Проф. Антоний Тодоров: 1968г. е бунт срещу йерархията

Юни 13, 2018 Новини БСП 0 583

Ивелин Николов: 1968г. предопределя голяма част от живота след това

"Във Франция беше запален фитилът, поводът за случилото се след това по света. Много младежи се почувстваха ентусиазирани от случващото се там и решиха да направят същото или да изразят своя бунт в своите страни. Това бе бунт срещу йерархиите, а не толкова политическа революция", заяви проф Антоний Тодоров по време на конференцията „1968 – ГОДИНАТА, КОЯТО ПРОМЕНИ СВЕТА", организирана от Центъра за исторически и политически изследвания при Националния политически институт „Димитър Благоев”, съвместно с Фондация „Солидарно общество” и Руския културно- информационен център.

Той обясни, че Париж е бил разбунтуван - строели са се барикади, обръщали са се коли, а лидерът на студентското движение Даниел Кон Бендит е държал речи. "Той обаче е немски студент и бива екстрадиран заради участието му в бунта, което допълнително разпалва настроенията сред студентите", обясни проф. Тодоров. Той подчерта, че правителството е било блокирано и страната е изглеждала пред революция, а от този период е й фразата "Властта се търкаля по улицата, но никой не я иска." Политологът обясни, че синдикалните движения също се включват на страната на студентите, както и феминистките. Той направи кратка ретроспекция на събитията - май и юни месец минават в нощи на барикадите, обща стачка и в крайна сметка- декрет за разпускане на левичарските организации, в края на юни парламентарни избори, на които управляващата голистка партия печели мнозинство, каквото до тогава не е имала. "Става ясно, че тези събития са предизвикали реакция у онези, които са се страхували от хаоса", коментира той.

Проф. Тодоров обясни, че има дълбоко разделение на обществото, но до гражданска война не се стига, което не може да се каже за Мексико и особено за Гърция, където през 1971 г. студентите окупират атинската политехника, а хунтата изпраща танкове срещу тях. Културата на ненасилието върви заедно с идеята за революцията, което е новото на 1968г", заключи проф. Антоний Тодоров.

Ивелин Николов: 1968г. предопределя голяма част от  живота след това

"Случилото се 1968 г. предопредели много от събитията, взаимоотношения, поведения и начин на живот след това", заяви в началото на дискусията директорът на Националния политически институт "Димитър Благоев" Ивелин Николов. Той изтъкна  една от характеристиките на концепцията от 1968г. - случва се в един от най-острите периоди на противопоставяне в Студената война и уж се случва от двете страни на "желязната завеса".  "Но дали това, което се случва от едната и от другата страна, и те са свързани като цивилизационно развитие, като интелект, нрави, развитие на духа, е важен въпрос", попита той.

Николов обясни, че по тази причина и дискусията беше разделена в панели- за Западна Европа, САЩ, Япония, Латинска Америка и от друга страна на Изток от "желязната завеса" и накрая да се видят последствията в България.  "Има ли връзка между тези събития- че точно през 1968г. се появяват всички младежки домове. Дали това е отделен процес или тенденция в обществото", коментира Николов. 

В края на дискусията участниците в нея се обединиха около мненията, че: 1968г. е бунт на родените след края на Втората световна, срещу нравите и нежеланието им да живеят с мислещите в контрекста на военните години; през 2018г. политиците, които живеят в контекста на Студената война, не могат да очакват подкрепа от поколението на тези, които са родени след нейния край през 1990г.