Сергей Станишев: Вотът на недоверие към правителството изразява недоволството на хората

  Вотът на недоверие към правителството изразява в много голяма степен общественото мнение

 

Вотът на недоверие към правителството изразява в много голяма степен общественото мнение. Това заяви председателят на НС на БСП и на ПГКБ Сергей Станишев, след като депутатите от ПГ на Коалиция за България и ПГ на ДПС внесоха в деловодството на парламента мотивите и проекта за решение за вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов заради провала му в здравеопазването. 76 от народните представители подкрепиха с подписите си искането на опозицията за вота на недоверие.

Сергей Станишев изтъкна, че преобладаващото мнение сред българските граждани е, че в здравеопазването провалът на правителството на ГЕРБ е най- видим. Лидерът на БСП цитира проучване на Афис, според което ако днес имаше народен вот на недоверие на тема здравеопазване, 41% от хората биха го подкрепили. Станишев отбеляза, че една от целите на опозицията е да изразява общественото мнение и така да покаже несъстоятелността на правителството в здравната област.

Председателят на ПГКБ беше категоричен, че смяната на министъра на здравеопазването по никакъв начин не променя ситуацията в здравеопазването. „В резултат на повече от една година експерименти, непоследователни действия и недофинансиране здравеопазването е в състояние на пълен хаос и разпад", заяви Станишев. По думите му БСП ще продължава да оказва натиск на правителството, за да промени политиката си в здравеопазването. 

 

 

МОТИВИ

 

КЪМ ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ

ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ

 ЗАРАДИ ПРОВАЛА НА ПОЛИТИКАТА МУ В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

 

Вотът на недоверие за провала на политиката на правителството в сферата на здравеопазването се внася на 15-ия месец след началото на неговия мандат. Няма друго правителство от 1991 г. насам, което да се е ползвало с такъв управленски комфорт. Това поведение на опозицията не беше израз на слабост, а проява на преднамерен конструктивизъм, който да позволи на кабинета Борисов в условия на криза да реализира необходимите антикризисни мерки, да ограничи негативния ефект на кризата върху хората и социалните системи на българската държава.

За съжаление, антикризисната програма, икономическата, бюджетната и финансовата политика на правителството се провали. В резултат се влошава качеството и стандартът на живот на българските граждани, а редица сектори са доведени до критично състояние.

Особено тежко е състоянието на здравеопазването, като системата е доведена до колапс - липса на виждане за реформа, забавени плащания, натрупани дългове на лечебните заведения, неработещи болници  заради липса на пари и  специалисти, затруднен достъп на здравноосигурените граждани до извънболнична  и болнична помощ, недостиг на лекарства и ваксини. Свидетели сме на безпрецедентен хаос и липса на перспектива в системата.

          През изминалата година ГЕРБ показа управленска немощ да формулира цел и виждане за реформа. Единственият мотив на предприетите действия е „икономия" на средства, без да се отчита  медицинската и социалната ефективност в здравеопазването. „Здравната политика" на правителството не решава, а задълбочава  проблемите.

 

         Основните мотиви за вот на недоверие са:

            1. Провал на политиката, реализирана в областта на здравеопазването от правителството на ГЕРБ и финансова дестабилизация на системата.    

             Амбицията на правителството и най-вече на финансовия министър да приключи 2009 г. с нулев дефицит, пълното непознаване на здравната система и липсата на административен капацитет,  заложиха проблемите в сектора.

             В разрез със Закона за здравното осигуряване  и Националния рамков договор от края на миналата година, Националната здравноосигурителна каса  въведе практика на частично заплащане за извършена дейност. Приемат се бюджети на МЗ и НЗОК в крещящо противоречие със  заявената позиция, че  здравеопазването е приоритет.

             Държавата не изпълнява задълженията си да заплаща здравноосигурителните  вноски  на определените в закона  групи лица. Компрометира се  солидарният здравно-осигурителен модел. Гражданите са демотивирани да плащат здравни осигуровки. Броят на здравно неосигурените граждани нараства ежемесечно, като вече е достигнал 1 890 000 души.

           Нарушен е общественият характер на НЗОК. Елиминира се всякаква възможност за обществен контрол. Няма яснота и прозрачност какви  средства постъпват в системата, какво и на кого се плаща. Резервът на НЗОК  надминава 1,2 милиарда лв., а  Министерство на финансите създаде прецедент в световната практика със здравни вноски да се крепи фискалния резерв на държавата.

 

            2. Нарушени конституционни права на гражданите, уредени в чл.52 от Конституцията на Република България, поставящо в опасност живота  и здравето на хората.

       В резултат на наложените финансови ограничения и неадекватното финансиране на системата се стигна до безпрецедентна невъзможност лечебните заведения да оказват медицинска помощ. За първи път в най-новата история на България се оформят листи на чакащите, предпоставка за корупционни практики, нерегламентирани плащания и натиск върху пациентите на различни нива в системата.  

        МЗ не изпълнява задължението си да осигурява достатъчно и в срок скъпоструващите лекарства, липсват ваксини за бебета,  включени в имунизационния  календар, увеличи се процента на доплащане от страна на пациентите, болни от социалнозначими заболявания.

   

      3. Отсъствие на дългосрочна стратегия, нормативен хаос и непоследователност в управленските решения и действия, неефективен контрол.

           Самоцелно поставени фокуси на действие - фиксиране върху  проблемите на болничната помощ, изолирано от реформата на цялата  система. Провеждане   разнопосочни действия, водещи до тежка дестабилизация на всички звена в  системата, икономически поражения и силно напрежение сред пациентите и медицинските специалисти. Общините, здравните професионалисти, съсловните и синдикални организации, неправителствените и пациентските организации са изключени от участие в разработване на здравната политика и формулирането на решения.

    Законовите промени не са подчинени на единна управленска логика в сферата на здравеопазването.

             Поемайки управлението на здравеопазването правителството на ГЕРБ не представи обоснована цялостна и дългосрочна стратегия за модела и начина на развитие на системата. Бяха приети решения и осъществени действия, които създадоха  и задълбочиха  кризата.

 

             4. Кадрови провали в резултат на безпрецедентни политически назначения в системата на здравеопазването.

             В рамките на една година се смениха двама министри на здравеопазването с екипите им, двама директори на НЗОК, председателят на здравната комисия в Народното събрание и двамата  му заместници, десетки мениджъри  на болници, ръководители на изнесените звена на Министерството на здравеопазването.

             Свидетели сме на безпрецедентен кадрови кадрил, които ще повлече цялото управление!

 

            5. Конфликт на интереси и обслужване на лични и корпоративни цели.

            Цялото ръководство на Министерството на здравеопазването е в тежък конфликт на интереси. Подобно е положението и с Надзорния съвет на касата.              Шест от единайсетте членове на комисията по Позитивния лекарствен списък участват или са участвали в клиничните изпитания на медикаменти. Прокарват се лобистки текстове в закони и подзаконови нормативни актове.

 

            6. Демотивация и накърняване на достойнството на работещите в системата, масово напускане на страната от медицински специалисти. 

 

Целенасочено противопоставяне на гражданите срещу медицинското съсловие, демотивация на медицинските специалисти, нормативен хаос и тежки финансови ограничения, лишаващи медицинските специалисти от възможност да изпълняват професионалните си ангажименти и в резултат на всичко това - масово напускане на изградени специалисти, включително и на страната.

      Фактът, че притиснат от обстоятелствата, министър-председателят Борисов поиска оставката на министъра на здравеопазването Борисова не само че не снема основателността на предложения вот на недоверие, а тъкмо обратното - подчертава неговата актуалност.

      Целта на този вот не е смяната на един министър. Вотът цели промяна на държавната политика в този сектор, като отговорността за състоянието му е преди всичко на премиера и на правителството като цяло.