачата трудна, противникът не бива да бъде подценяван, времето не е много. Каква е готовността на партията?

Трябва да си дадем сметка, че образът на партията, макар и да започва лека-полека да се поизчиства от лъжите и клеветите, все още се нуждае от промяна. Никой няма да ни чуе, ако не иска да ни слуша и продължава да робува на предразсъдъци и подозрения.

Искам да съм пределно ясен. Не става дума за това да поизлъскаме малко образа на партията, та да грейне. Наясно сме за грешките и за на нашето управление. Помним, че повечето българските граждани не ни повярваха и поискаха смяна на властта. Нещо повече, вадим си поуките. Аз лично не съм спрял да анализирам и моите слабости, и моите грешки, и причините за изборната загуба, но важното е да си вадим поуките и да вървим напред. Защото БСП е мъдра партия, силна партия, и е в състояние да ги извлече, да преодолее дефектите си, да превъзмогне отчаянието и унинието и да даде надежда за промяна и за развитие на хората.

Не мога да бъда по-убедителен или по-експресивен от незабравимия Дамян Дамянов, който казва:

„Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен и злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез!"

Вярно е, че още не сме изкачили стълбата, но не сме и на първото стъпало. Процесът на обновление на партията няма алтернатива, но далеч не е приключил. И местните избори трябва да разглеждаме като нова възможност за това, стига да подходим с цялата отговорност, към този процес.

 Какво говорят другите за нас? Аз ще подмина оценките на нашите политически и идейни противници, тъй като е ясно, че те са тенденциозни. В представата на голяма част от гражданите партията се състои предимно от пенсионери, от хора, на които времето е изтекло, които са носталгично настроени към миналото, догматично и безкритично приемат указания от партийните си ръководители.

Какво говорим сами за себе си? Различни неща и често против самите нас. В навечерието на може би най-важните избори за партията се лансират инициативи, включително и от членове на ръководството на партията, за разпускане на конгреса и насрочване на извънреден цикъл отчети и избори и редовен конгрес напролет. С мотива, който е сериозен и вярвам, искрен - да си оправим партията, пък после да се захващаме с всичко останало - държавата, изборите и прочее.

Аз съм враг на лицемерието и съм го доказвал: има ли реален дебат по даден въпрос, той трябва да се поставя открито в дневния ред на партийните органи и да се решава, както беше направено и днес. Каквато и да е волята на мнозинството обаче, трябва да й се подчиним, обаче и да работим за общото решение.

Друг дебат в партията върви по линията на оценката за нашия управленски мандат. Въпреки че това бе темата на предишното заседание на конгреса, тя периодично се повдига на заседания на Националния съвет. Такъв е случаят с плоския данък, върху който се фокусира едва ли не цялото внимание - да си признаем грешката, да кажем, че това е било идеологическо предателство и заради това сме загубили изборите.

Трети дебат е президентският проект, който бил заплаха за БСП.

Тези дни се появи още една тема - още на този конгрес да кажем кой ще бъде нашият кандидат за президент или поне да разпоредим начин и срок, по които той ще бъде номиниран.

Всички тези въпроси са с вътрешнопартиен характер, много далеч от дневния ред на хората и важните проблеми на държавата, но тормозят, вълнуват партията. По-точно ангажират вниманието на няколко хиляди души с по-активна ръководна позиция, но не толкова на редовите членове.

След като обаче тези въпроси се смятат за важни, нека да ги обсъдим. Съвсем накратко ще кажа мнението си по всеки от тях.

Според мен ще бъде груба грешка, ако сега вземем решение за прекратяване на мандата на конгреса и насрочване на пълен цикъл отчети и избори в партията. Реалистичният срок, както всички разбираме, щеше да бъде април - май. После идва лято, което едва ли ще прекрати разправиите, и те с нова сила ще избухнат при реденето на листите и кандидатите за кметове. По този начин ние ще влезем в решаващата фаза на кампанията. Без да е съвсем сигурно, мога почти уверено да твърдя, че и онези, които предлагат този вариант, много добре знаят какъв ще е крайният резултат.

За плоския данък - не бих искал да се обяснявам много, обяснявам го за пореден път и обещавам повече да не говоря на тази тема. Заблуда е според мен, че обявяването за прогресивно облагане автоматично води до това всички българи да кажат „да, това е нашата партия!" Да, БСП е лява - естествено, че за нас, социалистите, прогресивният данък е по-справедлив. Кой може да го оспори? Всяка данъчна политика обаче се провежда в реални условия и в  конкретни схеми, и конкретни резултати се търсят. Когато за развитието на страната беше ключово привличане на инвестиции, нарастването на реалните доходи на голяма част от българите, изсветляване на икономиката и събирането на пари в бюджета, той бе въведен. И дава и до ден-днешен своя ефект. Защо обаче? - За да компенсира други слабости на държавата и обществото - ако щете, и неефективността на администрацията,  и мудността на съдебната система, и прочее като елемент от нашата конкурентоспособност. Но едва ли - и това е записано в материалите, които са предложени, някой от нас в бъдеще вижда това като модел, към който се стремим и който ще е вечен. Важното е слабостите да бъдат компенсирани, за да може гражданите с ясно съзнание, доброволно да си плащат данъците, ако трябва да е по-високи. Те ще го направят, ако виждат доверие в държавата.

За президентския проект. Аз лично изпитвам неудобство да коментирам нещо, което не съществува в политическото пространство, а съм сигурен, че вече и президентът изпитва неудобство, че едва ли не от негово име не случайни, а познати лица, включително и наши бивши членове и партньори се изказват на тази тема, обясняват как проектът ту ще присъедини към себе си БСП, ту ще я заобиколи. Впрочем президентът каза ясно няколко неща. Първо, че до края на мандата ще действа като държавен глава. Второ, че няма да има президентска партия. Трето, че той ще подкрепя граждански инициативи, които дават идеи и предложения за управлението на страната по по-добър начин.

И ще го кажа, надявам се, ясно и категорично - без БСП е невъзможно да се направи нищо вляво. Нормално е да партнираме и с партии, и обединения, и инициативи на граждани, които споделят отрицанието на ставащото днес в страната и имат идеи за промяна. Но БСП не може да бъде нечий електорален резервоар, нито да  играе по нечия свирка, нито да бъде украшение за нещо, което ще устрои група хора, които припълзяват към авторитета на президента и не си намират място в политиката, а години наред прескачат от партия в партия.

И искам да кажа още нещо. Не може да се използва от наши другари на различни нива темата за президентския проект като „Очакването на Годо" и като извинение за нищо неправене. Защото я има тази тенденция и тази нагласа. Казват - „да видим какво ще направи президентът и тогава ще се хванем за работа или тук, или там". Това е абсурд и е вредно!

Кой да бъде кандидатът ни за президент? Не мое е правото на решение, но ако конгресът желае да се нагърбва с тази задача, преди това трябва да се спази Уставът, защото ние не сме чули мнението на нашите членове и симпатизанти.

Имаше предложение по този въпрос да се проведат вътрешнопартийни избори. Аз подкрепям това предложение. Нека дадем възможност на всички основни партийни организации и членове да направят своите предложения, нека го направим и после на базата на предложенията да вземем решение.

Аз обаче не бих подкрепил това, което се подхвърля също в общественото пространство - да се направи едва ли не  общ референдум на цялото опозиционно пространство, каквото и да означава това, дори технологично. Моето мнение е, че БСП трябва да реши по максимално демократичен начин и автономно този важен въпрос, и да каже и други политически партии: това е мнението н най-голямата политическа партия в България, която е алтернатива на ГЕРБ. Защото той касае лицето, образа и самочувствието, ако щете, на партията, а всяка подкрепа за нашия кандидат е желана и добре дошла.

Изборът на президент е битка за идентичност в много голяма степен. Нашият кандидат трябва да бъде кандидат на БСП преди всичко, без да се затварят врати и мостове към други хора, които биха го подкрепили и като личност, и като политика.

Убеден съм обаче, че този механизъм не може автоматично да бъде прехвърлен към местните избори, към нашето номиниране на кандидати за кметовете, още по-малко за листите. Защото навсякъде има своята специфика. Водещо следва да бъде убеждението, че там, където кандидатът е безспорен обществен фаворит, той трябва да бъде кандидат на БСП. Това обаче на много места е невъзможно, на някои места фаворитите са от други партии или безпартийни. Тоест кандидат, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен широко от коалиции или сдружение, дори когато е наш член, може да се окаже по-успешна като формула.

Разбира се, всеки кандидат за кмет и съветник трябва да бъде внимателно преценяван по ясни критерии - избираемост - на първо място, авторитет в местната общност, човешка почтеност и политическа коректност. Защото никой няма да ни повярва само на базата на политически алтернативи, важни са носителите на тези алтернативи, доверието в тях от гражданите.

И пак повтарям, не можем да си позволим на тези избори да подходим формално и да се скараме помежду си вътре заради краткосрочни вътрешнопартийни интереси кой ще бъде кандидат. Трябва да търсим най-печелившите.

Няма смисъл да повтарям всичко това пред делегатите на конгреса, защото упражнението сме го правили не един и два пъти. Предвид важността обаче на предстоящите местни избори искам да подчертая следното - трябва да се носи отговорност - лична и колективна, и от партийни органи, когато личните амбиции и интереси бъдат поставени над целта, когато заради това, в нарушение на  партийната дисциплина, неподчинявайки се на взетото решение, тръгват с алтернативни кандидатури или възприемат тактиката на бойкот на нашите кандидати.

Практиката от нашите многобройни участия в местни избори показва, че това, което сами си направим, никой от нашите противници не може да ни го направи. Винаги е било грешка, че почти никой не понесе отговорност за такова поведение, ще бъде грешка, ако го повторим и сега.  И за да стане, предлагам конгресът да даде ясен знак, че, грубо казано, този път няма да има милост, за да се сме наясно още отсега.

 Нямам намерение да говоря дълго за задачите на изборите, защото те са ясни отдавна на цялата партия. Отделих повече внимание на значението на изборите, за да стане пределно ясно колко важна е мобилизацията на партията. И изборите ще бъдат сложни и поради друга причина, защото съвпадат президентски и местни избори.  Президентските ще окажат влияние на местните в голяма степен. Ще бъде труден и политически, и технологично процес.

Има обаче още един въпрос - за самочувствието на кадрите, в някои случаи и за страха. Вярно е, че ГЕРБ полага систематични усилия да насади масов страх - страх от загуба на работа, страх от преследване, страх от какво ли не - от клевети, от това, че и имената на наши кандидати ще бъдат омаскарени несправедливо, но ще бъде факт.

Вижте, как да го кажа, ГЕРБ на това разчитат. Ще има произвол, ще има манипулации, ще има груб натиск, ще има и купуване на гласове, и фалшифициране. Всичко това обаче може да стане, само ако ни е страх. Но, както се казва, който го е страх от Борисов, да не влиза в гората! Нали така?!