Проф. Михайлов към министър Ананиев: Ефектът от трансплатнационната политика е катастрофален. Искаме конкретни мерки

07.02.2019

„Политическият ефект от трансплатнационната политика на управляващите  е катастрофален. Българските граждани нямат доверие в българското здравеопазване по отношение на тези животоспасяващи интервенции.  Те излизат извън територията на страната и търсят лечение там. Затова искаме конкретни мерки от министъра на здравеопазването“. Това заяви народният представител от ПГ на БСП за България“ проф. Георги Михайлов по време на разискванията по питане до министъра на здарвеопазването във връзка с трансплантациите в България. Той обясни, че трансплантацията на органи и тъкани отдавна не е експериментална технология, а рутинен метод за решаване на редица животозастрашаващи проблеми в клиничната медицина.  По думите му тя е основен критерий за нивото на здравеопазване в една държава, но и дава съществен тласък за развитието на здравеопазването изобщо. „Като част от ЕС и от глобалния свят, България трябваше отдавна да е положила усилия за развитие на своята трансплантология.  В отделни райони на страната смъртта и стандартизирания коефициент на смъртност  достигнаха нива- два пъти по-високи от средните за ЕС“, заяви той. Проф. Михайлов обясни, че  по данни на Изпълнителната агенция по трансплантации, към 02.01.2019 г. чакащите за трансплантация на бъбрек са 1039 човека, на черен дроб – 47, за сърце 47, за бял дроб – 15. Той подчерта, че за сметка на това, през 2018 г. при напълно подготвени трансплатанционни екипи  са извършени 25 бъбречни трансплантации, сърдечни – 4, чернодробни – 13. „С това темпо  нуждите на българския народ ще бъдат удовлетворени след 10-40 години, ако не се появят нови чакащи. Това е пълен абсурд“, категоричен бе той.  По думите му в световен мащаб  изискванията за брой провеждани трансплантации годишно са 25 за милион население, а за донорите- 10 на милион население. „Цифрите в България не отговарят на тези изисквания“, коментира народният представител. Той даде пример с република Хърватска за 2017г. където са извършени 154 бъбречни трансплантации; 116 чернодробни, 33 сърдечни и то при население два пъти по- малобройно от нашето.   Депутатът обясни, че поради ниското ниво на донори у нас, България не е член и на Евротрансплант.

Проф. Георги Михайлов каза, че относително по-голям е броят на клетъчните трнасплантации – над 100 годишно. „И там обаче, поради лисата на всякаква инвестиционна политика и дългосрочна визия от страна на МЗ, технологичният ресурс не е обновяван повече от 10 години“, заяви той. По думите му причините за сегашното състояние на трансполантологията в България са: с години липса на усилия за подобряване на организацията на донорството и трансплантациите; ниските разходи за възстановяване на средствата за дейности и труд на трансплантационната дейност; редица странности в ценообразуването на изследванията, като цените би трябвало да намаляват, а те се покачват; лавинообразното нарастване на броя на центровете за диализа и малкият брой на трансплантациите; много слаба лекарствената политика; липсата на адекватна реимбурсна политика. „Повдигат се много въпроси, отговорите на които са неудобни“, заяви той.

Проф. Георги Михайлов подчерта, че поради тези причини ПГ на левицата предлага НС да възлажи на министъра на здравеопазването в срок до 01.04.2019 г. да представи в Народното събрание на Република България: анализ на трансплантационната дейност в България - текущо състояние, проблеми, перспективи; план за действие с разписани ĸонкретни задачи, очаквани резултати, cpoĸoвe и отговорни ведомства, за да стане Република България пълноправен член на Евротрансплант; необходимите промени в: Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;  Наредба № 29 от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването; осъвременен стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки;  Национална програма за промоция на дарителството на органи, клетки и кръвни продукти, изработена на базата на междуинституционално сътрудничество.