Сергей Станишев: Пътят през блатото е твърде мъчителен понякога...

сп

сп. „Правен свят” Велислава Дърева
Интервю на Велислава Дърева с председателя на БСП и премиер Сергей Станишев за списание Правен свят
- Сергей, помниш ли си молитвата?
- Да, разбира се.
- Кажи я.
- Господи, дай ми сили да променя това което мога, дай ми смирение да приема това, което не мога да променя и ми дай мъдрост да различа едното от другото.
- Намери ли сили да промениш това, което можеш и кое е то?
- Всичко, което правя и аз, и много от хората, които участват в управлението, е подчинено на това – да променим България към по-добро, да стане по-европейска и модерна. Като общество носим белезите на прехода, на нашите несъвършенства, на хаоса, на политиканството, на безумието на приватизацията и на начина на формиране на капитала в началото на 90-те години. Толкова неща се промениха в България за последните 3 години. Ние не ги забелязваме потънали в ежедневие, в проблеми, в задръстванията в София, в медийни скандали. Всеки, който дойде отвън казва, че сме постигнали много голям напредък. А цифрите, които някои възприемат като едва ли не от небето паднали, товорят за устойчив растеж от 6 % през последните 3 години. 15 млрд. евро са инвестициите, което е много повече, отколкото за предишните 18 години. За второто тримесечие икономическият растеж е 7,1%, инфлацията за август е 0%, което е много добре на фона на останалата част от Европа. Аз гледам на съдбата, която ми се падна – да бъда министър председател на България в този период, като на възможност да променяме нещата.
- Кое не може да бъде променено и смирен ли си пред него, пред този факт?
- Да си призная, смирението не е сред силните ми качества. Много е близка границата между смирението в християнския смисъл на думата и примирението с нещо, което е грозно и не ти харесва...
- Кое е това нещо?
- Много наши балкански черти, описани още от Иван Хаджийски.
- Точно си мислех, че ще опрем до народопсихологията.
- Не трябва да се самобичуваме. Ние имаме един здрав скептицизъм, не вярваме на празни приказки и обещания, но сме много негативистични към себе си като нация, към постигнатото от поколения българи. Честваме 100 години българска независимост - прекрасен повод за всеки народ да оцени своето минало, да отдаде уважение и почит към предишните поколения. Преди 130 години България не е съществувала на картата. Преди 100 години е била една от най-бедните, изостанали аграрни страни в Европа, някъде там, на Балканите, с всичките наши сюжети. Днес сме една от бързо развиващите се страни в Европа, член на ЕС и НАТО. Това е постижение. Много се ядосвам и то не никак смирено, като гледам как се отнасяме към собствените си успехи със снизхождение и ги принизяваме, и търсим негативното, което го има много, разбира се.
- Генералният въпрос е независима ли е България 100 години след обявяването на независимостта? Независимостта не се дава веднъж завинаги, това не е орден „Стара планина”.
- Така е, за нея се воюва ежедневно. Ако говорим философски, никой не е изцяло независим в глобалния свят. България с влизането в ЕС дава част от своя суверенитет, но придобива суверенитета на други държави. Има нещо уникално в Европа като дух и отношение, то трудно се проумява от нас. България като пълноправен член на ЕС има много повече възможности да отстои своя интерес без задължително да се конфронтира.
- Отстоява ли България своите позиции? Аз не забелязвам подобно нещо.
- Това е в немалка степен заблуда, истината е друга. Ние се учим как да го правим...
- Нашата политика не ме убеждава, че си защитаваме интересите. Дай ми примери за обратното.
- Най-символичният пример - историята с кирилицата и еврото. Ако бяхме гърци, щяхме да направим национален митинг, за да се види колко сме велики.
- Защо не го направихме?
- Ако беше организирано от правителството, щеше да се възприеме като казионно мероприятие. Това е нашето възприятие. Въпросът за независимостта не е само в рамките на ЕС, но и в отношенията и с Русия, и с Америка. Например, когато със САЩ преговаряхме по въпроса за съвместната ни военна структура.
- За базите, по-точно.
- Не са точно бази в класическия смисъл на думата. Една друга страна прие всичко, което й се предложи, а ние отстоявахме наши виждания, приоритети и правни въпроси. Беше много дълъг технологичен процес, но няма как да се изнесе в публичното пространство. Или разговорите с Русия за „Южен поток”. Той е изключително важен и за нас, и за Русия, и за Европа. Това е първият газопровод, който ще минава през територията на ЕС, затова условията са толкова важни. Те се пишат сега, в 21-ви век, не в 70-те или 80-те години на миналия. Месец и половина водихме неуспешни преговори, защото за Русия и за „Газпром” беше много важно при какви условия ще се подпише първият договор с България, после с Унгария, Сърбия и Гърция. Ясно казахме, че сме заинтересовани от проекта, защото колкото повече транснационални проекти минат през територията на България и ние участваме в тях, толкова по-стабилна и авторитетна е България, и толкова повече шансове имаме да се чува нашия глас и позиция. Ден преди пристигането на руския президент дадохме пресконференция с министър Димитров, казахме, че няма пробив, нашите позиции не са достатъчно отразени и при тази ситуация няма да има подписване. Последваха два телефонни разговора с президента на Руската федерация и едва след това руската страна разбра, че България има своите интереси и те ги прие, макар и не всички. И ние направихме отстъпки, и те. Фактът, че участието е 50/50, е много символичен, защото на преговорите „Газпром” казваше, че ако техният дял не е 51%, те губят интерес към проекта. Нашето условие за равно участие не беше самоцелно, а за да имаме реален глас в управлението на компанията.
- С кого се водят по-лесно преговорите - със САЩ или с Русия?
- Всяка страна има своята специфика в разговорите, но това което смятам, че сме успели да постигнем, е уважителното отношение към България – и от САЩ, и от Русия и от европейските ни партнъори. Това е признак за нашата независимост.
- Обявиха те за любимец на Джордж Буш, ласкае ли те?
- Мисля, че е добре, че и аз, и българският президент, имаме много добър работен диалог с президента на САЩ, че позициите на България се оценяват от суперсила като Америка. При първата ми среща с г-н Буш бях много впечатлен от факта, че той изслушва събеседника и задава въпроси. Не казвам, че нашата позиция за Косово е изиграла решаваща роля, но през лятото на 2007-а имаше тенденция в американската политика да приключат проблема и да обявят независимостта на Косово още тогава. Моята позиция беше, че е твърде рано, че е необходимо да се даде още един шанс на преговорите. Тогава се формира и тройката Европа, САЩ и Русия. Направиха се общи усилия за постигне на взаимно приемливо решение и за косоварите, и за сърбите, но това не се получи. За Джордж Буш България не е просто петно на картата, а приятелска страна, страна която той харесва.
- Изобщо не вярвам на това, което ми говориш.
- Моето впечатление е такова. Той харесва България и това има огромно значение за България. Мога да кажа същото и по отношение на Русия. Ние наистина имаме уникална позиция и възможност. От една страна сме член на ЕС и НАТО, а от друга сме много по-добър комуникатор с Русия, отколкото други страни. Без да казвам, че сме мост. Когато едно мнение и позиция идват от България, в Москва могат да го чуят и дори вземат под внимание, защото знаят, че не сме злонамерени априори. Ако мнението идва от Полша, то ще бъде чуто много по-трудно.
- Mr. Clean, какво изчисти до тук и какво още има за чистене?
- Честно казано, не обичам епитетите.
- Това не е епитет, а прозвище.
- Добре, прозвищата. Те винаги опростяват.
- Както всеки етикет.
- Аз в етикети не вярвам. И аз бих искал да видя хора, които са сгазили лука, спипани и в съда. Това зависи от работата на МВР, а вече и от ДАНС. Самото създаване на ДАНС беше много труден политически процес. Много хора се противопоставяха. Но този проект показва своята полезност.
- Заработи ли ДАНС, или е една голяма сграда, в която бандюгите отиват на чаепитие?
- Аз смятам, че е почти подвиг, че ДАНС успя да се структурира и да стане функционална за 3-4 месеца. Аз съм казал на министъра на вътрешните работи и на председателя на ДАНС, че имат пълната ми подкрепа. Много се надявам, че със създаването на съвместни екипи МВР-прокуратура-ДАНС ще има резултати. Това е важно за българското общество, за да се види, че има държава, то е важно и за европейските ни партнъори. Едно е да кажеш, че някой е свързан с организираната престъпност по дефиниция, друго е да го докажеш с факти и те да минат в съда. Говоренето е лесно. Затова е необходимо този процес на реформи в съдебната система да продължи във всичките й етапи - правоохранителни органи, прокуратура, разследващите, самият съд. За съжаление, чудеса не се случват за един ден. Много натрупвания има и много тайна съпротива има, за да не се приложат тези реформи.
- Къде е тази съпротива?
- Понякога тя е невидима, никой не я декларира.
- Къде – в МВР, ВСС, прокуратура?
- Много бавно вървят редица разследвания. И друго е важно – откритостта на администрацията. Сега приемаме мярка – за всеки публичен търг да се обявява всичко.
- Има ли конфликт между съдебната и изпълнителната власт и ако да, за какво е този конфликт?
- Това би било много вредно, защото има ясно разделение на властите в България. Разказвали са ми, че проф. Чавдар Кюранов, един от големите българи, казал на млади юристи, съавтори на новата конституция: ,,Момчета, вие пишете много хубава конституция, но за друга действителност”. Което до някъде е така. В стремежа се да избягаме от тоталитарната система, от контрола на една партия върху съдебната система, стигнахме до ситуация, в която в един период съдебната система се възприе като система сама за себе си. Тя беше много силно прочистена с политически мотиви, което намали професионализма, много хора заеха съответните постове според политическите си възгледи. И системата беше силно употребявана политически. Понякога се сблъскваме с нежеланието на съдебната система да разбере, че критичните доклади на ЕК се отнасят и за нея. И това понякога е проблем, защото за да се постигнат резултатите, е важно да има ангажимент от всички власти, като верига. Мисля, че тази воля узрява все повече и в съдебната система. Аз мога да дам много примери за неща, които юридически са били верни, но политически много погрешни. Една случка: 2006-а, промени в закона за съдебната система - всички назначения в нея трябва да стават с конкурс. Бяхме похвалени в поредния доклад на ЕС. На 15 май същата година дойде председателят на ЕК, а същият ден ВСС назначи близо 80 магистрати без конкурс. Защото процедурата била започнала преди влизането на закона в сила. Може би от юридеска гледна точка е правилно, но политически, от гледна точка на това как се възприема в България - много грешно. За това се стараем уважително да водим постоянен диалог между министъра на правосъдието и всички, които сме ангажирани в реализацията на съдебната реформа.
- От какво зависи независимостта на съдебната система? Защото и съдебната власт плаче за бюджет. Аз не мисля, че независимостта на съдебната система зависи само от някакъв бюджет.
- Първо, независимостта е състояние на духа. Второ - бюджетът на съдебната система в последните 4-5 години е нараствал с едни от най-високите темпове в сравнение с всички други системи. Но е важна и отчетността, какъв продукт получава обществото от работата на всяка система. Не всичко е пари. Важно е да се изгради такава култура на съдебната система, която действително създава правораздаване, справедливо, достатъчно бързо и ефективно. Тук вина за многото слабости имат всички - и самата система, и законодателната, и изпълнителната власт, защото много сме се лутали в търсене на точния баланс и точния модел. Постоянно върви процесът по усъвършенстване на нашето законодателство, понякога в бързането се правят и грешки, няма как, важното е да се улавят и да се коригират. Нека бъдем справедливи към българските депутати – българският парламент работи много повече, отколкото много други европейски парламенти. Само за първата година от този мандат бяха приети 120 закона, пряко свързани с евроинтеграцията.
- Самостоятелността на съдебната система е принцип, а не само състояние на духа. Но тя се превърна във феодален замък.
- Важното е съдебната система да не е независима от обществото. Всяка система, всяка власт трябва да е под контрола на българското общество.
- През декември се навършват 17 години от убийството на Темида. Извършителите са известни. Има ли шанс да възкръсне, все пак е богиня?
- Боговете по дефиниция са безсмъртни. Разбира се, че има шанс. Иначе би било безсмислено да се правят каквито и да било реформи в съдебната система. Това би било примиренчество. Въпросът не е само в конституция и законите, но и в прилагането им. Много често и аз си задавам такъв въпрос - не може винаги някой задържан с достатъчно доказателства, веднага да бъде пуснат под гаранция и то в много случаи символична. Тук става дума и за възпитателно въздействие, защото обществото очаква конкретни действия и резултати.
- Самите магистрати и адвокати прекрасно знаят кои са техните корумпирани колеги. Една поредна промяна на конституцията, примерно, ще даде ли възможност един компрометиран магистрат да бъде освободен от съдебната система?
- Конституцията ни е достатъчно добра от тази гледна точка. Става въпрос за прилагането на нейните принципи. Затова беше създаден и независим съдебен инспекторат. Надявам се и ВСС да направи и да организира много повече вътрешни санкции, защото пак казвам: едно е да смяташ, че някой е корумпиран, а друго е това да се докаже.
- Добре, сто пъти се променят НК, НПК, ГПК и в крайна сметка нищо. В крайна сметка едно блато. В самата съдебна система, в обществото. Безнаказаност на мутри и бандити, липса на правосъдие.
- Това е един от големите проблеми на държавността в България по принцип и затова казах и на министъра на вътрешните работи, и на председателя на ДАНС, доколкото аз мога да изразя някаква политическа воля, че подкрепям всякакви техни действия без чадъри над когото и да е. Аз не се съмнявам в добрата воля на главния прокурор и разчитам на тези съвместни групи, защото ситуацията не е стандартна за България. Аз не съм съгласен с теб, че всичко е блато и нищо не се променя. Променя се, но с не достатъчно бързи темпове.
- Как се променя? Тук-там някоя лилия в блатото.
- Съдебната система е консервативна.
- Това обяснение не върши работа.
- Знам. Но това са фактите.
- Има ли в тази държава един единствен бандит, олигарх, подземен прякор и прочее, който случайно да е лишен от политически чадър? Да си срещал такъв?
- Това опира до въпроса за произхода на капиталите и българския капитализъм.
- До много въпроси опира.
- Аз мисля, че е важно да се постигнат поне няколко видими резултати. Точно заради това чувство, което е много силно не само у теб, но и у много българи, че няма справедливост и има недосегаеми.
- Няма право, няма правосъдие, навсякъде политически чадъри.
- Има много начини това да се постигне, но трябва упоритост, това очаквам и от тези, които отговарят за тази конкретна работа.
- Има ли резултат след промяната в МВР? Защо МВР, което е основният стълб на изпълнителната власт, се превърна в чурук дъска? Знаеш ли какво е чурук дъска? Това е гнила дъска, върху която, ако стъпиш, пропадаш. МВР се превърна в един змиярник и на всичкото отгоре - в съучастник на организираната престъпност.
- Нека пак се върна в началото, понеже съм историк. Много добре знаеш, че за 18 години приблизително целия състав на МВР е бил подменен на различни вълни. Това първо много разклати МВР институционално, второ - професионално, трето - много хора минаха от другата страна, четвърто -много случайни хора влезнаха в системата, хора без вътрешно чувство за лоялност към държавата и разбиране на своята отговорност. Това нанесе много големи щети. Действително в много случаи различните генерали повече се занимаваха с вътрешни интриги и противопоставяне, отколкото с борбата с разбойниците. Това го видяхме и тази година. Аз не мога да разбера какви са тези генерали или главни комисари, които са били на ключови длъжности, отговаряли са на много високо ниво като се започне от главен секретар, мине се през борба с организираната престъпност, не са постигнали нищо, а създават скандали, които дестабилизират институцията и доверието в нея. В крайна сметка играят някакви игри, които нямат нищо общо с правозащитата. Аз не се съмнявам в силната воля на министър Миков да промени нещата. Системата е трудна и инерционна. Това е най-голямата система в България, а и аз не смятам, че повечето служителите са свързани с организираната престъпност. У министър Миков виждам една много ясна последователност и воля за реформа на системата, за по-голяма отчетност и прозрачност. Това личи и от кадровите му назначения, и от действията на министерството, и от стремежа наистина МВР да се превърне в символ на реда и държавността. Не е достатъчна само политическата воля, защото в тънкостите много хора могат да бъдат подведени. Аз мисля, че една от грешките на предишния министър Румен Петков беше, че той смяташе, че системата си работи и се предовери на много професионални ръководители, които не бяха на нужното ниво и в крайна сметка го предадоха.
- Има ли сегмент в нашето общество, които да не разяден от корупцията?
- Трудно може да се говори за оазис. Има два начина да се бори обществото ни и държавата срещу корупцията. Три - по-точно. Единият това е наказанието и колкото и да сме самокритични, аз съм много критичен към работата на правителството и на министрите в това отношение, трябва да признаем, че през последните години има редица случаи, по които излизат обвинения. Проблемът е, че понякога и в медийната интерпретация се казва – ето, те задържаха шеф на дирекция, който работи с еврофондове, обвинен е в корупция, това задължително означава, че системата е проядена от корупция. Получава се така, че когато не ловиш престъпниците е зле, а когато ги ловиш пак е зле. Има го това.
- Даже още по-зле. Когато една система заработи, започват да я обвиняват.
- Вторият начин е намаляването на възможностите за корупция. Това е много важно, защото да разчиташ на високия морал на един чиновник или политик, е твърде наивно. Трябва да стигнем до общественото съзнание на скандинавските общества, за да разчитаме предимно на морала като инструмент. За нас това е важно и това се прави. Надявам се, че се и виждат ясните законодателни промени, които ограничават възможностите за корупция. Например промените в закона за обществени поръчки са много сериозни.
- Но законът за конфликтите на интереси зацикли.
- По него предстоят дебатите в НС. Аз не мисля, че той е съвършен, защото това е нова материя за нас, кой беше чувал за конфликти на интереси преди пролетта на тази година. Ти беше ли чувала?
- Естествено.
- Ти да, но почти никой не беше чувал за това. Сигурно има несъвършенства и в правителствения законопроект, но важното е да има някаква база. Хубавото е, че той засяга не само изпълнителната власт, но и местната, законодателната и съдебната.
- Може би заради това не може да мине?
- Не е лесно. Винаги има аргументи - и експертни, и юридически, но въпросът опира и до политическа воля. Когато говорим за политическа воля трябва да отбележим, че никое правителство не е показвало по-голяма от тази на нашето. Например - безмитните магазини. Веднага щом този въпрос се появи в доклад на ЕК като проблем и потенциален източник на корупция, се взе решение тези магазини да се закрият. Аз мисля, че в някаква степен този закон може и да е несправедлив, защото безмитните магазини бяха запазени по границите извън ЕС. Логиката е проста - тези пари така или иначе се въртят в Сърбия, Турция, Македония. По-добре е да влизат тук в България, отколкото да не влизат. Но нашите партнъори от ЕС казаха, че това е източник на корупция, въпреки, че мащабите на потенциалната корупция бяха според мен многократно преувеличени. Но така или иначе го решихме и го направихме. Кое друго правителство се реши на това, този въпрос висеше от много време.
- Какво е тройната коалиция. Триглавият змей, който иска да открадне златната ябълка, или тримата братя, които я пазят?
- Зависи кой от каква гледна точка гледа. Аз бях подарил на г-н Доган за рождения ден една скулптура, изобразяваща трима души, които играят карти. Може и така да се погледне.
- Да бе, с каскети. Но аз питам за змея и за златната ябълка.
- Аз мисля, че тройната коалиция е единствената възможна коалиция в това Народно събрание. Аз днес благодаря на Бога, че първия опит за формиране на правителството не успя. Това щеше да е мъка не само за правителството, но и за страната щеше да е мъка. Да управляваш България в този труден период с малцинство е невъзможно от една страна, от друга нямаше да можем да приемем тези важни закони за ЕС, трето щеше да е много голяма нестабилността.
- Не каза нищо по въпроса за златната ябълка.
- Пазим я!
- Пазите ли я? Сигурен ли си?
- Стараем се. Всяка коалиция се прави не от любов, а по необходимост и в това няма нищо трагично и драматично. Важното е да има ясна програма, която да се изпълнява, а нашата се изпълнява.
- След доклада на ЕК каза, че няма да хвърляш жертви на вълците. Кои са вълците?
- Зависи къде. Вълци има навсякъде. Който го е страх от вълци, да не ходи в гората.
- А има ли вълци в кошарата?
- Къде е кошарата? Ти с твоите алегории съвсем ме объркваш.
- Нарочно.
- Не съм толкова интелигентен.
- Напротив, напротив. Ти го каза - вълци има навсякъде, няма оазис, опазен от корупцията.
- Няма оазис. И който твърди обратното, според мен ще излъже. Въпросът е нещата да бъдат доказани.
- Аз когато казвам кошарата, имам предвид правителството или по-общо изпълнителната власт.
- Ако трябва да бъдем обективни, това е първото правителство, в което само заради обществено недоверие и обвинения за корупция си тръгнаха министри, ключови. Има ли друго такова правителство? Мисля, че не. Някои от тези хора си тръгнаха може би и несправедливо. Някой да е доказал нещо? В случая с Румен Овчаров например бяха освободени министър и заместник министри. Нищо не беше доказано. Всичко е на база слухове. Аз за мен какви безумия съм чувал...
- Всички сме ги чували. Добре какво е твоето самочувствие като премиер на държава, за която ЕК пише такива ужасни доклади. Всички много добре знаем, че освен нашите собствени проблеми, има и ред други причини за тези доклади - интересите на евродесницата да си запази позициите, умората от разширяването, нестихващата „Ария на клеветата”, която идва от нашата любима опозиция...
- Всички ли го знаят, или сме само ние двамата?
- Интелигентните хора го знаят.
- Това е въпрос към медиите и на медиите, защото част от негативният облик на България се изгражда и от нас самите. Това съм го казвал в разговор и с главни редактори. Какво се получава - извежда се на първа страница някаква непроверена информация или нещо, което е негативна или сензационна новина за страната, свързана с европейските ни дела. Тя веднага се прихваща от ЕК чрез прегледи на печата. Оттам на базата на прегледа на печата се разпореждат проверки. Като започнат проверки, българските медии казват „Започнаха проверки!”. И това се превръща в една постоянна спирала и много добре пасва на политическите интереси, част от които ти спомена. Казвал съм в разговори с опозицията и с кмета на София - “Добре де, бъдете егоистични, нали претендирате, че ще сте управляващи после. Ами като лепнете една табела на България негативна, нали ще ви се върне.”
- Дотук сме абсолютно единодушни по въпроса, но нямаш ли самочувствието, че си премиер на някаква второкачествена държава, която много лесно може да бъде превърната в черна овца, в изкупителна жертва, защото проблемите са реални, те са факт, това е въпросът?
- Такъв риск има, разбира се. И затова са необходими огромни усилия, които полагат г-жа Плугчиева, външният министър, министъра по европейските въпроси. Мисля, че тези усилия ще дадат положителен резултат, защото нещата не опират само до наши проблеми реално, нито само до политически проблеми в Европа. Понякога опират до технически неща, до начин на общуване и комуникация, до предоставяне на информация на ЕК. Такива безобразия съм видял постфактум, които натрупват негативизъм към България или страни-членки.
- Как намираш сили да се усмихваш, когато отиваш Брюксел?
- Първо, смятам, че членството на България в ЕС е успех. Не само заради фактическото и юридическото ни членство, а и по съдържание. Нашето мнение винаги стои авторитетно и балансирано. Няма изхвърляния. Членството ни не се свързва само с този механизъм. Аз за това се противопоставям на опитите този механизъм да се превърне в опит за мониторингов доклад за страната. Това противоречи на принципите и на ценностите. Не е справедливо от страна на Европа да си решава своите политически проблеми и проблемите на своето обществено мнение на гърба на България. Винаги категорично и ясно се противопоставям.
- Това винаги Европа го е правила. На гърба на България си решиха много въпроси и продължават да си ги решават.
- На това точно трябва да се противопоставяме по достатъчно балансиран начин. Напълно открити сме и към критиките, и към помощите. Наскоро изпратих на председателя на ЕК писмо, с което каним експерти по различните сектори, където имаме административни проблеми. Ние ги каним да работят с нас, за да видят каква е ситуацията, какви усилия се полагат, какви са резултатите. А не да дойде един експерт, който прави някаква външна оценка и не сравнява България сега и отпреди 2 години, а сравнява България с Холандия, където има 200 години демокрация, 300 години пазарна икономика и етика на протестанството. Но ако сравнят България с България отпреди няколко години, признават, че имаме напредък и то видим. Пътят през блатото е твърде мъчителен понякога, засмуква те, но важното е да не потънеш под дихателния апарат.
- Плоският данък. Ябълката на раздора в БСП. За мен този данък е откровено несправедлив. На въпрос за плоския данък Барак Обама каза, ,,Дори не ми споменавайте за него!”. А десните и бизнесът настояват да падне под 10 %. Как правителството ще избалансира в тази ситуация?
- На данъчната политика гледам прагматично. Колко беше критикуван 10-процентния корпоративен данък! До какво доведе той? До 50% повече постъпления, което даде по-голям ресурс в бюджета. А кой е инструментът за правене на социална политика? Бюджетът. И това ни позволи да увеличим м.г. втори път пенсиите с 10% от 1 юли и с 10% от октомври. Това никога не беше правено в съвременната българска история. Да, плоският данък е спорен от гледна точка на социалната справедливост.
- Прогресивният данък най-силно удряше средните доходи и щадеше най-високите. Плоският данък удря ниските доходи и облагодетелства високите. И при двата варианта печелят високите доходи.
- Няма данък, който да удовлетвори всички и да е справедлив изцяло. Трябва време, за да видим измеренията на финансовия резултат. Без съмнение плоският данък облагодетелства по-високите доходи, но той дава много сериозен допълнителен ресурс на средната класа - една средна работна заплата годишно спестен данък. Попитах една журналистка, много критична към плоския данък - „Плоският данък облагодетелства ли те?”, Да, каза тя, това ми е един чифт обувки месечно в повече. Всички, които биха били ощетени от плоския данък и падането на необлагаемия минимум, получиха увеличение със съответния процент. От друга страна са санкциите – предложили сме законопроект за трудовата инспекция, с разширяване на техните пълномощия, защото все още масово хората се осигуряват нереално и то при взаимно съгласие между работодателя и работника.
- Това не е взаимно съгласие, работникът е поставен в такава ситуация.
- Получаваш 800 лв., а плащаш минималния осигурителен праг. Това е масова лъжа. И после страда този, който работи, иска висока пенсия. Как?! Предлагаме драстични санкции за неспазване на трудовото законодателство, осигуряването, защото не може само да се правят жестове към бизнеса с очакване, че ще се спазват правилата. Договаряме се със синдикатите за вдигане на минималния осигурителен праг. И мисля, че ще стане за следващия бюджет.
- Да се преместим в друго пространство. Коя диня (или тиква) е по-тежка – от позитанския бостан или от донуковския?
- Питай ме коя е по-вкусна! Отговорностите на един министър председател са много по-големи от отговорностите на един лидер на партия в опозиция. То е ясно. БСП е единствената класическа партия в българския политически живот с всички атрибути, механизми, сложности. Твърдя, че ние сме най-демократичната партия – понякога до крайности, които са ненормални според мен. При нас, както по принцип в България, всеки възприема свободата само като права без задължения. В БСП го има и този момент – нашите членове бяха много по-толерантни към управлението на НДСВ, отколкото към сегашното правителство, което е някакъв наш, социалистически мазохизъм. Твърдя и мога да го докажа с факти и цифри – няма по-социално управление в България през последните 15 г., с повече грижа от държавата за тези, които се нуждаят от грижа. БСП трябва да ходи със самочувствие, министрите – също. Независимо, че сме ½ от кабинета, ½ от мнозинството, изпълнен е огромен процент от заявеното в предизборната програма на БСП.
- Защо изпусна СДС от формата на опозицията?
- Защото гледам кои са най-агресивно-активни в тази кампания. Това не е просто фраза, която да влезе в медиите. Аз наистина виждам един триумвират на разделението на нацията. Което много симптоматично се прояви на в деня на Съединението. Има 360 дни, в които можем да се караме политически. Има дни, които са национални празници, символи, когато трябва да приберем политическото, егото, страстите български на заден план. Не можаха да го разберат. Чудя им се на акъла. Работят в много тясна връзка и взаимодействие ГЕРБ, ДСБ и „Атака”, независимо, че се опитаха чрез формата ЕНП да се разграничат от „Атака”, но на практика правят едно и също.
- Обвиниха те в популизъм, когато нарече опозицията антибългарска.
- Ами нека го докажат! Готови са да сринат държавата - това е есенцията на този манталитет. На мен ми е ясен сценария, който се готви – дестабилизация икономическа, социална, която ще засегне всички, само и само да има предсрочни избори, защото тогава опозицията има един голям бонус и тогава имат шанс да сринат всичко. Виж 1997-а! Кога настъпи големия срив на лева – в безвластие. Едно правителство си беше отишло, не беше ясно ще се формира ли ново, ще има ли избори – тогава се развихриха бизнесинтересите, обезцениха до минимум кредитите, направиха си политическата игра. Кой беше против валутния борд в края на 1996-а? Костов и Божков. Мисля, сигурно съм много наивен все още, че трябва да има граница, мярка. Политическата нестабилност води до икономическа, социална нестабилност, загуба на доходите на хората. Това би трябвало да го разбира всеки човек.
- Можеш ли да направиш характеристика на всяка от трите партии?
- Мога, разбира се. ГЕРБ е партия на своя лидер. И трите са лидерски партии. В тях истински демократични механизми няма. Кой може да отправи критика към Борисов в ГЕРБ или към Сидеров в „Атака”? А в ДСБ? Сравняваме с БСП и нещата си застават на място. Задачата на БСП е опазването на демокрацията.
- Коя от трите партии те притеснява най-вече? ДСБ са в политическия хербарий вече.
- Не мисля, че е така. ГЕРБ обира до голяма степен протестния вот. Много хора в България са недоволни и има такава обществена нагласа за промяна. Притеснява ме, че освен за Борисов и Цветанов, не знаем нищо за ГЕРБ, кой стои зад ГЕРБ като икономически интереси. Това, че правел политиката си на доброволни начала, е приказка за големи наивници. Политика се прави с пари. Притеснява ме превесът на МВР в ГЕРБ. Едно е да си полицай, пожарникар, друго е да носиш политическа отговорност и да правиш политика. Притеснявам се от възпроизводство на командирска политика от времето на Костов при управление на ГЕРБ – заради характера на техния лидер, заради тези похвати. На места започва рекет към бизнеса. Всеки, който се смята, че е помагал на БСП, бива заплашван. В сегашното управление няма такова нещо. Царят това донесе – нормална бизнессреда, не деление на наши и свои за бизнес и икономиката. Аз не вярвам на политиката на чистия негативизъм. Много са умели в черния пи ар. За Волен – това е видимо за всички. Аз не смятам, че тази политика е патриотична. Опасна е играта на Борисов и на Костов с антитурската карта. Много добре разбирам какви напрежения има в смесените райони, знам общественото мнение, че ДПС има прекалено много власт, че злоупотребява с властта. Много лесно можеш да спечелиш на тоя терен. Много се притеснявам дългосрочно за страната, че такова етническо противопоставяне, стремежът да се изолира ДПС, което опитваше и Костов, сега се повтаря – това е много рисково. Ние имаме голямо завоевание – българският етнически модел. Той не е съвършен, но се опазихме от ситуацията в бивша Югославия и това е огромно постижение на българския народ и българското общество. И никой няма право да го проиграва заради свои конюнктурни интереси.
- Аз това го наричам антинационален национализъм.
- Патриотизмът не може да се гради на отрицанието на собствената ти държава.
- Изключваш ли напълно версията коалиция с ГЕРБ след изборите?
- В политиката няма нищо невъзможно. Не искам да се окажа в позицията на лидера на НДСВ, когато заяви по съвет на политическите си пи ари може би, за да вземе десни гласове през 2005, че никога няма да прави коалиция с БСП. На първо място са интересите на България, нейната стабилност и динамично развитие. В бъдещия парламент задължително ще има коалиции, дву- или трипартийни. Трудно е да се управлява с малко мнозинство, такова правителство ще бъде силно уязвимо, ще му падне рейтинга бързо, ще натрупа недоволства. Но коалиция с кого и за какво? БСП никога няма да направи коалиция, ако не е на основата на ясна програма и разбира се – в зависимост от изборните резултати. Като програмата е по-важната част. Имам притеснения от икономическата програма на ГЕРБ. Ако това, което е написано, е тяхната икономическа програма, това води България към икономическа катастрофа. Това е абсурд! Не може хем да намалиш данъците до нищо, хем да увеличиш разходите, хем да направиш средната работна заплата 1000 евро. Тази програма е абсолютно несъстоятелна и неграмотна. И от тази неграмотност също се притеснявам в евентуалното управление на ГЕРБ. И затова не бива да се допуска такъв резултат, че те да правят каквото си поискат.
- Мотори, рафтинг, дълбоководно гмуркане. Едното е скорост, другото – риск, третото – тишина, мълчанието на рибите.
- И трите са риск.
- Какво търсиш и какво намираш?
- Като всеки човек търся разтоварване и емоция. Всеки политик, особено министър председател, е в постоянен стрес - по дефиниция. Аз съм позитивен човек като характер и трябва да се зареждам с позитивна енергия. В парламента толкова негативна енергия се излива, че я чувстваш физически. Толкова злоба – самоцелна, неаргументирана. Всеки човек има нужда да възстановява душевния и енергийния си баланс. Това ми помага. Тази година се гмурках 3 пъти, направих най-хубавото си гмуркане - на 40 м. до Созопол има потънал кораб от Втората световна война, „Родина”, взривил се е на мина. Много интересно.
- Там под водата е тихо.
- Няма опозиция!
- Рибите не викат „Оставка!”.
- Щото не могат да говорят. Дори да се гмурне някой опозиционер, има дихателен апарат в устата. Викне ли – смърт!
- Надявам се, че не това е твоята мечта за опозицията - безмълвна риба!
- Не, това би било много вредно. Ако има дефекти на управлението, те трябва да се казват. Хората ги усещат и ако не се казват, ще избият някъде другаде .
- Ако имаш проблеми с вълците, ще звъннеш ли в отсрещната сграда – „Георги, имам тук едни проблеми с едни вълци. Я вземи пушката бойлийка, дето си я турил зад вратата, че имаме да трепем вълци!”. Ще звъннеш ли? Ще имаш ли откл