Проф. Христов: В Родопите се виждат остатъците на изгубената България
05.03.2019
„В известен смисъл Родопите са център, където човек вижда остатъците от онази България, която изгубихме. България на широката душа, на честната дума, на здравата работа и добрите отношения между хората“. Това каза проф. Иво Христов на среща с жители на Павелско, община Хвойна. Още от площада хората го посрещнаха топло, но с тревожни въпроси - ще се оправям ли най-сетне и ще ни има ли изобщо?
„България е в голяма беда и няма за кога да се залъгваме със „сладки и медени“ приказки“, каза проф. Христов, като се обоснова с факти: „Децата ни ги няма, селата пустеят, инфраструктурата е амортизирана. През 1985-та година страната ни бе сред най-развитите в света. Само за четвърт век , в периода 1944 -1970, България изгради комуникационна и енергийна система, разви инженерни, технически и културни кадри, основа индустриални мощности, за да финишира с ядрена централа, която и днес е единствената на Балканите“, направи кратка ретроспекция на близката стопанска история социалният учен. По думите му това не е станало без жертви, но друг път няма, когато искаш скок в историята. „Зрелият социализъм „плачеше“ за реформи, но вместо реформи се извърши демонтаж на държавата“, посочи той. В резултат, 68% от икономиката на страната е услуги. България няма индустрия, няма високотехнологично производство, затова няма нужда и от високо ниво на образование. „Този модел ни убива, затова или ще се преборим, или ще отидем в небитието“, предупреди проф. Христов.
Дора Янкова допълни, че на този несправедлив модел може да се сложи край, преборвайки страха. „Въпреки че област Смолян има огромен ресурс, хората живеят бедно“, изтъкна Янкова с данни от статистиката. 53 000 от живеещите в региона са с доход под линията на бедността. 8500 са чиновниците, актив на ГЕРБ. 23 000 души са заетите в частния сектор, основно на минимална работна заплата. 80% от първокласниците са включени в програми за социално подпомагане. Към данните за масовата бедност в родопския край кметът на с. Павелско Нели Дочева прибави и неволите на възрастните с доставката на лекарства и достъпа до медицинските грижи. „От 3 500 жители преди промените, сега селото наброява малко над 500 човека, съобщи тя. Обезлюдяването, заради липсата на поминък, е белязало красивия и гостоприемен родопски край. Разговорът за обществено-политическото състояние на страната и вътрешните залози, пред които сме изправени“, проф. Христов продължи и в гр. Чепеларе. В залата на „Родопски дом“ той поясни, че България в e в най-лошото си състояние, независимо от твърденията на официалната пропаганда „Два милиона и половина българи, най-активната част от населението, напуснаха страната си. Това е безвъзвратно загубен демографски капитал“, обясни социалният учен. „Към сметката от един милиард не се слагат чуждите търговски вериги, които изнасят вътрешен национален продукт, както и концесиите на подземните ни богатства, които се източват от външни компании“, аргументира той тезата си за неравностойния обмен, към който прибави и образованата работна ръка, идваща от България. Финансовият ресурс от ЕС се разпределя от няколко клана в симбиоза с държавата, в резултат на което структурата на остатъчната българска икономика има характеристики на периферна страна с компрадорски тип управление. Това от своя страна генерира трудова експлоатация и дълбоко социално разслоение. „Парите за развитие от ЕС отиват за развитие на неразвитието. Изливат се в бетон, асфалт и възпроизводство на „върхушката“, каза народният представител от гражданската квота на „БСП за България“. Според него, ако нещата останат такива, историческият хоризонт за България е се затваря най-много до 15-20 години. „Отговорният разговор с публиката изисква да не се лъже“, каза проф. Христов в отговор на въпроса дали не сме минали вече „точката на незавръщане“. По думите му ситуацията в Европа се променя, предстоящите избори ще конфигурират различен Европейски парламент и нов регламент за бъдещето. Шансовете на България са в коалиция с други държави, които са на нашия хал, да извоюваме равнопоставено положение в ЕС чрез нов модел на евроинтеграция. „Дали ще тръгнем по нов път? От нас зависи“, завърши проф. Иво Христов.
След Чепеларе той гостува на културните дейци в Смолян, поканен за лекция на темата за българския преход и пораженията му върху българската култура.
