Девети септември може да бъде източник на разбирателство

Сеп 09, 2010 Новини БСП 0 1551

Изказване на народния представител от Коалиция за България Андрей Пантев в парламента по случай отбелязването на 66-тата годишнина от 9 септември 1944г

Изказване на народния представител от Коалиция за България Андрей Пантев в парламента по случай отбелязването на 66-тата годишнина от 9 септември 1944г.

 

Неотдавна се упреквах, че една фраза не беше произнесена в тази зала за 6-ти септември 1885г. Тогава се утешавах с мисълта, че имаме от криза да излизаме, имаме законодателни действия и мероприятия, спасяваме държава, лекуваме рани и прочие. Разбираемо е този ден да бъде може би подминат, макар че тъкмо той може да бъде източник за разбирателство. Днешният ден се надявам, че може да стане също такъв. Той не е генератор на противопоставяне и не бива да бъде възприеман по този начин.

Този пазарски стадион, който чувам по този повод показва интелектуалните възможности на тъкмо това представителство, което призовах благородно.

Девети септември е край и начало. Има сериозни разграничения между тези две състояния. Девети септември сложи край  на онази България, която три пъти през 20-ти век беше обявена за агресор, беше наказана. Девети септември сложи край на онази България, в която 80 на 100 от населението беше неграмотно, а това беше индикатор за изостаналост. Най- високият процент на селско население  на Балканите. Девети септември беше отрицание на всичко онова, което до тогава толкова силно накърняваше нашия имидж пред очите на света. И понеже много обичате да цитирате един държавник англичанин, Девети септември беше край на една правителствена формация, която беше наричана от него престъпна клика. Аз не споделям тази категоризация, но това е документирано дълго преди червената армия да пресече Дунава.  Преди Девети септември над нас летяха и падаха бомби. Те не бяха насочени срещу членовете на Коминтерна. Бяха насочени срещу тях. А те се криеха в Чамкория. И в този смисъл ние назоваваме един край, необходим. И тук нямам никакво намерение да падам толкова ниско и да напомням не само сцените след Девети септември, а сцените преди Девети септември, когато се носеха глави на кол и се палеха къщи.

Тук искаме да почетем едни честни кости, които са смятали, че загиват, страдат за България. Това е смисълът на този ден. И аз намирам, че е много по- важно не кой започна тази отвратителна крамола. Важното е кой ще я спре. В това отношение можем да кажем, че ако ни е необходимо отрицание на Девети септември, той ще е не по пътя на декларации и междуметия от трибуна и зала, а ще дойдат тогава, когато България отново пропълзи малко по- високо към онзи рейтинг, до онази класация на жизнен стандарт, който имаше при презираното комунистическо минало. Онова състояние на здравеопазване, онази раждаемост, онези писатели, поети, художници, скулптори, които бяха авторитети на страната без паралел днес.

Обявяваме този ден за ден не на помирение от наша страна, ние не знаем дали загиналите биха искали да се помирят. Ние говорим за бъдещето. Ние говорим за слагане на край на това противопоставяне, което толкова ни травмира, демобилизира и ни прави безпомощни, че тогава, когато заговорим за миналото, освен ако не е преклонение, това е израз на пълна съвременна безпомощност.

Ние свеждаме чела към всички. Но важното е кой. Тези хора стояха прави, знаейки много добре, че далеч не всички са си отишли и са били пожертвани просто така, защото са били добри и патриоти, и безкористни, и безкариеристични. Тези хора стояха и ще стоят прави като паметници. Надявам се, умолявам ви и вие да стоите прави при подобни случаи. Защото иначе всички други приказки и статистики ще увиснат във въздуха, както са увиснали във въздуха и до сега. Това прави чест на тези хора. Това ще направи чест и на всички вас. До тогава такива като мен, хора на равновесието, винаги ще се запътват към онази част от пленарната зала, макар и там, височко в галерията.