Медийният поток доминира от новините за пандемията, но въпреки всичко една тревожна новина успя да си пробие място. Вчера, пред дома му, беше пребит известният журналист Слави Ангелов. Журналист, достатъчно популярен, разследващ. Това е една нова черна точка по темата, която в последните няколко години е доминираща в България. За трагичното състояние на медийната среда у нас. Много пъти в тази зала сме се опитвали да дебатираме състоянието на медийната среда, но общо взето срещаме няколко аргумента, когато говорим за нея. Първо, че свободата на словото била работа на самите журналисти. Виждаме, че не е точно така. Когато един журналист застане с позиция, застане с разследвания, това, което следва за него, е побой и то по време на бедствено положение. Второто успокоение, което ни се поднасяше твърде често е, че ситуацията у нас не е тревожна, защото нямало убит журналист. Да, но вече имаме пребит журналист. Имаме системно посегателство върху хората, които упражняват тази професия. Ненапразно 111-ото място става като метафора за състоянието на България днес. Няма как да не сме на това място, когато е възможно в центъра на София, по време на извънредно положение, когато мерките за сигурност трябва да са по-силни, да бъде пребит един журналист. Точно затова искам да изразя възмущението на нашата парламентарна група срещу подобно посегателство срещу свободното слово. Категорично се противопоставяме срещу подобно отношение към българските журналисти и тяхната благородна работа и ще настояваме за отговори. Ще настояваме бързо да се стигане до това- кои са извършителите, защо е било направено нещо подобно и ще искаме гаранции, че журналистите няма да стават обект на такива нападения. Защото няма нищо по-срамно от това- да си кажем, че България е страната на пребитите журналисти, на замълчаната журналистика, на похитената преса, на пленените медии.